Червеният ездач

"Червеният ездач" е надпартийно, зависещо по съдържание само от редактора и участващите автори издание за култура с девиз - "Културата в стремеж към по-справедлив и човечен свят". Съществуват сега и в миналото две непримирими култури, едната господстваща, завладяла цялото ни зрително поле и друга идваща от нашия живот, често забранявана или изопачавана. На тази страница е дадена думата на дейци на културата от три столетия, борци за по-човечен и справедлив свят. През 2016 г. бяха проведени следните културни акции: "Бедността не е бъдеще" е литературен конкурс за кратък разказ или рисунка. "Червеният ездач" обяви конкурса воден от разбирането, че българският творец в качеството на създател на ценности и морален коректив не стои извън съвременната криза, а също като споделя, че един друг свят на труд и благоденствие е възможен, и е наша пряка отговорност. Конкурса си поставя за цел да предизвика изобразително творчество в социалния жа

Христо Ясенов Връбчо Изпечен шут и заплатен клеветник, днес Връбчо наш остана пак да чака: от кандидат за общински съветник превърна се на вестникарска сврака. А хитър е — и не една интрига курдиса той пред изборите наши, ала акъл му никак недостига, та стана член на блока от апаши. От комунизъм Връбчо се не плаши — а всеки ден за него шум повдига. Кат журналист забъркан в много каши той може да те лъже и да мига. Сервилен мъж, навикнал на поклони, честит е Връбчо с празната кратуна! — на вестник „Мир“ от мръсните колони ще си изкара винаги самуна. Общоделство В езика тя бе малко схваната, а той бе едър и плешив. Тя стана писарка в прехраната, а той — Пастухов детектив. Изпрати той при нея сводници — и тя отвърна кратко „да“. И станаха добри проводници на контрабандите в града. Настана криза — ден мъчителен — и падна кабинета стар. Тогава нейде в Ючбунар отвориха те дом съмнителен. Срещу Нова Година И аз те чакам в сънна изнемога, ала

Прозрение На село, впрегнато в долап със стар чекрък, едно магаре се въртеше вяло в кръг. Мухи го хапят, жарко слънце го гори, то, ноздрите издуло, върти ли, върти... Гледах в почуда, до смърт бе уморено. „Тази твар е луда! - мислех възмутено.- Ни с думи го подканят, ни камшик играе, а само` си тича и не си играе?!" Но зърнах - пред носа му люшка се бодил. "Той е взел ума му. Гладът го е влудил." Мечтаейки да стигне тази вкусна стръв, гони без да дреме бодила, вързан с връв. Тъй е и с Човека. Върти го в своя кръг съдбата му нелека - житейският чекрък. В света на Капитала, бедняка – проста твар, богатите залъгват с трик изпитан, стар. Две писма до Дядо Коледа І писмо:   Мили Дядо Коледа,  Ако някой научи, че съм ти писала, сигурно ще помисли, че съм луда, или, че наистина съм се вдетенила, както често чувам да казват за възрастните хора.  Повярвай ми, скъпи Дядо Коледа, въпреки, че надхвърлих шестдесетте отдавна, аз съм една норма

Снегът вали -Сладка вечер, любов! -Добра да бъде, слънце мое. Защо не спиш? -Снегът вали и спомените ме стискат за гърлото. А ти, защо си тук? Мислех, че отдавна си закрила този скайп. -А ти? Нали го направихме само за нас двамата преди години. Къде е съпругата, Рами? -В спалнята са отдавна с дъщерята. А твоят съпруг? -Пред телевизора със сина. -Помниш ли, любов, когато се запознахме, снегът отново валеше и ние танцувахме под светлината на лампата в Новогодишната нощ? -Как бих могла да го забравя някога, слънце мое? На другия ден обиколихме всички антикварни магазини и ти ми подари плоча на Адамо с песента „Снегът вали“, за да остане споменът винаги с мен. -Пазиш ли я още, любов? -Заедно в копчето от твоята риза след нашата първа любовна нощ е в кутията с моите скъпоценности. Как е семейството – майка ти, малката принцеса? -Добре, справяме се. А при теб, любов? -Няма да се оплаквам. Защо изчезна? Без сбогом, без извинения, без причина? Какво стана, слънце мое? -Не мо

Погребение в Орнан, Гюстав Курбе, 1850 г. В нашето общество, излято по калъпа на Наполион, си длъжен да приемеш без възражение посочения ти полк, военния устав и дисциплината. Подобно на войниците, и живописците си имат свой казарми и генералите им се наричат академици. Дезертьора Курбе иска да рисува по своему, да рисува това, което вижда, да рисува живи хора, а не мъртъвци. И ето че той стига неизбежно до затвора, до изгнанието, до невзрачен край далеч от родината. Автопортрет, Гюстав Курбе, 1871-2 г. Изстрелите с пистолет срещу традицията, дори когато дръжката на пистолета е четка за живопис, смущават спокойствието или раболепието на мазачите на картини, на подмазвачите пред министри. Това гневи и независимите (художници), които - достойни пред хората - са малодушни  пред лицето на теориите. Ако Дьолакроа беше жив, би ли спасил Курбе от разстрел, ако Курбе с шумния си смях би го закачил за изписания потон на Лувър, за фреските в "Сен Сюлпис" и за "Влизане

ИЗКУСТВОТО В БИТКА СРЕЩУ ФАШИЗМА! "Фашизмът е открита терористична диктатура на най-реакционните, най-шовинистичните и най-империалистически елементи на финансовия капитал." - Г. Димитров Помощ за зимата                                                                                                                                                                            Помощниците за зимата идват                                                                                      със знамена и фанфари                                                                                      дори и в най-бедната къща.                                                                                      И много гордо отмъкват                                                                                      огризките, но и парцалите                                                                                      все заради бедни съседи.                  

Скити Вий милиони сте. Ний – мрак и мрак. Опитайте да ни сразите! Да, скити сме! Да, азиатски знак заплита скрито алчна сласт в очите! За вас е век, за нас – единствен час. Послушни роби сме, но с ропот държим за вражи раси щит пред вас – монголи и Европа! И век след век огнището кова, надмина грохот и лавини, бе крахът приказка за вас – на Лисабон и на Медина! На изток дълго гледахте за скок, топяхте перлите ни святи, пресмятахте с насмешка своя срок, за да насочите дулата! Настъпи страх. Крилатата беда множи обиди, трупа рани, но ден ще дойде и дори следа от вас навярно няма да остане! О, древен свят! Щом жив си още ти и се измъчваш с мъка сладка, поспри, премъдри, спри като Едип пред Сфинкса с древната загадка! Русия – Сфинкс е. В радост и в тъга страна е с черна кръв облята, тя гледа, гледа, гледа в теб сега с ненавист и с любов в душата! Да, днес в кипяща кръв с любовен зов отдавна никой не залюбва! Забравихте, че силната любов във вас гор

Публикуваме анализа на електронното издание "Гласът на борбата", като един от малкото, ако не и единствен марксистки, класово-революционен анализ на приключилите наскоро президентски избори в България. В тази статия нашата редакция (Гласът на борбата) накратко се опита да изложи своя поглед върху събитията около президентските избори. Разбира се, че има още какво да се каже, ситуацията е динамична, но смятаме, че като за начало това е достатъчно. Изборната загуба на ГЕРБ бе един очакван финал на коалиционното правителство дошло на власт през есента на 2014 година. Империалистите и слугуващата им олигархия рано или късно щяха да свалят от сцената своите изхабени марионетки. Естествено те няма да останат дълго зад кулисите. Когато отново има нужда от тях те ще бъдат използвани за нови престъпления срещу народа. Самият кабинет пък бе едно своеобразно военновременно правителство. То бе назначено да „управлява“ в момент, в който конфликтът на интереси между Амер

Дванадесетте 1 Черна вечер. Бял — снегът. Вятър, вятър! И нозете ти едвам държат. Вятър, вятър — по цял божи свят! Вятърът развява, вее белий сняг навред. Под снега — лед. Бавно, тежко всяка стъпка се люлее, хлъзга се — ах, тежко! Между две здания — обтегнато въже. На въжето — плакат: „Цялата власт на Учредителното събрание!“ Една бабичка свива се — плаче, не разбира що всичко туй значи, защо ли е тоз плакат — такъв огромен пояс? Партенки много биха излезли от този плат — а всеки днес е гол и бос… А ето бабичката спъна се — и в преспа сняг пред нея тропва! — Ох, Богородице застъпнице! Ох, тези болшевики, ще ни вкарат в гроба! Вятър остър! Не престава и студът! Спрял буржоата насред път, в шубата си скрил е нос. А тоз кой е? — Дълги власи и говори полугласно: — Предатели! — Загина Русия! Сигурно — писател, вития… А ето дългополий — пристъпва, покрай преспа като гроб… Защо днес весел не изглеждаш, другарю поп? Помниш ли ти нявга ка

Олигархията само сменя маската В България премина етап от изборите без избор. Някой дори се възприемат за победители, но това определено не е българския народа, трудовите хора. Дълго очакваната и така нужна промяна е подменена с оперетни генералски арии, умело дирижиране от "господарите" олигарси. Структурата на държавният бюджет се запазва непроменена до 2019 година. Високи непреки данъци върху потреблението, нарастване на обедняването и експлоатацията, колапс на пазара, непосилен бюрократичен апарат. Създаване на дългова криза. Запазване на политическата система и мястото на БСП като химера на крайно дясна партия по дела с леви лозунги. Продължаване на мутризацията на политическия живот (та Радев е частен кандидат на Гергов, Дъбов и Овчаров). Отсъствието на реална алтернатива в политическия живот. България запазва своето колониално положение с крешящо висок износ на национално богатство. Наличието на боеспособна чужда армия на територията се разширява. Въ

Боян Дуранкев - Доктор по икономика, професор в Университет за национално и световно стопанство Препечатваме статията публикувана в " Поглед.инфо " поради голямото ѝ значение и достъпно обяснените икономически причини водещи до бедността и упадъка в България. Бюджет 2017: напредваме със скоростта на костенурката, но със заешки страх от промени Предупреждение: хората с по-слаби нерви да не четат зачертаното! Ще започна с основния си извод: „Бюджет 2017“ е в рамките на възможното за прокарване и приемане в парламента от управляващия нестабилно „стабилен“ политически картел – десница и десница-център. Предвижда се икономическият растеж на България през 2017 г. да забави до 2,5%, а за периода 2018-2019 г. се очаква постепенното му „ускоряване“ (само с 0,2, но терминологията е на Горбачов) до 2,7% през 2019 г. За същия период реалният растеж на световната икономика ще е съответно 3,4% (2017 г.), 3,6% (2018 г.) и 3,7% (2019 г.). Сравнителният анализ подсказв

Наскоро издадения сборник с разкази "Блажени нищите...", надхвърля 70 годишния юбилей на автора си Ружа Велчева и запълва едно отдавна празно място в националната ни литература. Ярките образи на хора, които срещаме в ежедневието ни, изправени на ръба на житейската пропаст с прегазен от съвременната епоха личен свят, са преживяни с много любов и разбиране от автора. Ружа Велчева смело е поела по пътя към личната си голгота, така както го е описал Никос Казандзакис в предговора към "Последното изкушение", създавайки в своите кратки разкази една вяра от човеколюбие, която устремена към един по човечен и справедлив свят, несъмнено ще се сблъска с парадигмата на нашето време. В сборника са включени разкази, участвали и наградени в инициативи на "Червеният ездач": Щастлив на дъното  -  първа и специална награда в конкурса "Европа на труда - днес и утре през погледа на българина", Вместо некролог  - първа награда в конкурса "Бедността не е

Духовният свят в новото време Какво ни донесе, демокрацийо? След падането на тоталитарния строй вместо радост от очите на нашите родители потекоха сълзи. Опиянението и объркването бързо отмина, след като стартира раздаването на държавата на опредени три буквени групировки. Започна поголовно събаряне на голяма част от това, което бе построено с много пот от целия български народ. Наред с обезкостените фабрики и заводи се събориха исторически и културни паметници. Къщи – музеи останаха без поддръжка или на милостта на времето. Започна преразпределение на капитала, последващи деноминации на лева. Обвързване на лева с марката, после с еврото.  Туризмът, тоя печеливш отрасъл премина в ръцете на частни собственици.  България е държава с четири годишни сезона, с планини, реки, море, с условия за селски туризъм и т.н., която при една добра реклама може да се издържа само от туризъм. Погледнете държавите, които са само от камък, но съумяват да привлекат туристи за своята икономика. Всичко т

Джани Родари сред италианските деца Продавач на надежда Ако можех да имам едно магазинче със две полички, бих продавал… познайте какво? — Надежда. Надежда за всички. „Купете! С отстъпка за вас! Всеки трябва надежда да има!“ И на всеки бих давал аз, колкото трябва за трима. А на тоз, който няма пари и само отвънка поглежда, бих му дал, без да плаща дори, всичката своя надежда. Джани Родари Песента изпълнява Жоржета Чакърова

"Червеният ездач" обявява конкурс за САТИРА със съвременна антикапиталистическа и социална насоченост. В конкурса се приемат до две произведения, фейлетон, кратък разказ, стихотворение или епиграма, нови или написани през 2016 г., до 15 януари 2017 г. на ел.поща: revcult.bg@gmail.com или изпратен до страницата "Червеният ездач" във Facebook https://www.facebook.com/RevCult , като бъде заявено участие. Произведенията ще бъдат класирани поотделно от жури и от читателите.  За всяко допуснато до участие произведение се изработва "картонче" с името на конкурса, автора и произведението, които ще се публикуват на страницата "Червеният ездач" във Facebook https://www.facebook.com/RevCult , също и на сайта http://socpoetrybg.blogspot.bg/ . В края на конкурса произведенията ще бъде публикувани електронно. Правата върху текстовете и рисунките принадлежат на авторите им и са защитени с Криейтив Комънс лиценз. http://creativecommons.org/l

Мария Петрова седна на фотьойла срещу телевизора, включи го и се опита да гледа някакво предаване по руската телевизия. Беше мелодрама под рубриката "Давай поженимся". Бързо я овладя досадата и смени предаването с някакъв филм. Даваха един от старите съветски филми за войната. Тъй като нямаше какво да прави, реши да го изгледа, макар че съдържанието му и беше познато. Филмът си вървеше, а тя хем го гледаше, хем си мислеше за своите работи. Сети се за мъжът си, който беше заминал в чужбина по служба, за децата си, които бяха на село при неговите родители. Най-много мисълта и се задържа върху обстановката в редакцията, която оглавяваше. Както в повечето такива микро колективи и в нейната редакция имаше ежби, колкото щеш. Всеки беше всеки и тя с мъка сдържаше болните амбиции, така че все пак работата да върви. След като се умори да премисля обстановката в редакцията, Мария неволно си спомни за наскоро починалата си баба. Чувстваше се виновна пред нея, защото не изпълни обещан