Червеният ездач

БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА в памет на моя другар партизанин Стефан Минев — Антон Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон, но устата сгрешила, сама промълвила — Антон… Своето име им казал, но седмица после мълчал, а пък тялото — в язви, и язвите гнойни текът… — Где са твойте другари? — той виждал отряда любим и очите притварял и тръпнел, но бил несклоним. Побеснял и разгърден, край него прострелвал агент — той отвърнал му твърдо: — Убиецо, стреляй във мен! Те в раните люти посипали сол като жар — скърцал с зъби нечуто и как ли без вик издържал?… И в злоба безсилна пак били го диви и зли в страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил… После бавно притихнал- смутени, учудени в страх, те го гледали тихо — безмълвен, но горд, величав. — Не човек, а желязо — просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: — Не, комунист! Веселин Андреев, лято 1946 г.

Георги Димитров, Димитър Танев и Благой Попов в затвора. Всяка заповед е предпоследна Това заглавие ми дойде наум, когато прочетох във вестник с дата 26 януари 1934 г. съобщение, свързано с Георги Димитров. Преди да го цитирам, нека да направя кратко „въведение в предмета“: на 23 декември 1933 г. е приключил процесът по подпалването на Райхстага, известен и като „Лайпцигския процес“; произнесена е смъртна присъда за Ван дер Лубе, а останалите му съобвиняеми – Георги Димитров, Васил Танев и Благой Попов, са освободени, но въпреки това остават задържани; усилено се тиражира версията, че НЕпускането им на свобода може да има последици, заради сблъсъка Димитров-Гьоринг в съдебната зала... В началото на годината Г. Димитров информира д-р Фрик – министър на вътрешните работи за готовност да бъдат екстернирани в една от съседните на Германия страни – Чехословакия, Австрия, Швейцария, Франция или Холандия. Пак тогава съветското правителство изразява готовност да даде входни визи на б