Публикации

Показват се публикации от декември, 2016

"Червеният ездач" през 2016 година

"Червеният ездач" е надпартийно, зависещо по съдържание само от редактора и участващите автори издание за култура с девиз - "Културата в стремеж към по-справедлив и човечен свят". Съществуват сега и в миналото две непримирими култури, едната господстваща, завладяла цялото ни зрително поле и друга идваща от нашия живот, често забранявана или изопачавана. На тази страница е дадена думата на дейци на културата от три столетия, борци за по-човечен и справедлив свят. През 2016 г. бяха проведени следните културни акции: "Бедността не е бъдеще" е литературен конкурс за кратък разказ или рисунка. "Червеният ездач" обяви конкурса воден от разбирането, че българският творец в качеството на създател на ценности и морален коректив не стои извън съвременната криза, а също като споделя, че един друг свят на труд и благоденствие е възможен, и е наша пряка отговорност. Конкурса си поставя за цел да предизвика изобразително творчество в социалния жа

Христо Ясенов - три стихотворения

Изображение
Христо Ясенов Връбчо Изпечен шут и заплатен клеветник, днес Връбчо наш остана пак да чака: от кандидат за общински съветник превърна се на вестникарска сврака. А хитър е — и не една интрига курдиса той пред изборите наши, ала акъл му никак недостига, та стана член на блока от апаши. От комунизъм Връбчо се не плаши — а всеки ден за него шум повдига. Кат журналист забъркан в много каши той може да те лъже и да мига. Сервилен мъж, навикнал на поклони, честит е Връбчо с празната кратуна! — на вестник „Мир“ от мръсните колони ще си изкара винаги самуна. Общоделство В езика тя бе малко схваната, а той бе едър и плешив. Тя стана писарка в прехраната, а той — Пастухов детектив. Изпрати той при нея сводници — и тя отвърна кратко „да“. И станаха добри проводници на контрабандите в града. Настана криза — ден мъчителен — и падна кабинета стар. Тогава нейде в Ючбунар отвориха те дом съмнителен. Срещу Нова Година И аз те чакам в сънна изнемога, ала

Генка Богданова - три сатирични истории

Изображение
Прозрение На село, впрегнато в долап със стар чекрък, едно магаре се въртеше вяло в кръг. Мухи го хапят, жарко слънце го гори, то, ноздрите издуло, върти ли, върти... Гледах в почуда, до смърт бе уморено. „Тази твар е луда! - мислех възмутено.- Ни с думи го подканят, ни камшик играе, а само` си тича и не си играе?!" Но зърнах - пред носа му люшка се бодил. "Той е взел ума му. Гладът го е влудил." Мечтаейки да стигне тази вкусна стръв, гони без да дреме бодила, вързан с връв. Тъй е и с Човека. Върти го в своя кръг съдбата му нелека - житейският чекрък. В света на Капитала, бедняка – проста твар, богатите залъгват с трик изпитан, стар. Две писма до Дядо Коледа І писмо:   Мили Дядо Коледа,  Ако някой научи, че съм ти писала, сигурно ще помисли, че съм луда, или, че наистина съм се вдетенила, както често чувам да казват за възрастните хора.  Повярвай ми, скъпи Дядо Коледа, въпреки, че надхвърлих шестдесетте отдавна, аз съм една норма

Ина Крейн - Снегът вали

Изображение
Снегът вали -Сладка вечер, любов! -Добра да бъде, слънце мое. Защо не спиш? -Снегът вали и спомените ме стискат за гърлото. А ти, защо си тук? Мислех, че отдавна си закрила този скайп. -А ти? Нали го направихме само за нас двамата преди години. Къде е съпругата, Рами? -В спалнята са отдавна с дъщерята. А твоят съпруг? -Пред телевизора със сина. -Помниш ли, любов, когато се запознахме, снегът отново валеше и ние танцувахме под светлината на лампата в Новогодишната нощ? -Как бих могла да го забравя някога, слънце мое? На другия ден обиколихме всички антикварни магазини и ти ми подари плоча на Адамо с песента „Снегът вали“, за да остане споменът винаги с мен. -Пазиш ли я още, любов? -Заедно в копчето от твоята риза след нашата първа любовна нощ е в кутията с моите скъпоценности. Как е семейството – майка ти, малката принцеса? -Добре, справяме се. А при теб, любов? -Няма да се оплаквам. Защо изчезна? Без сбогом, без извинения, без причина? Какво стана, слънце мое? -Не мо

Гюстав Курбе - Срещу голямата стена, готова да рухне

Изображение
Погребение в Орнан, Гюстав Курбе, 1850 г. В нашето общество, излято по калъпа на Наполион, си длъжен да приемеш без възражение посочения ти полк, военния устав и дисциплината. Подобно на войниците, и живописците си имат свой казарми и генералите им се наричат академици. Дезертьора Курбе иска да рисува по своему, да рисува това, което вижда, да рисува живи хора, а не мъртъвци. И ето че той стига неизбежно до затвора, до изгнанието, до невзрачен край далеч от родината. Автопортрет, Гюстав Курбе, 1871-2 г. Изстрелите с пистолет срещу традицията, дори когато дръжката на пистолета е четка за живопис, смущават спокойствието или раболепието на мазачите на картини, на подмазвачите пред министри. Това гневи и независимите (художници), които - достойни пред хората - са малодушни  пред лицето на теориите. Ако Дьолакроа беше жив, би ли спасил Курбе от разстрел, ако Курбе с шумния си смях би го закачил за изписания потон на Лувър, за фреските в "Сен Сюлпис" и за "Влизане

Бертолт Брехт - Помощ за зимата

Изображение
ИЗКУСТВОТО В БИТКА СРЕЩУ ФАШИЗМА! "Фашизмът е открита терористична диктатура на най-реакционните, най-шовинистичните и най-империалистически елементи на финансовия капитал." - Г. Димитров Помощ за зимата                                                                                                                                                                            Помощниците за зимата идват                                                                                      със знамена и фанфари                                                                                      дори и в най-бедната къща.                                                                                      И много гордо отмъкват                                                                                      огризките, но и парцалите                                                                                      все заради бедни съседи.                  

Александър Блок - Скити

Изображение
Скити Вий милиони сте. Ний – мрак и мрак. Опитайте да ни сразите! Да, скити сме! Да, азиатски знак заплита скрито алчна сласт в очите! За вас е век, за нас – единствен час. Послушни роби сме, но с ропот държим за вражи раси щит пред вас – монголи и Европа! И век след век огнището кова, надмина грохот и лавини, бе крахът приказка за вас – на Лисабон и на Медина! На изток дълго гледахте за скок, топяхте перлите ни святи, пресмятахте с насмешка своя срок, за да насочите дулата! Настъпи страх. Крилатата беда множи обиди, трупа рани, но ден ще дойде и дори следа от вас навярно няма да остане! О, древен свят! Щом жив си още ти и се измъчваш с мъка сладка, поспри, премъдри, спри като Едип пред Сфинкса с древната загадка! Русия – Сфинкс е. В радост и в тъга страна е с черна кръв облята, тя гледа, гледа, гледа в теб сега с ненавист и с любов в душата! Да, днес в кипяща кръв с любовен зов отдавна никой не залюбва! Забравихте, че силната любов във вас гор