Всяка заповед е предпоследна

Георги Димитров, Димитър Танев и Благой Попов в затвора.

Всяка заповед е предпоследна


Това заглавие ми дойде наум, когато прочетох във вестник с дата 26 януари 1934 г. съобщение, свързано с Георги Димитров. Преди да го цитирам, нека да направя кратко „въведение в предмета“: на 23 декември 1933 г. е приключил процесът по подпалването на Райхстага, известен и като „Лайпцигския процес“; произнесена е смъртна присъда за Ван дер Лубе, а останалите му съобвиняеми – Георги Димитров, Васил Танев и Благой Попов, са освободени, но въпреки това остават задържани; усилено се тиражира версията, че НЕпускането им на свобода може да има последици, заради сблъсъка Димитров-Гьоринг в съдебната зала... В началото на годината Г. Димитров информира д-р Фрик – министър на вътрешните работи за готовност да бъдат екстернирани в една от съседните на Германия страни – Чехословакия, Австрия, Швейцария, Франция или Холандия. Пак тогава съветското правителство изразява готовност да даде входни визи на българите. На 15 февруари близките на Димитров и Танев правят запитване в съветското посолство в Берлин относно възможността тримата българи, оправдани от Лайпцигския съд, да получат съветско гражданство. В съобщение на ТАСС от15-и се казва, че съветското правителство е дало положителен отговор на отправената от близките молба и Димитров, Танев и Попов получават статут на съветски граждани. След поредица от дипломатически ходове, разговори, отправени ноти и пр. на 27 февруари тримата са екстернирани в СССР. В 7 часа сутринта със самолет на „Deruluft“ отлитат от Берлин за Кьонингсберг, а оттам – за Москва.

ЖД

Георги Димитров сред комсомолци парашутисти, април 1936 година, Москва.

Г. ДИМИТРОВ НЕ ЩЕ БЪДЕ ОСВОБОДЕН

* Постъпките на майката на Г. Димитров пред германските власти * Димитров и другарите му ще бъдат задържани в концентрационен лагер

Берлин, 24. Майката и сестрата на Георги Димитров (1.) днес се явиха в Министерството на правосъдието при д-р Ербен (2.), за да го питат защо е задържан още Г. Димитров в затвора, след като върховния[т] съд го оправда по делото за опожаряването на Райхстага. Д-р Ербен казал на майката на Георги Димитров, че той с право не бил още пуснат на свобода и че решението на правителството било да не се пуска на свобода поради дръзките му речи през време на процеса против м[инистъ]р [-председателят] Гьоринг, а така също понеже бил болшевишки агент в Германия.
По-нататък д-р Ербен казал, че Георги Димитров и другарите му Бл. Попов и В. х[аджи] Танев не ще бъдат освободени и че ще бъдели скоро преместени в някой от концентрационните лагери в страната.

Народна борба (Русе), бр. 639, 26 януари 1934 г.

Бележки:
1 Посещението на Парашкева Димитрова и Магдалина Баръмова всъщност е станало на 16 януари. Заедно с тях в Имперското министерство на вътрешните работи е и Екатерина Чикаликова – съпруга на Васил Танев. Техен преводач е русенецът Боян Дановски. Трите жени е Дановски посещават на 5 февруари тайната държавна полиция и разговарят с правителствения съветник Небе и полицейския съветник Хелер за по-нататъшната съдба на тримата оправдани българи.
2. Във вестника името на министерския съветник д-р Ербен е сгрешено.

Живодар Душков

Популярни публикации от този блог

Балада за комуниста – Веселин Андреев

Българи воювали в редовете на съветската армия – втора част

Горящото сърце на Данко – Максим Горки