Пред паметника на Димитър Благоев и Никола Габровски във Велико Търново

Паметник на Димитър Благоев и Никола Габровски – В.Търново, Парк „Никола Габровски“

Пред паметника на Димитър Благоев и Никола Габровски във Велико Търново


Няма начин да не съм писал за Димитър Благоев (1856-1924), Никола Габровски (1864-1925) и Първата социалистическа сбирка у нас (3-5 май 1891). Не до разделителната дата 10 ноември 1989 г., а до края на 1976 година, когато всъщност напуснах Велико Търново. Дотогава като екскурзовод в Регионалния исторически музей съм изнасял беседи пред различни туристически групи. Съветските екскурзианти се чудеха как така българските социалисти са имали своя партия преди руснаците, а когато научаваха, че Димитър Благоев има пионерска роля за разпространяването на социалистическите идея в Петербург, онемяваха – „Разве не Ленин?”. Част от българите пък за първи път узнаваха, че „преди Бузлуджа”, тук, в лозето на Никола Габровски, е имало опит за обединяването на социалистическите групи от В. Търново, Габрово, Севлиево, Дряново, Казанлък, а още повече беше броят на тези, които пък чак сега чуваха от мене, че фактически „след Бузлуджа” благоевци продължават деловата си работа ... в Габрово и че за седалище на новосъздадения Общ съвет на Българската социалдемократическа партия е определен град Търново. Пак по време на екскурзоводството ми съм посрещал групи и в музейната сбирка на вестник „Работник”. Дори за някакъв документален филм кинодейци заснеха ръцете ми, държащи „новия” брой на социалистическото печатно издание.

Недалеко от къщата, където живях повече от четвърт век (1949-1976), се намираше домът на Никола Габровски. Вече не съм сигурен къде Габровски е убит – в двора на същата къща ли или във вилата си (В случая е подходяща следната мисъл на Любомир Левчев: „ Бъдете винаги внимателни със спомените на писателите... В писателското съзнание стават най-чудновати коктейли от „било” и „не било”!!!”). Със сигурност обаче мога да кажа, че Никола Габровски е последната жертва на белия терор, започнал след атентата на софийската черква „Света Неделя”.

При едно от последните си идвания в Търново се изненадах искрено, че е запазено името на Никола Габровски като патрон на една от красивите съвременни улици. Явно разумът е надделял над онази стихия, свързана със синята метла, посегнала върху всяко име, характеризирано като червено!

Застанах и пред паметника на Димитър Благоев и Никола Габровски и се вгледах в одухотворените лица, в чистите погледи... И се замислих за онова светло Начало, свързано и с въпроса „Що е социализъм и има ли той почва у нас?”...


Живодар Душков

Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Песни за една страна – Испанска хроника

Тихият дон – филм 1957-58 год.