Червеният ездач

Публикуваме анализа на електронното издание "Гласът на борбата", като един от малкото, ако не и единствен марксистки, класово-революционен анализ на приключилите наскоро президентски избори в България. В тази статия нашата редакция (Гласът на борбата) накратко се опита да изложи своя поглед върху събитията около президентските избори. Разбира се, че има още какво да се каже, ситуацията е динамична, но смятаме, че като за начало това е достатъчно. Изборната загуба на ГЕРБ бе един очакван финал на коалиционното правителство дошло на власт през есента на 2014 година. Империалистите и слугуващата им олигархия рано или късно щяха да свалят от сцената своите изхабени марионетки. Естествено те няма да останат дълго зад кулисите. Когато отново има нужда от тях те ще бъдат използвани за нови престъпления срещу народа. Самият кабинет пък бе едно своеобразно военновременно правителство. То бе назначено да „управлява“ в момент, в който конфликтът на интереси между Амер

Дванадесетте 1 Черна вечер. Бял — снегът. Вятър, вятър! И нозете ти едвам държат. Вятър, вятър — по цял божи свят! Вятърът развява, вее белий сняг навред. Под снега — лед. Бавно, тежко всяка стъпка се люлее, хлъзга се — ах, тежко! Между две здания — обтегнато въже. На въжето — плакат: „Цялата власт на Учредителното събрание!“ Една бабичка свива се — плаче, не разбира що всичко туй значи, защо ли е тоз плакат — такъв огромен пояс? Партенки много биха излезли от този плат — а всеки днес е гол и бос… А ето бабичката спъна се — и в преспа сняг пред нея тропва! — Ох, Богородице застъпнице! Ох, тези болшевики, ще ни вкарат в гроба! Вятър остър! Не престава и студът! Спрял буржоата насред път, в шубата си скрил е нос. А тоз кой е? — Дълги власи и говори полугласно: — Предатели! — Загина Русия! Сигурно — писател, вития… А ето дългополий — пристъпва, покрай преспа като гроб… Защо днес весел не изглеждаш, другарю поп? Помниш ли ти нявга ка

Олигархията само сменя маската В България премина етап от изборите без избор. Някой дори се възприемат за победители, но това определено не е българския народа, трудовите хора. Дълго очакваната и така нужна промяна е подменена с оперетни генералски арии, умело дирижиране от "господарите" олигарси. Структурата на държавният бюджет се запазва непроменена до 2019 година. Високи непреки данъци върху потреблението, нарастване на обедняването и експлоатацията, колапс на пазара, непосилен бюрократичен апарат. Създаване на дългова криза. Запазване на политическата система и мястото на БСП като химера на крайно дясна партия по дела с леви лозунги. Продължаване на мутризацията на политическия живот (та Радев е частен кандидат на Гергов, Дъбов и Овчаров). Отсъствието на реална алтернатива в политическия живот. България запазва своето колониално положение с крешящо висок износ на национално богатство. Наличието на боеспособна чужда армия на територията се разширява. Въ

Боян Дуранкев - Доктор по икономика, професор в Университет за национално и световно стопанство Препечатваме статията публикувана в " Поглед.инфо " поради голямото ѝ значение и достъпно обяснените икономически причини водещи до бедността и упадъка в България. Бюджет 2017: напредваме със скоростта на костенурката, но със заешки страх от промени Предупреждение: хората с по-слаби нерви да не четат зачертаното! Ще започна с основния си извод: „Бюджет 2017“ е в рамките на възможното за прокарване и приемане в парламента от управляващия нестабилно „стабилен“ политически картел – десница и десница-център. Предвижда се икономическият растеж на България през 2017 г. да забави до 2,5%, а за периода 2018-2019 г. се очаква постепенното му „ускоряване“ (само с 0,2, но терминологията е на Горбачов) до 2,7% през 2019 г. За същия период реалният растеж на световната икономика ще е съответно 3,4% (2017 г.), 3,6% (2018 г.) и 3,7% (2019 г.). Сравнителният анализ подсказв

Наскоро издадения сборник с разкази "Блажени нищите...", надхвърля 70 годишния юбилей на автора си Ружа Велчева и запълва едно отдавна празно място в националната ни литература. Ярките образи на хора, които срещаме в ежедневието ни, изправени на ръба на житейската пропаст с прегазен от съвременната епоха личен свят, са преживяни с много любов и разбиране от автора. Ружа Велчева смело е поела по пътя към личната си голгота, така както го е описал Никос Казандзакис в предговора към "Последното изкушение", създавайки в своите кратки разкази една вяра от човеколюбие, която устремена към един по човечен и справедлив свят, несъмнено ще се сблъска с парадигмата на нашето време. В сборника са включени разкази, участвали и наградени в инициативи на "Червеният ездач": Щастлив на дъното  -  първа и специална награда в конкурса "Европа на труда - днес и утре през погледа на българина", Вместо некролог  - първа награда в конкурса "Бедността не е