Публикации

Показват се публикации от Юли, 2017

Леярят на топове – Георг Веерт

Изображение
Леярят на топове
Роса искреше, чучулига
запя над полските бразди;
тогава тя, жената бедна,
момчето, бедното, роди.

Когато стана на шестнайсет
чудесен момък, здравеняк,
постъпи той в една леярна
и вече не подгъна крак.

Бърникаше в търбуха огнен
на черната висока пещ,
а после пускаше да плисне
металния поток горещ.

Топове лееше — ревяха
те над моря и планини,
превърнаха далечна Индия
и Франция във съсипии.

Те бълваха снаряди тежки
дори над мирния Китай —
британската военна слава
занесоха чак в онзи край.

Не спря топове дългобойни
да лее нашият леяр,
но попрегърби се снагата
и той усети, че е стар.

Не слушаха ръцете вече
и бе съвсем изнемощял —
тогава с други като него
изхвърлиха го вън без жал.

Боляха го гърдите, сякаш
гърмяха вътре с рев и вой
топовете, които нявга
в леярната излял бе той.

Но той спокойно рече: „Знайте,
зли грешници, ще дойде час,
топове други ще излеем,
но с тях ще стреляме по вас!“
Георг Веерт

Георг Веерт е роден 1822 в Детмолд (Германия), а умра 1856 в Хавана (Куба). Фридрих Енгелс го нарича „първият…

За разстрелите на Никола Вапцаров – Ангел Чортов

Изображение
На 23 юли 1942 година, фашистката власт разстреля един от най-талантливите и най-интелигентния български поет – Никола Йонков Вапцаров. От четвърт век реставраторите на капитализма в България неистово се стремят да принизят личността, таланта и делото на Вапцаров. Какви ли не писания във форумите се срещат. Вапцаров, пишат те, не е членувал в Комунистическата партия и не й е симпатизирал Напротив – както сам бил написал в молбата си за помилване, неговите възгледи са били диаметрално противоположни на комунистическите. "Другарите" си го присвоиха, а се оказва, че не е членувал в БКП! Ега ти простите фашисти – да разстрелят човек, чиито възгледи са диаметрално противоположни на комунистическите! Как са могли само! 

И защо са го направили? Много просто - защото не са повярвали! Защото това, което е написано в тази молба, не е истина! За всеки е ясно, че такава молба ако е имало, така написана и подписана, е било тактически ход, за да послужи на защитата за пледиране против см…

„Левски“ от Христо Смирненски

Изображение
Левски
Срещу дебелите стени на робството, градени с векове, не е достатъчен само един вихрен удар. Непрекъсната енергия, упорита работа и вседневни щурмове — и тогава пред нас не може да устои най-здравата крепост на тираните. Малцина са борците, които неуморно могат да отправят своята духовна мощ върху подкопаваната скала. Левски бе един от тях. Редом с бурния копнеж за свобода в него имаше и отмереното спокойствие на вечно бдящия борец. И от село на село, от град на град вървеше той и сплиташе огнената мрежа на бунта, в която да бъде уловено и обезсилено чудовището на тиранията. От дом на дом, от кръстопът на кръстопът спираше той и хвърляше светлите семена на свободата — пламтящи искри от сърцето си. И в черната нощ на робството и отчаянието като рубинени звезди пламваха революционните комитети. Из сбутаните селца на Балкана, из полетата на Северна България, в Тракия, чак до Скопско отиваше той и зовеше народа към бунт. Апостол, истински апостол на свободата. Весело, бледо лице, о…

Герника

Изображение
ИЗКУСТВОТО В БИТКА С ФАШИЗМА!

Картината е протест срещу бомбардировката на мирното баско селище Герника. На 26 април 1937 година авиацията на немските фашисти, съюзници на Франко в Испанската гражданската война при бомбардировка изравняват Герника със земята.

Правителството на Испанската република, поръчва на Пабло Пикасо платно за павилиона на Световното изложение в Париж през 1937 година. Пикасо приема поръчката и първоначално решава да работи над темата "Художникът и неговото ателие". След като научава за унищожителните бомбардировки над Герника, обаче той изоставя първоначалната тема - невъзможно е творецът да остане безучастен към страданието на своя народ и новата световна заплаха.

Късометражния филм "Герника" от 1950 г., съчетава картината на Пикасо и поемата "Победата на Герника" от Пол Елюар. Режисьори са Алан Рене и Робарт Есен, композитор Ги Бернар:



"Герника" е дипломния филм на Емир Кустурица (режисьор, сценарист и оператор) посветен…

Балета „Пламъците на Париж“, посветен на Великата френска революция

Изображение
Посвещава се на Великата френска революция!
Легендарния балет „Пламъците на Париж“, посветен на Великата френска революция е поставен през 1932 година и се превръща в един от най-големите успехи на съветския музикален театър. Спектакъла завладява зрителя с пресъздадената пламенна борба за свобода и лично достойнство. Спектакъла е с музика на Борис Асафиев и хореография на Василий Вайнонен, призната за ярко достижение на съветското балетно изкуство. Декорите и костюмите са създадените за премиерата през 1932 година от художника Владимир Дмитриев.
https://youtu.be/HwdMQjIG_F4

Музика: Борис Асафиев
Либретто: Николай Волков и Владимир Дмитриев по романа на  Феликс Гра „Марсилци“ в редакция от Михаила Мессерер
Хореография: Василий Вайнонен в редакции от Михаила Мессерер
Сценография и костюми: Владимир Дмитриев
Балетмайстор-постановщик: Михаил Мессерер
Музикален ръководител: Валерий Овсяников
Реконструкция на декори и костюми: Вячеслав Окунев
Художник по осветлението: Александър Кибиткин
Про…

Алвин Тофлър – Семействата на бъдещето

Публикуваме части от книгата "Третата вълна" на основателя на футурологията, американския философ и журналист Алвин Тофлър. Книгата е издадена през 1980 година, направения анализ и изводи в нея представляват интерес и след 40 години. 

Семействата на бъдещето
По време на Голямата депресия от 30-те години милиони хора бяха изхвърлени от работа. Тъй като фабричните врати бяха здраво залостени за тях, мнозина изпаднаха в крайно отчаяние и чувство за вина, тяхното "Аз" се разпадаше почти без съпротива от малкият гаф на уволнението. С течение на времето започна да се гледа на безработицата по-трезво – не като резултат от леността или моралното падение на отделния човек, а като на резултат от гигантски сили, намиращи се извън контрола на индивида. Неправилното разпределение на богатството, късогледо направените инвестиции, необузданата спекула, нелепата търговска политика, неспособното правителство – тези неща причиняваха безработицата, а не личните слабости на уволнените…