Червеният ездач

"Червеният ездач" обявява конкурс за кратък разказ и виртуалн а изложба н а рисунка на тема: БЕДНОСТТА НЕ Е БЪДЕЩЕ Обявяваме конкурса водени от разбирането, че българския творец в качеството на създател на ценности и морален коректив не стои извън съвременната криза, а също като споделяме, че един друг свят на труд и благоденствие е възможен, и е наша пряка отговорност. Конкурса си поставя за цел да предизвика изобразително творчество в социалния жанр, който е значима част от българското художествено наследство . За конкурса се приема един кратък разказ или есе в социален жанр, нов или писан през 2015 г., до 20 март 2016 г. на ел.поща: revcult.bg@gmail.com или изпратен до страницата "Червеният ездач" във Facebook https://www.facebook.com/ RevCult , като бъде заявено участие. Приемат се до две рисунки, произволен графичен материал под сканирана форма с качество от 1,5 до 8 мега пиксела (за електронно издание) и свободна снимка на оригиналната рисунка с

"Червеният ездач" е надпартийно, зависещо по съдържание само от редактора и участващите автори издание за култура с девиз - "Културата в стремеж към по-справедлив и човечен свят". Съществуват сега и в миналото две непримирими култури, едната господстваща, завладяла цялото ни зрително поле и друга идваща от нашия живот, често забранявана или изопачавана. На тази страница е дадена думата на дейци на културата от три столетия, борци за по-човечен и справедлив свят. През 2015 г. бяха проведени следните културни акции с участието на творци: „Съвременният свят в творчеството на жената“ е електронен сборник с участието на 27 автори жени. Сред които Ружа Велчева, Анита Коларова, Гюлшен Алиева, Екатерина Пенчева, Златина Великова и др. Сборникът е подготвен от „Група за социална поезия и художествена проза” и „Червеният ездач” с цел да даде достоверна и съвременна картина на творчеството на жените в социалния жанр, а също да утвърди творческата инициатива и самочувств

Възстановката - Знам на какво се надяваш, но няма да стане, мамо, избий си го от главата! В стремежа си да бъде убедителна Ралица беше смръщила вежди. Вилицата й, с набодено на нея картофче, сочеше към майка й обвинително. - На нищо не се надявам, на какво да се надявам толкова? – изсумтя Миланка. – Нали виждам какво става? Те мойте набори повечето избягаха оттука, какво остава за вас? - Ами тогава какво все подмяташ? Естествено, че няма да се закопая тука. Другия месец като си взема дипломата, ще си потърся свястна работа. В града! Майка й понечи да каже нещо, но се отказа. Бузите й се зачервиха. - Ралице, спри се! – повиши тон баща й. – Ето, майка ти вдигна кръвно! Откак си се обадила, че пристигаш, не е мърдала от печката, имай малко уважение! Младата жена стисна зъби. Издиша бавно, после протегна ръка и погали Миланка по ръкава. - Извинявай, мамо... - Няма нищо, добре съм – въздъхна майка й. – Просто... наистина се надявах... Ти да не мислиш, че работа се намира