Скъпоценният прах – Константин Паустовски

Всяка минута, всяка случайно отронена дума или поглед, всяка дълбока или шеговита мисъл, всяко незабележимо движение на човешкото сърце, също както и летящият пух от топола или отблясъкът на звезда в някоя локвичка нощем - всичко това са зрънца златен прах.
Ние, писателите, ги събираме с десетилетия, тези милиони прашинки, събираме ги незабелязано за самите нас, превръщаме ги в сплав и после изковаваме от тази сплав своята "златна роза" - повест, роман или поема.
Златната роза на Шамет! Тя ми се струва отчасти като първообраз на нашата творческа дейност. Странно, че никой не си е дал труд да проследи как от тези скъпоценни прашинки се ражда живият поток на литературата.
Но както златната роза на стария боклукчия е била предназначена за щастието на Сузана, тъй и нашето творчество е предназначено, за да може красотата на земята, призивът към борба за щастие, радост и свобода, широтата на човешкото сърце и силата на разума да победят мрака и да заблестят като незалязващо слънце.

Константин Паустовски, Златната роза, 1955г.

Книгата  „Златната роза“ на руски: http://lib.ru/PROZA/PAUSTOWSKIJ/roza.txt


Биография


Константин Георгиевич Паустовски (19 (31).05. 1892, Москва - 14.07. 1968, Москва) е руски писател. Завършва класическа гимназия в Киев (1912). Учи в естествения факултет на Киевския университет (1912-1913) и в юридическия факултет на Московския университет (1914). Публикува от 1912. В периода 1914-1929 г. сменя много професии, бил е санитар, учител, журналист. После живее в Москва, работи в РОСТА, в. «Правда» и сп. «30 дни», «Наши постижения» и др. Става професионален писател след излизането на «Кара Бугаз». В годините на Великата Отечествена война е военен кореспондент. През 50-те г. посещава България, Чехословакия, Полша, Турция, Гърция, Швеция, Италия, Франция и др. страни; през 1965 г. дълго живее на остров Капри. 
Сборници с разкази: «Морски наброски» (1925), повести «Блестящите облаци» (1929), «Кара Бугаз» (1932), «Колхида» (1934), «Черно море» (1936), «Мешчорският край» (1939), историческа повест «Северна повест» (1938), повест за труда на писателя «Златната роза» (1955), автобиографична книга «Повест за живота» (1945-1963). Биографични повести за хора на изкуството: «Исаак Левитан», «Орест Кипренски» (и двете - 1937), «Тарас Шевченко» (1939). Превеждан на много чужди езици, включително на български. Награден с орден «Ленин», два други ордена и медал. Погребан в град Таруса, Калужка област.

От „Литературен свят“

Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Изображение
БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.
Прочетете още

Българи воювали в редовете на съветската армия – втора част

Изображение
„Българският народ заради мен няма да се черви.“ – майор Карло Шабански Орден „Александър Невски“, какъвто е получил генерал-майор от Червената армия – Петър Панчевски Голяма част от българите, участвали във войната, извървяват фронтовите пътища до победата над хитлерофашизма и японския милитаризъм. Те са много и не може да се напише за всички. Ще посоча само част от тях, опитвайки се да ги систематизирам като работещи в щабовете, командири, политработници, участвали в подготовката на офицерски кадри за Червената армия, работили във военната промишленост на СССР, партизани действали дълбоко в тила на противника. Михаил Антонов - полковник, дългогодишен секретар на Народния комисар на отбраната на СССР маршал Ворошилов. В годините на Великата отечествена война е назначен за заместник-началник на Главното автомобилно управление на Червената армия и умело съдейства за високата боеспособност на мотомеханизираните части на Червената армия на фронта. Автомобилният транспорт е о
Прочетете още

Горящото сърце на Данко – Максим Горки

Изображение
– Живели някога на земята едни хора, непроходими гори обграждали от три страни таборите на тия хора, а от четвъртата имало степ. Те били весели, силни и смели хора. И ето настанало веднъж тежко време; явили се отнякъде други племена и прогонили хората в дън гората. Там имало блата и мрак, защото гората била стара и така гъсто се били преплели клоните и, че през тях не се виждало небето и лъчите на слънцето едва си пробивали път до блатата през гъстия листак. Но когато неговите лъчи падали във водата на блатата, дигала се смрад и от нея хората гинели един след друг. Тогава започнали да плачат жените и децата на това пламе, а бащите се замислили и изпаднали в тревога. Трябвало да се излезе от тая гора и за това имало два пътя: единият – назад – там били силните и зли врагове, другият – напред – там стърчели великани-дървета, плътно прегърнали се едно друго с могъщите си клони, пуснали възловати корени дълбоко в лепкавата тиня на блатото. Тези безжизнени дървета стърчали мълчаливо и
Прочетете още