Сняг вали – Милен Маринов


Сняг вали


Сняг вали.
Над квартал панелен
с улици тъй криви,
с бяла пелена покри
мръсна кал и локвите смрадливи.
Създаде илюзорна чистота,
сякаш да забравим нищетата,
но кажи ми – може ли снега
да покрие що е във душата?
Че разядени са нашите сърца
кат тръбите на парното и ВиК-то
и мислите ни мътни из снега
пъплят със торбичка във ръката.
А снегът за някои носи глад.
Глад и студ. И цъфнали обуща.
И снегът дори дели на беден и богат,
казват: „Хване ли те студ не пуща“.
Падай сняг. В бетонния квартал,
скрий мизерия, и злоба, и боклуци,
направи света за малко чист и бял.
Камък твърд. Покрит с памуци.

Милен Маринов
ноември 2017 г.

Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Българи воювали в редовете на съветската армия – втора част

Горящото сърце на Данко – Максим Горки