"Азбуката" на Георги Димитров


Георги Димитров при приемането на Конституцията от 1947 г.

Ако някой се „поразрови“ в Интернета и потърси мисли на Георги Димитров, ще остане разочарован. Естествено, че би попаднал на изреченото от него пред Лайпцигския трибунал: „Аз нямам причина да се срамувам, че съм българин, и аз се гордея, че съм син на българската работническа класа.“ Може и да намери още 3-4 изказвания и... толкоз. Виж „жълтинки“ и полуистинни/лъжливи твърдения... колкото щеш. Тази е и причината да предложа своеобразен калейдоскоп от мисли на Димитров, споделени някога по различни поводи и съхранени на различни места – доклади, речи, интервюта, писма и пр. Условно подборката нарекох „Азбуката“ на Георги Димитров“, а в нея единственият ред е азбучното подреждане. Колкото до темите те са като мозайка: шарена, контрастна, любопитна, но... предполагаща и даването на оценка за годините на създаването й. При истинската мозайка цветовете се запазват далеко във Времето. А дали не е така и с „Азбуката“ на Г. Димитров? 

Живодар Душков, председател на Международната фондация „Георги Димитров“ - клон Русе


 „АЗБУКАТА“ НА ГЕОРГИ ДИМИТРОВ

Ако искаме да бъдем партия... партия с историческо призвание, в нашите редове не може да има място за кариеристи, за службогонци, не бива да има място за хора, които използуват властта за лични цели. В нашата партия не трябва да се търпи никаква корупция, никакви действия, които биха я компрометирали. Тук е необходима.... безпощадна строгост! От това няма да загубим като партия, а само ще спечелим. Съч., т. 12, с. 54.

Бойкотът, като средство за борба, е много ценно оръжие в ръцете на работническата класа. Съч., т. 1, с. 59.

Борбата за една велика идея никога не е минавала без жертви. Съч., т. 9, с. 62.

Военните приготовления винаги имат своя собствена логика. Те лесно могат да създадат непредвидено положение, при което пушките да стрелят сами. Съч., т. 8, с. 46.

В областта на културата по способности няма малки и големи народи. Няма пълноценни и малоценни народи. Всеки народ, колкото и малък да е той, може да бъде способен и да внесе в общата съкровищница на културата своя принос от ценности. Съч., т. 14, с. 364.

В политическите процеси именно най-ярко се вижда как правосъдието се използува като инструмент на политиката. Съч., т. 9, с. 52.


Съдия и подсъдим

Героичният младежки труд е могъщ фактор в строителството на Народната република България и за защита на нейната национална независимост. Съч., т. 13, с. 283.

Главните положителни особености на партията през нейния тесносоциалистически период се състояха в дълбоката й вярност към марксизма, към пролетарския социализъм и интернационализъм, в нейната класова непримиримост към буржоазията и реформистките й оръдия, в нейната непоколебима вяра в силите и бъдещето на работническата класа, в нейната съзнателна желязна дисциплина. Съч., т. 14, с. 226.

Действително българският народ е малък, но той е велик в своята желязна воля, велик в своята непоколебима духовна мощ, велик в своята вяра в правдата и справедливостта, велик в своите огромни таланти и дарования, които крие по градове и села. Съч., т. 13, с. 131.

Една изключително голяма заслуга на бригадирското движение е, че в неговата среда се възпитават, закаляват и израстват новият българин и новата българка, за които физическият труд не е унижение, а чест и доблест и за които любовта и верността към народната република е висш закон. Съч., т. 13, с. 283.

Животът е по-сложен от всякакви схеми. Съч., т. 10, с. 149.

Животът само помага на новото и подкопава старото. Съч., т. 6, с. 330.

Журналистите, кореспондентите, хората на печата са един огромен фактор. Не напразно наричат печата седма велика сила. Съч., т. 13, с. 426.

За всекиго е понятно, че щом мястото на разбойника с револвер в ръка е в в затвора, разбойникът с перо в ръка не може да се остави свободно да вреди на народа. Съч., т. 13, с. 481.

За нас, хората, които заемаме известно отговорно място в организацията, в държавата и пр., няма по-опасна болест от болестта, която се състои в изгубване чувството за реалност. Съч., т. 11, с. 371-372.

Икономическата борба в рамките на съвременния капиталистически строй... става все по-малко способна да обезпечи икономическите интереси на трудещите се. Все по-често борбата на работническата класа става политически израз на нейната воля. Съч., т. 1, с. 106.

Истински революционната теория е непримиримо враждебна на всяко празно теоретизиране, на всяка безплодна игра с отвлечени определения. Съч., т. 10, с. 169.

 


Като всеки добър стопанин ние не ще изядем всичко, което произвеждаме, а ще отделяме една част от народния доход за ново развитие на народното стопанство - за изграждане на нови фабрики и заводи, нови машинно-тракторни станции, нов подем на производителните сили в промишлеността и селското стопанство. Съч., т. 14, с. 316.

Когато пишеш или говориш, всякога трябва да мислиш за обикновения работник, който трябва да те разбере, да повярва на твоя зов и с готовност да те последва! Съч., т. 10, с. 159.

Където и да сме, на какъвто и пост да сме, ние трябва да се учим неуморно, защото без тая наука да управляваме, да строим нова, демократична България, ние не можем да осигурим на нашата родина и нашия народ напредък и светло бъдеще. Съч., т. 12, с. 61.

Любов към своята родина, към народа – това е един много силен морален фактор в борбата против всички трудности, страдания, нещастия, които могат да постигнат отделния човек. Съч., т. 13, с. 371.

Масова работа, масова борба, масова съпротива, единен фронт, никакви авантюри! Съч., т. 9, с. 269.

Много трудности има още по нашия път. Но в нас и в нашия борчески, трудолюбив народ има достатъчно твърда воля и сили за преодоляване на всички трудности, от какъвто и характер да са те, и с общи усилия те несъмнено ще бъдат преодолени за благото на нашата родина. Съч., т. 13, с. 3-4.

Мързелът изобщо е опасен, но най-опасен е мързелът на мозъка... Съч., т. 11, с. 371.

Народ без здраво национално стопанство и добре организирана работническа класа не може да има и трайна политическа, национална самостоятелност. Съч., т. 11, с. 174.

Народ, който няма ... народна войска в пълния смисъл на думата, войска, обучена в съвременното военно изкуство, военнополитически възпитана в духа на народната демокрация... не е организиран народ. Той може всеки момент да бъде използуван за чужди интереси.. Съч., т. 14, с. 92.

Нашето Народно събрание не само заседава, не само обсъжда, не само гласува закони, но то е ангажирано и в изпълнението на законите, които гласува, които приема. Съч., т. 14, с. 354.

Нашите думи няма да се различават от делата. Това, което кажем, че ще го направим, трябва да го направим и ще го направим, а това, което е нереално, няма да го обещаваме. Съч., т. 13, с. 25.

Не всяко дарование само по себе си е един капитал. Ако това дарование не се развие, този капитал не се рационално използува, няма да има резултат. Съч., т. 14, с. 363-364.

Не може да се служи в едно и също време и на бога, и на мамона. Не може с едното око да се гледа наляво, а с другото око – надясно. Съч., т. 11, с. 212.

Ние трябва да знаем, че без критика и самокритика никой от нас, колкото и голяма глава да има, колкото и огромен ум да има, не може да върви напред. И народът като народ, като нация, няма да се развива, ако няма постоянна критика и самокритика, ако не се поощрява правилното, здравото и не се бие крепко неправилното, нездравото, гнилото. В това се заключава именно голямото целебно значение на критиката и самокритиката. Съч., т. 13, с. 87-88.

Никога не трябва да се забравя, че ръководителите на партията могат да се меняват, но партията остава и тя ще пребъде. Не партията трябва да зависи от ръководителите, а ръководителите – от партията, и те ще бъдат дотолкова истински партийни водачи, доколкото осгават верни на непобедимото марксистко-ленинско учение и дотолкова изпълняват здравата колективна воля на партията. Съч., т. 14, с. 177.

 
Георги Димитров и Максим Горки

От всички ценности на българската нация най-голямата й ценност са децата. Съч., т. 12, с. 217.

Отечественият фронт успя да сплоти под своето знаме грамадното мнозинство от интелигенцията и да я вдъхнови на предана работа за народната държава, за нейното всестранно преуспяване. Съч., т. 13, с. 495.

Партиен член, който не желае да се учи, не иска да се просвещава и да върви напред в своето развитие, той не е и не може да бъде истински член на нашата партия. Съч., т. 14, с. 336.

По-малко да се говори, повече да се работи! Да се говори това, което е необходимо, а да се работи повече, отколкото се говори, да се учи обаче непрекъснато и упорито!

Пораждана от характера на самото капиталистическо производство, безработицата не ще може, докато съществува днешната наредба, да бъде напълно отстранена. Но в силата на работническата организация е да бъдат в голяма степен облекчени тежките последици от безработицата... Съч., т. 1, с. 115-116.

Пред българския вестник, пред българските журналисти стоят наистина много сериозни и отговорни задачи. За тяхното изпълнение се иска, преди всичко, от дамите журналисти дълбока преданост към народа, истински патриотизъм и безукорна честност, непоколебима вяра в силата на народа и бъдещето на родината, неразривна връзка с народните маси, познаване на техните нужди, искания и въжделения; необходимо е те самите да се учат упорито и да повдигат своята журналистическа квалификация... Съч., т. 11, с. 201

Примерът на загиналите герои ще бъде винаги източник, от който ние – останалите живи борци, ще черпим нови сили в работата си за благото на българския народ и за изграждането на Народна република България. Съч., т. 12, с. 160.

Първи май е предвестникът на работническото освобождение, свободата на труда и общочовешкото щастие! Съч., т. 1, с. 105.



Романът „Какво да се прави?“ оказа на мен като млад работник ... необикновено, неизличимо влияние. И трябва да кажа – нито по-рано, нито по-късно е имало литературно произведение, което да е повлияло така силно върху моето революционно възпитание както романът на Чернишевски. Съч., т. 11, с. 363.

Ръководещата роля на управлението на народната република принадлежи всецяло на трудещия се народ. Съч., т. 14, с. 348.

Старайте се да виждате всякога нещата такива, каквито са, а не да си ги представяте такива, каквито вам се иска да бъдат. Съч., т. 11, с. 372.

Тоя учител и тая учителка, които не работят постоянно за увеличението на своите знания и за повишението на своята педагогическа квалификация, не могат да бъдат пълноценни народни просветители, обществени и културни деятели. Съч., т. 13, с. 111.

Трудът трябва да бъде основен фактор, да заема основно място в държавния, обществения и политическия живот на страната. Съч., т. 12, с. 22

Трябва да превърнем Балканите от барутен погреб в здрава основа и сериозен фактор за мира и демокрацията в света. Съч., т. 13, с. 217-218.

Учениците и ученичките не бива да се развиват едностранчиво, като тесногръди буквоядци, откъснати и непригодени към живота, а трябва да растат, непосредствено свързани с живота и напредъка на своя народ, закалени и здрави физически, с широка култура и облширни познания, способни и готови да дадат своя дял за преуспяването на родината. Съч., т. 13, с. 97.

Фашизмът приспособява своята демагогия към националните особености на всяка страна и даже към особеностите на различните социални слоеве в една и съща страна. Съч., т. 8, с. 346.

Физкултурата е източник на здраве и сили за нашия народ в борбата му за по-добро бъдеще. Съч., т. 11, с. 277.

Художественото творчество трябва решително да се постави в служба на пролетарската революция, на борба против фашизма, против капитализма, на борба за мобилизиране и революционно възпитание на масите.

Цялата стара и нова история на българския народ ни учи, че той е губел своята свобода и национална независимост винаги поради разпокъсаността на народните сили и отсъствие на патриотично народно единство против външните и вътрешните врагове. Съч., т. 11, с. 281.

Шансовете на работническата класа за успех на нейната борба се увеличават благодарение на това, че тя може да черпи пресни сили от неизчерпаемите народни извори, докато резервите на буржоазията се изтощават и ще се изтощават. Съч., т. 11, с. 77.

Що се касае до България, тя има сега такова народно управление, което е изпълнено от искрено желание за приятелски връзки с всички велики и малки демократически държави, но в същото време е твърдо решено да не допусне страната отново, както в миналото, да бъде третирана като полуколония. Съч., т. 13 с. 203.

Ярък израз на противонародната и противобългарска същност на опозицията ... е обстоятелството, че всичките си надежди за идване на власт тя гради изключително върху външната намеса в нашите вътрешни български работи. Съч., т. 11, с. 30

Георги Димитров като министър председател




Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Песни за една страна – Испанска хроника

Христо Ясенов - три стихотворения