Червеният ездач

Художник Мирослав Моновски. Верую Стига ми да имам на света един оставил и олтар и расо Дякон. Един метох да имам нейде или одая, където във съдбовен час да зная, че ме чакат, над кръст и над кама във вярност да се закълна. За род и за земя курбан да стана на бесило, когато на България потрябвам за огниво. Осемнадесети юли Твоят ден рожден                             празнуваме, Българийо!                                                                   Днес Левски е роден! Но стигнаха ли дните,                                     и годините, и вековете да те променим,                         тъй както Дяконът ни завеща, когато ти               Народе-е-е-е,                                   власт в ръцете си ни давал? Нека всеки българин                                   пред себе си реши. Преди минути,                        във часа на празника, военният оркестър                               пред бюста бронзов химна български,          

Поета Хайнрих Хайне на гости на Карл Маркс в Париж. Художник Н. Жуков. На един политически поет Досъщ Тиртей възпяваш ти юнаците в поеми, обаче лошо си избрал и публика и време. Внимателно те слушат те и хвалят те безкрайно: Какъв летеж на мисълта, какви слова омайни! Със пълна чаша във ръка възторжено те славят и бойните ти песни в хор с гръмовен глас запяват. По кръчми пее всеки роб за свободата мила — подслажда виното му то и гостбата му смила. Карл I Сред гората, в хижа въглищарска, кралят, в мисли горестни унесен, малкото дете на въглищаря полюлява със приспивна песен: „Нани-нани, вън овцете блеят, в сламата пошавна нещо тихо… Ти със знак роден си на челото и в съня си се усмихваш лихо. Нани-нани, котката е мъртва… ти със знак се на света намери. Мъж ще станеш, брадвата ще дигнеш дъбовете вече вън треперят. Вярата у старите изчезна, малките деца на въглищаря, нани-нани, в господа не вярват, дваж по-малко в краля хранят вяра. Мъртв

„Не като завоевателка, а като освободителка на унгарския народ от немско-фашисткия гнет влезе в Унгария Червената армия, нямаща други цели, освен целта да разгроми вражеската германска армия и унищожи господството на хитлеристка Германия в поробените от нея страни.“ – Постановление на Държавния комитет на отбраната от 27 октомври 1944 г. След разграбването на Унгария от немските окупатори и изнасянето на голямо количество продоволствия в Германия унгарския народ, особено населението на Будапеща, се намираха в много трудно положение. Жителите на столицата бяха обречени на глад, за това още през март 1945 г. правителството на Съветския съюз прие решение за изпращане на продоволствия в Унгария, а от юни месец са въведени нови увеличени норми за снабдяване с продукти. „Съветското правителство, другаря Сталин ни оказаха колосална помощ в най-трудния период за населението на Будапеща, когато спекулантите искаха да стиснат за гърлото населението на столицата. Благодарим на другар

ПЕСЕН НА БРИТАНЦИТЕ Защо, британци, се потите над земите на господари сити и пресити? Защо тъчете, в грижи оковани, разкошните одежди на тирани? Защо обличате и храните ония, които силите ви и кръвта ви пият, и сте слуги на търтеи бездарни с души жестоки и неблагодарни? Пчели на Англия, защо ковете оковите, камшиците проклети, та търтеите с тях да ви владеят и от труда ви черен да живеят? До вас не стигат радости и обич, за вас почивка няма — вий сте роби! Защо прегърбва ви животът жалък и плащате със болка всеки залък? Вий дрехи шиете, безделници ги носят; хляб месите, а братята ви просят; вий сеете, а чезне плод обилен; ковете пушки, други с тях е силен! Пак шийте дрехи, но за вас самите; месете хляб, но вий бъдете сити; пак сейте — но за вас — нивя обилни ковете пушки — вий бъдете силни! Защо се крийте в тъмните бордеи? Огледайте се, храбростта ви де е? Веригата във пламък закалена от вас — за вас, тресе се разгневена! И сякаш вий самите, к

„Портрет на Хосе Марти“, художник Хорхе Арсе, 1943 г. ДВЕ РОДИНИ Две родини имам: Куба и нощта. А една не са ли двете? Щом оттегли блясъка си слънцето, с воали дълги и със карамфил в ръката, мълчалива, Куба среща ме като вдовица тъжна. Знам какъв е карамфилът кървав, който трепка в пръстите й. Тъй е празна, тъй е празна и разбита мойта гръд, дето бе сърцето! И е вече време да вървим на смърт. А хубаво е нощем да се каже сбогом. Пречи светлината, пречи словото човешко. От човека по-добре вселената говори.              Като знаме, канещо за битка, аленият пламък на свещта пламти. Прозорците отварям, душно ми е. Листите на карамфила ронейки, безмълвни като облак, заслонил небето с черната си сянка, Куба, тъжната вдовица преминава. Хосе Марти ХОСЕ МАРТИ И ВЯРАТА В СПРАВЕДЛИВОСТТА Две държави и два народа, макар и географски отдалечени един от друг, имат сродни съдби. Куба и България - островът на Свободата и зеленият оазис на Балканите. Общото е, че народите на тези две страни