Червеният ездач

„Аз винаги съм бил чувствителен към красотата на света, а не към насилието и чудовищата. Да откривам поезия и ритми във визьора все още е удоволствие за мен. Не съжалявам, че моите снимки разкриват страстите на много каузи. Животът би бил толкова тъжен, ако не мечтаехме за промяна!“


Марк Рибу е считан за патриарх на френската фотография. Действително, този фотограф без всякакво преувеличение, е майстор от световен мащаб. Роден е в Лион през 1923 година. През близо 60 годишната си кариера посещава множество страни по света и отразява по незабравим начин обществените проблеми на втората половина на 20 век.


Марк Рибу е известен със своите фоторепортажи от различни политически сблъсъци. Фотосериите за културната революция в Китай и войната във Виетнам.  В продължение на много години фотографа предава аспекти на обикновения живот в крайно нестабилна обстановка с присъщата за него откровеност и тънкост на възприятието.

Цялата власт на народа!

Промяната идваше в Америка и грешките вече не можеха да бъдат прикривани - градове горяха, Виетнам избухна, и бушуваха спорове за равенство и граждански права. Нова революционна култура се събуждаше и поиска драстична трансформация на системата. Партията на Черните пантери за самоотбрана, за кратко време се превърна в авангард на тази промяна.

"Черните пантери: авангарда на революцията" е първият пълнометражен документален филм разказващ за партията на Черните пантери, тяхното значение за широката американската култура, културното и политическо пробуждане на чернокожите и болезнените уроци от случилото се когато движение бе унищожено. Майстора документалист Стенли Нелсън работи направо с източника, втъкава съкровище от редки архивни кадри с гласовете на хората, които са били там: полиция, ФБР информатори, журналисти, бели привърженици и противници, Черните пантери, които са останали верни на партията и тези, които я напуснаха. С участието на Катлин К…

Един паметник, открит на 13 октомври 2012 г. в Троян, неминуемо прави впечатление. Скулпторът Борис Борисов е изваял млад мъж, стъпил здраво на земята и опрял се на своя велосипед. Годините 1907-1944, поставени от арх. Пламен Цанев като част от монумента, свидетелстват за рано прекъснат полет, а буквите от името са категорични: Иван Хаджийски. Възможно е да се запитаме относно връзката на един от най-известните български социолози и велосипеда, но точно с колело той от 1936 г. обикаля България, за да проведе своите социологически анкети в различните нейни краища... Резултатът от тези обиколки е в статиите, печатани в сп. „Философски преглед“, които посмъртно са обединени в труда му „Оптимистичната теория на нашия народ“, и в страниците на „Бит и душевност на нашия народ“ (първи том 1940, втори том 1945, трети том – неиздаден, предполага се, че е загубен в издателство „Хемус“, където е предаден за отпечатване). Минко, бащата на Иван Хаджийски, издържа семейството си като занаятчия. Въпр…

*** Иди, мой стих, иди сред тях,
сред мойте съдници и братя,
които в труд и в плач, и в смях
превръщат в Ханаан земята.
Другар и зов бъди ми ти,
води ги и ги вдъхновявай.
Невежеството им прости,
но низостта им не прощавай!

*** Аз нямам чудотворното перо
на Данте - не познаващо пощада.
Но знам какво е зло, какво - добро,
и без Вергилия познавам ада.

Неволен съм свидетел всеки ден
на разните му кръгове неясни,
и слушам ги, и гледам угнетен
и стонове, и мъките ужасни.

Но грешниците в земния ни ад
какво е мъки адски не познават.
Че праведните мъките търпят,
а мъките ги грешните създават.

*** Сънувах пролет.
Шумнала гора.
И аз под слънчев дъжд вървя през нея.
И слушам птиците как страстно пеят,
и радвам се на цветната гора.

Събудих се.
Мъгла тежи навън.
И в скреж са голостволите дървета,
и гонят се бездомните врабчета.
А пролетта е била само сън.

*** Не ме упреквай, че си служа
с ония, грубите слова,
които - казваш - че едва
ли са товар за речник нужен.

Аз грешник съм, а не светец,
и в ст…

Размисли за едно интервю на Стефан Цанев пред skandalno.net относно „Български хроники”, том 4.

Отцеругателите хранеха мечти да заменят азбуката ни с латиница, измислиха новия прочит на историята и литературата ни. Нямало е робство, Батак и Перущица, насила потурчени млади жени… Защо и Стефан Цанев да не изкаже „компетентното” си мнение, като „изрови”, според собствения си израз, това-онова, с което ще направи поредица, която да се купува като топъл хляб ?! Откровено казано, подразни ме интервюто му с Илиян Атанасов, където Цанев слага няколко акцента относно „Български хроники.” Ще се спра на някои от тях. Първи акцент: „ Изнесъл съм малко известни и премълчавани факти”. Коментар на А. К.: Преровил купища исторически архиви, писма и документи, Цанев пълни страниците на „Хрониките” с тях и после добавя коментар по свое усмотрение, т.е. историческите архиви са ползвани, както дяволът чете Евангелието. Поради което разбуниха духовете на добросъвестните историци. Втори акцент: „Навсякъде…

Стиховете са посветени на Първа пловдивска партизанска бригада „Георги Димитров“ и героичното ѝ сражение на 26 юли 1944 година срещу многократно превъзхождащ я фашистки враг, въоръжен с картечници, артилерия и авиация.  


ПАМЕТНИК ПОД ВРЪХ ПЕРСЕНК

Имат светъл закон мъжете.
Във сражения, в битки безброй
освещаван през вековете,
саможертва се казва той.

….Те са малко. И прашни. И жадни.
И пребити от дългия път.
И по тия чукари прохладни
в страшен пръстен ги хваща врагът.

Като хищно озъбена челюст
ги обграждат планински била.
Имат те, имат сили и смелост,
ала нямат орлови крила.

И тогава излизат шестима.
Вместо всички ще срещнат смъртта,
за да има живот, за да има
свобода, мъжество, красота.

Те се пръскат. Залягат в скалите.
Стрелят те до последния дъх.
И се сливат навеки с тревите,
стават пръст,
стават лист,
стават лъх…

Дали някога, ако удари
пак такъв саможертвен час,
зарад своите верни другари
ще остане тъй някой от нас?

Андрей Германов