За разстрелите на Никола Вапцаров – Ангел Чортов
На 23 юли 1942 година, фашистката власт разстреля един от най-талантливите и най-интелигентния български поет – Никола Йонков Вапцаров.
От четвърт век реставраторите на капитализма в България неистово се стремят да принизят личността, таланта и делото на Вапцаров. Какви ли не писания във форумите се срещат.
Вапцаров, пишат те, не е членувал в Комунистическата партия и не й е симпатизирал Напротив – както сам бил написал в молбата си за помилване, неговите възгледи са били диаметрално противоположни на комунистическите. "Другарите" си го присвоиха, а се оказва, че не е членувал в БКП!
Ега ти простите фашисти – да разстрелят човек, чиито възгледи са диаметрално противоположни на комунистическите! Как са могли само!
И защо са го направили? Много просто - защото не са повярвали! Защото това, което е написано в тази молба, не е истина! За всеки е ясно, че такава молба ако е имало, така написана и подписана, е било тактически ход, за да послужи на защитата за пледиране против смъртната присъда!
Къде Вапцаров е изразявал възгледи, диаметрално противоположни на комунистическите? Дали в “Песни за една страна”? Дали в “Селска хроника”? Или стиховете му:
“В завода ти, Лори, си надзирател.са за труда в капиталистическо предприятие? Ако беше така, поетът щеше да напише: “Днес господарят иска триста болта!”.
И казваш:
- Днеска искам триста болта!
- Добре, Лори! Отлично, мой приятел!
И двамата се смееме доволни.”
Ами в стихотворението му “Вяра”:
“Може би искате да я сразите моята вяра –за вярата му в капиталистическото ли бъдеще е написано?
моята вяра във дните честити.
Моята вяра, че утре животът ще бъде по-хубав,
животът по-мъдър!”
И защо Вапцаров ще иска да пледират за него, че не е комунист и че възгледите му са диаметрално противоположни на комунистическите? Защото главното обвинение срещу него, това заради което са го съдили и осъдили е, че е бил комунист!
Защото Вапцаров – и тук се връщам към стиховете му, – може да не е бил член на комунистическата партия, но той е поет-комунист! И всуе се мъчат да го изопачават, да го тълкуват, да го извращават и пр. – достатъчно е само да го цитираме! Аз не познавам по-ярък и по-безапелационно поет-комунист от него! И ако искаме да кажем какви са комунистите, можем да кажем: като Вапцаров! А какъв е бил той, какво е чувствал, за какво е мечтал, за какво се е борил, кой и защо го е убил, за какво и с какви думи е загинал - всичко е в поезията му!
"Имам ли аз - то значи да има за тебе.
Имаш ли ти - то значи да има безброят!"
Има ли друг поет, който в два само поетични реда така точно и пълно да е изразил същността на комунизма?
Това е хубавото на великите поети, че не могат да ги фалшифицират - те целите, истинските, са в поезията си!
"Другарите" си го присвоиха", казват, сякаш "другарите" са присвоили нещо чуждо, нещо което не е тяхно, което не им се полага.
Но защо не си го присвоиха "господата"? Защото им е невъзможно да си го присвоят!
Никъде в поезията си Вапцаров не е употребил - като за свой съмишленик или близък - думата “господин”. Затова пък колко често, с каква любов и гордост употребява думата "другарю"! “Падам, дръжте се, другари!” “Аз чувствам горещите думи на Ленин – “Прав е другарят Вапцаров! - ще каже!” “Аз имах другар, добър другар, но кашляше лошо!” "Светът е наш, не бой се, друже!"
Друг пък е написал: "Животът на Вапцаров е една трагична бъркотия ... Нечовешко е да пишеш стихове до последната минута .. И наградата, която му дава Световният съвет за мира, всъщност му я дава Сталин. В онова време в СССР са канели прогресивни леви интелектуалци, хранели ги поели ги и това било част от пропагандната стратегия на режима."
Друг пък е написал: "Животът на Вапцаров е една трагична бъркотия ... Нечовешко е да пишеш стихове до последната минута .. И наградата, която му дава Световният съвет за мира, всъщност му я дава Сталин. В онова време в СССР са канели прогресивни леви интелектуалци, хранели ги поели ги и това било част от пропагандната стратегия на режима."
Но аз не виждам в журито да е участвал Сталин! В журито са били безспорни световни личности. И такова световно признание не може да се даде на "една объркана личност". Номинираните сигурно не са били един и двама, но малко са били такива, стиховете на които са били преведени на 80 езика.
И напразно го оплаквате - ох, бедничкият, ох нещастният, ох, заблуденият! Като на объркан и нещастен човек ли звучат стиховете:
"Зная свойто място във живота,
и напразно няма да се дам!
Честно ще умра като работник,
в боя ни за хляб и свобода!"
И какво нечовешко има в това поетът да пише стихове до последната си минута. Напротив, няма по-човешко нещо от това - то е същото като да запееш в последната си минута!
Опитват се да опетнят името му и с разни слухове - че на негова сметка в швейцарска банка е имало огромна сума, преведена му от коминтерна или от англичаните - като на техен шпионин. Такова подмятане не заслужава внимание. Човек все пак трябва да е и малко скептичен, да не вярва на всякакви подмятания, шеги, клевети, бълнувания, врачки и сънища. Няма никаква човешка и житейска логика - като познаваме добре и англичаните, и коминтерна, и особено живота на Вапцаров - такива пари да е имало. Нито е ставало въпрос, нито е потвърдено на съдебния процес.
“Че кое му е великото на Вапцаров? – прочетох в друг форум. – Интелектът? На Вапцаров му липсва вътрешна свобода и мъдрост, той е ограничен, скрупульозен …”
Смешни твърдения.
Вапцаров е велик с много неща. Но безспорно – с интелигентност. И сам той с абсолютна увереност се определя като интелигент – да си припомним стихотворението му “Огняроинтелигентско”.
Ако трябва с една дума да определим каква е поезията на Вапцаров, тази дума е ”интелигентна”. Без интелигентност нито едно негово стихотворение не би могло да бъде написано.Нито моторните песни, нито песните за една страна, нито “Доклад”, нито “Романтика”, нито стихотворенията му за любовта, нито за Родината, нито за пролетта, нито предсмъртното.
Макар да е бил огняр, макар да е бил работник и в екарисажа, Вапцаров е най-интелигентният ни поет!
Много им се иска на някои да я сразят - неговата вяра! Искат още веднъж - вече истински и безвъзвратно, да го разстрелят! Но всуе се морят – не се гаси, туй що не гасне!
"Светът е наш, не бой се, друже!
И всяка молекулна част е наша!"
Вапцаров е наш! С всяка своя дума, с всяка своя молекулна част, е наш!
Той беше изпълнен със съзнание за собственото си достойнство, високоинтелигентен, безкрайно човечен, горд и смел мечтател, който прекрасно се осъществи и като поет, и като гражданин - постигайки безсмъртие!
Ангел Чортов
Ангел Чортов
