Червеният ездач

"Червеният ездач" обявява конкурс за кратък разказ и виртуалн а изложба н а рисунка на тема: БЕДНОСТТА НЕ Е БЪДЕЩЕ Обявяваме конкурса водени от разбирането, че българския творец в качеството на създател на ценности и морален коректив не стои извън съвременната криза, а също като споделяме, че един друг свят на труд и благоденствие е възможен, и е наша пряка отговорност. Конкурса си поставя за цел да предизвика изобразително творчество в социалния жанр, който е значима част от българското художествено наследство . За конкурса се приема един кратък разказ или есе в социален жанр, нов или писан през 2015 г., до 20 март 2016 г. на ел.поща: revcult.bg@gmail.com или изпратен до страницата "Червеният ездач" във Facebook https://www.facebook.com/ RevCult , като бъде заявено участие. Приемат се до две рисунки, произволен графичен материал под сканирана форма с качество от 1,5 до 8 мега пиксела (за електронно издание) и свободна снимка на оригиналната рисунка с

"Червеният ездач" е надпартийно, зависещо по съдържание само от редактора и участващите автори издание за култура с девиз - "Културата в стремеж към по-справедлив и човечен свят". Съществуват сега и в миналото две непримирими култури, едната господстваща, завладяла цялото ни зрително поле и друга идваща от нашия живот, често забранявана или изопачавана. На тази страница е дадена думата на дейци на културата от три столетия, борци за по-човечен и справедлив свят. През 2015 г. бяха проведени следните културни акции с участието на творци: „Съвременният свят в творчеството на жената“ е електронен сборник с участието на 27 автори жени. Сред които Ружа Велчева, Анита Коларова, Гюлшен Алиева, Екатерина Пенчева, Златина Великова и др. Сборникът е подготвен от „Група за социална поезия и художествена проза” и „Червеният ездач” с цел да даде достоверна и съвременна картина на творчеството на жените в социалния жанр, а също да утвърди творческата инициатива и самочувств

Възстановката - Знам на какво се надяваш, но няма да стане, мамо, избий си го от главата! В стремежа си да бъде убедителна Ралица беше смръщила вежди. Вилицата й, с набодено на нея картофче, сочеше към майка й обвинително. - На нищо не се надявам, на какво да се надявам толкова? – изсумтя Миланка. – Нали виждам какво става? Те мойте набори повечето избягаха оттука, какво остава за вас? - Ами тогава какво все подмяташ? Естествено, че няма да се закопая тука. Другия месец като си взема дипломата, ще си потърся свястна работа. В града! Майка й понечи да каже нещо, но се отказа. Бузите й се зачервиха. - Ралице, спри се! – повиши тон баща й. – Ето, майка ти вдигна кръвно! Откак си се обадила, че пристигаш, не е мърдала от печката, имай малко уважение! Младата жена стисна зъби. Издиша бавно, после протегна ръка и погали Миланка по ръкава. - Извинявай, мамо... - Няма нищо, добре съм – въздъхна майка й. – Просто... наистина се надявах... Ти да не мислиш, че работа се намира

Руска Маринова, Портрет на Васка Емануилова, 30-те г. Васка Емануилова, Гроздобер, 1940 Васка Емануилова, Нелегален позив, 1932, авторска реплика 1954 Васка Емануилова, Глава на Николай Хрелков, 1932 Васка Емануилова, Росица, 1938 Васка Емануилова, Обявено съревнование, 1958 Васка Емануилова, Септември 1923, 1953 Васка Емануилова, Пиета, 1951 Васка Емануилова, Поп Андрей, 1953 Васка Емануилова, На морския бряг, 1946 Васка Емануилова, Почивка, 1938 Васка Емануилова - скулптур, народен художник 1974. Родена на 25.XII. 1905 в с. Комшица, София област. Починала на 11.VII.1985 в София. Завършва 1927 скулптура в художествената академия, София, при проф. Иван Лазаров. Специализира 1939 скулптура в Париж. Член основател на Дружеството на новите художници. Започва творчеството си със серия портрети и тематични композиции из живота и борбата на работническата класа. Целеустремени, смели като замисъл и изпълнение са творбите "Миньори&quo

"Аз съм за новия художествен реализъм в изкуството, който рисува живота такъв, какъвто си е, с известно пречистване и обобщение, което избягва натурализма. Стремя се на образите, които творя, да се даде една жива реалност, винаги придружена с едно художествено тълкуване (намек) за тяхното бъдещо развитие..." - Иван Фунев 1938г. Семейството на художника Стоян Венев Иван Фунев, 1933г. железобетон Машинист Иван Фунев, 1932г. железобетон Трета класа Иван Фунев, 1935г. имитация на чугун Рабкори (работници кореспонденти) Иван Фунев, 1932г. железобетон Безлработен Иван Фунев, 1932г. гипс Портрет на поета Николай Хрелков Иван Фунев, 1932г. железобетон Портрет на писателя Георги Караславов Иван Фунев, 1933г. железобетон Свобода на словото Иван Фунев, 1929-30г. гипс Хамалин Иван Фунев, 1931г. гипс Хамали Иван Фунев, 1932г. бронз Ева Иван Фунев Ева Майчинство Иван Фунев Майчинство Майчинство Проф.Иван

На 5 ноември 2015г. в зала "Тържествена" на УНСС се състоя представяне на двете последни книги на известния наш философ и социолог проф. Георги Найденов - "Дългите вълни на Кондратиев при "социализма" и "Стогодишната парадигма".   Професор Георги Найденов е завършил специалност "Философия" със специализация по социология. Доктор е по философия и доктор на науките по социология. Дисертацията му за доктор по философия е: "Главното противоречие на НР България на сегашния етап" (1982), а за доктор на науките по социология: "Държавният капитализъм - произход, същност, идеогеми" (2002). Професор по социология в катедра "Икономическа социология" в Общ икономически факултет на УНСС. Основните му научни интереси са в сферата на икономическата социология, социология на политиката, политикономията на "социализма", социалните трансформации, цивилизационното развитие, сравнителната публична администрация и др

Един млад художник, след обучение в Германия, Франция и Италия, изложби в Париж и познанство с най-видните художници от първата половина на 20 век, се завръща в България за да бъде учител по малки градчета. Само тук в родината, неговия талант и съвършено майсторство ще открият обикновения, трудов човек, ще изпеят ярка и багрена песен, която е ненадминат и до днес художествен разказ за героя на бъдното време. Ненко Балкански - Автопортрет - 1941г. ЗАВРЪЩАНЕ До схлупения ъгъл чака просяк и всеки ден ме гледа с поглед кух… Уви, аз нищо нивга му не нося, и влизам в къщи, на молбата глух. Обзема ме незнаен, страшен шемет: боли ли ме за нещо - аз не знам… Вървя, пътувам в гибелното време под черна и сирашка тишина. Постигам ли аз вече свойте цели? И спирам ли се нявга в този ад? О, все едно - несмело или смело - не се извръщам никога назад. Ненко Балкански - Семейство - 1936 г. Аз слушам леден вятър, леден шепот - той в дните и нощите ми ечи… И нося безработни,

Публикуваме този анализ не като 100% съгласие, а като полезен и уникален опит за анализ на изборите в България. Слабият резултат от местните избори за ПП „БЛ” и за нейните коалиционни партньори от БРП /к/ и БРСП, под общото наименование Българска радикална левица /БРЛ/, изкара от равновесие много от членовете на ПП „БЛ”. В интернет пространството заваляха остри и непремерени изказвания и обвинения към ръководството на Партията от някои от нейните членове. А в случая е нужен спокоен и трезвен анализ на причините, довели до този резултат. Моето лично мнение е, че резултатът от изборите беше предрешен. БРЛ не можеше да постигне нищо съществено. Можеше най-много да вкара в някои от общинските съвети в страната по някои съветник, който да прече на представителите на олигархичните партии да правят големи нарушения на законовите положения. Но и това не стана. Аз виждам причината за това в липсата на яснота в БРЛ за политическия противник /за врага/, за нужните на обществото икономически

Отговорност Родила съм се в този век ужасен, затуй ми трябват нови сетива - живота, сам по себе си прекрасен, да мога в моя ден да разбера. Защо са тез войни и разрушения? Тревога носи всеки ден и час. Сега един поток от друговерци нахлува във Европа, всява страх. В мъгла забулват истината грозна - под благовидна маска на Добро... И аз се чувствам също отговорна за плъзналото по земята Зло. Елица Ангелова

Обичай ме Обичай ме, когато полудявам от стачки, монополи, безпаричие, реват неистово площадите и прецъфтяват първите кокичета. До премаляване обичай ме, защото бърза невъзможния ми делник и лутам се по магазините за евтини илюзии, с които да удавя мислите си черни. Обичай ме, когато се съмнявам за бъдещето си безцветно, когато мартенски светкавично взривяват се горите и ливадите. А може би ще стана хубава от твоето задъхано, накъсано, тъй непохватно искрено, жадувано и ненаситно обладание. Изпивай ме… По мъжки заглуши ревящата тълпа по магистралите. За бедния народец днеска ме боли, за стенещите вопли на България. Портретът Портретът на Левски виси ли, виси над умните наши държавни глави. А те си затварят очите дори пред хората, ронещи сиви сълзи. Виси ли, виси портретът с години, но с гръб са пред него велможите важни, ръкуват се смело, кланят се здраво на чужди царе от далечни държави. Портретът ни гледа с печално лице. Какво ли си мисли с б

Утрото бе мъгливо и студено. Небето се бе навъсило като сърдит старец, а тежките облаци се разстилаха ниско над земята като сива пелена. Дребната старица , облечена във вехто, протрито от годините палто бавно приближи до контейнера. Огледа плахо улицата и като не видя никого наблизо смъкна шарената забрадка над челото за да не я разпознаят някои случайни минувачи, и зарови с ръце в него. Прехвърляше бързо миришещите боклуци.Виждаше се, че не и бе за пръв път.Лицето и светна, когато откри кесия с хляб. Старческите и пръсти се впиха в нея и хищно я разкъсаха.Дори не погледна какъв е хляба, а го захапа настървено с развалените си зъби като гладно псе. Залъците и присядаха, но тя продължаваше да отхапва с ожесточение от него.Три дни, цели три дни не бе слагала нищо в устата си. Мизерната и пенсия не стигаше до никъде и когато свършваше тя тръгваше по кварталните контейнери. Не всякога успяваше да намери нещо за хапване и тогава стомахът и виеше на гладно. Нямаше деца, нямаше близки,

Съвременна басня И рече Ратая със яд: - На Господаря служа добре – че и аз искам шоколад, длъжен е да разбере! Отговаря Господаря: - Да разбереш, на тебе се пада тази истина гола: за мене е шоколада, за тебе – станиола! ***  На всички „скакалци“, прескачащи от партия в партия  Бай Ганю жив е! Виждам го и днес,  макар да е променил той стайлинг…  Какво за него са идеи, идеали,  ако не ги сведе до личен интерес?  В последния четвърт век „Със своята Родина се гордей!“…  Добре звучи, но питане аз имам:  „Нима това е моята Родина –  „земята-рай“, превърната в бордей? Живодар Душков

Фашизмът стреля в гръб... Той винаги мирише- заровен плитко труп на някой "друг", "излишен"... Фашизмът, той е стръв и с нещо си "над всичко" вещае локви кръв за всеки "чужд", "различен". Фашизмът марширува отново е сред вас и жадно търси фюрера си... Фашизмът той е страх, омраза и ...Парички, изстискани от нас! "С наZ или против наZ?", Оставам друг, различен , не ще си правя пас, ".., защото се обичахме!" Кирил Ценев

Дядо Марко, Бог да го прости, беше добър човек – кротък и самотен...Нямаше си никого, освен няколко кокошчици и сто педи дворче пред къщичката си. Обикновен средностатистически пенсионер с нормалната пенсия от 170 лв., която беше заслужил за 50-те години труд на полето- първо в ТКЗС-то, после и в ДЗС-то... Не се оплакваше. Поминуваше все някак. С картофите и бобеца, които отглеждаше в дворчето си, а и кокошчиците го дарява с яйчица...Живот като песен!... Не боледуваше често, но миналото лято се напъна да вдигне едно по-дебело дърво в гората- за зимата, и получи херния. Коремът му се поду, болките станаха нетърпими и селският доктор го изпрати в болницата в града. „За операция си, дядо!...“Отсече хирургът. „Приготви 300 лв. За консумативите и - на масата за операция!...“ Дядо Марко нямаше спестени пари. А 300 лв. бяха огромна сума за него. Накуцвайки, тръгна по градските улици и зад ъгъла, до болницата, видя огромна реклама. Бързи кредити на минутата. Свали каскета и влезе. Дадоха му па

Цялата власт на народа! Промяната идваше в Америка и грешките вече не можеха да бъдат прикривани - градове горяха, Виетнам избухна и бушуваха спорове за равенство и граждански права. Нова революционна култура се събуждаше и поиска драстична трансформация на системата. Партията на Черните пантери за самоотбрана, за кратко време се превърна в авангард на тази промяна. "Черните пантери: авангарда на революцията" е първият пълнометражен документален филм разказващ за партията на Черните пантери, тяхното значение за широката американската култура, културното и политическо пробуждане на чернокожите и болезнените уроци от случилото се когато движение бе унищожено. Майстора документалист Стенли Нелсън работи направо с източника, втъкава съкровище от редки архивни кадри с гласовете на хората, които са били там: полиция, ФБР информатори, журналисти, бели привърженици и противници, Черните пантери, които са останали верни на партията и тези, които я напуснаха. С участието на Кат

Въздушните удари, нанасяни от руските военни самолети по ислямистите на територията на Сирия, последвани от войнствените заклеймявания от страна на Вашингон, заплашват не само да ескалират кланетата в Сирия, но и да създадат условия за много опасна военна конфронтация между двете най-големи ядрени сили в света. Както администрацията на Обама, така и правителството на Путин твърдят, че техните въоръжени сили са изпратени в Сирия за да водят война против Ислямската държава на Ирак и Сирия (ИДИЛ) като част от по-широката битка срещу тероризма. И едните, и другите лъжат. Вашингтон, благодарение на който възникна ИДИЛ, се намеси в Сирия, за да лансира целите на американския империализъм и неговите основни съюзници в Близкия изток - Саудитска Арабия, другите нефтени монархии от района на Персийския залив, Турция и Израел. Всички те се стремят да свалят сирийския президент Башар ал Асад и да го заменят с марионетно правителство, подчинено на техните интереси.  Главната цел на Москва

Прераждане Не зная, вярваш ли в прераждане или си здраво стъпил на земята? Тук умираме и се раждаме ей така: познати – непознати! И като волове във хомота вървим само в „правата” бразда и чакаме тъй много от живота следвайки своята съдба. И така от изгрева до залеза към „голямата” си цел вървим, дори и близките забравяме, а когато ги загубим – ги ценим! Отново трябва пак да се родим за да оставим след себе си следа. Нов свят от Обич ний да сътворим в Космоса – далеч от старата бразда! Гласът на земята  Аз, вашата майка рождена, от Бога съм благословена тук да ви създам и родя. Начало да бъда – Земя. Но Вие, мои скъпи деца, как ослепяхте от суета? Как за тези пусти пари почернихте своите дни? Виждам: Брат брата продава, оставил род и държава, хванал дявола за опашка, вирнал глава юнашка, забравил майка и баща, парите превръща в съдба. За това проклето имане нищо от мен не ще остане. Разровихте ми недрата, посегнахте на гората, замърсихте