Публикации

Показват се публикации от май, 2017

Приказки от Жак Превер с рисунки на Пабло Пикасо

Изображение
Цирк на панаир, Пабло Пикасо, 1922 г. Изписана страница Две и две четири, четири и четири осем осем и осем шестнайсет… Повторете! - казва учителят, Две и две четири, четири и четири осем, осем и осем шестнайсет. Ала ето, че птицата-лира долита, по небето прелита и детето я гледа, детето я слуша, детето я вика: Избави ме, с мен поиграй, птицо красива! Птицата слиза тогава и със детето играе. Две и две четири… Повторете! - казва учителят, а детето играе, с него играе прекрасната птица… Четири и четири осем осем и осем шестнайсет, колко правят шестнайсет и шестнайсет? Не се знае, навярно нищо не правят те и преди всичко не са трийсет и две. Изглежда така е и те си отиват. И детето скрива птицата красива отдолу под чина си и всички дечица чуват песента й, те всичките слушат музиката й звънлива и осем и осем си отиват, и четири и четири, и две и две на свой ред също се скриват, и едно и едно не са ни едно, нито две, едно по едно изчезват и

Цензурата не е решение!

НОВИТЕ ЦЕНЗОРИ НЕ ЩЕ СПРАТ ОБНОВЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО ВЪРХУ ПРАВДИВА И ЧОВЕКОЛЮБИВА ОСНОВА Вчера в групата „Какво четеш...“ бяха отстранени нови, високохудожествени произведения на български автори, участващи в творческата инициатива „Солта на земята“ организирана от „Червеният ездач“. Чрез административна мярка, групата е затворена за разпространяване на реалистично и хуманно, съвременно българско изкуство. Очевидно инициаторите на това злодеяние и администраторит е желаят да запазят публиката сляпа, глуха и няма за новия реализъм и да я държат в оковите на обезценения неолиберален светоглед, да поддържат измамна жизненост само на удобни за тях и кукловодите им естетически възгледи. Ето и имената но новите цензори: Христо Блажев, Alexander Krastev, Preclav Ganev, Милена Ташева и Snezhana Yaneva. (Не им стигат кирилските букви!) „Червеният ездач“ напомня, че изкуството е битка и когато то е истинско, битката не може да бъде отменена. Цензурата не е решение!

Разговор на Стоян Вълев с Анжел Вагенщайн

Изображение
Разговор на Стоян Вълев с Анжел Вагенщайн. Публикуван в „Книги news“. – И така – Вие се оказвате сега –лятото на 2015 г.- сред малцината оцелели, които са воювали срещу капитализма, после сте негодували срещу „тоталитарния” (според Вас) социализъм, а сега сте се озовали отново в лоното на капитализма. Очаквате ли нов обрат – например завръщането на социализма? – Като идеология и система от духовни ценности той никъде не е отишъл, за да очакваме завръщането му. Защото след християнството няма друг далечен хоризонт за един морален и справедлив свят, освен социализма. Днешните му кризи са само ауфтакт в политическите му практики, пренебрежим в сравнение с дълбоките сътресения и фундаментални корекции на изначалното християнство в пътя му от относително примитивна иудейска ерес, до завършена философска и властова система. И както много от ценностите на християнството се споделят и от атеистите, така и съвременните развити капиталистически системи, оцелявайки, са били принудени да

Дамян Дамянов – Не мога без вас!

Изображение
Детайл от „Културата през вековете“, Димитър Киров Не мога без вас! ВИЕ, с чието слово съм израснал, чийто дъх съм дишал, и не само аз, благословени да сте! Благословен да е дъхът ви, който, ако не е изчезнал, все някога ще изчезне! Благословено да е словото ви, което, ако за миг е изчезвало и са го забравяли, ще възкръсва и ще оживява с времето! За вас са писали и ще пишат критици и историци и аз не искам да изместя писанията им. Искам само да ви благодаря с по две-три топли думи за хилядите думи, които съм взел от вас! Не ви вдигам паметници, защото паметници има право да вдига само времето! И само такива, каквито вие си издигате сами, без да знаете това. Много сте вие, хиляди сте вие, близките на сърцето ми, и ако река да пиша за всички ви, няма да ми стигне животът… А и на мен ми трябва още малко животец — да се порадвам на този свят, от който може да си отида и преди да ми е дошло времето… И сега вашите образи висят в душата ми, както някога по стените на класната

Забравената победа 1944-1945 – Стихове в паласките

Изображение
През дните на Отечествената война 1944-1945 като обикновен войник на предните бойни линии бе и поетът Веселин Ханчев. В съдбоносните мигове на атаките, в изтощителните, многокилометрови походи, в непривично тихите часове на отдих след боевете в неговото съзнание са кристализирали мотивите на бъдещите му стихове, раждали са се поетически образи, опалени от горещото дихание на войната, по войнишки прости, мъжествени и нежни. Веселин Ханчев – Стихове в паласките В паласките до пачките с куршумите, на походи и в люти боеве, зареждах ви, сурови мой думи, родени в боя мой стихове. Войнишката си нежност и омраза на вас, на вас еднички поверих. Това, което с пушка не изказах, опитах се да кажа в моя стих. 1 – Прощавай, моя дъще малка, прощавай ти, жена! Сред здрача бавно тръгва влака на запад, на война. Лъщят по коридора пушките и говор груб ечи. Ах, сигурно сълзят от пушека войнишките очи! 2 Свирят в мрака немските снаряди. После

Песни на победата

Изображение
Химн на защитниците на Отечеството „Ех, поле широко...“ – песен на българските партизани Bella Ciao – песен на италианските партизани Химн на френската съпротива Песен на гръцките антифашисти - ЕАМ Песен на Югославската народоосвободителна армия Песен на албанските партизани. Същата мелодия и текст е на българската партизанска песен „Партизан за бой се стяга“ „Дороги“ - първата песен на победата, създадена есента на 1945 г. Всички песни изпълнени една след друга . СЛАВА НА НАШИТЕ ПРЕДЦИ ПРОТИВОПОСТАВИЛИ СЕ НА ФАШИЗМА! СЛАВА НА МИЛИОНИТЕ, НЕЛЕГАЛНИ, ЗАТВОРНИЦИ И КОНЦЛАГЕРИСТИ, ТРУЖЕНИЦИ, ПАРТИЗАНИ И ВОЙНИЦИ ЗА ТЯХНАТА САМОЖЕРТВА В ИМЕТО НА СВОБОДАТА! СЛАВА НА ВЕЛИКАТА РАБОТНИЧЕСКО-СЕЛСКА ЧЕРВЕНА АРМИЯ!

Владимир Маяковски – Заповеди до армията на изкуството

Изображение
ЗОРАТА НА ОКТОМВРИ 1917 - стихове за Октомврийската революция. Заповед до армията на изкуството Туткат се на старите бригадите. Туткане кого ще разтуши? Другари, на барикадите – барикади от сърца и души! Комунист е, който срязва с пристъп всеки мост за връщане назад! Доста крачехме, футуристи: в бъдното – скок – крилат! Влак сглобяваш – железа и пара. Недостатъчно е то! Ако песни гарата не претоварят – за какво е изнамерен ток?! Награмадявайте звук след звук вий и напред с вика с песента! Има още хубави букви: еР, Ша, Щя. Малко е да запретнеш ръкави, да те грабне на труда подемът! Армията в бой ще се отправи, ако музиканти марш подемат! На лицата – рояли загърмяли! Влизай в строя, барабан наш! Все едно – барабан ли, роял ли – само гръм да е! Само марш! Ний ли осаждени до очите край фабричните пещи с чужди завъркулки вити втрещени ще се вблещим?! Разплати старите сметки с истини дребни и хитри! Улиците са наште четки. Площадите – палитри. Н

Пьотр Кропоткин - Производителността е залог за успеха в освобождаването на труда

Изображение
ЗОРАТА НА ОКТОМВРИ 1917 Пьотр Кропоткин ...Тези трудове ме накараха да проуча по-внимателно някои страни от стопанския живот на съвременните народи. Като четях лекции в различните градове на Англия и Шотландия, аз използвах тези пътувания както за продължителни беседи с работниците, така и за разглеждането на всякакви фабрики и заводи, на каменовъглени мини и на големите корабостроителници, без да забравям при това малките работилници в такива големи центрове на занаятчийското производство като Шефилд и Бирмингам. Като се запознавах по такъв начин с реалния живот, аз постоянно имах предвид въпросите: какви форми трябва да приеме производството върху социалистическите принципи, тоест организираното от самите трудещи се за най-доброто задоволяване на всички нужди на населението. Мнозинството социалисти казваха дотогава, че цивилизованото общество произвежда много повече, отколкото е нужно за осигуряване на благосъстоянието на всички, и че не е правилно само разпределението на

„Солта на земята“ - творческа инициатива

Изображение
„Червеният ездач“ организира творческа инициатива за художествена литература, фотография и рисунка: СОЛТА НА ЗЕМЯТА Творците могат да участват с до две произведения, създадени след 2015 година - стихове, кратък разказ, есе, фотография, рисунка или карикатура с ярка социална насоченост и висока художествена стойност, отразяващи живота на трудовия човек в съвременния свят. Произведения се приемат до  1 октомври  2017 година на ел.поща: revcult.bg@gmail.com или изпратени до страницата "Червеният ездач" във Facebook https://www.facebook.com/RevCult . Произведенията ще бъдат подбрани от жури, публикувани в „Червеният ездач“ и издадени в електронна книга. Правата върху текстовете, фотографиите и рисунките принадлежат на авторите им и са защитени с Криейтив Комънс лиценз. http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/ жуд. Кате Колвиц