Публикации

Показват се публикации от юли, 2015

Иван Георгиев - Луд свят

Луд свят Светът на къде върви, задъхано и бясно? Тръгнал по чужди следи и той не знае вероятно. Убийства, свади, изневери в нашия свят са сега. И как бихме живели без онази предна светлина. Син майка си накълцал, баща убил своето дете. За залък хляб се бори всеки като настървено зверче. Колония от искащи слава се борят с нокти за това. А за другите какво остава – ни парченце от света. Иван Георгиев с. Ягодово, обл. Пловдив

Галина Иванова - На босо

На босо Майко, майко! Майко украинска! Руска майко! Майчице в Дамаск! Майко по света! Кой всъщност иска смърт да сее грозната си власт? Раждаш ти, а някъде умират. Как ще продължава занапред? Само плач в сърцето се побира. Кой налага нов световен ред с нож, с калашник, с бомба, с атентати? Кой е крив? И кой е адски прав? Кой на чий Бог се явява пратеник, а пък вместо вяра всява страх, вместо хляб - юмрук протяга злостен, сякаш е железен свръхчовек. Съвестта му - с леден ключ заключена, диша в свой си, първобитен век. И душат те болка и въпроси. И не знаеш всъщност докога този свят ще стъпя все на босо с крак ранен, по кървава дъга... Галина Иванова

Дони Колева - За реститутката и още нещо

Живяла в крайна нищета, в колиба бедна сред полето една жена със зла съдба, с другари – птиците и псето. С очи изплакали се веч, сълзи от радост не познали... Денят – без хорски звук и реч, а нощем – воят на чакали. Времето за нея спряло и отникъде мираж. А пастирите щом дали, делила хляб със своя страж. И във тая безнадежност е дошла добрата вест. Боже, имало надежда! Реститутка тя е днес. Получи декари земи, хотели, молове, заводи и така се промени – ''ни се кара, ни се води''. Натъкмена с вкус и стил, като снимка от корица. Няма драг за нея, мил.... Особена и странна птица! С критичен поглед неприкрит и презрението явно към беднякът блед и свит, каквато беше неотдавна... Гола, боса като кос, бедна, гладна, немита... Днес навирила е нос. Има ли душица скрита? С високоскоростния джип, ясно – класа последна, земите стари посети, де бе колибата и бедна. Но не от подтик носталгичен, а от рентиерски нюх. Дотича кучето обично.

Декларация

Ние, български интелектуалци, граждански и политически активисти, граждани, се противопоставяме на икономическото изнудване, намеса във вътрешните работи и опитите за незачитане на ясно изразената воля на Гръцкия народ за прекратяване на политиката на строги икономии и неморален грабеж чрез вечен дълг от страна на финансови институции и бюрократи на ЕС. Ние не приемаме Европейски съюз на диктатура на пазарите и банките, в който страните членки и техните народи се поставят в положение на капитулация и дългово робство. Европейски съюз, в който демокрацията и волята на хората е погазена, управляван от частни корпорации и неизбираеми органи. Призоваваме Вас, народните избраници, да чуете нашия глас за една друга Европа, на народовластие, справедливост, социално и икономическо благосъстояние и развитие, да помогнете на Гръцкия народ чрез разумна финансова и социална политика да поеме отговорността за своето бъдеще. DECLARATION We Bulgarian intellectuals, civil and political activists, c

Творци в социалният жанр - Елица Ангелова

Самота В два куфара живота си натъпкал, с билет еднопосочен в заден джоб, в сърцето с нова, непозната тръпка, зарязваш дом, дори и свиден гроб... И тръгваш - там, зад двеста хоризонта, да търсиш сам бленувания рай; отново и отново да започваш, началото оставил в роден край. Светът препуска и не пита кой си. Повлича те в един водовъртеж. И в мозъка ти яростни въпроси дълбаят - отговор да им дадеш. Какво изгуби и какво намери - под този чужд, безмълвен небосвод? Стопяват се мечтите ти-химери, откърмили с лъжи един живот. И нищо не вещае път обратен. Изгубен си сред хиляди край теб. Самотност - от глада дори по-страшна, попива чак в кръвта ти. И расте. Под чужди небеса Не тръгнах по света за Златно руно - (Колхида е за силните мъже). Мен буря ме отнесе - като шума. Сега вървя над пропаст. По въже. И мъча се да пазя равновесие - товар крепя на слаби рамена. A всички мои пролети и есени напразно чакат плод и семена. И все ми пее онзи скитащ вятър -

Диана Костадинова - Отражение на гръцкото OXI

Една е днеска болката и темата. Да кажат твърдо ОХИ на системата. О, пети юли, пети юли да знаеш как разчитам аз на тебе, чу ли? Диана Костадинова Не плачи за мен, Гърцийо! Открито писмо на кака Добринка до гръцкия народ Ало, гърците! Чувате ли ме? Аз съм кака Добринка и живея на един бостан дини от вас. Гледам ви, как се опъвате на Европа и другите международни институции. Какво като сте дали много философи на света? Ние пък сме ненадминати дървени философи и чешити, които няма да намерите в необятнота шир от Скопие до Могадишо, където иначе вирее всякаква чудата твар. Вие свиквате референдум по важни за страната въпроси. Ние пък обичаме да се чудим, за какво точно да си свикаме референдум. Наложихме се и специфична демократичната политическа традиция, по избори да незнаеш, кой точно чеп да избереш. Ние на политиците, за които гласуваме, викаме чепове и тикви, понеже психологическата ни нагласата е аграрно-еротична. Избираме ги, после ги благославяме с нежни имена. Въ

Петър Пацев - Чужденци сме...

ЧУЖДЕНЦИ СМЕ… На дядо Вазов Чужденци сме в нашата държава от стрес умираме като мухи, и никой никого не уважава, стиснал зъбите - мълчи! На вън сме роби, робско племе, дори от робите по-зле, чужденци сме в нашата държава, да бягаме е по-добре! Днес брат със брата все се кара, и всеки алчен за пари, чужденци сме в нашата държава и леем кървави сълзи! Децата ни пораснаха без грижи, без грижи раснат техните деца, чужденци сме в нашата държава, по-страшно и от сирота! Така животът преминава презрян, одрипан, оскотен, чужденци сме в нашата държава и всеки бяга озлобен! Вървим на някъде и ний не знаем, в тунела няма светлина, чужденци сме в нашата държава, а без морал е бедността! Петър Пацев 10.07.2015г. Велико Търново