Червеният ездач

Жажда Спряха водата. Затегнах кранчето и с разочарована физиономия седнах да гледам родната телевизия. Но жаждата така човъркаше пресъхналото ми гърло, че ми се прииска да бъда камила. Не, че в днешно време всички не сме камили. Издържаме на свръх тежък товар от всякакво естество – предимно безпаричие и лъжливи химери, а когато ни налегне жажда за по-добър живот, зареждаме гърбиците си с търпение и магарешки инат, достатъчни да прекосим поредната пустиня. С тези пооръфани мисли храних още един миг постното си ежедневие и преглъщах апетитната реклама на Кока-Кола. Лошо, много лошо нещо е жаждата. Ама мойта комшийка хептен е закъсала по това направление. И на нея и врътнаха кранчето, ала откъм любовния въпрос. Влюбила се, будалата, в женен мъж. В началото се гледаха като разгонени котараци – голяма любов, голямо чудо! Но жената на прелюбодееца взела, че разбрала, та хубавецът започнал да пуска капка по капка и накрая затегнал кранчето на комшийката. Сега Мимето /така се казваше ком

Селяни, Стоян Венев Манифест Слушайте вие, спекуланти, съдии, висшисти, дето всичко научихте и пак не разбирате нищо: в тези безмилостни дни - жестоки и подли - ние живеем с несломимата воля за подвиг. С наште очи жадни и халюциниращи ние виждаме светли лица и безкрайни градини. Здрави са нашите корави, мазолести длани. Ний не очакваме пенсия, нито тихо житейско пристанище. А вие, които всичко си присвоявате и от време на време милостиня ни давате и със доволство на своя живот ръкоплескате, вие ще видите чии бяха Ботев и Левски в някоя сутрин, когато денят експлодира в буря от блясъци, мъка и жажда неспирна. От свойте незнайни гробове те ще възкръснат с иглянки пушки на рамо и саби на кръста и ще прегазим ние тази отровна съвременност с жалките хора, с лъжите и хищната бедност. Страшен ще бъде за вас оня час на пожарите, в който сърцата си млади ний ще изгаряме, за да изхвръкне из тяхната огнена пепел новия свят - необятен, свободен и светъл. Александър Геров, 1940

Алеко Константинов убит на 34 години! Депутат с побъркани местоимения …! С побъркани местоимения!? — Да, да, приятелю, с побъркани местоимения! Има и такъв екземпляр за украшение на Народното събрание. Страшен комик! Едва успее да си отвори устата, а представители и публика изгасват от смях. Ти си меланхоличен и ти се чудя, че пренебрегваш развлеченията, които може да ти достави събранието. Па ако търсиш развлечения съгласно с душевното си настроение — има и такива. Вземи непример Маркиди Милитараки. Той е трагик. И какъв трагик! Звездите на Роси и Салвини, знаменитите трагици, са вече на захождание; ето човека, който с достойнство би могъл да ги замести. Как съдбата си играе с хората! Как някой път случайни обстоятелства могат да отклонят човека от истинското му призвание и да разбият блестящата му кариера. Аз съм уверен, че ако Маркиди би стъпил веднъж на театралната естрада, той нямаше да слезе вече от нея и ний щяхме да се гордеем с един генйй актьор. И днес, вме

"Тихият дон" - 1958г. филм по романа на Михаил Шолохов Филм епопея по едноименния роман на Михаил Шолохов за не простата съдба на донското казачество в началото на 20 век. Сюжета разказва за съдбата на казашкото семейство Мелехови на фона на първата световна и гражданската война през 1910-1920 г. Драмата на главният герой Григорий Мелехов, неговата трагична любов към съседката Аксиния, която той пренася през разделно време. Режисьор и сценарист - Сергей Герасимов. Киностудия им. М.Горького. (СССР 1957- 58гг) В ролите: Пётр Глебов — Григорий Мелехов Элина Быстрицкая — Аксинья Астахова Зинаида Кириенко — Наталья Мелехова (Коршунова) Людмила Хитяева — Дарья Мелехова Даниил Ильченко — Пантелей Прокофьевич Мелехов Анастасия Филиппова — Ильинична Николай Смирнов — Пётр Мелехов Игорь Дмитриев — Евгений Листницкий Наталья Архангельская — Дуняшка Мелехова Александр Благовестов — Степан Астахов Първа серия Втора серия Трета серия

Цветя на признателност пред вечния огън в Киев. Червени лалета В една майска привечер радостна възбуда беше обхванала киевчани – млади и стари. Тротоарите гъмжаха от хора – бързаха за някъде. Сред шумния поток очите ми се спряха на висок, сух човек, леко приведен, но с изправена глава. Може би зрението му беше увредено, защото се взираше внимателно в навалицата и си проправяше път напред.На черния му костюм блестяха няколко ордена, а подир тях – знаците на много други. Помъчих се да си обясня кое в този човек ме привлича и буди почит и уважение. В този миг стана нещо, което сви гърлото ми от вълнение: забързано младо момиче се спря пред него, мушна в ръката му букет от разкошни червени лалета, целуна го и бързо изчезна в шумния поток от хора. Старецът спря, обърна се да разбере кой му даде цветята. Русата коса от време на време изплуваше сред множеството, докато най-после потъна съвсем. По лицето му премина вълна от радостна изненада. По сухите му бузи се стекоха две сълзи,

За „жертвите“ на Народния съд и техните жертви През годините на буржоазна демокрация, след 1989 г. не един и двама историци, политици, журналисти, нищиха темата за „жертвите на комунизма, жертвите на Народния съд“, ще си позволя да коментирам и аз тази тема.  Загиналите антифашисти от Поповска околия до 9 септември 1944 са 57 души, малка част след присъда, като поповската героиня Мара Тасева, първата жена обесена за политическа дейност в България. По-голямата част от тези герои не са достигнали до съд.  Въпросните „жертви на Народния съд“ получилите най-тежка присъда са също 57, съдили са на принципа „глава за глава“. В една статия не е възможно да се спра на делата на всички тези 57 осъдени, би се получило роман. Ще разгледам първите няколко случая.  Борис III и Хитлер. Военен съюз между българските и немски фашисти. Ястребинската трагедия – Ястребино е на 25 км от град Попово. Поповчани знаем подробности неизвестни за българската общественост. От Ястребино изл

„Човекът на кръстопът“, художник Диего Ривера Въпроси на работник, който чете Кой построи седмовратната Тива? В книгите има безброй имена на крале. Мигар кралете са мъкнали тежките камъни? Няколко пъти е бил Вавилон разрушаван — кой го издигал пак толкова пъти? В кои домове в златосияйната Лима мирно живели са тези, които са изградили града? И вечерта, в тъмната вечер, когато стената китайска била вече завършена, где са отишли зидарите? И триумфалните арки във славния Рим вредом се виждат. Но кой ги построи? Над кого са триумфирали римските цезари? Тази Византия, в толкова песни възпята, само дворци ли за своите хора е имала? На Атлантида дори, легендарната, когато морето в нощта я погълнало, с рев господарите, вече удавници, своите роби на помощ са викали. Младият, горд Александър — той Индия бил покорил. Сам ли? Галите Цезар разбил. Мигар потеглил на битка дори без готвач? Филип Испански бил плакал, когато потънала флотата. Други тогава не са ли