Публикации

Показват се публикации от Септември, 2018

Людмил Димитров – Мъртви поети

Изображение
Мъртви поети

Никола Вапцаров писал в рими
увит в два шала през лютите зими.
Въглища мятал с лопата
за буржоата.
Те му благодарили
като го убили.

Никола Вапцаров дружил с револвер
по-черен от мрака, от хляба по-чер.
Най-черен от всичко обаче
бил е живота.
Точка поставил палача
с куршум в челото.

Не, не, не!
Поетът не умира!
Не, не, не!
Той не умира!


Гео загубил свойто око
така не разбрал за кого и защо.
Гръмнала лоша граната
досами главата.
И ето започнал да пише
за народа си свише

За робът с вила, за роба с чук
за хората тихо вечерящи лук.
И всеки в „Септември“
е бил и негов брат.
Властта удушила го тайно
с тел върху врат.

Не, не, не!
Поетът не умира!
Не, не, не!
Той не умира!


Смирненски писал за бедни деца
без майка, без татко и нежна ръка.
Там пред витрините бляскави
зяпай с надежда.
Уморени крака към мазето
да спиш те отвеждат.

В мазето е мухъл, в мазето е мрак
в мазето се чувстваш последен глупак.
И ето ръката сама
се свива в юмрук.
Насън изкрещяваш: Ура!
и събуждаш се друг.

Мърт…

Как Полша окупира Чехословакия през 1938 година – зловещия Мюнхенски сговор

Изображение
Мюнхенската конференция на 29 септември 1938 г. и съглашението, подписано на следващия ден от ръководителите на Великобритания, Франция, Германия и Италия, стана встъпление към Втората световна война, развързвайки ръцете на агресора и недопусна на този етап създаването на единна антихитлеристка коалиция.

Свой принос в настъпилото тогава разделяне на Чехословакия и последвалата ѝ ликвидация като самостоятелна държава внесе и Полша. Тя изигра в това не по-малка и дори по-срамна роля от Великобритания и Франция, разчитайки да забогатее за сметка на по-слабия си съсед и да окупира част от територията на Чехословашката република (ЧСР). Обаче само с това полското участие не свършва.

Документите от архива на Министерство на външните работи на Русия убедително доказват, че главно именно позицията на Полша е станала фактор, обуславящ успеха на мюнхенската сделка, принудила Чехословакия да капитулира под натиска на водещите западни държави. За това, в частност, свидетелства оперативната препис…

Народната епопея 1923 – Гео Милев, „Септември“

Изображение
СЕПТЕМВРИ

1
Нощта ражда из мъртва утроба
вековната злоба на роба:
своя пурпурен гняв -
величав.

Дълбоко сред мрак и мъгла.

Из тъмни долини
- преди да се съмне
из всички балкани
из дебри пустинни
из гладни поля
из кални паланки
села
градове
дворове
из хижи, колиби
из фабрики, складове, гари
хамбари
чифлици
воденици
работилници
юзини
заводи:

по пътища и по завои
високо
по сипеи, урви, чукари, бърда
през слог
и рид
през глухи усои
през есенни жълти гори
през камънаци
вода
мътни вади
ливади
нивя
лозя
овчарски пладнища
глогини
изгорели стърнища
трънаци
блата:
изпокъсани
кални
гладни
навъсени
измършавели от труд
загрубели от жега и студ
уродливи
сакати
космати
черни
боси
изподрани
прости
диви
гневни
бесни

- без рози
и песни
без музика и барабани
без кларинети, тимпани, латерни,
флигорни, тромбони, тръби:

на гърба с парцаливи торби
в ръцете - не с бляскави шпаги,
а с прости тояги,
шопи със сопи
с пръсти
с копрали
с търнокопи
с вили
с брадви
с топори
с коси
и слънчогледи
- стари и млади -
се…

Леон Фелипе – чувам гласа на родината

Изображение
Разкажете ми сън...
В този град съм само минувач.
Аз съм чужд. И ви моля едно.
Приспаха ме с приказки…
а сънят ме събуди.
Разкажете ми,
разносвачи на приказки,
разкажете ми просто сън,
не мираж, не заклинание - сън,
не моля за вълшебни мъгли.
Разкажете ми просто добър сън -
без мрежи,
без окови…
без кошмари…


***
Аз много работи наистина не зная.
Аз казвам само туй, което съм видял.
А аз видях:
че люлчицата на човека люлкат с празни думи
че повика тревожен на човека давят с празни думи
че плачовете на човека задушават с празни думи
че на човека костите погребват с празни думи
И че страхът човешки
е изнамерил всички празни думи.
Аз малко работи наистина познавам.
Но ме приспиваха със всички празни думи…
Аз зная всички празни думи.

Отивам си, защото земята вече не е моя
Защото моите крака са уморени,
очите ми са слепи,
изсъхнала ми е устата
и тялото по-леко и покорно,
за да навлезе в синкавия въздух.
Отивам си, защото няма пътища за мене на земята.
Излязох от водата, във кръвта живях
и …

Народната епопея 1923 – Асен Разцветников, „Удавници“

Изображение
УДАВНИЦИ

1

Зад тъмните върби умира златен ден,
приижда вечерта на милващи вълни.
Гърмеж подир гърмеж заглъхва уморен
и звездния звънар за мирен сън звъни.

Закотвения шлеп пак тук ли ще седи —
покрит със воден мъх и черен лепкав клей?
О, сякаш чер ковчег над тъмните води
за сетен упокой приспивно ни люлей!

Със вързани ръце и тая вечер пак
ний гледаме в копнеж към светналия град.
И чакаме, дали от стихналия бряг
невидими уста не ще ни позоват…

А тихата река разтваря цветна длан
и приказно блестят подводни широти —
о, кой ли тая нощ ранен и изтерзан
кат падаща звезда натам ще полети?

2

Своя нежнорозов цвят
утрото разтваря
и над мокрий бряг димят
бели, бели пари.

Спрете, майки, своя бяг
в тая утрин плаха:
в син под воден полумрак
кротко те заспаха.

А русалките, отвред
с таен знак събрани,
угасиха с бистър лед
жежките им рани.

Наредиха ги с треви,
със свещици плахи
и ранените глави
с воден крем венчаха.

И покриха ги навек
и ридаха тихо —
и огромния ковчег
вдън земя зариха.

Спрете, майки, …

Почетен знак на „Червеният ездач“ – 2018 година

Изображение
ПОЧЕТЕН ЗНАК НА „ЧЕРВЕНИЯТ ЕЗДАЧ“ – 2018 ГОДИНА

За творческа доблест и във връзка с шестата годишнина на "Червеният ездач" се връчват на:

Колектив създал документалния филм „ДОНБАСКА ПРОЛЕТ“ –
автор: Екатерина Митринова; оператор: Цветомир Гетов; сценарий: Александър Николов; монтаж: Стефан Петров; превод: Георги Станчев, субтитри: Даниела Пенкова

Честито!

--------------
С почетен знак на „Червеният ездач“ до сега са удостоени:

2017 година:
Електронно издание „Литературен свят“ – за принос към българската култура.
Стоян Вълев (посмъртно) – за цялостно творчество.
Ангел Чортов – за цялостно творчество

2016 година:
Ружа Велчева за цялостно творчество в социалния жанр;
Живодар Душков за статии, поетично творчество и преводи;
Борис Борисов за поетично творчество и преводи;
Генка Богданова за стихове посветени на Пеньо Пенев и преводи;
Мирослав Моновски за графичен знак на инициативата "Памет за Пеньо Пенев".

Народната епопея 1923 – Николай Хрелков, „Балада за три сестри“

Изображение
БАЛАДА ЗА ТРИ СЕСТРИ

Как така та в късна есен,
с вой на вятъра понесен,
бдели дори до зори
три девойки — три сестри?

Нощ лежи
над село Крън.
Мрак над село Крън
тежи…
Черна нощ и мрак разбоен
и дълбок, дълбок покой.
Първата Мотай-вретено —
каза глухо и стаено:
— Там далеч, в далечен кът,
срещна милият ми смърт!

Нощ лежи
над село Крън.
Мрак над село Крън
тежи…

Бърза и се намотава
и я леден студ сковава.
Втората Тъчи-кенари —
каза с глас от скръб обгарян:
— Твоят мил и моят мил
ги един и същ зарил!

Нощ лежи
над село Крън.
Мрак над село Крън
тежи…

Тя тъче и недотъчва,
и я треска зла измъчва.

Третата Влачи-къделя —
шепне в труд глава привела:
— Моят мил не знам къде
свърши своя труден ден!
Нощ лежи
над село Крън.
Мрак над село Крън
тежи…

Влачи тя и все занича,
но не чува вън обичния.
Ето тъй сред късна есен,
с вой на вятър понесен, бдели дори до зори
три девойки — три сестри!

Нощ лежи
над село Крън.
Мрак над село Крън
тежи…

Черна нощ и мрак разбоен
и разкъсан с вик покой.

Николай Хрелков

Народната епопея 1923 – Никола Фурнаджиев, „Вълци“

Изображение
ВЪЛЦИ

Глутница вълци яростно се спуща,
посевите в мъглите сиви спят
и ние със железните обуща
от ранина вървиме пак на път.

Край нас минават черните каруци,
препълнени с разложени тела,
и най-подире като птица куца
кобилата с най-черната кола.

Но в този час ний няма да се молим,
в душите черни пари пепелта,
край друмища опалени и голи
са черните гнезда на гибелта.

И в крясъка зловещ на тези вълци,
и в екота на черната кола,
и в вятъра и в пламналото слънце
гори любов, гори и пей смъртта.

Глутница вълци яростно се спуща
посевите в мъглите сиви спят
и ние със железните обуща
от ранина вървиме пак на път.

Никола Фурнаджиев, "Пролетен вятър", 1925

Иван Воденичарски – Девети септември 1944

Изображение
В историческата съдба на България има две основни идеи, които са относително самостоятелни, но неизбежно свързани помежду си. Първата идея е националната - тя се реализира чрез защитата на българската държавност и нейното възстановяване след падането под турско робство. Втората идея е социалната и се реализира посредством борбите за по-прогресивен обществен строй. Само от тази гледна точка може да се разбере правилно мястото на 9 септември 1944 година в българската история. За тази дата днес се водят остри политически дискусии. Антикомунистическата политология и историография хвърлят всички сили да докажат някакъв негативен политически смисъл на историческата промяна в живота на народа, станала на тази дата. Изключително грубо тенденциозно се изказа в този смисъл бившият президент Петър Стоянов, според който Девети септември довежда до тежки последици за развитието на България. Според някои медийни коментатори докато 6 септември 1885 година обединява българския народ и го поставя на …

Народната епопея 1923 – Ангел Каралийчев, „Пролет“

Изображение
ПРОЛЕТ

I
Тя е дошла откъм крайния кладенец, позлатила е пръстените на желязната верига, навела се над кофата, намокрила ясно чело и силно я люшнала във въздуха. Почукала с припрени пръсти по вратата на малката воденичка - събудила Миха воденичаря. Станал Михо. Наметнал брашняната си дрешка, запушил с пръстената троянска лула и тръгнал надоле към буренясалия яз. Промъкнала се през върбичките и тичешком влязла в село. Преварила. Рано, преди орехчанки да намерят менци и забързат към Голямата чешма. Разнесла е по улиците топъл син лъх. Хлопнала лудо вратнята и се втурнала в широкия равен двор на дяда Дима Хайдутина. Черното куче, което лежало под стряхата, скокнало, догонило я и я сръвало. Тя изпищяла, прескочила харманския плет, минала в градинката, навела се и проляла ясни детски сълзи над сините зюмбюли и червените иглики. Сливите посипали русата й коса с упоителен прашец. Ходила е по хармана - за да отпечата стъпките си. Целувала е клончетата и когато през сълзи се засмяла - зелените …