Работодателката – Марина Димитрова

Работодателката


Ниската, дебела жена се изтърколи до отворената врата на магазина за дрехи. Малките й хитри очички, скрити в гънки сланина, зашариха подозрително. Широките й ноздри, легнали хоризонтално на дебелия й нос задушиха въздуха да усетят някаква измама. От устата й, в която проблясваха златни зъби, се разнесе зловоние , придружено с шумно пъхтене.
– Како става? – вместо поздрав изгрухтя жената.
Момичето младо, неопитно, притеснено скочи от стола, на който току-що беше поседнало и с любезна усмивка посрещна шефката си.
– Всичко е наред госпожо, днес имаме доста клиенти и продажби.
– Я дай да видим убуротъ, бързу! Како!? Само 580 лева, а? Я виж куе времи ие! Май,май шъ развалим калимерата! Ни става то тъй, ами за наемъ, амчи за твойта заплата и ти шъ искаш, нъл тъй. Как я мислиш ти тая? И що стуиш зад буроту (бюрото), нъл ти казах устрани дъ стуиш. – и ядосаната собственица удари с ръка по щанда, а отблясъците от златните й пръстени заиграха на слънцето. – Ей сига тряба и рушвети да давам там на данъчни, ХЕИ, абе, лесно тий на тебе тука тъй, стуиш си, земаш си заплатката и….,ама няма дай вечно, да знайш – заключи тя и стрелна с малките си очички уплашеното момиче.
– Госпожо,аз правя всичко, което е по силите ми да увелича оборота, но нали знаете, клиентите са малко, не купуват…
– Абе то на крива ракета и космоса й е крив ха, ха.
След дълги колебания продавачката се престраши да попита: 
– Мога ли да Ви помоля да ми дадете заплатата за миналия месец, ако е възможно, че съвсем закъсах, наема не съм си платила, тока…? То и този месец почти изтича….., моля Ви!
– Како, ни тъй срам пък и пари да искаш, како си изкарала ма, голям убурот ли, како ли?
Триста лева ти броя всеки месец на ръка, а ти како, е забавила съм съ някой и друг месец,ама како от туй, нъл все някога може и да ти платя. Ти за каква съ мислиш ма, иднъ нищасна продавачка. Знайш ли колко кът теб чакат утвън да ги земъ, а?
Ако ни ти аресва, – чантичката и вън, кой откъдей ие, и без туй ниту договор имами, ниту нещу писану, нъл тъй. – хитро се ухили шефката.
С тежки крачки възмутената работодателка се завъртя и се затъркаля към луксозния си джип, където чинно я чакаше шофьора.

Марина Димитрова

Популярни публикации от този блог

Тихият дон – филм 1957-58 год.

Песни за една страна – Испанска хроника

Балада за комуниста – Веселин Андреев