Червеният ездач

Международен ден за борба срещу употребата и нелегалния трафик на наркотици. Фотограф: Людмил Димитров. Маргото бе в десети клас и се бореше да оцелее – работеше, каквото намери, за да изкара пари. Майка й получаваше някаква сума за инвалидност, но тя не стигаше само за лекарствата. За всичко останало се грижеше Маргото. Всъщност тя се казваше Маргарита, но така я наричаха само майка й и учителите. За останалите си бе Маргото... Освен да учи, освен да изкарва по някой лев, Маргото трябваше и да се защитава – непрекъснато се опитваха да правят секс с нея, да я зарибят с наркотици, засега устояваше на съблазните и на натиска... - Днес най-трудно е да си момиче в тази страна – изричаше понякога, когато особено й натежеше ... Приятели нямаше, освен Емил. Сдружиха се, защото и той бе като нея – не само сам си изкарваше прехраната, но и се грижеше за баща си – напълно алхолозиран тип. Емил го оправдаваше пред Маргото – ами че той не може да упражнява специалността си.,

Морално единство с невиждана сила укрепвало съветската страна от горе до долу Всяка година изплуват множество исторически фалшификации и недобросъвестни интерпретации, целящи принизяването на Победата на СССР във Великата отечествена война. Не е излишно да отбележим най-популярните сред тях, за да отсеем за пореден път истината от измислицата. Командир от РККА вдига на ръце латишко дете, Рига, юни 1940 г. „СССР ЗАСТАНАЛ НА СТРАНАТА НА ХИТЛЕР“ През 1919 година Полша решава да разшири територията си за сметка на бившата Руската империя, по време на Гражданската война и при поддръжката на Антантата извършва интервенция против Съветска Русия. В резултат на Съветско-полската война под контрола на Варшава попадат Западна Украйна и Западна Беларусия. През септември 1938 г. Великобритания и Франция, в унисон с политиката за умиротворяване на Хитлер, предписват на Чехословакия да предаде на Германия Судетска област. Договарянето завършва на 30 септември в Мюнхен и влиза в истор

Българи, бежанци от Македония, в околностите на Ихтиман през есента на 1913 г. снимка от Will Monroe, Bulgaria and her people, Boston, 1914 Бежанци Аз често виждам из градът, по всеки път и кръстопът на Македония чадата: от старци чак до младенци, все нови гости — бежанци — завареници на съдбата… Сред пламъка на скъп имот избавили един живот, те вихром идат: бесни хали зад Рила кършат всеки час гори, вековни сън отспали, и падат листи между нас. …Ей старец прегърбавен тук, повел невръстния си внук, по чуждите врати се взира; безумен ходи той весден и вечно бъбри удивен, че къщата си не намира. …Ей майка с пеленаче там, изправена пред божи храм, до сраден урод просекиня; в дълбоко хлътнали очи не свян, а ужаса личи: посяга тя за милостиня! …Сред улицата ей мома, на свят остала сам-сама, не знае път нагде да хване; ала и в грубия сукман тя самодива е по стан: без залък няма да остане… И постоянно срещам аз, под дъжд и вятър, сняг и мраз, сред

Болшевик, Борис Кустодиев, 1920г. Песен за буревестника Над белеещата пустош на морето вятър облаците гони. Между облаците и морето Буревестник горд се носи: черна мълния напомня. Ту с крило допрял вълните, ту към облаците стрелнат, той крещи, а облаците радост в дръзкия му вик дочуват. Туй е жаждата за буря! Мощен гняв, пламтяща страст и воля за победа чуват облаците във вика на тази птица. А пък чайките пред буря стенат и се мятат над морето, сякаш искат на самото дъно своя страх от бурята да скрият. И гмурците морски стенат.Недостъпен е за тях вкусът на битката житейска: всяка гръмотевица ги плаши. Също и пингвинът, плах и глупав, крие тлъстото си тяло сред скалите...И единствен Буревестникът кръжи свободно, гордо, смело над морето белопенно. Все по-мрачно, все по-ниско облаците тегнат, а вълните се надигат, пеят и нагоре, към гърма, се устремяват. Гръм гърми. Кипят вълните гневни, искат с вятъра да спорят. Ала той ги е прегърнал здраво и с

Вяра През прозореца се втурна в мойта стая пролетта, с полъх ведър ме обгърна с дъх на билки и цветя. Гледам Витоша насреща горда в свойта самота, ах, едва ли се досеща колко свидна ми е тя, колко искам да живея, да не мисля за смъртта, да се влюбвам, да се смея, да се радвам на света. Във редиците да крача с мойте братя по борба и със песен да дочакам красноликата зора! Вместо туй ще си отдъхна там, отвъд, във вечността, лирата ми ще заглъхне, ще остане песента. Нека тя звучи, когато няма да ме има мен… Но аз вярвам, вярвам свято — ден ще дойде — светъл ден, ден на радост, ден победен, ден на бедния народ, на борбата ден последен, ден на новия живот! Христо Смирненски

Трайчо Костов Произведения: „Лекции върху историята на Българската работническа партия комунисти“ 1946 Лекциите са писани в плевенския затвор 1943-1944 Избрани произведения, Трайчо Костов, София 1978 г. Избрани произведения, Трайчо Костов 1944-1948, София 1978 г. Трайчо Костов , два тома, 1987 г. Художествени преводи: “Величествени и страшни явления в природата (популярно на­уч­но обяснение)” от проф. Валериан В. Лункевич (от 1940 г.), “Наследстве­ност­та” от П. Ф. Рокицки (от 1942 г.),  „Зеленият вулкан” (от 1942 .) от Джим Фелан,  „Педагогическа поема” от Антон Макаренко и  „Двамата капитани” от Вениамин Каверин. Георги Димитров, Трайчо Костов, Антон Югов, 1948 г. Биография: Трайчо Костов Джунев е член на Политбюро на ЦК на БКП от 12 септември 1944 до 26 март 1949 г.; секретар (първи) от 27 февруари 1945 до 27 декември 1948 г. Заема и държавни постове: Заместник министър-председател от 31 март 1946 до 31 март 1949 г.; министър на електрификаци

Новият учител Плъпнали колибарчета из далечни гребени, бързат на училище, че нов учител им дошъл. А той седи пред училището, изглежда изпод вежди децата, мери ги със сините си очи и ги вълнува. „Лош е, лош е!“ — казват те и тръпнат пред ястребовия му поглед. Скоро обаче слънцето огрява лицето на учителя. В училищния двор се явяват две братчета, два близнака, окъсани, рошави, синеоки и засмени… — Аха! — изтръгва се неволно учудване от устата на новия учител. — Я елате тука, соколчета! — Соколчета… е-е! — понася се в школото шепот и всички колибарчета хукват към учителя. И двете соколчета, зачервени, свенливо усмихнати, спират пред учителя. — Братчета ли сте? — Братчета. — Близнаци? Двете близначета се спогледват като врабчета и си допират раменете. Онемяло училището, онемял дворът. — Деца, знаете ли песента за двете птици: „Два сокола, два близнака, високо летели, по небе се вили, майка си дирили?“ — усмихва се учителят. Чудят се колибарчетата. Гледат, а по лицата им игр

„Нашите социалисти, ако искат да бъдат сериозни обществени деятели, трябва да се откажат от общите фрази за „хуманност и справедливост“ „Ние, разбира се, никога не считахме за нужно да се кълнем в Маркса, Енгелса или друг социалистически авторитет. Защото ние знаем и от опит, че не всеки, който вика: „Маркс, Маркс! Енгелс, Енгелс!“ – или, ни в клин, ни в ръкав, цитира техните произведения и привежда техните писма – е марксист или социалист. Напротив, тъкмо такива „марксисти“ или „социалисти“ обикновено не са марксисти. За нас по-важно съставлява да владеем духа, методата на Марксовото учение и с помощта на нея да анализираме българските условия и да обясняваме събитията, ставащи върху почвата на тия условия“ Димитър Благоев

Скулптур Марко Марков На Александър Стамболийски  „Животът—туй е битка непрестайна, а в битката е истинский живот!— Бори се, пръв бъди в борбата сяйна и ти ще имаш обичта безкрайна на земеделския народ!” от Сергей Румянцев

„Христос е търпял и на вас ви е завещал“, Дмитрий Моор Бог какви ли чудеса не прави! Вярващите винаги са здрави, а които са с души нечисти - всички комунисти - имат глисти! Господ-бог ни учи на смирение, на безропотност и на търпение. Те - какво ли няма да направят, тоя свят прекрасен да преправят. Иска им се всички да са равни, да са сити и да няма гладни. Иска им се всички да се смеят, да работят, да творят и пеят. Господ-бог направил е обаче, някой да се радва, друг да плаче. Някой да е здрав и да добрува, друг да е сакат и да гладува. Дай им малко ум и разум, Боже, да постигнат, че така не може. За да бъдат някои богати, други трябва да са без заплати. За да бъдат някои имотни, други трябва да са безработни. Дай им разум да постигнат, Боже, че каквото искът, туй не може. Че за лудост и за грях се смята, да се дири правда на земята. А душа, която се покае, ще намери мястото си в рая! Ангел Чортов, от "Стихове със името на Бога"

„Момче с куче“, Пабло Пикасо Приказка за белия и черния хляб Едно момченце малко останало сираче и майка му го дала на чужд човек чираче. Във недалечно време, в селцата ни красиви, живеели децата безгрижни и щастливи. Ала властта завзели управници, които ограбвали страната нахално и открито. Настанала в страната свирепа беднотия и тръгнали децата отново по просия. Тук няма да разказвам за майчината мъка, за страшната ù болка от тежката разлъка. Но имала жената, освен това, момиче – на малкото момченце по-мъничко сестриче. И била безработна, а детските надбавки, при тая скъпотия, не стигали за мравка. И трябвало момчето във вкъщи да помага или поне самичко да си изкарва хляба. Решението взели, а как да се изпълни – в страната с безработни навсякъде е пълно. Малцина са имотни, а много – безимотни, и шестдесет процента от тях са безработни. В едно балканско село живеел чорбаджия, в селото си известен със прозвището “Злия”. На своите ратаи той никог

Филма разказва за последните часове от живота на генерал Владимир Заимов, който е син на апостола от априлското въстание и съратник на Левски и Ботев – Стоян Заимов. Големият патриот и смел офицер, не приема участието на България, като съюзник на хитлерова Германия, залага живота и дейността си на антифашисткото движение и от 1939 година организира разузнавателна група. Успоредно с това се занимава с политическа и гражданска дейност във „Военния съюз“, „Звено“ и „Славянския съюз“. На 1 юни 1942 година е разстрелян на Гарнизонно стрелбище в София. Сякаш съвпадението с датата на смъртта на Ботев не е случайно. В основата на филма е психологически, политически и идеологически конфликт между генерал Владимир Заимов и цар Борис III. Генералът е патриот и антифашист, но също така бива разкрит като съветски разузнавач, обвинен е в държавна измяна и след това осъден на смърт чрез разстрел. Цар Борис отлага смъртната присъда, като очаква, че Владимир Заимов ще помоли за помилване. И д