Публикации

Разказ с витамини – Светослав Минков

Изображение
Разказ с витамини
Ние сме свидетели на чудни неща. Всеки ден никне по една нова наука, посветена на нашия организъм: едно малко томче, написано на общодостъпен език, с портрета на автора, с предговор и с формули. Наука за дишането. Наука за храносмилането. Наука за нервната тъкан. Наука за кръвообръщението. Докато най-сетне и самата физиологична химия забременява от незаконните си връзки с един учен и ражда най-полезната наука за така наречените витамини. Витамините са енергията на живия организъм, без витамини човек не може да се радва на добро здраве. Всъщност витаминът е особено вещество, което с просто око не се вижда, а под лещата на микроскопа има различна форма и затова принадлежи към различни групи: A, B, C, D, и т.н. Най-интересна е неговата форма от групата H: тоя витамин прилича на параграфен знак и се среща обикновено в опашката на печеното прасе. Друг един витамин, който заслужава също тъй вниманието ни, е витаминът от групата L: той се среща само във великденските козун…

Да създадем духовна среда за ново национално-освободително движение – Георги Ангелов

Изображение
- Приятелю, как според теб изглежда духовността в България на ХХI век? Световна ли е, европейска, или провинциално балканска? И какво място под небето й заемат творчески надарените личности?
- България днес има колониален статус. За колонизаторите и техните български слуги духовността в нейното високо понятие няма никакво значение. Тя дори е вредна, излишна и подлежи на нивелиране, отхвърляне, лишаване от съдържание, обезсмисляне. Това и се внушава на хората по отработени от векове технологии и манипулации. За нашите господари ние сме туземци с халка на носа. Не ни се полага никаква духовност, освен нискостеблените развлечения и възприятия. Ето защо определенията за световна, европейска и прочие духовност преди всичко трябва да дадат тези представители на изкуството, които са в близка връзка с народа, израстват от него и именно те трябва да въздействат на широките слоеве на обществото, за да станат тези определения общовалидни най-напред за самия народ. За целта обаче трябва националн…

Поезия и поведение – Цветан Спасов

Изображение
Поезия и поведение
Има една неумолима връзка между идеите и делата. Думите са кухи, фалшиви и неубедителни, когато противоречат на делата. Да съгласуваш думи и дела, значи да бъдеш искрен. Такава е връзката между поезията и общественото поведение на поета. Когато пишеш едно, а вършиш друго, значи, че не пишеш искрено, че позираш и че твоята поезия не може да има обществено-възпитателно, идеологически-убедително и даже естетическо въздействие. Да изпълниш поезията си с моралната сила на личния пример - това ще каже да и дадеш достоен живот, да я направиш по-силна, по-затрогваща и убедителна. Ботев подсили своята поезия с пламъка на своя подвиг и своята смърт. Петьофи умря за свободата и я направи по-блестяща в стиховете си. Да има достойно поведение, за новия поет това ще рече да бъде верен на историческите задачи, които нашето време му отрежда, като излязъл из средата на оная широка социална категория, носителка на идеологията, която по една желязна необходимост ще легне в основите н…

Аз знам, ще дойдат други времена! – Генка Богданова

Изображение
Аз знам, ще дойдат други времена!
Аз знам, ще дойдат други времена,
България ще бъде пак Велика.
Ще вее пак победни знамена,
ще се изправи – горда, яснолика.

Аз знам, ще дойдат Златни времена,
духът ни помни векове такива,
сред вражески народи, племена,
възраждаща се – силна, жива.

Сам Бог дари ни този райски кът,
а Аспарух нарече го България.
Държава на балкански кръстопът,
бижу на континента – стария.

Прегазваха я алчни врагове,
и жива плът откъсваха от нея.
Оплаквала е мъртви синове,
свидни рожби в скута си люлее.

Като Феникс чуден се възражда
от пепелта на робства и несгоди.
Блага, деца и песни ражда
най-славният от всичките народи.

Аз знам, ще дойдат светли времена
за гордия народ на моята родина.
Духът ни сее златни семена,
в земята наша-приказна градина.

Генка Богданова


Аз вярвам в силата на българския дух
Аз нося спомен за безкрайни степи,
за слънце грейнало в лазурна вис,
за зимни степни ветрове свирепи,
топли юрти, с дъх ухаещ на „кумис“.

Аз пазя …

Така нареченото бягство в изкуството – Херман Хесе

Изображение
Така нареченото бягство в изкуството Често чуваш: художникът не трябва да бяга от живота в изкуството. Какво означава всичко това? Защо художникът не трябва да постъпва така? Нима от гледната точка на художника изкуството не е опит да се компенсира несъвършенството на живота: да изпълниш неосъществените си мечти в съня, да осъществиш нереализираните си изисквания в поезията - накратко, да превърнеш нелепостите на живота в победи на духа? И защо тази глупава препоръка винаги се отправя само към художниците? Защо не предложите на държавника, на доктора, на боксьора или на шампиона по плуване първо да се справят с трудностите в личните си дела, преди да влязат в работата си и да се насладят на удоволствията в нея или в спорта? Че животът е по-труден от изкуството, изглежда е аксиомата на тези дребни критици. И вижте колко артисти, които постоянно и така умело напускат изкуството заради живота, създават бедни картини, публикуват жалки книги, оставайки си приятни хора, мили стопани, добри…

Отворено писмо до г. Борис Вазав – Гео Милев

Изображение
Отворено писмо до г. Борис Вазов Г-н Вазов,

Намирам за съвестно да Ви изпратя един екземпляр от току-що излязлата от печат, съставена от мене „Антология на българската литература“. Вас, като брат и универсален литературен наследник на покойния Иван Вазов, патриарха на българската литература. Както ще забележите, моята антология не е обикновен сборник, а критична работа със старание за пълна научна обективност. Надявам се, че ще се съгласите с мястото, което — от гледището на тази научна обективност — давам на Иван Вазов: надявам се също, че ще Ви се хареса и даденият от мене критичен избор из неговото поетическо дело. Моят избор не се съгласява напълно с избора, който е даван от други при подобни случаи. Но аз мисля, че истинският — ценният — облик на Иван Вазов като поет стои не в ония вестникарско-екзалтирани възклицания пред славата на българското оръжие, които покойният поет даде през последното десетилетие на живота си, а в много стихотворения от по-стари години, в които той док…

Към потомците – Младен Исаев

Изображение
КЪМ ПОТОМЦИТЕ

Ще дойдете на грешната земя
като росата призори
пречистени.
Ще е отвян на битките дима
и няма да се чуват
изстрели.
Планетата след ужаса суров,
с първична красота
пред вас ще се разстила.
А вие ще обичате света
с любов,
която ще ви дава
много сила.

Едно дълбоко, ласкаво небе
ще ви примамва
в сините си бездни;
ще литвате натам,
де месецът дреме
с веслата в океана звезден…
Потомци мои,
весели деца,
дошли в света на смяна наша,
опалени от звезден вятър
и слънца,
вдигнете пълни с вино чаши!

За светлите дела на земния човек,
за любовта
и красотата,
за вашите деди,
които преди век
за вас проливаха
кръвта си свята!

Аз няма да съм с вас.
Аз своя дял изпих.
И моето столетие залезе.
Но бих се радвал,
ако моя стих
звучи на вашата трапеза.

Младен Исаев, 1962