Живодар Душков – За Шумен, когато беше Коларовград
За Шумен, когато беше Коларовград,
и за други спомени и размисли
Първият град, в който съм живял, е Шумен. И нямам никакъв спомен оттогава, тъй като съм го напуснал на... двегодишна възраст. Година по-късно градът е преименуван на името на починалия на 23 януари 1950 г. Васил Коларов, а името се запазва чак до 1965 година, така че вече като ученик се върнах не в Шумен, а в Коларовград. Спомням си, че посетих със съученици музея на Коларов. Разбира се, спомените ми са детско-юношески, незадълбочени, но – ярки. Имаше картини, а поясненията на уредника (екскурзовода) бяха, че са на Васил Коларов – акварели и картини, изпълнени с маслени бои. Създавал ги е в различни години на живота си. И колкото тогава да не можех да ги оценя критично, беше ми ясно, че са рисувани сръчно, с чувство и усет към красивото и са на едно сравнително високо ниво. (След години научих, че Коларов има заслуги за създаването на галерия на Съюза на българските художници и на Националната художествена галерия и това въобще не ме изненада). Сред музейните експонати имаше изложени цигулка и партитури – свидетелства не само за досег до музикалното изкуство, но и за семейни концерти. (Вече много по-късно научих, че подобно „хоби“ не било изолирано явление сред тесните социалисти и че цигулката неизменно присъствала в домовете на мнозина от тях - предимно адвокати).
Самият Васил Коларов също е със западноевропейско образование (следвал е в Женева - 1897-1900). Интелигентността му, знанието му на чужди езици, умението му да създава контакти, задълбоченото му изучаване на умението на Маркс и пр. според мен са причина на Коларов да бъдат възлагани отговорни мисии – да представлява партията на международни форуми на Втория интернационал: конгресите в Щутгарт – 1907 и Копенхаген – 1910, конференциите в Стокхолм – 1917 и Цимервалд – 1919, двете Балкански конференции на социалистическите партии от европейския югоизток и др.
Вече, когато се задълбочих, в изучаване дейността на Георги Димитров, името на Васил Коларов излизаше многократно от документи, статии, спомени: в протестни телеграми и резолюции срещу арестуването от румънските власти на двамата делегати на Втория конгрес на Коминтерна, чиято лодка вследствие на буря в Черно море се отклонила към брега; телеграми на българските власти с предписание Коларов и Димитров да бъдат задържани в навечерието на Септемврийското въстание; двете имена са и под онова „Отворено писмо писмо до работниците и селяните в България“, вдъхващо увереност: „Въпреки всичко, ще бъде работническо-селско правителство в България!“ Когато пък вълната по време на Лайпцигския процес извежда Димитров като най-видната фигура на международното комунистическо и работническо движение, Васил Коларов е този, който с авторитета си утвърждава името на Димитров, застава зад кандидатурата му за генерален секретар на Комунистическия интернационал. Само човек, който може да загърби своето его и дълбоко вярва в делото, на което се е посветил, може да постъпи така!
В някогашния Централен партиен архив разлиствах папки със записани речи, съобщения, предавания по нелегалната радиостанция „Христо Ботев“ и ме е впечатлявала силата на перото на Васил Коларов и това как той съумявал да стои скромно, ненатрапчиво встрани – в сянката на Георги Димитров. В различни спомени ме е впечатлявало приятелското общуване между двамата и... отново деликатното дръпване от страна на Коларов тогава, когато на преден план трябва да е Димитров... Не мога да уточня годината, но – да приемем условно, че е 1977. По някакъв повод бях в Шумен. В същия ден там беше и министър-председателят (не знам защо, но в съзнанието ми е името на Станко Тодоров*). Следобед пък щеше да се открива паметник на Васил Коларов. Шуменци говореха (и ние, гостите, бяхме на същото мнение), че пристигането му в Шумен никак не е случайно, а е свързано именно с предстоящото събитие. Премиерът обаче... отпътува час-два преди това: нямало решение на Политбюро именно той да открие паметника на Коларов! Не присъствах на митинга и затова не зная кой всъщност е бил упълномощен. Но не това е важното. У мен залегна съвсем друго нещо. Като урок: спазване на строг регламент и наличието на държавно-партийна йерархия. Също и странното усещане за... недолюбване на Васил Коларов в най-високите етажи на властта. Може и да греша, но го споделям искрено...
*Станко Тодоров – министър-председател 9 юли 1971-15 юни 1976 и 17 юни 1976-18 юни 1981.
Живодар Душков , 2018 г.
На снимката, барилеф с образите на Георги Димитров и Васил Коларов, част от паметника „Лодката“, архитект Камен Горанов и скулптор Ив. Ковачев.
На снимката, барилеф с образите на Георги Димитров и Васил Коларов, част от паметника „Лодката“, архитект Камен Горанов и скулптор Ив. Ковачев.
