Творци в социалния жанр - Дора Ефтимова
Прераждане
Не зная, вярваш ли в прераждане
или си здраво стъпил на земята?
Тук умираме и се раждаме
ей така: познати – непознати!
И като волове във хомота
вървим само в „правата” бразда
и чакаме тъй много от живота
следвайки своята съдба.
И така от изгрева до залеза
към „голямата” си цел вървим,
дори и близките забравяме,
а когато ги загубим – ги ценим!
Отново трябва пак да се родим
за да оставим след себе си следа.
Нов свят от Обич ний да сътворим
в Космоса – далеч от старата бразда!
Гласът на земята
Аз, вашата майка рождена,
от Бога съм благословена
тук да ви създам и родя.
Начало да бъда – Земя.
Но Вие, мои скъпи деца,
как ослепяхте от суета?
Как за тези пусти пари
почернихте своите дни?
Виждам: Брат брата продава,
оставил род и държава,
хванал дявола за опашка,
вирнал глава юнашка,
забравил майка и баща,
парите превръща в съдба.
За това проклето имане
нищо от мен не ще остане.
Разровихте ми недрата,
посегнахте на гората,
замърсихте и водата.
А как възпитахте децата?
Чеда, запомнете от мен,
винаги идва Видовден!
Всяка звезда различно свети.
Ще стигнете други планети.
Но аз ще си остана една –
вашата родна Земя!
Пазете мира
на семейство, концлагеристи в Дахау-Германия
В деня ми, за някъде забързан,
от детството спомен ме пари.
На възел гърлото вързва
и свети червен светофара.
Мъж и жена - гълъби бели,
от зори на прозореца стоят.
И смърт, и ужас преживели,
на всеки слънчев лъч се дивят.
Те знаят, каква е цената,
на хляба във фашисткия плен.
И вдишват с гърди свободата,
на дарения от Бога ден.
Мъж и жена - концлагеристи,
помахват и днес със любов:
"Пазете мира, като зениците!"-
Дочувам пак техния зов.
Тук, под земята
подсказано от сън
Тук, под земята,
даже порове вече няма
и къртици
не ровят цветя във пръстта.
Само мъртвите
идват нощем в съня ми
и бушува
във вените гневно кръвта.
А душите ни –
празни, зейнали ями.
Болка и тъга
изпълват деня ни.
Радостта избяга.
Някъде се скри
и в късните новини
пак лъжи и насилие.
Следва турски
сериал на втори юни,
а вместо почит –
мълчание в безсилие.
Децата ни –
птици по земята чужда
оставят тука
бащините си гнезда.
Но.. знак от
съня ме събужда:
живи са, живи са още
и любовта, и съвестта!
Човекът с белия бастун
Сред тълпата, кротко и без шум,
с тъмни очила и ръка напред,
правейки си път с белия бастун,
се движи Той – незрящият човек.
Хванал здраво кожена каишка,
крачи с четириногия другар.
На живота по тънката нишка
води го куче – приятелят стар.
А всеки бърза по свойте дела
в хаоса от бесен човековъртеж.
Но път сторете, вдигнете глава
и спрете безогледния ламтеж!
Не пропускайте в тази суета
най-красивия и светъл миг,
който вижда Той, с чистата душа
и на сърцето със топлия вик!..
Парите...
Парите казват били
всичко,
по тях посрещат и изпращат
ни дори,
а светът е въртележка
движена от “мръсните” пари.
Забравихме родина и държава,
заличихме най-чистите мечти.
За близките ни време не остава,
а приятелите чакат ни
добри.
И в тази “кукувича” прежда,
дано да има по-щастливи
дни.
Ах, тази наша, истинска надежда,
дано успеем да я съхраним!
За автора: Родена е в град Варна. Вече 38 години живее в гр. Горна Оряховица. Работила е като счетоводител, а сега е домакин в "Дневен център за възрастни с увреждания". Участва в дейността на Творческо литературна група "Асен Разцветников" към Читалище "Напредък 1869". Издала е две книги "Желая да те имам" 2008г. поезия, "По струните на любовта" съвместно с Ивелина Цветкова и сега подготвя стихосбирка "Любов в три величини". Публикувала е творби в алманаси и периодичен печат. Участва в литературни конкурси, награждавана е.
