Народните художници - Ненко Балкански

Един млад художник, след обучение в Германия, Франция и Италия, изложби в Париж и познанство с най-видните художници от първата половина на 20 век, се завръща в България за да бъде учител по малки градчета. Само тук в родината, неговия талант и съвършено майсторство ще открият обикновения, трудов човек, ще изпеят ярка и багрена песен, която е ненадминат и до днес художествен разказ за героя на бъдното време.

Ненко Балкански - Автопортрет - 1941г.
ЗАВРЪЩАНЕ

До схлупения ъгъл чака просяк
и всеки ден ме гледа с поглед кух…
Уви, аз нищо нивга му не нося,
и влизам в къщи, на молбата глух.

Обзема ме незнаен, страшен шемет:
боли ли ме за нещо - аз не знам…
Вървя, пътувам в гибелното време
под черна и сирашка тишина.

Постигам ли аз вече свойте цели?
И спирам ли се нявга в този ад?
О, все едно - несмело или смело -
не се извръщам никога назад.

Ненко Балкански - Семейство - 1936 г.
Аз слушам леден вятър, леден шепот -
той в дните и нощите ми ечи…
И нося безработни, празни шепи,
прострелял мрака с пламенни очи.

И викам гневно: нямам и не нося!
И не достигам сетния предел…
Един прегърбен и незнаен просяк
подлага длан и чака моя дел.

Николай Хрелкав 1935

Ненко Балкански - Работническо семейство - 1940 г.

Ненко Балкански - Париж - 30-те години

Ненко Балкански - Домакиня - 1952г.

Ненко Балкански - Лиляна - 1947 г.


Ненко Балкански - Прозорец - 1941г.

Ненко Балкански - Дете с хармоника - 1943

Ненко Димитров Балкански – живописец, народен художник (1966), герой на социалистическия труд (1972). Роден на 20 септември 1907, Казанлък – починал на 19 септември 1977, София.
Завършва 1930 живопис в Художествената академия, София, при проф. Н.Маринов и проф. Б.Митов. Специализира 1939-1940 във Франция, Италия, Германия. Посещава редица художествени галерии и музей в Европа. Гимназиален учител по рисуване в провинцията и София. От 1947 е преподавател, а от 1959 и професор по живопис в ВИИИ „Н.Павлович“, София.
Започва своя творчески път през 30-те години. Членува в дружество „Родно изкуство“.Живописец със силно изразена пластичност и колоритно чувство. Рисува фигурални композиции, портрети, пейзажи, натюрморти. Още от 30-те години го вълнуват социалните проблеми, свързани с живота на обикновените трудови хора. Образите от портретите на Н.Балкански, носят белега на високо идейни обобщения. Н.Балкански рисува в топъл, благороден колорит с характерно пречистване на багрите.
В творбите си след 9 септември 1944 се стреми да покаже новите черти в образа на нашия съвременник, неговото активно творческо отношение към живота, към света и хората, сред които живее.
Ненко Балкански рисува и много пейзажи и натюрморти, по своему открива красотата на българската земя и нейните плодове.
Участва в общи художествени изложби и много международни експозиции (Венеция, Париж, Атина, Виена, Москва, Ленинград, Берлин, Букурещ, Прага, Индия, Турция и др.), Юбилейна изложба в София 1975.
Най-известни негови творби: „Семейство“ 1936 НХГ, „Семейство на работник“ 1940 НХГ, „III класа“ 1938 НХГ, „Жената с медальона“ 1937 НХГ, „Георги Димитров в затвора – 1918“ 1949 НХГ, „Рационализатора К.Зафиров“ 1949 НХГ, „Портрет на композитора Д.П.Иванов“ 1952 НХГ, „Портрет на Велеска“ 1946 НХГ, „Момчето с мундхармониката“ 1943 НХГ, „Дамски портрет“ 1950.
Много негови творби се намират в художествени галерии в страната: Казанлъшката, Русенската, Сливенската, В.Търновската, Разградската, Хасковската и др., а също и в чужбина – Германия, Чехия.
Н.Балкански се изевява също и като художествен критик. Пише отзиви и рецензии за художествени изложби, за творчеството на български и чуждестранни живописци. Издава графичния албум „Созопол“ 1967; автор е на монография за Дечко Узунов 1955 и Мара Георгиева 1963.
Лауреат на Димитровска награда 1952. Награден с ордените „Червено знаме на труда“ 1957, 1959, „Кирил и Методий“ I степен 1963 и „Георги Димитров“ 1967. През 1937 за пейзажа „През прозореца“ е награден със златен медал на изложението в Париж, а през 1972 получава наградата за живопис на експозицията в Кансюр мер за натюрморт; наградата за живопис „Владимир Димитров – Майстора“ 1975. 

"Енциклопедия на изобразителните изкуства в България", София 1980

Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Тихият дон – филм 1957-58 год.

Песни за една страна – Испанска хроника