tag:blogger.com,1999:blog-67286220891209661002024-03-05T13:07:17.580+02:00Червеният ездачКултурата в стремеж към по-справедлив и човечен свят.Червеният ездачhttp://www.blogger.com/profile/13493971582453140877noreply@blogger.comBlogger508125tag:blogger.com,1999:blog-6728622089120966100.post-83444660651955667882022-05-08T17:56:00.002+03:002022-05-08T17:56:54.214+03:00Драва помни българския дух – генерал Владимир Стойчев<table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgyAOASm5xkRKshmPFwsNmNFi2aCXgovYQhLVT01nsbAoc7eUXjC5I2xRwOaiAq8bYvItOlYEkVuTjGlvoj2SpDEaErMqm8YKagd4GXlvuyQcgsFP4kf0QiqwzzW_vwu47Oh3H9LdMNrrX2ra2L4_PlwyPiJAjbUv0cHlBmVPs22YAzNdrpsR7Uc1Rt/s1837/result1.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="1281" data-original-width="1837" height="446" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgyAOASm5xkRKshmPFwsNmNFi2aCXgovYQhLVT01nsbAoc7eUXjC5I2xRwOaiAq8bYvItOlYEkVuTjGlvoj2SpDEaErMqm8YKagd4GXlvuyQcgsFP4kf0QiqwzzW_vwu47Oh3H9LdMNrrX2ra2L4_PlwyPiJAjbUv0cHlBmVPs22YAzNdrpsR7Uc1Rt/w640-h446/result1.jpg" width="640" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">Войници и доброволци на път за фронта.</td></tr></tbody></table><br />ДРАВА ПОМНИ БЪЛГАРСКИЯ ДУХ<br /><br /><div style="text-align: justify;">Още на другия ден след победата на социалистическата революция народното правителство на Отечествения фронт обяви война на хитлеристка Германия. Три български армии, сражавайки се заедно с поделения на Югославската народоосвободителна армия, дадоха съществен принос за освобождението на част от източните югославски територии от хитлеристките окупатори. След като беше изпълнена задачата в първия етап на войната, народната власт реши нашите въоръжени сили да продължат борбата до окончателния разгром на Германия и с това да се измие позорът, с който продажните царски правителства опетниха българското име чрез тясното си сътрудничество с фашизма.</div><div style="text-align: justify;">На мен беше възложено да командувам сформираната за целта Първа българска армия, съставена от 6 пехотни дивизии и няколко кавалерийски, артилерийски и бронирани части. Тя се съсредоточаваше далеч от пределите на родината ни, в района на Белград и Нови сад, включена беше в състава на ръководения от прославения съветски маршал Ф. И. Толбухин Трети украински фронт и заемаше крайния му ляв фланг. Поради отдалечаването огневото и интендантското снабдяване на армията ни беше твърде затруднено и то беше немислимо без навременната братска помощ на Съветското командуване.</div><div style="text-align: justify;">В началото на март 1945 г. противникът реши да предприеме отчаян опит и да атакува левия фланг, където Първа българска армия и съседната 57-а съветска армия заемаха широк фронт, като наши части отбраняваха североизточния бряг на р. Дунав. Въпреки че бяхме предупредени от съветското командуване за предстоящия удар, поради широчината на фронта охранителните части бяха неизбежно сравнително слаби.</div><div style="text-align: justify;">Съсредоточил срещу нас много пехотни и танкови дивизии, врагът ни атакува през нощта на 6 март. Още в началото той насочи главните си сили в участъка между нашата и съветската 57-а армия, където се намираха деснофланговите части на нашия трети корпус и на съседната 299-а съветска стрелкова дивизия. В същия ден хитлеристите хвърлиха многобройни пехотни и бронирани части и срещу левия ни фланг, където се намираха поделенията на четвърти корпус.</div><div style="text-align: justify;">Атакуващия с превъзхождаща сила противник успя да пробие отбраната на 299-а стрелкова дивизия. Командирът на 57-а армия генерал-полковник Шарохин ме помоли да изпратя помощ. Незабавно наредих на командира на намиращата се в резерв 12 пехотна дивизия, който отдели 31-и пехотен полк в помощ на застрашената съветска дивизия. Сражавайки се със себеотрицание заедно със съветските си другари, нашите бойци дадоха своя дял за отбиването на врага и за възстановяването на предишното положение. Постепенно и останалите полкове на 12-а дивизия влязоха в боя и се намираха под командуването на командира на 57-а съветска армия.</div><div style="text-align: justify;"> <table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgzZUJeRaLUkWAO6ZhbVKb0kFfvWt0YD6M3iCvlJfD3g1HZ9acuvy5PMXrBjwnC7A1E5C2QIG9Qdoccyb8zH1OXetXCo0_TsonPQ-yDskYuOZhVfLzNXULQ_6q6TV_5mMhu4hJghbzBXMUwNMlZQaYJf5lN73iFWbEmknr0PxcFgGFPUGY_r4vcVqUa/s1798/result2.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="1407" data-original-width="1798" height="500" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgzZUJeRaLUkWAO6ZhbVKb0kFfvWt0YD6M3iCvlJfD3g1HZ9acuvy5PMXrBjwnC7A1E5C2QIG9Qdoccyb8zH1OXetXCo0_TsonPQ-yDskYuOZhVfLzNXULQ_6q6TV_5mMhu4hJghbzBXMUwNMlZQaYJf5lN73iFWbEmknr0PxcFgGFPUGY_r4vcVqUa/w640-h500/result2.jpg" width="640" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">Български и съветски бойци рамо до рамо срещу общия враг.</td></tr></tbody></table><br /></div><div style="text-align: justify;">На 10 март срещу 31-и полк вражеското командване хвърли една пехотна дивизия, засилена с 22 танка, но и сега полкът храбро се сражаваше, удържа на натиска, въпреки че по едно време и двете му дружини бяха почти обкръжени. Храбро се държа и 32-ри полк от същата наша дивизия. В пълни с вода окопи нашите бойци не отстъпиха пред изключително силния артилерийски, минометен и картечен огън на врага, не му разрешиха да разшири пробива и да овладее окопите. Само в този участък противникът остави над 400 убити. В подчинение на 64-и съветски стрелкови корпус нашата 12-а дивизия в продължение на пет дни отби 12 ожесточени пристъпа на хитлеристите.</div><div style="text-align: justify;">По същото време положението на нашия ляв фланг беше станало критично. Многочислени вражески бронирани и пехотни части бяха успели да преминат реката и да образуват едно предмостие на североизточния ѝ бряг. По този начин противникът ожесточено атакуваше нашата 3-а пехотна дивизия, части на която на много места бяха обкръжени, но продължаваха геройски да се сражават. Обхождайки ги, хитлеристите се насочваха в дълбочина на нашата отбрана. По улиците и в къщите на унгарските селца, включени в тази отбрана, боевете не стихваха и през нощта. Голяма храброст проявиха и нашите артилеристи. Обграждани от противника, те останаха при оръдията си и задържаха вражеските вълни, продължаваха боя с картеч от оръдията и с ръчни гранати. В героичните сражения на дивизията се включваше и нейната инженерно-щурмова дружина. И последният резерв на четвърти корпус беше хвърлен в боя.</div><div style="text-align: justify;">Понеже обстановката на левия ни фланг изглеждаше неудържима, аз се обърнах за помощ към командира на 57-а съветска армия. Той незабавно се отзова и с разрешение на маршал Ф. И. Толбухин изпрати на застрашения участък 133-и стрелкови корпус от резерва на групата армии. Освен това на помощ бяха изпратени щурмови самолети от въздушните сили на фронта, които също съдействуваха за разбиването на врага.</div><div><div style="text-align: justify;"> </div><table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEguKSM2d2Jm9EoFMZRsBv2j0sqFp8JqasnrUjf70JAM_iWuiU_POapQDVO4tVNeHBS58rJH9xgmwRkoTPbl0QDhaMWAHelnESQpgCj61g6Yik8j4wEs3ZiVHqIc208dwOJTQruaZfJeT6C3tlyhMSKQFpSFoLqcp9csSaOJE5_19oV_UkvjM-WsgKlc/s1278/zx1278_1086322.jpg" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="810" data-original-width="1278" height="406" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEguKSM2d2Jm9EoFMZRsBv2j0sqFp8JqasnrUjf70JAM_iWuiU_POapQDVO4tVNeHBS58rJH9xgmwRkoTPbl0QDhaMWAHelnESQpgCj61g6Yik8j4wEs3ZiVHqIc208dwOJTQruaZfJeT6C3tlyhMSKQFpSFoLqcp9csSaOJE5_19oV_UkvjM-WsgKlc/w640-h406/zx1278_1086322.jpg" width="640" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">1945 г. Край Драва-Соболч. На позиция. Фотограф Никола Стоичков.</td></tr></tbody></table></div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;">Същевременно и 10-а пехотна дивизия трябваше да отстоява на натиска на значително превъзхождащи вражески сили. Въпреки всичко тя удържа хитлеристките нападения.</div><div style="text-align: justify;">В боевете на р. Драва, където се прояви българският дух, подобно на Шипка се смесваше юначната кръв на съветските и нашите войници и командири срещу общия враг и с това още по-здраво се спои братската ни дружба. Подвигът на частите на Първа армия получи висока оценка от маршал Толбухин, който на шестия ден от боевете ми изпрати следната телеграма: „В най-ожесточените шестдневни денонощни боеве срещу 9 танкови, една моторизирана я 15 пехотни гренадирски дивизии поверените ви войски с голяма стойкост отстояваха и не позволиха на противника да сломи нашата отбрана, като му нанесоха изключително тежки загуби. Противникът вече е разколебан и изпитва остър недостиг на гориво. Необходими са още 4–5 дни да проявявате същата безпримерна устойчивост и упоритост, за да бъде и тази авантюра на противника сломена, а танковата му група да бъде разгромена ...“</div><div style="text-align: justify;">Съветският пълководец препоръчваше да се проявява постоянна готовност за предстоящия решителен контраудар срещу врага. На десетия ден атаката на противника в общи линии беше ликвидирана, а след няколко дни целият Трети украински фронт премина в решително настъпление против отстъпващите хитлеристи. Дравската епопея беше славна страница в бойния летопис на новата българска армия. Оттук продължи победният ни марш към австрийската граница. На три пъти славната Москва поздрави героичната Първа армия. На три пъти злокобното ехо от смъртоносната стрелба на вражеската и нашата артилерия се смесваше с радостното ехо на топовните салюти от столицата на великия Съветски съюз.</div><div> <table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgSG1ckZUmWJfL8H36Czpv_Jf9qwgQrhD8LH5k0FYnDlxZZ4gsHoCkIacPWFyu-HoHqqsUblIc64gT5aMmKb1MSsNQAOijG_x8eSSbVO47z-LLLyDoSicpb9fKeAwW_v9IXfP_acVKhf1DsldDVneWp3a7Pg2W1PAa_0-8yrSxltypc90O9DYBD-clq/s1278/zx1278_1086323.jpg" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="930" data-original-width="1278" height="466" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgSG1ckZUmWJfL8H36Czpv_Jf9qwgQrhD8LH5k0FYnDlxZZ4gsHoCkIacPWFyu-HoHqqsUblIc64gT5aMmKb1MSsNQAOijG_x8eSSbVO47z-LLLyDoSicpb9fKeAwW_v9IXfP_acVKhf1DsldDVneWp3a7Pg2W1PAa_0-8yrSxltypc90O9DYBD-clq/w640-h466/zx1278_1086323.jpg" width="640" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">1945 г. На фронта край Драва, Унгария. Фотограф Никола Стоичков.</td></tr></tbody></table><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;">Преследвайки разбития при Драва враг, нашите войски навлязоха дълбоко в австрийска територия. В района на Клагенфурт разузнавателни части от 12-а пехотна дивизия влязоха в контакт с настъпващата от юг 8-а британска армия. Тук заедно с генерал-лейтенант Капитохин и генерал Кетли подписахме протокол, с който се установява връзка между съветските въоръжени сили и британската армия.</div><div><div style="text-align: justify;">Тук, в Австрия, ни завари вестта за безусловната капитулация на хитлерофашистка Германия. Трудно е да се предаде възторгът на съветските и нашите воини, които рамо до рамо се сражаваха срещу общия враг.</div><div style="text-align: justify;">Няколко хиляди български воини дадоха живота си в сраженията при Драва и последния щурм срещу кървавия фашизъм. Но тяхната жертва не бе напразна. Подвигът на героите, загинали по бойните полета на Югославия, Унгария и Австрия, завинаги ще останат в сърцата на признателния български народ. Съвместно пролятата кръв ще напомня на поколенията и още повече ще укрепва вековната братска дружба със съветските хора, която имаше още една ярка проява по фронтовете на Отечествената война.</div><div><br /></div><div><br />Генерал-полковник Владимир Стойчев</div></div></div><div>Сборник „За народна свобода“, София 1970 г.</div><div><br /></div><div><br /></div><table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEihIwT0wv8TakLeOZBDPDy4FMFB5t0IsEw5Rf59Iw7fOqL2FIQVo4kWDGPvBXMeAKhq6KldQFBMrC-QmM2hLocjjbi4yjU6cPLFm8jFvAfmYZGNSImqCOEQQAFGgx_xEBjhlNPH9vhobyiRayXjOUYsNplq05QMvK5hpk880q8cY4WyqhlRPAW74pcm/s1278/zx1278_1086356.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="935" data-original-width="1278" height="468" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEihIwT0wv8TakLeOZBDPDy4FMFB5t0IsEw5Rf59Iw7fOqL2FIQVo4kWDGPvBXMeAKhq6KldQFBMrC-QmM2hLocjjbi4yjU6cPLFm8jFvAfmYZGNSImqCOEQQAFGgx_xEBjhlNPH9vhobyiRayXjOUYsNplq05QMvK5hpk880q8cY4WyqhlRPAW74pcm/w640-h468/zx1278_1086356.jpg" width="640" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">17.06.1945 София, посрещане на Първа българска армия. Фотограф Никола Стоичков.</td></tr></tbody></table><br /><div><br /></div>Червеният ездачhttp://www.blogger.com/profile/13493971582453140877noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6728622089120966100.post-67193608258326115632022-05-01T09:16:00.007+03:002022-05-01T09:16:36.447+03:00Работнически марш, Песен на труда – Георги Кирков<p> <table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjFDvjHPAMjtaoiVFd5mB_WH5K49UY4FLQ0wqMLuE8pnSjHAnOVnUBM73tJE2TdcRLI6NuOiC0vtwrMKbAL95chQLjNqZcyiDGNtareFjnSNc5XVmsxvGdcWaZJg4fKUFjOFSawJWqT0uyMCWey3IBjukHChsHhwvgfBhS54N1zB9JqzjP7AG51wYuw/s1087/20678.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="626" data-original-width="1087" height="368" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjFDvjHPAMjtaoiVFd5mB_WH5K49UY4FLQ0wqMLuE8pnSjHAnOVnUBM73tJE2TdcRLI6NuOiC0vtwrMKbAL95chQLjNqZcyiDGNtareFjnSNc5XVmsxvGdcWaZJg4fKUFjOFSawJWqT0uyMCWey3IBjukHChsHhwvgfBhS54N1zB9JqzjP7AG51wYuw/w640-h368/20678.jpg" width="640" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">Константин Мьоние, Паметник на труда (детаил)</td></tr></tbody></table><br /></p><h2 style="text-align: left;">Работнически марш</h2><p>Напред, работници, другари,<br />веч чуй се бойната тръба!<br />Напред, борци – часът удари,<br />часът на славната борба!<br /> Да млъкнат разпри и в света<br /> да дойде братството с любовта.<br />Ей нашта цел, от всички главна,<br />що гоним ний в борбата славна!<br /> Напред, напред! Да се сплотим!<br /> Цял свят е с нас – ще победим!<br />Ний броиме хиляди в борбата,<br />навред – в села и градове –<br />една мечта кипи в сърцата<br />и крепи наште редове:<br /> От всичко, що трудът е дал,<br /> да има всеки равен дял!<br />Ей нашта цел, от всички главна,<br />що гоним ний в борбата славна!<br /> Напред, напред! Да се сплотим!<br /> Цял свят е с нас – ще победим!<br />Ножове, пушки и топове,<br />какво вий значите за нас?<br />Ний носим днес оръжия нови –<br />свободен дух и горда свяст.<br /> Да рухне робството и во век<br /> свободен да е человек.<br />Ей нашта цел, от всички главна,<br />що гоним ний в борбата славна!<br /><br />Георги Кирков, 1899г.</p><p> <table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjXuqPIdnKqSmzU6FQXZ4m7VA9mw5FhAxOtGkN2jXAma6uk2ZM-tQD9uWXayISBX3ugj5WMJbFZRgvfe40mRn3IO6-aJ5TvEp_vOL148vBLmX9-hchvPhQcISodnBAGBSXV_xCrlWHP62DgK5wIsBrzquD3wW9FLPfWVY8YMWCKRSm75Vcr4dcpvtY5/s2268/La_Moisson_C._Meunier.jpeg" imageanchor="1" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="1458" data-original-width="2268" height="412" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjXuqPIdnKqSmzU6FQXZ4m7VA9mw5FhAxOtGkN2jXAma6uk2ZM-tQD9uWXayISBX3ugj5WMJbFZRgvfe40mRn3IO6-aJ5TvEp_vOL148vBLmX9-hchvPhQcISodnBAGBSXV_xCrlWHP62DgK5wIsBrzquD3wW9FLPfWVY8YMWCKRSm75Vcr4dcpvtY5/w640-h412/La_Moisson_C._Meunier.jpeg" width="640" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">Константин Мьоние, Паметник на труда (детаил)</td></tr></tbody></table><br /></p><h2 style="text-align: left;">Песен на труда</h2><p>Дружна песен днес да екне.<br />Песен на трудът!<br />На сърца ни да олекне –<br />да живей трудът!</p><p>С рядка участ, с чудно име<br />слави се трудът:<br />нему всичко ний дължиме –<br />да живей трудът!<br /></p><p>От стрелата на дивака<br />до железний път –<br />всичко плод е на ръката –<br />да живей трудът!</p><p>О, дигнете си челата,<br />роби на трудът,<br />вий творци сте на благата,<br />да живей трудът!</p><p>Гордо знамето развейте –<br />иде веч денят<br />друга песен да запейте<br />да живей трудът!</p><p>Георги Кирков, 1898 г.</p><p><br /></p><table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj5wC73kHY-oLBzuoGJ6TjfElbOMfKobhHl6_9_WwO2VIVXyJ6QWFg1Sb_noJvevgUehQ0MvRlnZqv5NKAgVxwlC8WIsoBcNMS23ZNdTSetnqPJk5BgoDLL6R5kVdJBGZAYJI-7cbWxYGzhG_hqC3Lp2oKUZfrPRFY8PwXby3_nmY69csKb6LmH5-jl/s700/156053016_Georgi_Kirkov2.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="700" data-original-width="490" height="640" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj5wC73kHY-oLBzuoGJ6TjfElbOMfKobhHl6_9_WwO2VIVXyJ6QWFg1Sb_noJvevgUehQ0MvRlnZqv5NKAgVxwlC8WIsoBcNMS23ZNdTSetnqPJk5BgoDLL6R5kVdJBGZAYJI-7cbWxYGzhG_hqC3Lp2oKUZfrPRFY8PwXby3_nmY69csKb6LmH5-jl/w448-h640/156053016_Georgi_Kirkov2.jpg" width="448" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">Георги Кирков</td></tr></tbody></table><br /><p><br /></p>Червеният ездачhttp://www.blogger.com/profile/13493971582453140877noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6728622089120966100.post-79834245123008487732022-04-10T09:13:00.001+03:002022-04-10T18:36:47.994+03:00Марко Марчевски пише романа „Остров Тамбукту“ в концлагер за антифашисти<br /><table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgoJkxNulwPHktCxPjslTqLlFLZ7YKTj6y5sFJWPCZffva5eaVNC0zrlYO9ktbpYdGatVi0AT18KbDdi6bzWek1EYNHawe-6hYvUFHgKnVgufMLZ1qikv9KbUSYS-x5fI9k1FDMhVyaJ52Q8_FHvHeeQMggUI2xYE4jnsTQ_JQZyG5ZNqmXe2uh8ECL/s1435/1347987944_ostrov-tambuktu.-ii-i-chast-marko-marchevski.-1957.jpg" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="1435" data-original-width="1000" height="640" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgoJkxNulwPHktCxPjslTqLlFLZ7YKTj6y5sFJWPCZffva5eaVNC0zrlYO9ktbpYdGatVi0AT18KbDdi6bzWek1EYNHawe-6hYvUFHgKnVgufMLZ1qikv9KbUSYS-x5fI9k1FDMhVyaJ52Q8_FHvHeeQMggUI2xYE4jnsTQ_JQZyG5ZNqmXe2uh8ECL/w446-h640/1347987944_ostrov-tambuktu.-ii-i-chast-marko-marchevski.-1957.jpg" width="446" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">Художник Владимир Коренев</td></tr></tbody></table><br /><div style="text-align: justify;">И тъй, „Остров Тамбукту“ е роман и нищо повече. Идеята да го напиша ми хрумна много отдавна, още през времето на най-тежките фашистки години, 1941—1943, в концлагера „Еникьой“. Повече от две години прекарахме в тоя лагер като пленници на тъмните сили, оградени с телени мрежи и пазени с картечници. Търпяхме грубостите на диви стражари, а често пъти и побоища. Събуждаха ни рано с дрънчене на ръждива релса, отвеждаха ни под строй в столовата, където закусвахме с топла, блудкава водица без захар и отивахме под стража на работа в зеленчуковата градина или на кариерата да вадим камъни. Ограждахме двора на концлагера с каменен зид, висок два метра, и над него дванадесет реда бодлив тел. Сами издигахме крепостните стени, зад които смятаха да ни държат дълги години. На обед ни хранеха с рядка бобена чорбица — и пак на работа. Вечерята ни беше още по-оскъдна. На вечерна проверка ни заставяха да пеем „Отче наш“ и „Химна на царя“, след това ни затваряха в хладните помещения с под от цимент. Това се повтаряше всеки ден, всяка вечер в течение на месеци, и години…</div><div style="text-align: justify;">Само нощите бяха „наши“. Стражарите спяха в други помещения вън от каменния зид и не се интересуваха какво правим през дългите зимни нощи. Ние използувахме тяхната нехайност и превърнахме концлагера в политическа школа: слушахме беседи от добре подготвени другари, минали през школите на затворите или завършили образованието си в Съветския съюз. Но политическите теми като че ли се изчерпваха, а дългите зимни нощи нямаха край. Тогава дойде моят ред. Някои другари знаеха, че се интересувам от астрономия и ме помолиха да им разкажа нешо за небесните светила. Беседите ми възбудиха голям интерес, но скромните ми знания по астрономия бързо се изчерпаха и трябваше да премина на литературни теми. Когато и те се изчерпаха, помолиха ме да им разкажа нещо за своя живот. Нямаше как — започнах с априлските събития през 1925 година, разказах им за бягството си от България, за заточението ми на гръцките острови в Егейско море, след това разведох другарите си из Съветския съюз, от Кавказ до Москва и Ленинград, та дори до Северния ледовит океан, откъдето се вижда северното сияние… Това беше интересно, романтично пътешествие от горещите страни до студения Север и трая няколко вечери. Но една вечер дървата се свършиха, печката угасна, а навън бушуваше снежна буря. Така настъпи краят на „пътешествието“…</div><div style="text-align: justify;">Но още на другия ден другарите се разтичаха из широкия двор на концлагера, откриха някъде дървен строителен материал, тайно от полицаите домъкнаха през прозорците няколко греди и ги скриха под наровете. Вечерта печката отново гореше. Другарите насядаха около нея и угасиха лампите. Стана тъмно и тихо. Стотина души чакаха да ги поведа отново към далечни, незнайни страни. Какво да им разкажа? Всичко преживяно бе изчерпано вече, но те искаха още и още… Нима трябва да съчинявам?</div><div> </div><div><table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjnfb-GU8In2FMfSnbkgOHQtjiEhAyChEicyWFHaCn392p-uFKht9Xst2uoh5UvOaeDmpPCvBIkpHSsjKVUMTPp5tfBwA7d2_geQA6pi28sj36oW3mwL9h9hpwUMr4RC4yWp70ecejs7QrZw1IeXjBzyD4sMrHvPdsxkYxBZq9K_Ha2rpK1WenrEJCa/s567/pic_2.jpg" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="465" data-original-width="567" height="328" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjnfb-GU8In2FMfSnbkgOHQtjiEhAyChEicyWFHaCn392p-uFKht9Xst2uoh5UvOaeDmpPCvBIkpHSsjKVUMTPp5tfBwA7d2_geQA6pi28sj36oW3mwL9h9hpwUMr4RC4yWp70ecejs7QrZw1IeXjBzyD4sMrHvPdsxkYxBZq9K_Ha2rpK1WenrEJCa/w400-h328/pic_2.jpg" width="400" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">Художник Владимир Коренев</td></tr></tbody></table><br /><div style="text-align: justify;">Един мой приятел, д-р П., тихичко ми пошепна на ухото:</div><div style="text-align: justify;">— Съчинявай! Заведи ни в джунглата на Африка… Лов на слонове и тигри!…</div><div style="text-align: justify;">И аз наистина поведох другарите си към Африка. Ние сме в Александрия. Скитаме из тесните улички на стария град. Влизаме в кръчмата „Китайски фенери“ да пием шербет. Запознаваме се с добрия стар турчин Мехмед ага. Разбира се, той пуши наргиле, пие кафе и ни разказва за родния си град Плевен… Пристига и мистър Смит, приятел на стария турчин. Заминаваме с неговата яхта за Кокосовите острови в Индийския океан. Но както винаги в такива случаи излиза силен ураган и яхтата се разбива в скалите на непознат остров. Това е остров Тамбукту. На него още не е стъпвал бял човек. Туземците ни посрещат враждебно. Решават да ни удавят. По заповед на първожреца ни хвърлят в океана с вързани крака. За по-сигурно на краката ни връзват тежък камък…</div><div style="text-align: justify;">Вече е полунощ, време е да спим. Пък и пътешествениците са издавени вече — какво по-нататък? Но на другата вечер другарите отново се събират край печката и ме викат да продължа. Но как да продължа, когато снощи удавих всичките си герои? Казах това на своите слушатели, но те веднага възразиха:</div><div style="text-align: justify;">— Да, но ти нали остана жив? Иначе нямаше да бъдеш сега при нас. Разкажи ни как си се спасил.</div><div style="text-align: justify;">И аз продължих:</div><div style="text-align: justify;">— Както ви казах снощи, след като хвърлиха в океана капитан Стерн и готвача Грей, двама диваци вързаха на краката ми доста голям камък и ме понесоха към океана. Докато се опомня, аз вече летях надолу от скалата. Слънцето за последен път блесна в очите ми — чу се плясък и то сякаш потъна заедно с мене във водата… Заритах силно с крака. За моя изненада вървите се разпуснаха, камъкът се изхлузи и отиде на дъното, а аз само с няколко движения на ръцете и краката изплувах над водата. На скалата нямаше никой. Туземците бяха си отишли…</div><div style="text-align: justify;">Така приключенията на остров Тамбукту продължиха още няколко вечери.</div><div style="text-align: justify;">Д-р П. беше един от най-ревностните ми слушатели. Всяка сутрин, преди да отидем на работа, той идваше при мене и ми казваше:</div><div style="text-align: justify;">— Довечера ще продължиш, нали? Само че, както ти казах: лов на тигри и слонове! Нещо опасно, главозамайващо… Например ти си сам в джунглата, напада те свиреп тигър или лъв… Ти се бориш отчаяно, искаш да се спасиш на някое дърво, но стъблата на дърветата са гладки, а клоните им високи, не можеш да ги стигнеш. Изведнъж забелязваш на едно дърво грамаден орангутан, подаваш му ръка, той те хваща и те покачва на дървото, а тигърът или лъвът беснее отдолу…</div><div style="text-align: justify;">— Докторе — казвам му аз, — тигри има само на два острова в света: на Цейлон и Борнео. А лъвове няма нито на един остров. И слонове…</div><div style="text-align: justify;">— Какво значение има това? — казваше докторът. — Карай, джунглата всичко носи!</div><div style="text-align: justify;">— Но тук има учени хора, които знаят тия неща — възразявах аз.</div><div style="text-align: justify;">— Глупости! — сърдеше се докторът. — Нали каза, че на остров Тамбукту преди тебе не е стъпвал бял човек? Откъде ще знаят нашите учени какви животни има там?</div><div style="text-align: justify;">Но аз не се поддадох иа докторовите внушения. Бях решил да бъда достоверен, да не влизам в противоречие с науката заради приключенията. Благодарение на това моите слушатели ми вярваха. Те не можеха да допуснат, че остров Тамбукту не съществува и че патилата ми там не са действителност. Не повярва само един: професор Ж.Н.</div><div style="text-align: justify;">— Марко разказва сюжет за роман — каза той веднъж. — Всичко от начало до края е измислица.</div><div style="text-align: justify;">— Не може да бъде! — възразиха му в хор от всички страни. — Ако остров Тамбукту не съществуваше и ако той не беше ходил там, откъде ще знае такива подробности за живота на туземците? Та той знае дори и езика им!</div><div style="text-align: justify;">— Зумба — бозамбо! — обади се един шегобиец.</div><div style="text-align: justify;">Той беше запомнил от мене няколко думи от езика на племето занго…</div><div style="text-align: justify;">Ж.Н. добродушно се усмихваше, златният му зъб святкаше с топъл блясък. По-късно, когато създавах образа на плантатора Смит, аз си спомних златния зъб на професор Ж.Н. и го бутнах в устата на плантатора. Така си „отмъстих“ на професора за неговото неверие.</div><div style="text-align: justify;">Все пак опитите на проф. Ж.Н. да разочарова моите слушатели не успяха. Приключенията на остров Тамбукту станаха постоянна тема за разговор из целия концлагер. Мнозина почнаха да ги преразказват, а журналистът А.Г. се опитал веднъж да ги разкаже като свои приключения, но скоро бил „разобличен“. Самият аз до такава степен се вживях в тази история, че почнах да сънувам своите туземци. Тогава реших да напиша роман за остров Тамбукту.</div></div><div> </div><div><table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgjYkghZZL7BPl9Oupp-SOrCUZ10pmWsDmUm2uiNI9FjNj2E-VvL9B0u1IY9ce9VH7xf6hK3_eWkWTjKjpntSuRrALwkiIBKJGVzvsBwL5ZwaLW1eBd_waqt13DvvmTnmpa88BorY1Kr6KOSXHllqRH75e7Yn2HxDYS77eYJ940LE9dmgg9mhIAsm3Q/s567/pic_7.jpg" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="567" data-original-width="357" height="400" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgjYkghZZL7BPl9Oupp-SOrCUZ10pmWsDmUm2uiNI9FjNj2E-VvL9B0u1IY9ce9VH7xf6hK3_eWkWTjKjpntSuRrALwkiIBKJGVzvsBwL5ZwaLW1eBd_waqt13DvvmTnmpa88BorY1Kr6KOSXHllqRH75e7Yn2HxDYS77eYJ940LE9dmgg9mhIAsm3Q/w251-h400/pic_7.jpg" width="251" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">Художник Владимир Коренев</td></tr></tbody></table><br /><div style="text-align: justify;">Комендантът на лагера беше ме зачислил на работа в зъболекарския кабинет. Сутрин измитах кабинета, донасях в една тенекия вода на зъболекаря, също интерниран, и си отивах в помещението. Зъболекарят за нищо повече не ме търсеше. Тази „владишка служба“ ми позволяваше да пиша и да чета по цял ден. Водех си дневник, в който записвах всички по-важни случки в лагера. Започнах да пиша и романа…</div><div style="text-align: justify;">Към края на 1943 година събитията по фронтовете се развиваха с шеметна бързина. На Източния фронт германците отстъпваха още по-светкавично, отколкото бяха настъпвали. И на децата стана ясно, че наближава краят на Хитлеровия „нов ред“. Българското фашистко правителство потърси нови форми за „умиротворяване“ на страната и на 17 октомври същата 1943 година ни освободи от концлагера. Аз успях да изнеса ръкописите си в двойното дъно на едно сандъче. Това беше единственото ми богатство, „спечелено“ в концлагера: сто ситно написани страници — първите глави на романа — и двеста страници дневник.</div><div style="text-align: justify;">На 10 януари 1944 година стана първата голяма бомбардировка на София, последвана още от няколко разрушителни нападения на английски бомбардировачи. В столицата настъпи пълен хаос, всеки се спасяваше, както може. Гарата денонощно беше задръстена с хиляди хора — мъже, жени и деца — и човек мъчно можеше да се добере до влак. След няколко часа успях да вляза в зданието на гарата. Тук срещнах двама познати: артистката М.П. и Йосиф, любител на изящните изкуства. Те отиваха в Търново. Реших и аз да отида с тях.</div><div style="text-align: justify;">Носех два куфара с дрехи. В единия бяха и ръкописите ми. Аз го пазех като очите си. Когато след дълги перипетии и премеждия пристигнахме в Търново, първата ми работа беше да отворя куфара с ръкописа. Но за голяма моя изненада се оказа, че ключето не влиза в бравата.</div><div style="text-align: justify;">Йосиф, който ме наблюдаваше с една особена усмивка, неочаквано каза:</div><div style="text-align: justify;">— Това е моят куфар.</div><div style="text-align: justify;">— Как така твоят? — сепнах се аз и погледнах към двата куфара, които Йосиф беше поставил пред краката си. — Ето ги твоите куфари. А този е мой. От София не съм го изпущал от ръката си.</div><div style="text-align: justify;">— Ти ми направи голяма услуга — невъзмутимо каза Йосиф. — Аз имах три куфара и се чудех как ще се справя с тях. На гара София ти взе единия… Много ти благодаря…</div><div style="text-align: justify;">Той клекна, бутна ключето си в бравата и то покорно влезе. Тогава с ужас забелязах, че макар спорният куфар да приличаше на моя като две капки вода, дрехите в него не бяха мои. Нямаше и никакви ръкописи. Моят куфар с ръкописите беше изчезнал…</div><div style="text-align: justify;">Това беше голямо нещастие за мене. Нямах никакво желание да почвам романа отново. Освен това още през март същата година полицията почна да прибира бившите концлагеристи и аз трябваше да се укривам.</div><div style="text-align: justify;">А след Девети септември се увлякох от партизанската тематика и забравих за „Остров Тамбукту“.</div></div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;">Марко Марчевски, 1957 г.</div>Червеният ездачhttp://www.blogger.com/profile/13493971582453140877noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6728622089120966100.post-66973781638922713592022-01-28T16:41:00.001+02:002022-01-28T16:45:02.072+02:00Големият рестарт на България <div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEjl8u18UQODOnuLAgKG8sJ8nYt5wDjFCQjjouKr3qoMCOKCCL8Fy-eEIFlZW9JSFOD1rJE4bhGJ_ipbUZOCBASC8CburD2Z27bCVJViFdJgP40iz8Z27m7mZmZHrfvc7HADUSKnQVJHHJRnCLyi_7h0tEL5XwRjrjPvodv2pKVZ_aFKcK6SAeqbKefVlg=s2048" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="2048" data-original-width="1966" height="400" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEjl8u18UQODOnuLAgKG8sJ8nYt5wDjFCQjjouKr3qoMCOKCCL8Fy-eEIFlZW9JSFOD1rJE4bhGJ_ipbUZOCBASC8CburD2Z27bCVJViFdJgP40iz8Z27m7mZmZHrfvc7HADUSKnQVJHHJRnCLyi_7h0tEL5XwRjrjPvodv2pKVZ_aFKcK6SAeqbKefVlg=w384-h400" width="384" /></a></div><br />Към първа част: <a href="https://revcultbg.blogspot.com/2022/01/blog-post.html">Съвременния свят и България</a><br /><br /><h2 style="text-align: left;">Големият рестарт на България</h2><h3 style="text-align: left;"> Началото на големият рестарт</h3><div style="text-align: justify;">Всичко започна с някакво подобие на „цветна революция“, в което както винаги движеща сила бяха, не кой да е, а именно представителите на градската десница. Да, без съмнение в протестите участваха и обикновени хора необвързани с никоя от буржоазните партии, излезли по улиците и площадите, само за да изразят своето недоволство против управляващите. Това беше видимо особено в началото на протестите през лятото на 2020 година. Но в последствие всички видяхме, как протестите бяха „завладени“ от НПО-активистите на градската десница. Но и преди тяхната намеса, а и за целия период на протестите нямаше ясни искания и цели, а се чуваха най-вече дежурните клишета за „оставка“, „корумпирани управници“ „съдебна реформа“, „демокрация“, „човешки права“ и т.н. Но за разлика от периода 2013 – 2014, този път градската десница беше забравила онзи свой яростен анти-комунизъм, който тя използваше години наред при театралните си изяви по жълтите павета на София. Това беше ясна индикация, че този път тя не търси конфронтация с другите фракции на олигархията, с които само година по-късно вече щяха да бъдат коалиционни „партньори“.</div><div style="text-align: justify;">Вдигнатият юмрук на „най-ангажирания контакт“ на посолството от емблематичната софийска улица, сякаш ознаменува началото на края на управлението на ГЕРБ.</div><div style="text-align: justify;">Макар и да направиха последен опит да си „напазаруват“ гео-политически комфорт, те успяха единствено да договорят контролирано „предаване на властта“, което се случи през 2021 година, с изборите и преходните правителства. България буквално преживя един своеобразен преход от нещо като едноличен режим, към „откритост и демокрация“, само че този път всичко беше в по-различен контекст.</div><h3 style="text-align: left;">Рестартът на държавността</h3><div style="text-align: justify;">Тази емблематична фраза използвана от етническата партия – корпорация с почетен председател агент Сава, която е един от стожерите на интересите на империалистите у нас, най-добре обрисува продължаващият вече близо една година процес, който започна с назначаването на служебното правителство. Процес, който както вече написах е доста сходен на този, който преживя Македония само няколко години по-рано.</div><div style="text-align: justify;">Няма нужда да се спираме на всеки един от участниците в служебното правителство, но това което може да се каже е, че почти всички, са свързани по един или друг начин, с буржоазните партии и НПО-та финансирани от Европейските и Американските империалисти, което е показателно за това, кой всъщност стои зад процеса за смяна на режима и чии интереси защитават „новите управляващи“.</div><div style="text-align: justify;">След няколко кръга на избори, нещо безпрецедентно в най-новата, а ако не и в цялата история на България, най-после империалистите успяха да съставят една политическа конструкция, който най-добре отговаря на новите концепции за развитието на системата на империализма, и отговаря на нуждите на великите сили и задачите, които те са поставили на страната ни. По този начин поне за сега изглежда, че надпреварата между бившите управляващи и фракциите на олигархията, които стоят зад тях, и настоящата четворна коалиция и държавният глава, за това кой най-добре ще защитава интересите на „началниците“ в Брюксел и Вашингтон, беше решена в полза на последните.</div><div style="text-align: justify;">Партийната принадлежност на хората участващи в това правителство, идеологията която те следват, не играе съществена роля в определянето на практическите действия и политиките провеждани от него. Тук единственото определящо нещо са интересите на империалистите. Така както това беше валидно за тези които заемаха техните постове преди идването на „новите“, и както ще се случва и за напред без значение, коя буржоазна партия ще управлява страната.</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEjnVt60AuHGZr4mbcMV04kU3wWk-4fxIEsjILwifqqFffUdDHlQx6PRJE7aunL2SwkZI85l1BckZ8v6kec6ckje3G3Cfnw9zFbVKHQgzHCtUlxHVZg4a-DnSSmSbZWil6VsoKP-Z8FSGlBUUeWL5WDIsi7zL0wb7T_x-49BgIcBs_H3tyU-ihS6IaKVAw=s1941" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="1215" data-original-width="1941" height="400" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEjnVt60AuHGZr4mbcMV04kU3wWk-4fxIEsjILwifqqFffUdDHlQx6PRJE7aunL2SwkZI85l1BckZ8v6kec6ckje3G3Cfnw9zFbVKHQgzHCtUlxHVZg4a-DnSSmSbZWil6VsoKP-Z8FSGlBUUeWL5WDIsi7zL0wb7T_x-49BgIcBs_H3tyU-ihS6IaKVAw=w640-h400" width="640" /></a></div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;">Задачите на новата четворна коалиция, най-общо могат да бъдат обобщени в няколко точки:</div><div style="text-align: justify;"><ul><li>Продължаване на процеса на интеграция на страните от Балканите в системата на нео-колониални отношения, и в частност отваряне пътя към тяхното членство в ЕС и НАТО. Въпреки на пръв поглед разнопосочните сигнали на правителството и президентската институция, това е една игра само за пред домашната публика. Между двете институции няма разногласие по отношение на спазването на договореностите с „евро-атлантическите партньори“. За всеки случай САЩ все пак заплашиха със санкции, за да подсигурят изпълнението на плана им за присъединяване на Македония и останалите съседни държави от региона в своята сфера на влияние.</li><li>Структурна реформа на държавния апарат, чрез конституционни реформи, които целят преформатиране на част от държавните институции, отстраняване на пречките създавани от предишните управляващи чрез използването на различни похвати. По този начин „партньорите“ неминуемо ще се стремят да не позволят за в бъдеще вътрешните конфликти на олигархията да поставят под заплаха техните интереси в нашата страна.</li><li>Увеличаване до максимална степен на сътрудничеството във военна сфера, като към това ще се прибави и подсилване на структурите за вътрешна сигурност и продължаването на процеса на тяхното ремоделиране според необходимостите на империалистите. Както е видно от потока на новини, все повече у нас ще се засилва броят на разположените чужди войски, които ще използват страната повече като логистичен център, от колкото като арена на директен военен сблъсък. Първото е много по-изгодно за тях от колкото, страната да стане бойно поле. Не трябва да се забравя, че България участва в т.нар. Инициатива Три Морета, особен радетел на която е и държавният глава.</li><li>Разширяване на вътрешния пазар и пълното му овладяване от чуждестранните монополи. Обявените доста амбициозни планове за изграждането на мостове, скоростни пътища, тунели, довършване на започнатите и началото на строителството на нови магистрали, освен че ще бъдат използвани за цивилни и военни цели, те са и средства за разширяването на вътрешния пазар. По-добрата свързаност между отделните региони на страната, ще позволи на повече чуждестранни компании представени, естествено като „инвеститори“, да се разположат по-добре, а и да намалят разходите си за транспорт и логистика. Освен това по този начин ще им бъдат предоставени възможности да експлоатират още повече суровинната база и демографския потенциал на България. Целта страната ни да бъде превърната в „рай“ за „чуждестранните инвеститори“ и в „ад“ за трудещите се. Да именно в рай за едни и ад за други, нито повече нито по-малко.</li><li>Прилагане на „зелената сделка“ в нашата страна. Едва ли за някого е тайна, че предстои закриване на голяма част от мощностите в енергетиката, това освен че ще остави десетки хиляди без работа, но и ще засили още повече зависимостта от империалистическите монополи, които и сега диктуват цените на енергийните ресурси в страната. Силно вероятно е, това да доведе до значително социално напрежение и опити за оказване на съпротива от страна на работещите в този важен сектор за икономиката на страната.</li><li>Продължаване на засилването на културната хегемония на империализма в нашата страна. Така наречената „джендър идеология“, което не е нищо друго освен културен империализъм, макар и някои „леви“ да не я оценяват като такава, ще продължи да бъде насаждана в нашата страна. Продукт на нео-либерализма тя има за цел по много умел начин да постигне следното: - откъсване на лявото движение от неговата същност, а именно класовата борба, насаждане на дегенерацията сред народните маси, под формата на изкривяване на реалните проблеми и вкарването в дневния ред все повече на „сексуалността“ и „половата ориентация“, като „най-важната тема“ стояща пред съвременния човек. Към това ще се прибавят и разните брътвежи на нео-либералните НПО-та за „еко“, „зелен“ начин на живот, които в крайна сметка изопачават проблема с климатичните промени, стоварвайки цялата вина, върху обикновения човек, прикривайки истината, че алчността на капиталистите довежда света ни до унищожение.</li></ul></div><div><h3 style="text-align: left;">„Какво да се прави?“</h3><div style="text-align: justify;">Пред лявото движение в България, до колкото то съществува днес, има няколко насъщни задачи, които то много спешно трябва да започне да изпълнява, а именно:</div><div style="text-align: justify;"><ul><li>Засилване на пропагандата на идеите на марксизма сред народните маси, чрез използване на всички сили и средства за това. Трябва да се положат още доста усилия за разпространяване, както на марксистката литература, така и на представянето на гледната точка на марксистите по актуалните теми и събития в страната.</li><li>Идеологическа борба както против анти-комунистическите митове за периода на социалистическото управление у нас, така и против проявите на отклоняване на марксизма от неговата същност на идеология пътеводител за масите в класовата борба. Елемент на тази борба трябва да бъде и преодоляването на влиянието на различни дребно-буржоазни консервативни, националистически, популистки течения, които през последните години под влиянието на разочарованието на масите от социалдемокрацията и насаждания либерализъм, както в нашата страна така и в световен мащаб стават все по-популярни.</li><li>Подготовка на кадри чрез работа по създаването на марксистки кръжоци или идейно-дискусионни клубове в регионите на страната. Всеки кръжок, всеки клуб е стъпка напред за това, народните маси да се отърсят от влиянието на буржоазната идеология. Също така те могат да бъдат използвани като средища за организация на съпротивата сред работниците против произвола на капиталистите.</li><li>Засилване на интернационалните връзки между марксистите в България и в останалите страни най-вече от нашия регион, а също така осъществяване на редовни контакти с марксисти от останалите части на Европа и света.</li></ul></div></div><div><div style="text-align: justify;">Това като цяло са едни от най-важните стъпки, към засилване на влиянието на лявото движение в нашата страна, в обществения живот и сред народните маси. Очаквани един период на тежки социално-икономически промени, които ще засегнат живота на всички ни. За да не бъдем просто пасивни наблюдатели на всичко случващо се трябва да се търсят начини за това, лявото движение постепенно да излезе от сегашното си положение.</div><br /><p align="justify" class="western" style="background-attachment: initial; background-clip: initial; background-image: initial; background-origin: initial; background-position: initial; background-repeat: initial; background-size: initial; direction: ltr; font-family: "Liberation Serif", "Times New Roma", serif; font-size: 12pt; line-height: 16px; margin-bottom: 0cm;">Юсуф Челиков</p></div>Петър Христозовhttp://www.blogger.com/profile/07451900593429064292noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6728622089120966100.post-32464861786669406022022-01-27T17:22:00.004+02:002022-01-28T16:42:11.963+02:00Съвременния свят и България<div style="text-align: justify;"><br /></div><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEiFqRdjbB-nLF1gbwbzuAWqmm00gtT8GiE-GDEzYxW5YYwK0lSm4QuVvBqDuO0ERTH8br-eSETW1jlVNANOa4apnYy5AsBc2gALWr43d6tqDUMJGfbdTnzdpgN-57C0UByTpZJKvnVkmKurrdHd8DM32OMgC6gE4Rzflzio8Egrz5dV3hBEB49r7I-c=s960" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="540" data-original-width="960" height="360" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEiFqRdjbB-nLF1gbwbzuAWqmm00gtT8GiE-GDEzYxW5YYwK0lSm4QuVvBqDuO0ERTH8br-eSETW1jlVNANOa4apnYy5AsBc2gALWr43d6tqDUMJGfbdTnzdpgN-57C0UByTpZJKvnVkmKurrdHd8DM32OMgC6gE4Rzflzio8Egrz5dV3hBEB49r7I-c=w640-h360" width="640" /></a></div><br /><h2 style="text-align: justify;">Съвременния свят и България</h2><div style="text-align: justify;">Вече близо 2 години светът се намира в едно много специфично състояние, което не се дължи толкова на медицински причини, а е обусловено от чисто икономически и политически мотиви. Кризата обхванала целия свят, която промени до неузнаваемост ежедневието на милиони хора по света, не е продиктувана от загрижеността за здравето на хората, а от факта, че капитализмът и неговият най-висш стадии империализмът се намират в едно вече наистина безизходно положение.</div><div style="text-align: justify;">Корените на тази криза не са само в последните 3-4 години, нито в последните 10, 15 или 30 години от развитието на света такъв какъвто го познаваме днес. Причините за тази криза са заложени в същността на капитализма като система. Империализмът като система постоянно се нуждае от нови и нови ресурси, нови и нови пазари, които да експлоатира. Ето защо периодите на сравнителна стабилност на капитализма, са следвани от кризи, които обхващат целия свят, включително и нео-колониалните страни, в които кризата е перманентното състояние на държавата.</div><div style="text-align: justify;">Същинският „двигател“ на тази криза е САЩ. Не заради друго, а защото доктрината възприета от САЩ още след края на Втората Световна Война гласи следното: <b>„Американската система може да оцелее в Америка, само ако тя се превърне в една световна система“</b>. Тези думи на тогавашния американски президент Хари Труман, са основополагащи за водената от САЩ през последните близо 80 години политика на нео-колониализъм. Именно фактът, че световният хегемон САЩ през последните години вижда реална заплаха за своите позиции в световен мащаб, в лицето на „новият полюс“ Китай – Русия, го подтиква все повече да търси едно сравнително по-трайно решение на кризата на империалистическата система.</div><div style="text-align: justify;">По този начин САЩ се стремят да си възвърнат положението на хегемон, така както бяха от края на 1980-те години до към 2009-2010 година, когато в света отново се появи още един полюс Китай, Русия и техните съюзници.</div><div style="text-align: justify;">На световно ниво, империалистическите блокове по оста – Запад – Изток се конкурират за влияние във всяка една страна по света. Някои коментират, че се намираме в условията на „нова студена война“. Това твърдение до голяма степен е вярно, защото империалистите вече няма как да разширяват своите зони на влияние(това важи в по-голяма степен за САЩ и ЕС). Ето защо те пристъпват към прилагане на механизми за все по-голяма и все по-засилена и концентрирана експлоатация на териториите намиращи се под техен контрол. Това в най-голяма степен важи за Западния лагер на империалистите(САЩ и ЕС, Англия, Австралия, Канада) и донякъде за Китай и Русия.</div><div style="text-align: justify;">Тази все по-интензивна експлоатация на свой ред довежда до нарастване на противоречията, както между империалистите и техните лакеи, в лицето на управляващите „елити“ на зависимите от тях страни, така и между империалистите, „елитите“ от една страна и народите от друга. Докато при конфликта между първите две, той е провокиран от това, кой колко по-голямо парче от „баницата“ да вземе, то за народите този конфликт е буквално за оцеляване, тъй като все по-трудно издържат на ожесточената експлоатация. Пряк израз на недоволството на народите от това положение са масовите протести залели улиците, както на развитите капиталистически страни, така и на зависимите държави. Колкото и формалният повод за тези протести да са ограниченията наложени по време на пандемията и свързаните с това отнемане на демократични права и свободи, реалната причина за тези протести е именно все по-безмилостната експлоатация, бедността и нищетата, както и огромните неравенства, които продължават да нарастват.</div><div style="text-align: justify;">Различните фракции в управляващите „елити“ също се конкурират по между си, което неминуемо води до изостряне на противоречията им. Не случайно именно през последните 2 години наблюдаваме чести опити за преврати, противоборства, кланови войни, заговори, скандали и т.н. Те стават пряк израз на борбите за власт между различните клики в олигархията в почти всяка една страна по света.</div><div style="text-align: justify;">Това обаче неминуемо води и до „влошаване на отношенията“ с техните господари, което от своя страна кара последните да търсят алтернативи на вече поизхабените свои слуги и да създават техни алтернативи, там където такива липсват. Новините за част от събитията, в дневния ред на страната през последното десетилетие, са проявление на конфликтите вътре в българската олигархия, на които всички ние ставаме свидетели. До голяма степен причините за тези конфликти остават скрити за всички ни, и можем само да изказваме предположения за това, какво реално се случва „зад кулисите“.</div><div style="text-align: justify;"> <div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEhwN_qP7oM9q-Q89T36NcFLvtH6ejM2XaEinH3lzLg-fx4--tmoeAZIJQurMraNJLzNo7zYqQsv9VmecyXc-y8rMc_ZjqYt8vBucx_VUuUiqS7S_KT2Xl91AN1mLpcZF1NuaJHYbmKPF7O4t78LxcQLQYmMCJ2U877fcjy6xevqwtjVVDD_25_qT1I1=s1600" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="800" data-original-width="1600" height="320" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEhwN_qP7oM9q-Q89T36NcFLvtH6ejM2XaEinH3lzLg-fx4--tmoeAZIJQurMraNJLzNo7zYqQsv9VmecyXc-y8rMc_ZjqYt8vBucx_VUuUiqS7S_KT2Xl91AN1mLpcZF1NuaJHYbmKPF7O4t78LxcQLQYmMCJ2U877fcjy6xevqwtjVVDD_25_qT1I1=w640-h320" width="640" /></a></div><br /></div><div style="text-align: justify;">Всички афери, скандали, „апартамент гейт“, „кум гейт“, специализираните операции, „разкрития“, аудио и видео записи, снимки, признания в парламента, в които фигурират имената на различни олигарси и политици натрупали своите богатства ограбвайки труда на народа и служейки вярно на интересите на империалистическите си господари, които наблюдавахме в последните години, бяха прякото и повърхностно отражение на противоборствата вътре в олигархията.</div><div style="text-align: justify;">По всичко личи обаче, че противоречията между различните фракции в българската олигархия, са достигнали такива мащаби, че очевидно са застрашили и то доста сериозно интересите на империалистическите господари на родния ни „елит“. Картината на тези конфликти се допълва и от изпълнението или по-точно неизпълнението на някои „стратегически“ задачи поставени от империалистите на доскорошните управляващи и стоящите зад тях фракции на олигархията.</div><div style="text-align: justify;">Някой може би ще попита какви бяха тези задачи? Отговорът на този въпрос, се крие в две основни точки, белязали дневния ред на нашата страна и региона в последните години, а именно:</div><div style="text-align: justify;"><ul><li>Интеграцията на страните от западните Балкани в ЕС и НАТО. Или казано с други думи, страните от останалата част на нашият регион трябва да бъдат интегрирани напълно в системата на империализма. Ще се спрем на тази точка по-подробно малко по-долу.</li><li>Преминаването на газопровода Балкански поток и доставките на природен газ от Русия през Турция. Строителството на този газопровод очевидно нарушава интересите на Американските империалисти в нашата страна и региона. Това събитие може да бъде посочено като една от причините за разрива в отношенията между „началниците“ и бившите управляващи от ГЕРБ, тъй като доставките на каквото и да било от Русия към сферата на влияние на САЩ е „червена линия“, и „смъртен грях“, който Вашингтон едва ли би пренебрегнал. Не трябва да се забравя напрежението между Германия и САЩ за строителството на Северен поток 2, като се стигна до заплахи за налагане на санкции. САЩ все още се опитват всячески да предотвратят началото на доставките на природен газ чрез този проект, който сериозно накърнява техните интереси. А да си позволи нео-колониална държава като България, да предприеме строителството и реализацията на подобен проект на своя територия, и това да остане ненаказано от САЩ е нещо невъзможно. Гео-политическият комфорт, който бившите управляващи от ГЕРБ си купуваха(буквално), чрез поръчките за доставката на ново оборудване за армията, дори на доста завишени цени в повечето случаи, очевидно не бяха достатъчни за да продължат да властват в страната.</li></ul></div><div style="text-align: justify;">Тук трябва да обърнем специално внимание на ролята, която беше дадена от империалистите от САЩ и ЕС на България в региона на Балканския полуостров. Почти веднага след разрушаването на СССР и социалистическия блок, империалистите започнаха да атакуват всички региони по света, които до тогава бяха извън техния контрол. В някои от тези региони те прибегнаха до употребата на военна сила и различни силови методи за постигането на целите си. Един от тези региони бе Балканският полуостров и по-точно страните от разрушената федерация Югославия. Национализмът, който не беше преодолян, а само временно прикрит от ревизионисткото управление във федерацията, беше умело използван от империалистите(най-вече Германия и САЩ). Подкрепяйки различните националистически формирования в региона те доведоха народите на Югославия до едно катастрофално положение. Разпокъсани и слаби страни раздирани от противоречия, това представляват почти всички страни от региона. След края на войните в Югославия империалистите разгърнаха своята програма за поетапното интегриране на тези държави в своя система на нео-колониални отношения. Макар и сравнително малки по територия и като население, тези страни представляват един от малкото региони по света, които все още не са интегрална част от НАТО и ЕС. Ето защо в периода след 2014 година, на България беше възложена задачата да подпомогне активно, процеса тези страни да бъдат интегрирани в системата на империализма.</div><div style="text-align: justify;">Защо именно България? Като изключим Албания и Косово, чието население има съвсем различен етнически и религиозен състав, останалите държави в нашия регион: Македония, Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна Гора са държави с преобладаващо население от славяни и православни християни, т.е точно, каквато е и България. Културните, историческите, етнически и религиозни връзки между тези страни според империализма правят България най-добрият инструмент за придвижването на процеса на тяхната интеграция в империалистическата система. И нещо много важно за разлика от Хърватия и Словения, които бяха част от Югославия, България беше неутрална(или поне формално) по време на кръвопролитните войни и конфликти през 1990-те и началото на 2000-те години. Ето защо тази важна роля в стратегическия план на империалистите беше дадена именно на България.</div><div style="text-align: justify;">Първата крачка от този план бе урегулирането на отношенията между България и Македония. За целта обаче беше необходимо да бъде извършена смяна на режима в Скопие, което се случи чрез своеобразна цветна революция. След преходен период, на власт дойде СДСМ който управлява и до сега. На 31 май 2017 година, когато встъпва в длъжност новото правителство, новоизбраният тогава за премиер на Македония(РСМ) – Зоран Заев, заявява че приориет на новата власт е членството на страната в НАТО и ЕС, цел която предишните управляващи от ВМРО-ДПМНЕ не успяха да постигнат. Това е недвусмислено доказателство за това, защо бе извършена тази смяна на управляващия режим в югозападната ни съседка. Няколко месеца по-късно е направена и първата крачка към отварянето на пътя за ЕС и НАТО, а именно подписване на „договор за добросъседство“ между България и Македония. Това бе един преломен момент за целия регион. Близо една година по-късно е подписано и споразумение с Гърция, относно промяната на името от Република Македония на Република Северна Македония, така дългогодишният спор между двете страни беше разрешен.</div><div><div style="text-align: justify;">Важно е всички тези събития да бъдат припомнени отново, защото именно те са едни от най-важните моменти, довели до смяната на властта в България, която ако се замислим всъщност много прилича на процеса случил се няколко години по-рано в Македония.</div></div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;">Юсуф Челиков</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;"><b>Към втора част: <a href="https://revcultbg.blogspot.com/2022/01/blog-post_28.html">Големият рестарт на България</a>.</b></div>Червеният ездачhttp://www.blogger.com/profile/13493971582453140877noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6728622089120966100.post-82699295236574492142021-12-29T09:15:00.002+02:002021-12-29T11:05:17.521+02:00Давид СикейросДавид Сикейрос - (29.12.1896-6.1.1974) един от тримата велики мексикански художници-стенописци.<div><br /><i>"Аз рисувам за народа, за всички. Който не знае да чете и няма възможност да се образова по друг начин, може да гледа моите стенописи на улицата или по стените на сградите. Като се върне в къщи, той неизбежно ще носи в душата си куп впечатления и преживявания"</i></div><div><br />Давид Сикейрос<br /><br /><i>Давид, ти винаги за мен оставаш<br />кълн, светло избуял сред свойта древна пръст,<br />чиито плодове се раждат в земетръс<br />и се разпръсват в огън, като лава</i></div><div><br />Рафаел Алберти</div><div><br /></div><table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEiZuW5ED6Lxf541N3MmWor1X8dRR14CUr6cHescvv4PUhGymyNAzs6rTjHuc-Im4zJ2WCxhC6GNPA_38TKBZJM3bR3wWNX54jRJItIupgZeIag3eelk6HQo9RT1OFQrvsdXgsucobu3T9MiYMIxNACVCkdBPnwQVqV374L7KrNMK3X2qhxa9nBVrRar=s672" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="672" data-original-width="512" height="640" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEiZuW5ED6Lxf541N3MmWor1X8dRR14CUr6cHescvv4PUhGymyNAzs6rTjHuc-Im4zJ2WCxhC6GNPA_38TKBZJM3bR3wWNX54jRJItIupgZeIag3eelk6HQo9RT1OFQrvsdXgsucobu3T9MiYMIxNACVCkdBPnwQVqV374L7KrNMK3X2qhxa9nBVrRar=w488-h640" width="488" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;"><span face="Helvetica, Arial, sans-serif" style="background-color: white; color: #050505; font-size: 15px; text-align: start;">Автопортрет, </span><span face="Helvetica, Arial, sans-serif" style="background-color: white; color: #050505; font-size: 15px; text-align: start;">Давид Сикейрос, 1946г.</span></td></tr></tbody></table><br /><table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEig8X-rqsdlu7btXQDTDH0pvJynw799ErkFdH_6Bh57eJ1xHyloK-GBPyfpOTQgwLi1NGQ8ckYFmD9Fe4hgu9w-uUvvsvqgKny0QeustGRdFmEKyda760qCsGnVfnqze8i7PlvmF7UTd4_lcE1ugk3KuzR_mk7NISg7ALwZahd5x3cmRE5P5ryN4YPQ=s666" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="445" data-original-width="666" height="428" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEig8X-rqsdlu7btXQDTDH0pvJynw799ErkFdH_6Bh57eJ1xHyloK-GBPyfpOTQgwLi1NGQ8ckYFmD9Fe4hgu9w-uUvvsvqgKny0QeustGRdFmEKyda760qCsGnVfnqze8i7PlvmF7UTd4_lcE1ugk3KuzR_mk7NISg7ALwZahd5x3cmRE5P5ryN4YPQ=w640-h428" width="640" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;"><span face="Helvetica, Arial, sans-serif" style="background-color: white; color: #050505; font-size: 15px; text-align: start;">Демокрацията разкъсва своите окови (Народната демокрация), </span><br style="animation-name: none; background-color: white; color: #050505; font-family: Helvetica, Arial, sans-serif; font-size: 15px; text-align: start; transition-property: none;" /><span face="Helvetica, Arial, sans-serif" style="background-color: white; color: #050505; font-size: 15px; text-align: start;">Давид Сикейрос, 1934г</span></td></tr></tbody></table><br /><table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEgs3LdKMwPbtcR9tWLxfJQrCouE_vakxk4kMYfYtgfqp42VPW0-BKUsaYnHrY1bthPOCVZKudThwEtfCty3sbrJongcOVCO788tYUYAxf2DzcbvtPYYnP74JL5OcOFGUal5V7okumrQgL3J9I9KDmpCEiKAQB_cb37eEl8ToAm4sovnezlv2hKPCbk9=s681" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="681" data-original-width="488" height="640" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEgs3LdKMwPbtcR9tWLxfJQrCouE_vakxk4kMYfYtgfqp42VPW0-BKUsaYnHrY1bthPOCVZKudThwEtfCty3sbrJongcOVCO788tYUYAxf2DzcbvtPYYnP74JL5OcOFGUal5V7okumrQgL3J9I9KDmpCEiKAQB_cb37eEl8ToAm4sovnezlv2hKPCbk9=w458-h640" width="458" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;"><span face="Helvetica, Arial, sans-serif" style="background-color: white; color: #050505; font-size: 15px; text-align: start;">Селска майка, </span><span face="Helvetica, Arial, sans-serif" style="background-color: white; color: #050505; font-size: 15px; text-align: start;">Давид Сикейрос, 1962г.</span></td></tr></tbody></table><br /><table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEgmb90n_Bn-qFWAt8XUhJ8z0So6vyKQDk0zMi3H8jht9QX7LkDul6sq4BQ47PPZXaShUyAhCjgzhH8LXJbrTDZC7bnNeoe4ENlUw4_ZhsAuiMajO6NJA9jMwU8-1NLCzAJZoIEw3ti-E5pDiJEktvlepIn1R3a0AiT4Qiqi-Kewt8m8VsiEcoNJKwvd=s695" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="695" data-original-width="534" height="640" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEgmb90n_Bn-qFWAt8XUhJ8z0So6vyKQDk0zMi3H8jht9QX7LkDul6sq4BQ47PPZXaShUyAhCjgzhH8LXJbrTDZC7bnNeoe4ENlUw4_ZhsAuiMajO6NJA9jMwU8-1NLCzAJZoIEw3ti-E5pDiJEktvlepIn1R3a0AiT4Qiqi-Kewt8m8VsiEcoNJKwvd=w492-h640" width="492" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;"><span face="Helvetica, Arial, sans-serif" style="background-color: white; color: #050505; font-size: 15px; text-align: start;">Алегория на расовото равенство, </span><span face="Helvetica, Arial, sans-serif" style="background-color: white; color: #050505; font-size: 15px; text-align: start;">Давид Сикейрос, 1943г.</span></td></tr></tbody></table><br /><table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEgn_62EK2OE5sfe-M-PEZLJrJQ38SVPw8gEZE5uy94ANi5GUIvx2xq1Z2xIYbb_EOyaRUuNgYh8bAkWU6JAbqvOqx5PE3tY8WrL59rmU71bRRCHtJ-89lC0lSFWrTFikB9SZIkes9JIYE8qR18-3JAuxgH5KbtC6_3hSq9zRiArpOoOVD2uqjbVlAJQ=s748" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="488" data-original-width="748" height="418" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEgn_62EK2OE5sfe-M-PEZLJrJQ38SVPw8gEZE5uy94ANi5GUIvx2xq1Z2xIYbb_EOyaRUuNgYh8bAkWU6JAbqvOqx5PE3tY8WrL59rmU71bRRCHtJ-89lC0lSFWrTFikB9SZIkes9JIYE8qR18-3JAuxgH5KbtC6_3hSq9zRiArpOoOVD2uqjbVlAJQ=w640-h418" width="640" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;"><span face="Helvetica, Arial, sans-serif" style="background-color: white; color: #050505; font-size: 15px; text-align: start;">Портрети от днешно Мексико, </span><span face="Helvetica, Arial, sans-serif" style="background-color: white; color: #050505; font-size: 15px; text-align: start;">Давид Сикейрос, 1932г.</span></td></tr></tbody></table><br /><table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEgJVo7PthS6DjsQGNQgeBXWnX75pRQdeOkRz2sJWipW3NFk7-xTMWx40QxwGWgjdKTMYVwCUfIpQbwGDSdQ993OxmOS__nyHzCgUJNXa-xK2SBObRrvL-m_2C1g2OMHs4Ow9hMmW2Mpi5VRhvmgsBpF6jgSHW1BCtIfm_mG00AbD1K6Uz7hWguevv-a=s725" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="516" data-original-width="725" height="456" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEgJVo7PthS6DjsQGNQgeBXWnX75pRQdeOkRz2sJWipW3NFk7-xTMWx40QxwGWgjdKTMYVwCUfIpQbwGDSdQ993OxmOS__nyHzCgUJNXa-xK2SBObRrvL-m_2C1g2OMHs4Ow9hMmW2Mpi5VRhvmgsBpF6jgSHW1BCtIfm_mG00AbD1K6Uz7hWguevv-a=w640-h456" width="640" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;"><span face="Helvetica, Arial, sans-serif" style="background-color: white; color: #050505; font-size: 15px; text-align: start;">Борба за освобождение, </span><span face="Helvetica, Arial, sans-serif" style="background-color: white; color: #050505; font-size: 15px; text-align: start;">Давид Сикейрос, 1961г.</span></td></tr></tbody></table><br /><table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEj0bPDQtMpjIEIOps92VJErRRxfmezR1I6umysWlSEqcoT1fvEJ9mkP21NLnMOMqPgArKlvbQTM08d033FKNbG4Mce3GpaSDqlWL_JEcqRyPHmWxokNF0fyV6WHQRR6fLNZGvL2YiJo851Ieo-zBo_QXrDxt5gsPwtUkGthhzSSoQKUhElxNZIaxpqM=s702" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="702" data-original-width="699" height="640" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEj0bPDQtMpjIEIOps92VJErRRxfmezR1I6umysWlSEqcoT1fvEJ9mkP21NLnMOMqPgArKlvbQTM08d033FKNbG4Mce3GpaSDqlWL_JEcqRyPHmWxokNF0fyV6WHQRR6fLNZGvL2YiJo851Ieo-zBo_QXrDxt5gsPwtUkGthhzSSoQKUhElxNZIaxpqM=w638-h640" width="638" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;"><span face="Helvetica, Arial, sans-serif" style="background-color: white; color: #050505; font-size: 15px; text-align: start;">Културен център, </span><span face="Helvetica, Arial, sans-serif" style="background-color: white; color: #050505; font-size: 15px; text-align: start;">Давид Сикейрос, 1971г.</span></td></tr></tbody></table><br /><table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEiAso_p_TWJ_6fzrdESAJqzWc165_4yi_xd9nZ9bvhG03wV39E-Ls7E5PDsDv_5zyKQsrlFA-TAA_0wWEkxK80cDU7f7PHjHmCJpPfVKNi7tX7GU5W9acDjoJ6yay7uO5Nzt7SONsFpAXXSryBQ1h6Njm_8ECZ66RhJaMSpdqxYQOhj7ysOxloIRVyk=s697" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="697" data-original-width="581" height="640" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEiAso_p_TWJ_6fzrdESAJqzWc165_4yi_xd9nZ9bvhG03wV39E-Ls7E5PDsDv_5zyKQsrlFA-TAA_0wWEkxK80cDU7f7PHjHmCJpPfVKNi7tX7GU5W9acDjoJ6yay7uO5Nzt7SONsFpAXXSryBQ1h6Njm_8ECZ66RhJaMSpdqxYQOhj7ysOxloIRVyk=w534-h640" width="534" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;"><span face="Helvetica, Arial, sans-serif" style="background-color: white; color: #050505; font-size: 15px; text-align: start;">Културен център, </span><span face="Helvetica, Arial, sans-serif" style="background-color: white; color: #050505; font-size: 15px; text-align: start;">Давид Сикейрос, 1971г.</span></td></tr></tbody></table><br /><table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEibshvK7wE4OElHKpEHVyoXveR6NRsnuaZOSSVHrcKoeyTS_fd2aZS0QC_2pXQOuueLU63ZGD0KZwHGKvgMiDrTh8FIBGcDfS6FxFSCPT81WITpc7_RIBEmxK2FUrL138EbSU-YfOtqJKIrQRaHfFfFjCAckE_Z4TjNfGDridXRsPRkEiJCk6ZBM9E0=s699" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="514" data-original-width="699" height="470" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEibshvK7wE4OElHKpEHVyoXveR6NRsnuaZOSSVHrcKoeyTS_fd2aZS0QC_2pXQOuueLU63ZGD0KZwHGKvgMiDrTh8FIBGcDfS6FxFSCPT81WITpc7_RIBEmxK2FUrL138EbSU-YfOtqJKIrQRaHfFfFjCAckE_Z4TjNfGDridXRsPRkEiJCk6ZBM9E0=w640-h470" width="640" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;"><span face="Helvetica, Arial, sans-serif" style="background-color: white; color: #050505; font-size: 15px; text-align: start;">Революцията, </span><span face="Helvetica, Arial, sans-serif" style="background-color: white; color: #050505; font-size: 15px; text-align: start;">Давид Сикейрос</span></td></tr></tbody></table><br /><table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEjwSiQJ5h46_JhTKIxTWCDva8oMjhJytjrh_aEC_xnM4zx-neq9rOxs_hMbKR8SpWnw6vgDrW34S1HzO5XsRb6IWYB9KGkYNrejJNR0Jxsu0nZ3WomF9qcr73qOFkKvmmOTclzV7tEQWAOzTlp5Vv94kyUGj1koE3qwnAl5VMVslFuDKZdNsWyba4Cu=s696" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="696" data-original-width="691" height="640" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEjwSiQJ5h46_JhTKIxTWCDva8oMjhJytjrh_aEC_xnM4zx-neq9rOxs_hMbKR8SpWnw6vgDrW34S1HzO5XsRb6IWYB9KGkYNrejJNR0Jxsu0nZ3WomF9qcr73qOFkKvmmOTclzV7tEQWAOzTlp5Vv94kyUGj1koE3qwnAl5VMVslFuDKZdNsWyba4Cu=w636-h640" width="636" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;"><span face="Helvetica, Arial, sans-serif" style="background-color: white; color: #050505; font-size: 15px; text-align: start;">Марш на човечеството, </span><span face="Helvetica, Arial, sans-serif" style="background-color: white; color: #050505; font-size: 15px; text-align: start;">Давид Сикейрос, 1971г.</span></td></tr></tbody></table><br /><table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEiMz9YoNh5UTCsEsq9q517oBdBu70gd1TYpGM4ijOnPZZLKsCNoCz-oa11myYz2oAx8KQdMwScIgFr7d0zn5C2Et9gB9Qo5vP-sPax0xK26GGZ3rrz054qAzerppQm25DrWu37JG_ob-my7y5DsEyZTYU6lRKO_uo6cDoJSl-dF9Yc18cj3dMATxngF=s742" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="467" data-original-width="742" height="402" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEiMz9YoNh5UTCsEsq9q517oBdBu70gd1TYpGM4ijOnPZZLKsCNoCz-oa11myYz2oAx8KQdMwScIgFr7d0zn5C2Et9gB9Qo5vP-sPax0xK26GGZ3rrz054qAzerppQm25DrWu37JG_ob-my7y5DsEyZTYU6lRKO_uo6cDoJSl-dF9Yc18cj3dMATxngF=w640-h402" width="640" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;"><span face="Helvetica, Arial, sans-serif" style="background-color: white; color: #050505; font-size: 15px; text-align: start;">Марш на човечеството, </span><span face="Helvetica, Arial, sans-serif" style="background-color: white; color: #050505; font-size: 15px; text-align: start;">Давид Сикейрос, 1971г.</span></td></tr></tbody></table><br /><table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEicsHVpzar1LAnX6hHBqtVjKl0jSGaUFcufwU-K1WjjrDdiyLlB22pK4Vrd7GFFhxqXUGUrPihzgWRzE-Pj8AWf5evJgYQR5JljBdMeLmiv_kHhFwRdDZU71twZQmFqZY2dBnWWndGawqTfVwJnvR1RBM9Wc6-wDJMHnuoRPE2rCOC0RL3nZHkJyviy=s745" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="487" data-original-width="745" height="418" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEicsHVpzar1LAnX6hHBqtVjKl0jSGaUFcufwU-K1WjjrDdiyLlB22pK4Vrd7GFFhxqXUGUrPihzgWRzE-Pj8AWf5evJgYQR5JljBdMeLmiv_kHhFwRdDZU71twZQmFqZY2dBnWWndGawqTfVwJnvR1RBM9Wc6-wDJMHnuoRPE2rCOC0RL3nZHkJyviy=w640-h418" width="640" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;"><span face="Helvetica, Arial, sans-serif" style="background-color: white; color: #050505; font-size: 15px; text-align: start;">Марш на човечеството, </span><span face="Helvetica, Arial, sans-serif" style="background-color: white; color: #050505; font-size: 15px; text-align: start;">Давид Сикейрос, 1971г.</span></td></tr></tbody></table><div><br /><div style="text-align: center;"><iframe allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture" allowfullscreen="" frameborder="0" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/yxEHjqYPhMo" title="YouTube video player" width="560"></iframe></div><div style="text-align: center;">Филм с произведения на Давид Сикейрос.</div></div>Червеният ездачhttp://www.blogger.com/profile/13493971582453140877noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6728622089120966100.post-44375358111503043182021-12-11T11:59:00.000+02:002021-12-11T11:59:02.528+02:00Хроники от Народната република<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEi1cHqzPaOuTLOS5-VHW61da1Rg9xy7JPLPDfB2T53FQmA1wv6YUZxRgHt_jT7vrhBHV8o4c_yUz_oceNLEKfRljH2_DdniP9NMl57PubDcmGgh_JZcTvTXK741hpjg_ZerhdR57ww9sTubDmLNW1pN6h74AqjC6fiXEPAc82d_-kH5QC6r6t1QAhnP=s679" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="493" data-original-width="679" height="465" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEi1cHqzPaOuTLOS5-VHW61da1Rg9xy7JPLPDfB2T53FQmA1wv6YUZxRgHt_jT7vrhBHV8o4c_yUz_oceNLEKfRljH2_DdniP9NMl57PubDcmGgh_JZcTvTXK741hpjg_ZerhdR57ww9sTubDmLNW1pN6h74AqjC6fiXEPAc82d_-kH5QC6r6t1QAhnP=w640-h465" width="640" /></a></div><h2 style="text-align: left;">Знаете ли, че...</h2><div><br /><div style="text-align: justify;">На 26 ноември 1944 г. – в София е открита Първата военна художествена изложба, а в Пловдив – Първата художествена антифашистка изложба;</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;">2 юли 1945 г. – Избрана е в Ямбул първата у нас жена-кмет – Мара Атанасова;</div><div style="text-align: justify;"> </div><div style="text-align: justify;">18 ноември 1945 г. – за пръв път в историята на българския парламентаризъм за народни представители са избрани 14 жени;</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;">5 август 1946 г. – 2000 девойки и младежи се включват в състава на първата национална младежка бригада „Георги Димитров“, чиято задача е свързана с изграждането на Прохода на републиката (Хаинбоаз);</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;">29 ноември 1946 г. – първият обект, обявен след Девети септември за резерват, е вековната кестенова гора „Малкият мостък“ (край Берковица); </div><div style="text-align: justify;"> </div><div><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEjG0rI_u_Bkaj62ccJBnR4hwmnfneA4zMzuxuwen0aUTca0ffRMQ9kTCTsdAvTWtEpddVEFJChmjSZu7N2KlANDXcKZUCdxSYpWNN9OpqniGZK40xVZUIqXFFzCGGnz8_O7ZbBkWttcllgDQWxZc1iOM6Xy1uV53ZVb2c91m4Qg_GaVioNHtFO2oIjI=s1059" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="488" data-original-width="1059" height="295" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEjG0rI_u_Bkaj62ccJBnR4hwmnfneA4zMzuxuwen0aUTca0ffRMQ9kTCTsdAvTWtEpddVEFJChmjSZu7N2KlANDXcKZUCdxSYpWNN9OpqniGZK40xVZUIqXFFzCGGnz8_O7ZbBkWttcllgDQWxZc1iOM6Xy1uV53ZVb2c91m4Qg_GaVioNHtFO2oIjI=w640-h295" width="640" /></a></div></div><div><br /></div><div style="text-align: justify;">29 юни 1947 г. – Георги Димитров открива първата вътрешна въздушна линия София – Бургас.;</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;">12 септември 1947 г. – открита е първата българска международна въздушна линия София – Будапеща;</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;">1 май 1948 г. – за първи път е въведено автоматично предаване на точното време по Радио София; </div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;">10 октомври 1949 г. – първият Държавен техникум за физическа култура и спорт „Васил Левски“ е открит в Пловдив с Решение на ЦК на БКП;</div><div style="text-align: justify;"> </div><div><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEjGvbhUZffkoVOmA1FU67c2vLssPkvWr5O5-Q9uh_P5r3rZ-GFH0p3JF9oe99A_4K9gWModg-bmsiYqXp-GG2dlrzHl0ynn9a2aqQgrc9ET0GYwosy_HbEcn7G7meqjnb-WEljqqVLrcqtDJUZlWGuaTIRwtbCnIJWHR0HegL1L0tXZLpdekg4jLgkX=s494" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="400" data-original-width="494" height="518" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEjGvbhUZffkoVOmA1FU67c2vLssPkvWr5O5-Q9uh_P5r3rZ-GFH0p3JF9oe99A_4K9gWModg-bmsiYqXp-GG2dlrzHl0ynn9a2aqQgrc9ET0GYwosy_HbEcn7G7meqjnb-WEljqqVLrcqtDJUZlWGuaTIRwtbCnIJWHR0HegL1L0tXZLpdekg4jLgkX=w640-h518" width="640" /></a></div></div><div><br /></div><div style="text-align: justify;">18 ноември 1948 г. – открит е първият републикански язовир „Васил Коларов“ (дн. „Голям Бегликжп “) в Родопите;</div><div style="text-align: justify;"> </div><div style="text-align: justify;">27 април 1963 г. – открита е първата в страната електрифицирана жп линия София – Пловдив;</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;">1 ноември 1972 г. – открита е въздушна линия София – Ямбол – Бургас – Русе – Търговище – Пловдив. </div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div><i>Подбрал Живодар Душков</i></div><div><i><br /></i></div><div><i> <div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEjSDAQz25xtjcyhZcrSKZ-vp_OcbvWUqLne2rSgNAU55TF0OYmLlbHjsBcadka8su58wF0FvEumxdNJrHvMS7P2z-qhbU89ljSAthEJPV_-vkNwGwZ62HOQf_xrVd1TFwvVEBlU3mT8fCdN3a7M6mctJnd8VWyyIINZmypyDSB3V5qwygm_Dds32s1t=s500" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="370" data-original-width="500" height="474" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEjSDAQz25xtjcyhZcrSKZ-vp_OcbvWUqLne2rSgNAU55TF0OYmLlbHjsBcadka8su58wF0FvEumxdNJrHvMS7P2z-qhbU89ljSAthEJPV_-vkNwGwZ62HOQf_xrVd1TFwvVEBlU3mT8fCdN3a7M6mctJnd8VWyyIINZmypyDSB3V5qwygm_Dds32s1t=w640-h474" width="640" /></a></div></i></div><br /></div><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEj4eCTSWNGVS385J3wTVHBQky7cHxdyX9vF5caf0w-ORYTVVBR8zP7rz1CFqza3FW-K13fu7NkWN3STnP3mEutiKnAEiyW--jOuCew-cH5SXAoo3UYfLcpp6PUEs2XvdmO-RjyoqdMQOPZ8rZtH52gaagm_-y4ZEnhWSDyqdOh-D7PBKmzyfnOzPYd5=s500" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="303" data-original-width="500" height="388" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEj4eCTSWNGVS385J3wTVHBQky7cHxdyX9vF5caf0w-ORYTVVBR8zP7rz1CFqza3FW-K13fu7NkWN3STnP3mEutiKnAEiyW--jOuCew-cH5SXAoo3UYfLcpp6PUEs2XvdmO-RjyoqdMQOPZ8rZtH52gaagm_-y4ZEnhWSDyqdOh-D7PBKmzyfnOzPYd5=w640-h388" width="640" /></a></div><br /><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEgGzYEC6YR4ce0Z79XBwEY5JYDSdfMrVlI-wqvDtiwRpYG2VJladcvszwLNrSXmKt5Icb_6vtkpys5jf11ApkKinOd7eDnDsMD6cR0yCxJVYG-UbH4u2vRFC94_AjexHkSjxMTKlrkLWrLBtHBc7b0FLupRGoes3vqXBo7KU1jQrHwYLVosrVW3cFV7=s500" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="343" data-original-width="500" height="440" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEgGzYEC6YR4ce0Z79XBwEY5JYDSdfMrVlI-wqvDtiwRpYG2VJladcvszwLNrSXmKt5Icb_6vtkpys5jf11ApkKinOd7eDnDsMD6cR0yCxJVYG-UbH4u2vRFC94_AjexHkSjxMTKlrkLWrLBtHBc7b0FLupRGoes3vqXBo7KU1jQrHwYLVosrVW3cFV7=w640-h440" width="640" /></a></div><br /><div><br /></div>Червеният ездачhttp://www.blogger.com/profile/13493971582453140877noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6728622089120966100.post-82762428881374756012021-12-08T18:17:00.001+02:002021-12-08T18:29:10.908+02:00За кого гласуваха 1 062 238 мъртви души?<br /><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgQ_Wk06pDRL7t8buYliua8q-S1m0XiUQ3ydG_X582OGZ2F2EQTOjsHgyutXiibOdVXAemxOT9w_p3u4-7KWFLErs1wkSXh1Yaa_PpuorZ7MitNIUmXsvVxCKDmi22wXR9npZzi_5p43YU/s678/982984529084960809856.jpg" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="509" data-original-width="678" height="480" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgQ_Wk06pDRL7t8buYliua8q-S1m0XiUQ3ydG_X582OGZ2F2EQTOjsHgyutXiibOdVXAemxOT9w_p3u4-7KWFLErs1wkSXh1Yaa_PpuorZ7MitNIUmXsvVxCKDmi22wXR9npZzi_5p43YU/w640-h480/982984529084960809856.jpg" width="640" /></a></div><br /><div style="text-align: justify;">В бр. 16 от 20.04.т.г. на в. „Нова Зора“, в анализа „Великата отговорност за правдата“, по повод отминалите на 4 април избори и откриването на 45-о Народно събрание на 15 април, констатирахме че „в избирателните списъци има 1 186 309 имена на лица, които неправомерно фигурират в тях“. Направен бе извода, че с 1 186 309 души повече, неправомерно присъстващи в избирателните списъци, изборите са жестоко опорочени. И че нищо не е вярно като краен резултат: нито гласувалите избиратели, нито разпределението на мандатите, нито коя партия или коалиция с колко е ощетена или „наградена“. И че е немислимо ЦИК да не е напълно наясно с изнесените факти.</div><div style="text-align: justify;">Последва оглушително мълчание. Вниманието на народо-населението бе отклонено към нова, по-щастлива загадка: какво ще покажат новите избори след три месеца? На 11 юли отминаха и те. Историята, в общи линии, се повтори. Но пък зачакахме нови, за трети път, поредни избори. Беше ясно, че „поправителният изпит“ не е издържан. Очакваше се развръзката да се случи на 14 ноември. И тя дойде: от прегръдката на „спасителите” от Учиндол, попаднахме в обятията на „спасителите” от Харвард. Този път обаче, неправомерно фигуриращите в списъците на ЦИК в повече се оказаха само 1 062 238 лица. Разликата между двата избора от 124 071 „мъртви души“, за които не беше ясно дали са „чиновническа грешка“ или само за осем месеца ги овърша технологичният комбайн Covid 19. И още нещо: нито една социологическа агенция на 14 ноември не успя поне приблизително да улучи екзитпола, който ориентировъчно даваше преднина от 8% на ПП ГЕРБ. „Продължаваме промяната“ обаче, в края на изборния ден, стопи тази разлика и завърши на първо място, с безапелационна победа.</div><div style="text-align: justify;">Днес представяме шест факта и отново питаме: защо? И докога въпросът за великата отговорност за правдата, ще броди все тъй самотен „Низ велика пустиня, развян?“</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;"><b>Факт 1.</b></div><div style="text-align: justify;">От т. 1 на Решение № 2428-НС на ЦИК от 08.04.2021 г. относно обявяване резултатите от гласуването и разпределението на мандатите в 45-о Народно събрание, е виден броят на избирателите в избирателните списъци при предаването им от СИК, вкл. вписаните в изборния ден, в допълнителната им страница (под чертата) Те са 6 789 605 души (справка: https://www.cik.bg/bg/decisions/2428/2021-04-08).</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;"><b>Факт 2.</b></div><div style="text-align: justify;">От т. I. 1 на Решение № 471-НС на ЦИК от 14.07.2021 г. относно обявяването резултатите от гласуването и разпределението на мандатите в 46-о Народно събрание, е виден броят на избирателите в избирателните списъци при предаването им от СИК. Те са 6 668 540 души, или със 121 065 души по-малко от вписаните в избирателните списъци за изборите на 08.04.2021 г. (справка: https://parliament.bg/bg/electionassembly46).</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;"><b>Факт 3.</b></div><div style="text-align: justify;">От т. 2 на Решение № 969-НС на ЦИК от 18.11.2021 г. относно обявяване резултатите от гласуването и разпределението на мандатите в 47-о Народно събрание, е виден броят на избирателите в избирателните списъци при предаването им на СИК. Те са 6 665 534, или със 124 071 души по-малко от вписаните в избирателните списъци за изборите на 08.04.2021 г.; и с 3006 души по-малко от вписаните в избирателните списъци за изборите на 14.07.2021 г. (справка: https://www.cik.bg/bg/decisions/969/2021-11-18).</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;"><b>Факт 4.</b></div><div style="text-align: justify;">Според данните на Националния статистически институт обаче към 31.12.2020 г., населението на България, т.е. вписаните в ЕСГРАОН български граждани – независимо дали живеят постоянно у нас или в чужбина са 6 916 548 души. От това число, до 1-годишна възраст са 59 029 души; от 1 до 4-годишна възраст – 255 341; от 5 до 9-годишна възраст – 337 290; от 10 до 14-годишна възраст – 347 354; от 15 до 19-годишна възраст – 314 238; или общо 1 313 252 непълнолетни български граждани, които нямат избирателни права по смисъла на чл. 42 ал. 1 на Конституцията на Република България (КРБ). (справка: https://www.nsi.bg/bg/content/2977).</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;"><b>Факт 5.</b></div><div style="text-align: justify;">От данните на НСИ за 6 916 548 население на България към 31.12.2020г. изваждаме непълнолетните 1 313 252 – това прави общо 5603 296 български граждани, които имат право на глас. Тук са включени и лицата под запрещение, лишени от правото да избират държавни и местни органи, но приемаме, че количеството им е незначително.</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;"><b>Факт 6.</b></div><div style="text-align: justify;">Ако от данните на ЦИК, приети с Решение № 969-НС от 18.11.2021 г. общо за 6 665 534 души в избирателните списъци, извадим 5 603 296, колкото са пълнолетните български граждани според НСИ (ЕСГРАОН) към 31.12.2020 г., получаваме 1 062 238 имена на лица неправомерно фигуриращи в списъците на ЦИК за изборите на 14.11.2021 г.</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;">Иначе казано, в списъците на ЦИК за парламентарните избори на 14.11.2021г., има над 1 062 238 мъртви души. И до днес, 21.11.2021 г., никой не е дал обяснение откъде идва тази фрапираща разлика?</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;"><b>И защо?</b></div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;"><i>Автор: Нова Зора</i></div><div style="text-align: justify;"><i>Материалът е публикуван във вестник <a href="http://www.zora-news.com/index.php?option=com_content&view=article&id=8522:shest-fakta-i-edin-vapros&catid=840:broi-42-2021&Itemid=135">„Нова зора“, бр 42 от 23.11.2021 г.</a></i></div>Червеният ездачhttp://www.blogger.com/profile/13493971582453140877noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6728622089120966100.post-76358542956591741332021-12-04T08:29:00.002+02:002021-12-04T08:29:44.240+02:00Незабравими мигове – спомен на Петър Загорлиев<div><br /><table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhDrpKEWXuQbgmmzul-y0HrZcQoo98EpVJ85slGzRl3woyZ4bn1MS8FWOKoEHWygw1Ba4RehuALDAMrm1VmiXgIjTKSXQBfLFVOD2ylO9JerzJFfOylBjAAQ_17s8BZx2qKhaFMsB5thjY/s1744/foto2.jpg" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="1298" data-original-width="1744" height="476" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhDrpKEWXuQbgmmzul-y0HrZcQoo98EpVJ85slGzRl3woyZ4bn1MS8FWOKoEHWygw1Ba4RehuALDAMrm1VmiXgIjTKSXQBfLFVOD2ylO9JerzJFfOylBjAAQ_17s8BZx2qKhaFMsB5thjY/w640-h476/foto2.jpg" width="640" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">Митинг по случай освобождаването на политическите затворници в Пловдив – 8 септември 1944 г.</td></tr></tbody></table></div><h2 style="text-align: left;">Незабравими мигове</h2><div style="text-align: justify;">След продължителна безработица през април 1934 г. започнахме работа. Започнахме и подготовка за стачка. Създадохме в складовете партийни и професионални организации.</div><div style="text-align: justify;">През май предявихме искания за увеличаване на надниците. Тютюнотърговците отказаха да дадат увеличение и на 5 или 6 май всички складове се вдигнаха на стачка. Избрахме стачен комитет от 30 души, В него влизаха: Стефан Абаджиев – председател, Петър Загорлиев – секретар, Иван Конарев, Цанко Христов, Димитър Зарев, Михаил Харитонов, Иван Вергов, Сандо Анархиста, Васил Анархиста, Васил Жеров - касиер и др. Първата ни грижа бе да назначим постове за охрана на складовете.</div><div style="text-align: justify;">В знак на солидарност обявиха стачка цигарените, хлебарските и каменарските работници. Стачката се разрасна и обхвана 20 000 души. Всеки ден стачният комитет издаваше бюлетин. За да се събират помощи, бяха пуснати специални кочани с квитанции. Окръжният комитет на БКП организира безплатно хранене на много бедни работници в гостилницата на братя Павлови.</div><div style="text-align: justify;">Нашите искания бяха: увеличение на малките надници с 15 лева, на средните – с 10 лв. и на по-високите – със 7 лв. Започнахме преговори със сдружението на тютюнотърговците. В началото те бяха категорични и не се съгласяваха на никакво увеличение. Заявяваха, че уж „нямали сметка“ и щели да затворят складовете.</div><div style="text-align: justify;">Обърнахме се за парична помощ към занаятчиите и средните търговци. В знак на солидарност с нас те затвориха дюкяните си за половин ден.</div><div style="text-align: justify;">На помощ се притекоха и другарите от близките села. С каруци те превозваха брашно, фасул, царевица, мазнини. Това бяха прояви на истинска солидарност на трудещите се от града и селото.</div><div style="text-align: justify;">Стачният комитет получаваше помощи от цялата страна: от централното ръководство на НРПС, от организациите на Тютюноработническия съюз в София, Ямбол, Сливен и др.</div><div style="text-align: justify;">Свикахме няколко публични събрания, на които дадохме отчет за хода на стачката.</div><div style="text-align: justify;">Властта започна да ни заплашва със ЗЗД. Полицията взе да гони стачните постове и насила да кара работниците да стават стачкоизменници. На 19 май бе извършен преврат. Военните издадоха декрет – да се прекрати стачката и всички работници да почнат работа на 20 май; който не се подчини – да бъде съден. Извикаха стачния комитет в Инспекцията на полицията и го заставиха да подпише протокол за прекратяване на стачката. Надниците бяха увеличени с 5 лева.</div><div style="text-align: justify;">След прекратяването на стачката окръжният комитет на партията свика конференция в местността към хижа „Здравец“, на която се даде оценка на преврата от 19 май. Доклад изнесе Васил Димитров. Изводът за стачката беше един: стачният комитет неправилно отиде в полицията, неправилно беше подписването на протокола за прекратяване на стачката.</div><div style="text-align: justify;">След разтурянето на професионалните организации бе създаден казионният Български работнически съюз. Отначало партията реши да го бойкотираме, но впоследствие даде директива да навлизаме масово в него. БРС издаваше два вида членски карти – бели и червени. Белите се даваха на „неблагонадеждните“, а червените – на близките на властта хора.</div><div style="text-align: justify;">Централният комитет на партията реши на мястото на разтурените професионални организации да се изградят комисии по браншове, които да ръководят борбите на работниците. Такива комисии се изградиха и в Пловдив. По решение на окръжния комитет в тютюноработническата комисия влязоха: Петър Загорлиев – секретар, Райна Георгиева, Лимонка Атанасова, Димитър Пишмишев, Иван Гинчев, Тодор Харамиев, Янко Киречев, а по-късно – Елена Мотова и Филип Гинчев. На комисията се постави задача да отговаря по линията на професионалните съюзи за цяла Южна България.</div><div style="text-align: justify;">След преврата на 19 май 1934 г. Работническата партия бе разтурена. Дейните ѝ членове преминаха в БКП. По решение на окръжния комитет бях привлечен за член на първи район. Секретар на района беше Стоян Костадинов, а членове Петър Загорлиев, Петър Плашеев и др.</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;">Първата тютюноработническа стачка след преврата от 19 май обявихме през юни 1936 г. Тютюноработническата комисия умело използваше законно съществуващата организация на БРС. Всеки ден изпращахме делегации там. Те се срещаха с ръководните лица, оплакваха се, че живота е много тежък, че не може да се живее с мизерните надници. Започнахме да предявяваме искания и пред тютюнотърговците. Когато обявихме стачката, БРС остана безучастен, изолиран от нея. Ние се разпореждахме и отстоявахме интересите на работниците. Складовете денонощно се охраняваха от стачни постове. Полицията също обикаляше край тях и районът наоколо приличаше на военен лагер.</div><div style="text-align: justify;">На четвъртия ден тютюнотърговците и ръководството на БРС се събират в един ресторант. От БРС са били председателят Никола Влашев, Димитър поп Атанасов и Делчо Захариев. Напиват се и към 12:30 часа след полунощ се сключва договор с тютюнотърговците, които дават увеличение на малките надници от 5 и 2 лв.</div><div style="text-align: justify;">Всички членове на тютюноработническата комисия бяхме на крак, защото още през деня стана ясно, че тази вечер ще се реши съдбата на стачката. На постовете поставихме предимно комунисти. Предателите минаваха с лека кола, съобщаваха, че стачката е прекратена, и нареждаха на охраняващите другари да си отидат.</div><div style="text-align: justify;">По указание на окръжния комитет на партията комисията даде контранареждане – стачката да продължи, всички постове да бъдат сутринта по местата си, работниците да се явят в клуба на БРС и на общо събрание да потърсим сметка от тези, които сключиха договор без тяхното знание и съгласие.</div><div style="text-align: justify;">Сутринта звънците биеха за почване на работа, всички работници бяха пред складовете, но никой не влизаше. Полицията се мъчеше насила да застави хората да започнат работа, но работническите потоци се насочиха към клуба на БРС.</div><div style="text-align: justify;">Главната улица се изпълни с народ. Търговците затвориха магазините си. Конна и пеша полиция охраняваше улиците. До самия клуб имаше полицейски кордон. Въпреки това влязохме в салона. От името на тютюноработниците започнах да говоря аз. Казах, че трябва да искаме сметка от ръководството на БРС кой го е упълномощил да прекрати стачката. От ръководството нямаше никой, но и когато дойдоха, бяха още пияни и нищо не отговориха.</div><div style="text-align: justify;">Същия ден окръжният комитет на партията свика съвместно заседание с комисията. Прецени се, че е настъпило колебание сред работниците и при това положение силите се разпокъсват. Затова се реши на другия ден да се почне работа.</div><div style="text-align: justify;">На следващия ден всички започнаха работа. Аз бях арестуван и бит, за да кажа кой организира стачката и кой взе решение да не започнем работа, след като бе подписан протоколът. Полицията това не можа да научи. Тютюнотърговците ни дадоха увеличението и ни платиха надниците за петте дни, през които стачкувахме.</div><div style="text-align: justify;">Скоро след това комисията организира нелегална конференция, за да се отчетат резултатите от стачката. Конференцията се състоя над Гълъбово. На нея присъствуваха около 50 души: Филип Гинчев, Иван Гинчев, Иван Апостолов, Янко Киречев, Стойна Калаврамова, Райна Георгиева, Димитър Пишмишев, Атанас Трайчев, Стоян Ракйтов, Райна Кайтазова и др. Това беше първата нелегална конференция, която организирахме след преврата на 19 май. Като секретар, от името на синдикалната комисия направих преглед на развоя на стачката. Отчетохме, че ръководството ѝ е било добро. Потвърди се официално, че сме постъпили правилно, като наложихме стачката да се ръководи от БРС. Това беше в духа на новия курс на партията – да навлизаме масово в БРС и чрез него да ръководим борбите на работническата класа. Решихме да започнем подготовката за нова стачка.</div><div style="text-align: justify;"> </div><div style="text-align: justify;"><table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgnqY9aU2vUoxxDgdRG-YnT-eSks_eikq9gbftspEYaG7PU0_A8RWe1oq_qtiN5JeZ0Wf1BIqh6EYUzz7BFZGTm6qOG1cG4KsrE8UjXdz0Jt0rJF8WL23_Sns6XMXoJtQMAYeoYPq_r2TQ/s1661/foto1.jpg" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="1226" data-original-width="1661" height="472" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgnqY9aU2vUoxxDgdRG-YnT-eSks_eikq9gbftspEYaG7PU0_A8RWe1oq_qtiN5JeZ0Wf1BIqh6EYUzz7BFZGTm6qOG1cG4KsrE8UjXdz0Jt0rJF8WL23_Sns6XMXoJtQMAYeoYPq_r2TQ/w640-h472/foto1.jpg" width="640" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">Стачка на пловдвивските трудещи се на 7 и 8 септември 1944 г.</td></tr></tbody></table></div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;">Предстояха ни още много и много битки с врага. Дойдоха и годините на партизанската борба. Много са спомените от тези години – и хубави, и тъжни. Ще ми се да разкажа за последните дни преди победата и за победата.</div><div style="text-align: justify;">Изоставеният гръцки партизански лагер, в който ние – част от бригада „Георги Димитров“, отидохме за оръжие, беше на много подходящо място в балкана Боздаг, между гара Бук и Драма. Намираше се в котловина, обрасла с висока папрат – за пръв път виждах такава папрат, – и не можеше да се забележи и от най-високия връх. Този лагер бе снабдявал с оръжие гръцките партизани. Английската мисия тук е имала и мощна радиопредавателна и приемателна станция, чрез която се е свързвала с Кайро. Самолети са спускали с парашути оръжие и снаряжение.</div><div style="text-align: justify;">На обратния път към България носехме 60 пушки, 2 леки картечници, 28 шмайзера, 25 хил. патрона, платнища и друго имущество. Имаше много оръжие, но нямаше как да го носим.</div><div style="text-align: justify;">Изтощени от глад и път, вървяхме трудно с по 40-50 кг. багаж. Над с. Мугла спряхме трима българомохамедани. Помолихме ги да натоварят оръжието на катърите си и да ни изведат под селото. Дадохме им един парашут от коприна, армаган за жените им, и те се съгласиха. Вървяхме цяла нощ и на сутринта спряхме да починем. Вечерта натоварихме оръжието и тръгнахме по посока на Беденските бани, с. Брези и „Персенк“. Преди да стигнем баните, близо до Кантраджик нападнахме горския пункт. Сутринта към 6 часа обкръжихме Беденските бани, разбихме телефонната централа и заловихме цяла каруца с оръжие, предназначена за с. Широка лъка. Унищожихме го, защото нямаше как да го носим. Цялата ни акция продължи около 3 часа. Към 9 часа потеглихме за с. Брези. Преди да влезем, обкръжихме селото от няколко страни. После завзехме общината. Измъкнахме архивата и я подпалихме. При мен дойде възрастен българомохамеданин и ме попита искаме ли храна. Отговорих му:</div><div style="text-align: justify;">– Ако имате, донесете.</div><div style="text-align: justify;">След половин час мъжете започнаха да носят качамаци, пържени яйца, кускус, хляб, сирене и много други неща. Поканиха ни в джамията. Ние възразихме. Нали джамията за тях е свято място.</div><div style="text-align: justify;">Отговориха ни:</div><div style="text-align: justify;">– От вас по-святи няма. Вие сте борци на народа.</div><div style="text-align: justify;">Към 2 часа след обед тръгнахме. Хората ни изпратиха с пожелание по-скоро да ги освободим.</div><div style="text-align: justify;">Жандармерията знаела, че сме в Гърция за оръжие, и през цялото време на похода след нас вървяла потеря, но се страхувала да ни нападне, защото сме били силно въоръжени.</div><div style="text-align: justify;">След продължителния поход най-после стигнахме на „Персенк“. Дойде свръзка от бригадата. Още на първата среща ни казаха, че дните на фашистите са броени и че скоро ще влезем в Пловдив. Червената армия е в Румъния и скоро ще мине Дунава.</div><div style="text-align: justify;">Радостта на другарите ни, че се завръщаме живи и здрави и с много оръжие беше голяма. Оръжието разпределихме по чети. Вече разполагахме с 3 картечници и 29 автомата. Всеки партизанин имаше добра пушка с много патрони (общо за бригадата около 30 000). Това ни окуражи и щабът изработи план за смели акции.</div><div style="text-align: justify;">Аз заминах за Пловдив да докладвам пред щаба на зоната за успешното ни завръщане от Гърция. Беше 1 или 2 септември 1944 г. Срещнах се с Б. Българанов, комендант на зоната, и му разказах подробно всичко. Бригада „Георги Димитров“ достойно замести отряд „Антон Иванов“.</div><div style="text-align: justify;">Докато бях в Пловдив, бригадата потегля от „Персенк“ за „Лещенско“. Когато партизаните минават през Модъртепе, една жандармерийска дружина ги забелязва и започва да ги обгражда. В този критичен момент Рачо го няма – бил на разузнаване. Командуването се поема от члена на щаба Величко Георгиев. Сражението започва към 8 часа на 4 септември 1944 г. Партизаните се изтеглят едва към 9 часа вечерта, защото силите на врага са били значително по-големи и имало опасност нашите да бъдат обградени и унищожени. В този последен бой загинаха двама партизани - Антон и Аспарух.</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;">Вечерта на 5 септември получих последни инструкции от щаба на зоната: бригадата да слезе близо до с. Свети Спас (Храбрино) и щом получим заповед, да тръгнем и заемем Пловдив.</div><div style="text-align: justify;">Крачим отново с куриера Христо по партизанските пътеки, а сърцата ни бият от радост. Бързаме час по-скоро да кажем на другарите новината. Като я казахме, всички партизани завикаха „ура“ и почнаха да пеят бойните ни партизански песни.</div><div style="text-align: justify;">На 8 септември вечерта нагласихме радиоапаратите, за да чуем новините. Никога няма да забравя момента, когато говорителят каза, че Червената армия е минала нашата граница. Точно по това време пристигна и куриерът Христо със заповед от щаба на зоната: „На 9 септември бригадата да слезе и превземе града. Трима членове от щаба да тръгнат по-рано. В 10 часа да бъдат в Пловдив, за да подготвят посрещането на партизаните.“</div><div style="text-align: justify;">Ние се намирахме в „Лещенско“, близо до с. Свети Спас. През цялата нощ на 8 срещу 9 септември никой не мигна. Партизанските песни огласяха планинските върхари.</div><div style="text-align: justify;">Към 6 часа сутринта командирът строи бригадата: първа чета с командир Атанас Шопов, втора чета с командир Руен, картечното отделение и щаба на бригадата. Той направи преглед на строените партизани, поздрави ги с победата и даде команда:</div><div style="text-align: justify;">– Към Пловдив, ходом марш!</div><div style="text-align: justify;">Партизаните запяха и тръгнаха с бодра стъпка.</div><div style="text-align: justify;">Далеч извън селото бяха дошли да ни посрещнат светиспасовци. Всички бяха накичени с червени ленти. На високи прътове се вееха свободно червени знамена. Влязохме в селото. Пред общината народът се струпа на митинг. Аз, Величко Георгиев, Георги Серкеджиев и куриерите Христо, Новака и Бакалов тръгнахме за Пловдив с лека кола.</div><div style="text-align: justify;">Срещнахме войници и жандармеристи, които слизаха от Родопите. Пушките им бяха обърнати с цевите надолу. В 10 часа бяхме в Пловдив.</div><div style="text-align: justify;">Улица „Иван Вазов“ пред Първа градска болница беше изпълнена с народ, дошъл да ни посрещне. Всички бяха с червени ленти и викаха нестихващо: „Да живеят партизаните! Тук се видях с Гаврил Матиков, Никола Георгиев – Даскала и много други другари. Мъжете ни вдигнаха на ръце.</div><div style="text-align: justify;">Площад „Джумаята“ беше изпълнен с хора, които скандираха: „Да живеят партизаните! Да живее новото правителство на Отечествения фронт! Да живее БКП! Да живее славната и непобедима Червена армия!“</div><div style="text-align: justify;">Пръв говори Никола Георгиев, а след това ние – тримата партизани. Като завърши митингът, тръгнахме по главната улица. Хората ликуваха. Тези мигове ще помня цял живот, защото народът ни посрещна като свои верни синове – борци за свободата му.</div><div style="text-align: justify;">Следобед целият състав на бригада „Георги Димитров“ влезе с песни в града.</div><div style="text-align: justify;">Настанихме се в училище „Яким Груев“ (Маразлията). На другия ден сутринта пристигнаха и останалите партизански бригади от нашата зона. Училището се превърна в истински партизански лагер. Оттук се изпращаха партизани за изпълнение на задачите, които ни поставяха партията и щабът на зоната. Това продължи близо седмица. След това бяхме разпределени: една част в милицията, а друга – в армията, за да вземем участие в Отечествената война.</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div>Петър Загорлиев</div><div>„За идните поколения“, 1970 г.</div><br /><br /><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgKxpn-QohnNMOyuek2ncXEIwEi9cJkCRBQDLQjGS80_E8e5t1t5dG13VkASXxPQddjM8yf4V88FMl7avox47a1pOk8f6ebRJ8L1TkKow2qa4HcB_yZDtXNnBNcgxmYqqu8AwNLvSqm4vg/s957/%25D0%259F%25D0%25B5%25D1%2582%25D1%258A%25D1%2580+%25D0%2597%25D0%25B0%25D0%25B3%25D0%25BE%25D1%2580%25D0%25BB%25D0%25B8%25D0%25B5%25D0%25B2.jpeg" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="957" data-original-width="590" height="640" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgKxpn-QohnNMOyuek2ncXEIwEi9cJkCRBQDLQjGS80_E8e5t1t5dG13VkASXxPQddjM8yf4V88FMl7avox47a1pOk8f6ebRJ8L1TkKow2qa4HcB_yZDtXNnBNcgxmYqqu8AwNLvSqm4vg/w394-h640/%25D0%259F%25D0%25B5%25D1%2582%25D1%258A%25D1%2580+%25D0%2597%25D0%25B0%25D0%25B3%25D0%25BE%25D1%2580%25D0%25BB%25D0%25B8%25D0%25B5%25D0%25B2.jpeg" width="394" /></a></div>Петър Загорлиев – тютюноработник, партизанин и войник:<br /><br />1927-1940 – многократно е арестуван и интерниран за синдикална дейност, разследван е за войнишка конспирация и по ЗЗД.<br /><div>1941-1943 – затворник в лагерите за антифашисти Гонда вода и Иникьой (Кръсто поле);<br />1944 – партизанин, представител на НОВА в 1-ва родопска партизанска бригада. Партизанско име Чавдар;<br />1944-1945 – помощник командир (комисар) на конен полк. Сражавал се е за свободата на Македония, Сърбия и Албания;<br />Герой на Народна Република България;<br />1952 – на възраст повече от 40 години завършва военна академия за гражданска защита в Петербург (Ленинград).<div><br /></div><div>Още публикации по темата:</div><div><div><a href="https://revcultbg.blogspot.com/2017/09/blog-post.html">Въстаническа борба на бригадата „Георги Димитров“ – първа част</a>;</div><div><div><a href="https://revcultbg.blogspot.com/2017/09/blog-post_3.html">Въстаническа борба на бригадата „Георги Димитров“ – втора част</a>;</div></div><div><div><a href="https://revcultbg.blogspot.com/2017/09/blog-post_93.html">Въстаническа борба на бригадата „Георги Димитров“ – трета част</a>;</div></div><div><a href="https://revcultbg.blogspot.com/2017/09/blog-post_4.html">Въстаническа борба на бригадата „Георги Димитров“ – четвърта част</a>;</div><div><div><a href="https://revcultbg.blogspot.com/2017/09/blog-post_77.html">Въстаническа борба на бригадата „Георги Димитров“ – пета част</a>;</div></div><div><div><a href="https://revcultbg.blogspot.com/2017/09/blog-post_5.html">Въстаническа борба на бригадата „Георги Димитров“ – шеста част</a>;</div><div><div><a href="https://revcultbg.blogspot.com/2017/09/blog-post_7.html">Въстаническа борба на бригадата „Георги Димитров“ – седма част</a>;</div></div><div><div><a href="https://revcultbg.blogspot.com/2017/09/blog-post_56.html">Въстаническа борба на бригадата „Георги Димитров“ – осма част</a>.</div></div><div><br /></div></div></div></div>Червеният ездачhttp://www.blogger.com/profile/13493971582453140877noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6728622089120966100.post-46594666812375488202021-11-28T11:24:00.000+02:002021-11-28T11:24:50.855+02:00Гео Милев за Алесандър Блок <div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj6BAcs_51hbMhE7xWmDfNmwTRmHKcfFA1k9NH1FNINu1wsTc_J4Evg9lTOysPnRTmhE5Nd1_ztMV668Rw8WqKSsndofGt4cvqGPiddLJ0FVs17nRyHuOsBPNPOuQZUd6QsQT5NwUN8QJ4/s1600/7_Aleksandr_Blok_85h60_sm_h.m._2014..jpg" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj6BAcs_51hbMhE7xWmDfNmwTRmHKcfFA1k9NH1FNINu1wsTc_J4Evg9lTOysPnRTmhE5Nd1_ztMV668Rw8WqKSsndofGt4cvqGPiddLJ0FVs17nRyHuOsBPNPOuQZUd6QsQT5NwUN8QJ4/s1600/7_Aleksandr_Blok_85h60_sm_h.m._2014..jpg" /></a></div>
<h3 style="text-align: left;"></h3><h2 style="text-align: left;">Гео Милев за Александър Блок</h2><div style="text-align: justify;">Известието за смъртта на Александър Блок не разтревожи мнозина у нас. Защото малцина са у нас ония, които простират своето чувство по-далеч от онова, що виждат около себе си; малцина са у нас ония, които чувстват като свое съкровището, родено из една човешка душа, възпламтяла някъде далеч в света; малцина са у нас ония, които влюбват душата си в съкровищата на общата човешка душа. Защото най-сетне: малцина са у нас ония, за които могат да съществуват съкровища на душата; и защото малцина са ония, които знаят името Блок.</div><div style="text-align: justify;">А Блок беше една голяма човешка душа – понеже беше една голяма душа за Русия. Блок е една от големите еманации на руската душа – последно зърно в наниза от големи руски души: Пушкин, Достоевски, Толстой, Соловьов, Чехов, Блок.</div><div style="text-align: justify;">През устата на тия – все по-силно и по-пълно – Русия, руският народ, каза себе си. Разкри себе си. Запали себе си.</div><div style="text-align: justify;">Русия има много поети, много големи поети, много велики художници на словото. Но величието за мнозина от тях е само лично тяхно достояние. Лично, ограничено величие. И ограничено е тяхното значение за човечеството. Те вливат само своята душа в морето на мировата душа. Но ония, другите – със своята душа те вливат в мировата душа душата на целия свой народ, народа, който ги е извадил из недрата си и им дава оная тайнствена сила, която прави тяхното творчество нужно, непосредствено, силно и велико: такъв беше и Блок. Блок не беше един индивидуален, психологичен и художествен фойерверк, а – колективно психологично възпламеняване в силни, художествени форми. Блок не е само Блок; Блок е Русия.</div><div style="text-align: justify;">И това именно дава истинското величие на таланта, възвисява един талант над другия, възвисява таланта до гений: когато художникът е манифестация на колективната народна душа, израз на народната душа, пророк на народната душа. Истински велики художници са само ония, които свидетелстват и пророчестват за величието на колективната душа – народната душа – всечовешката душа. Пророците. Ясновидците. Пратениците. Непосредствените.</div><div style="text-align: justify;">А такъв беше Блок: РУСИЯ.</div><div style="text-align: justify;">Доказателства за неговата пророческа натура се срещат на всяка стъпка в неговите поеми: преди всичко – мълниеносната непосредственост на художествения израз.</div><div style="text-align: justify;">Онова, което великият душевен рудокоп Достоевски изрови из бездните на руската душа – Блок го синтезира в лирически кристали и сложи тия кристали върху диадемата на всечовешката душа: самото понятие Русия – превърнато веднъж в „непознатата“, която душата ни дири вред и която е вред – звезда и идеал – превърнато след това в Христос, възвисен велик над всички бури – блясък и символ на великото спасение: РУСИЯ. Понятие, което не може да се изрази, което само се чувства – огромно, дълбоко и тайнствено, – едно „музикално понятие“, както казва сам Блок в своята книга „Россия и интелигенция“. Русия, превърната в символ, която пламти днес пред нас – страшна и буреносна, и спасителна.</div><div style="text-align: justify;">Тази Русия – великата саможертва на човечеството – е синтезирана в поетическото дело на Александър Блок. Аз не искам да разглеждам поред всички стихотворения и драми на покойния голям поет и да изтъквам големите им художествени достойнства. (Бих посочил само „На поле Куликовом“, „Возмездие“ и „Двенадцать“.) Защото за мене е достатъчно едно: да съзная що е Блок: РУСИЯ.</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;"><i>Гео Милев, 1921 г.</i></div>Червеният ездачhttp://www.blogger.com/profile/13493971582453140877noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6728622089120966100.post-55561560595077345762021-11-23T15:38:00.005+02:002021-11-23T16:40:44.755+02:00Хосе Клементе Ороско<div style="text-align: justify;"><i>“Моята единствена тема е човечеството, моят единствен стремеж е максимум на чувствата, мои средства са реалното и целенасочено изобразяване на хората в техните взаимоотношения.“</i></div><div> <table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiLDdhIQk8UUz6IiNE0OdmzXVx7s2o0qL3jxJq_KVploruRprgGV3qecCLWajrc3TiBLfOzbrCQ5acMUz9n2FQulJvTVXNbNYmQgEFeuW6jtRYRZyDlNTvSXDFmEobXknOSrMEIjMc1a90/s832/maxresdefault.jpg" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="720" data-original-width="832" height="554" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiLDdhIQk8UUz6IiNE0OdmzXVx7s2o0qL3jxJq_KVploruRprgGV3qecCLWajrc3TiBLfOzbrCQ5acMUz9n2FQulJvTVXNbNYmQgEFeuW6jtRYRZyDlNTvSXDFmEobXknOSrMEIjMc1a90/w640-h554/maxresdefault.jpg" width="640" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">Портрет на Ороско от Давид Секейрос.</td></tr></tbody></table></div><div><br /><div style="text-align: justify;"><b>Хосе Клементе Ороско</b> (23.XI.1883-07.IX.1949) е един от тримата велики мексикански майстори на стенописи. Той пресъздава с новаторски патос и правдивост историята на Америка, както и борбите за свобода и равенство водени от народа.</div> <table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj4KgG2VTOU8fUEK_EFYBdu7MXU5A_0mUtmOms-UuaKD7zqymggmitEJ7AGaoacTguXkLw86gdO9NitnvqvTBYjGa33SRQWMMlvQTHHWeltnh2CJUIN7sN5iOmltIY0HzdTYk72fV_CBiI/s1586/Jose-clemente-orozco-sleeping-the-family-.jpeg" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="1170" data-original-width="1586" height="472" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj4KgG2VTOU8fUEK_EFYBdu7MXU5A_0mUtmOms-UuaKD7zqymggmitEJ7AGaoacTguXkLw86gdO9NitnvqvTBYjGa33SRQWMMlvQTHHWeltnh2CJUIN7sN5iOmltIY0HzdTYk72fV_CBiI/w640-h472/Jose-clemente-orozco-sleeping-the-family-.jpeg" width="640" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">Спящо семейство. Хосе Клементе Ороско.</td></tr></tbody></table> <table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhMESO9Dhf7N6dDhTz86DyV8wFWbM0nTgnXD4oxu4VmdaWK9XFtzMfNPVlGNFy7XdtLfxbtYiaeH-I1f0cdBdBDWFzOMcE0UCuKYgsZfuziacCJC_VcVuRB3KXK3ddWKb2rYzTFIwQ-ObI/s750/224843_235229056607763_399691286_n.png" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="620" data-original-width="750" height="530" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhMESO9Dhf7N6dDhTz86DyV8wFWbM0nTgnXD4oxu4VmdaWK9XFtzMfNPVlGNFy7XdtLfxbtYiaeH-I1f0cdBdBDWFzOMcE0UCuKYgsZfuziacCJC_VcVuRB3KXK3ddWKb2rYzTFIwQ-ObI/w640-h530/224843_235229056607763_399691286_n.png" width="640" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;"><span face="Helvetica, Arial, sans-serif" style="background-color: white; color: #050505; font-size: 15px; text-align: start;">Похода на сапатистите. </span><span face="Helvetica, Arial, sans-serif" style="background-color: white; color: #050505; font-size: 15px; text-align: start;">Хосе Клементе Ороско. 1931 г.</span></td></tr></tbody></table><br /><table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi7522FpaTqjgWMe3jEyFxlFWt8T2xPzp6OtbAYPmFbf-IowGQcADG2fc969PsWAVUEzFFSxbPtWtDFKT4LKXFu9EWlIHaZg8u1kvWbnvML1IOtbccPX-9x4tcgke37alkTX_G9ZJH27UQ/s1174/E-4AEhdX0AIfyx8.jpg" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="835" data-original-width="1174" height="456" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi7522FpaTqjgWMe3jEyFxlFWt8T2xPzp6OtbAYPmFbf-IowGQcADG2fc969PsWAVUEzFFSxbPtWtDFKT4LKXFu9EWlIHaZg8u1kvWbnvML1IOtbccPX-9x4tcgke37alkTX_G9ZJH27UQ/w640-h456/E-4AEhdX0AIfyx8.jpg" width="640" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">Обоз. Хосе Клементе Ороско. 1929 г.</td></tr></tbody></table> <table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj6fJ-oTYOJdYDPSPgojnXPg9-y3E5PNqHpqb94tu_yBFQsTtqIZ2ykoWL4yrzPL1HNZK6DAUXl4ekE67AzLIQNyWKrKzyoO_dcxrhm7H-wDh0z_AGj8NcuGIVLSmXEw8KxVM7Qlj-tcDw/s767/16159_235401229923879_1328036208_n.png" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="767" data-original-width="461" height="640" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj6fJ-oTYOJdYDPSPgojnXPg9-y3E5PNqHpqb94tu_yBFQsTtqIZ2ykoWL4yrzPL1HNZK6DAUXl4ekE67AzLIQNyWKrKzyoO_dcxrhm7H-wDh0z_AGj8NcuGIVLSmXEw8KxVM7Qlj-tcDw/w384-h640/16159_235401229923879_1328036208_n.png" width="384" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;"><span face="Helvetica, Arial, sans-serif" style="background-color: white; color: #050505; font-size: 15px; text-align: start;">Сапата. Х</span><span face="Helvetica, Arial, sans-serif" style="background-color: white; color: #050505; font-size: 15px; text-align: start;">осе Клементе Ороско. 1930 г.</span></td></tr></tbody></table> <table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjxyNX-6ok0XXSs_bKM-UxD626ZDjIGAG_QEHxj8We4Jq7RVvauhsXy9q4LgQdIV2Ao0qcQKp2tstdmFdoqc8xTN1XTDXZtSIW93sUG5RzKkk0zwDYx6QG-WFFB2VQCTLZaUwsbUGe7nNQ/s745/523784_235230819940920_485599788_n.png" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="471" data-original-width="745" height="404" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjxyNX-6ok0XXSs_bKM-UxD626ZDjIGAG_QEHxj8We4Jq7RVvauhsXy9q4LgQdIV2Ao0qcQKp2tstdmFdoqc8xTN1XTDXZtSIW93sUG5RzKkk0zwDYx6QG-WFFB2VQCTLZaUwsbUGe7nNQ/w640-h404/523784_235230819940920_485599788_n.png" width="640" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;"><span face="Helvetica, Arial, sans-serif" style="background-color: white; color: #050505; font-size: 15px; text-align: start;">Мексикански войници. </span><span face="Helvetica, Arial, sans-serif" style="background-color: white; color: #050505; font-size: 15px; text-align: start;">Хосе Кременте Ороско. 1928 г.</span></td></tr></tbody></table><br /></div><div><div style="text-align: justify;"><i>„Ние започнахме да осъзнаваме, че притежаваме индивидуалност, цена която не е по-ниска от всяка друга. Да, ние се нуждаехме от уроците на древните и чуждестранни майстори, но и сами можехме да творим така и даже по-добре от тях. Именно тогава нашите живописци си дадоха ясна представа за страната, в която живееха. На всички картини предшестващи бъдещия разцвет се изобразяваха мексикански пейзажи и форми, родни за нас цветове: първи стъпки към освобождаване от чуждестранната тирания, все още неуверени, но подкрепени със задълбочена подготовка и строга дисциплина. Защо вечно да стоим на колене пред Кант и Юго? Слава на учителите! Но ние сме способни да дадем на света свои Кант и Юго. Или двете раси от които ние сме произлезли, не започват своя род от титаните? “</i></div> <table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjZ0xnxu4Cx3BW4-miJBEtEOEXEK_g_jwQQIPS17SSY350CHdmG5GMGEz2DGOQiDd_1sMM5soXj2DWK9Pe19ZY45T4fDuzXFyhRac0Y0QAE35va3MeqgmN4AHPYTXrfHABQS7kgOc-U1Ho/s1009/474479_235233336607335_1867115596_o.png" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="503" data-original-width="1009" height="320" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjZ0xnxu4Cx3BW4-miJBEtEOEXEK_g_jwQQIPS17SSY350CHdmG5GMGEz2DGOQiDd_1sMM5soXj2DWK9Pe19ZY45T4fDuzXFyhRac0Y0QAE35va3MeqgmN4AHPYTXrfHABQS7kgOc-U1Ho/w640-h320/474479_235233336607335_1867115596_o.png" width="640" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;"><span face="Helvetica, Arial, sans-serif" style="background-color: white; color: #050505; font-size: 15px; text-align: start;">Пикиращ бомбардировач и танк. </span><span face="Helvetica, Arial, sans-serif" style="background-color: white; color: #050505; font-size: 15px; text-align: start;">Хосе Клементе Ороско. 1940 г.</span></td></tr></tbody></table> <table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgK_rzJ_przSjIVAtDfAp0eCDbv3tATa_40nRL9RmVyszQ6dV0pSco-OX9Ytx-b2LCE7y9Djvhers9xHiQayJ379ElXNAx1CybLjm6uuOUHboi7evHhcGfqTeAHh_Uw7XycLE390gwg5OA/s1000/77462ea8c4c07f08f22f635e6d17f689.jpg" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="713" data-original-width="1000" height="456" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgK_rzJ_przSjIVAtDfAp0eCDbv3tATa_40nRL9RmVyszQ6dV0pSco-OX9Ytx-b2LCE7y9Djvhers9xHiQayJ379ElXNAx1CybLjm6uuOUHboi7evHhcGfqTeAHh_Uw7XycLE390gwg5OA/w640-h456/77462ea8c4c07f08f22f635e6d17f689.jpg" width="640" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">Боговете на съвременния свят. <span face="Helvetica, Arial, sans-serif" style="background-color: white; color: #050505; font-size: 15px; text-align: start;">Хосе Клементе Ороско. 1932-34 г.</span></td></tr></tbody></table> <table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiIalYEXnsuPJTtI_9MVRBk_q-F3W_2SPjhzPDCmUlvuJVAV0bCGd5zWdrHwp9eJDTpJF8lYkfLqoC2_PqzRdML_mGmjk8enQPhvzh9m8EhsLH2nFie56NukehPRoQTirQHhFqort_VQ0M/s1440/464655644554656.jpeg" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="539" data-original-width="1440" height="240" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiIalYEXnsuPJTtI_9MVRBk_q-F3W_2SPjhzPDCmUlvuJVAV0bCGd5zWdrHwp9eJDTpJF8lYkfLqoC2_PqzRdML_mGmjk8enQPhvzh9m8EhsLH2nFie56NukehPRoQTirQHhFqort_VQ0M/w640-h240/464655644554656.jpeg" width="640" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">Катарзис (Пречистване). Хосе Клементе Ороско. <br /><br /></td></tr></tbody></table><table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://www.blogger.com/u/1/#" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" height="640" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj5IOTkV_5xK4IyPEVQLHVnGzM_zohhO2adBHODsPyWUqyooykP0Z6Xsm3LPPxKtW14UxqRDQZ48JkATp02IbcFF5YBpbK-qZkLRBJujzK8RlPdMl9S51uLqgtRYEQLuG78SZw12JDGF2I/w487-h640/VV_2000_0054-776x1024.jpg" width="487" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;"><span style="text-align: left;">Автопортрет. Хосе Клементе Ороско. 1937 г.</span></td></tr></tbody></table><br /><div>
<iframe allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture" allowfullscreen="" frameborder="0" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/RUKJZeth_Q8" title="YouTube video player" width="560"></iframe></div></div>
Кратък филм с произведения от Хосе Клементе Ороско.<br />
<br />Червеният ездачhttp://www.blogger.com/profile/13493971582453140877noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6728622089120966100.post-59154454876314845032021-11-22T09:08:00.005+02:002021-11-22T09:08:51.009+02:00Мечти за република – Светослав Минков<div><br /><table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgHHkvgafOPBtT81ICQ228tDcxzEzjNXteuy7ZTZGZAu302i2fzGYOnHj65jqQMRTfF6xp2tU7FxEoEkHjtFOBm8fG1j6x7Qiu24Fq4tTsE-qtCQfR1em46UyL-2zT4u7OtkRJoZEpFBUg/s1200/2090_okna-rosta-mayakovskiy-3c.jpg" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="1200" data-original-width="925" height="640" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgHHkvgafOPBtT81ICQ228tDcxzEzjNXteuy7ZTZGZAu302i2fzGYOnHj65jqQMRTfF6xp2tU7FxEoEkHjtFOBm8fG1j6x7Qiu24Fq4tTsE-qtCQfR1em46UyL-2zT4u7OtkRJoZEpFBUg/w494-h640/2090_okna-rosta-mayakovskiy-3c.jpg" width="494" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">Рисунка и текст Владимир Маяковски.</td></tr></tbody></table></div><br /><h2 style="text-align: left;">Мечти за република</h2><br /> Долу монархията! Да живее републиката!<br /><br /><div style="text-align: justify;">Тоя лозунг оказа наистина такова неподозирано въздействие върху всички българи и дори великобългари, че за една нощ у нас не остана нито един монархист. Сега със свещ да търсиш някой защитник на царския режим — не можеш го намери. Довчерашни царедворци, царски демократи, монархосоциалисти, задокеански утописти и свенливо усмихнати фашисти просто плюят на монархията и настояват час по-скоро да се обяви републиката. Не могат да търпят повече тиранията на Кобургската династия. На мнозина от тях гръбнаците са счупени от дългогодишно преклонение пред царския престол. На мнозина сърцата все още правят засечка от някогашното изкачване по стълбите на двореца. Стига тоя тормоз! Стига това размахване на царски укази, чието вероломно шумолене действува убийствено върху нервите!</div><div style="text-align: justify;">И прави са хората. Години наред те са били бездушни кукли в ръцете на свирепите Кобурги — време е вече да си отдъхнат от преживените мъки и да си пият спокойно кафето в пухкаво меките прегръдки на републиката, която заедно с кафето сигурно ще им поднесе и мечтаната власт, без да унижава човешкото им достойнство. Разбира се, тая република трябва да бъде не народна, както иска Отечественият фронт, а малко по-друга. Довчерашните царедворци, царските демократи, монархосоциалистите, задокеанските утописти и свенливо усмихнатите фашисти мечтаят за известна приемственост във формата на държавното управление. Да не се скъсва изведнъж с миналото. Да не стават сътресения. Да се зачита девизът „Боже, пази България“. Изобщо те искат приятна и благочестива република — може кавханска, може великобългарска, това ще се уреди впоследствие. Важното е не те да служат на републиката, а тя да служи на тях. И още по-важно е: народът да стои малко по-далече от управлението, да си гледа работата и да не пипа постоянно конституцията с грубите си ръце.</div><div style="text-align: justify;">Републиката трябва да бъде чиста и свята, както е казал Левски. Преди всичко, възмутително е това неприлично отношение към сегашния малолетен цар, който е станал за посмешище на разните там работници, селяни и тъй наречената напредничава интелигенция. Негово величество е още невръстно дете и не бива да го оскърбяваме. Нека го оставим да си играе свободно в някой от дворците и да го възпитаваме в духа на новото време. Нека го почакаме да възмъжее. Може един ден и той да стане прочут ловец на пеперуди като дядо си Фердинанд или пък да кара влак като баща си. Може тогава и за председател на републиката да го изберем. Защо не! Такива хора като него се раждат не на сто, а на двеста години веднъж. Направете, за бога, анализ на кръвта му, надникнете през микроскопа: няма никакви червени кръвни телца, има само хабсбургски, кобургски, бурбонски и савойски сини телца. Кой от нас, българите, може да се похвали с такава кръстосана благородна кръв? А един председател на републиката трябва да се отделя от тълпата, трябва да притежава високи наследствени добродетели, с една дума — да излъчва обаянието на деликатна и възвишена личност. Допустимо ли е председателят на републиката да бъде човек от народа — какво ще кажат тогава за нас чужденците? Ще ни сметнат за варвари, ще ни нарекат диваци и после върви създавай международни връзки и искай търговски представителства от тая или оная чужда фирма.</div><div style="text-align: justify;">Нашата бъдеща република в никакъв случай не бива да бъде просяшка република — без милионери и едри търговци, без рентиери и банкери, както си въобразява Отечественият фронт. В нея, разбира се, ще има бедни, защото всички хора не са родени за охолен и безгрижен живот. Но в нея няма да има незаконно забогатели, а само законно имотни и законно напредващи люде по пътя на мирните държавни доставки и на спокойното финансово строителство, както е в другите културни страни. Защо е нужно съзнателно да опропастяваме цвета на обществото, да му отнемаме легитимните наслади от живота и да го хвърляме в отчаяние? Каква е тая праисторическа завист? Нали все за ударничество разправяме? Нека дадем възможност и на богатите да се проявят като ударници и да увеличат скромно и безшумно своето благосъстояние. От това държавата няма да изгуби, а ще спечели. Тия доказани благодетели ще й се отплатят стократно. Ще подарят икона на някоя черква, ще купят сандалки за питомците на някое сиропиталище, ще завещаят на Министерството на просветата парични дарения, от чиито лихви след триста години ще се отпускат стипендии на даровити българи.</div><div style="text-align: justify;">Едно само не трябва да се забравя: че ние сме земеделска страна и че безумие ще бъде да изграждаме тежка индустрия, и то държавна. Не е за нашата република тежката индустрия. Има си хора за тая работа — все стари и опитни доставчици, които и сега са готови на свой риск, просто от любов към занаята си, да доставят на държавата всякакви локомотиви и машини. Косите на тия спецове са побелели от доставки — защо да ги не използуваме с техните широки международни връзки за напредъка и величието на републиката? А пък народа нека го оставим да си оре земята, както са я орали неговите деди, и да не му мътим главата с разни трактори и кооперативни стопанства. Няма да вземаме пример от болшевиките, няма да правим болшевишка република… Впрочем, да живее великият Съветски съюз — нашият втор освободител! Но там, разбирате ли, работата стои малко по-иначе. Там хората са азърбайджанци, грузинци, калмици, татари, изобщо — азиатци. Има, разбира се, и славяни, но и те са азиатци. А ние, българите, сме по-близко до Запада и затова ще трябва да се развиваме и възпитаваме в духа на западната демокрация.</div><div style="text-align: justify;">И под благодатното слънце на западната демокрация нашата република ще се превърне в истинска райска градина — с увеселителни заведения и европейски музикхолове с голи красавици, с интимни клубове за сделки, флирт и бридж, с приветливи търговски кантори за внос и износ. Приятни дами с приятни обноски ще се разхождат от сутрин до вечер по улиците, ще дъвчат деликатно пасти в многобройните републикански сладкарници и ще си разменят сексапилни погледи със също такива приятни и сияещи от брилянтин господа. А наоколо животът празнично ще шуми и ликуващите клаксони на луксозни лимузини весело ще огласят простора. И докато републиканската полиция (за бога — не милиция!) ще пази реда и спокойствието, генералщабните офицери ще потракват галантно токовете на лачените си ботуши и ще чертаят с едри линии върху картата на Балканския полуостров бъдещите граници на републиката…</div><div style="text-align: justify;">Така мечтаят довчерашните царедворци, царските демократи, монархосоциалистите, задокеанските утописти и свенливо усмихнатите фашисти и очакват с нетърпение деня на референдума. И в това състояние на радостна възбуда те постоянно поглеждат своите скъпи часовници с царски вензели, вадят из джобовете си сребърни табакери пак с царски вензели и пушат цигара след цигара, а цигарите извиват тънък дим между нежните им пръсти, по които блещукат златни пръстени със същите царски коронки и монограми. Досадни царски спомени, станали вече куриози. Невинни исторически куриози.</div><div style="text-align: justify;">И невинните любители на невинните исторически куриози придават на лицата си съвсем невинен израз.</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;">Долу монархията! Да живее републиката!</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;"><i>Светослав Минков, 1946 г.</i></div>Петър Христозовhttp://www.blogger.com/profile/07451900593429064292noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6728622089120966100.post-76504251564113969352021-11-19T17:54:00.002+02:002021-11-19T20:47:19.497+02:00Дълбоките корени – Орлин Василев<br /><table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEilNvlGBUslMqODksyVRPiEFNqexFCRQ_IWXlcYKkP2DnHaynZNxH6gW_LfL3w6M7KtxcrUK5OsMHRsO2RqTkSUlfEw15mqSuipVijQVKFEnmjy2E-j4DbQq_04mBSLaWGfsSZcoXr3zOgp/s960/52993350_2209518462402900_1687095305993977856_n.jpg" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="960" data-original-width="655" height="640" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEilNvlGBUslMqODksyVRPiEFNqexFCRQ_IWXlcYKkP2DnHaynZNxH6gW_LfL3w6M7KtxcrUK5OsMHRsO2RqTkSUlfEw15mqSuipVijQVKFEnmjy2E-j4DbQq_04mBSLaWGfsSZcoXr3zOgp/w437-h640/52993350_2209518462402900_1687095305993977856_n.jpg" width="437" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">Художник Борис Ангелушев</td></tr></tbody></table><br />ДЪЛБОКИТЕ КОРЕНИ<br /><br /><div style="text-align: justify;">Нито едно от по-значителните политико-обществени движения в новата история на България, включително мощното съпротивително движение срещу фашизма и хитлеристкия империализъм, не може да се разбере и оцени напълно добре, ако се забравят дълбоките влияния, които оказа върху сформирането на народностната ни психика петстотингодишното ч е р н о р о б с т в о под анадолските завоеватели и борбите на българския народ за национално освобождение.</div><div style="text-align: justify;">Като реален обществен фактор не бива да се недоглежда и отношението на дълбока признателност на българския народ към своя освободител – великия руски народ. Огромно влияние върху нашия трудов народ и интелигенция оказа и Великата октомврийска революция, създаването и укрепването на Съюза на Съветските Социалистически Републики.</div><div style="text-align: justify;">На трето място трябва винаги да се има предвид влиянието на социализма в България и борбите на работническата класа и селските маси за икономическото си и политическо освобождение.</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;">Петвековното турско робство причини на целокупното ни национално развитие необхватни с човешкия разум злини. То замрази за дълги столетия една самобитна култура, която, ако би се развивала с началната си скорост, днес би придавала на страната ни непознат за много от напредналите страни културен облик.</div><div style="text-align: justify;">Но същото петстотингодишно робство допринесе и някои добрини на народа ни:</div><div style="text-align: justify;">То, най-напред, просмука народностното съзнание със с т р ъ в н а о м р а з а к ъ м в с я к а р о б и я и п о д т и с н и ч е с т в о, с ненавист и презрение към всеки тиранин и завоевател на чужди земи.</div><div style="text-align: justify;">Многовековното иго превърна едва ли не в инстинкт ж а ж д а т а з а с в о б о д а и с т р е м е ж а к ъ м н е з а в и с и м о с т. То накара българите да запомнят и нивга да не забравят, че свобода и независимост не се даряват, че те само с оръжие се извоюват, само чрез кървави жертви могат да се бранят и отстояват.</div><div style="text-align: justify;">Робията под отоманците, след като изравни в бедността, труда и теглото преобладаващото мнозинство на българите, ги надъха с естественото ч у в с т в о з а р а в н о п р а в и е т о н а ч о в е ц и т е, накара ги навреме да разберат, че всяка власт, щом не е по воля народна, е власт враждебна, противонародна.</div><div style="text-align: justify;">Робството разви обществените ч у в с т в а н а в з а и м о п о м о щ и с о л и д а р н о с т, научи българите да редят общинските си и обществени дела върху началата на демократическата изборност и представителство, да отхвърлят всека власт, дошла по силата на икономически предимства, да не признават никакво наследствено право на власт и да уважават само онзи обществен първенец, който непрекъснато жертвува личното си добруване заради общественото преуспяване.</div><div style="text-align: justify;">Най-сетне, петвековното робство под чуждия завоевател вкорени още по-здраво във всички българи ч у в с т в а т а н а б р а т с к о е д и н с т в о к ъ м о с т а н а л и т е с л а в я н и, породи и закрепи убеждението, че без помощта на „дядо Ивана“ – на руския народ, най-големия, най-могъщия от братята на славянското семейство никакво освобождение не може да се постигне. А когато вековната надежда на българския народ наистина се сбъдна, когато б р а т у ш к и т е се вдигнаха от далечната си земя на чутовен поход да спасяват славянския събрат и в кървави епически жертви ни донесоха първото освобождение – тогава чувството за славянска близост се претопи в дълбока пламенна обич към русите. Тази обич проникна в целия наш живот, преля в песните и приказките, в литературата и училището, влезе в кръвта на изстрадалите до степен, която ще си остане непонятна за всички чужденци, които не са теглили робство и не са получавали освобождение, извършено не в дипломатическа канцелария, а чрез кървавите битки при Плевен, Шейново, Шипка, Стара-Загора, пред самите очи и рамо до рамо с поробените.</div><div style="text-align: justify;">Българският народ все така непосредствено можа да види и след войната, с каква алчна враждебност се насочиха всички други империалистически хищници, за да унищожат придобивките на скъпо заплатената от руския народ наша свобода. Той видя, как на Берлинския конгрес тялото на младата българска държава беше разкъсано, как подвигът на славянския брат бе омаловажен, как без неговата повторна защита бисмарковци отново щяха да ни върнат към дивашкото турско средновековие. И това не само вкорени още по-дълбоко народната любов към славянска Русия, но изгради историческото убеждение, че за България няма да има свобода и независимост от деня, в който нейната политика се отдели от привързаността към Русия.</div><div style="text-align: justify;">„Два исторически факта са свързали българския народ с великия руски народ, – писа Георги Димитров в съветския в. „Правда“ от 16. IХ. 1943 год.</div><div style="text-align: justify;">П ъ р в о – България е получила своето национално освобождение от ръцете на руския народ. Този факт е укрепил сред българския народ дълбоки традиции на признателност и любов към руския народ.</div><div style="text-align: justify;">В т о р о – българският и руски народи са свързани с общността по съдба на славянските народи в борбата против тевтонските стремления за поглъщане на славянството. Кръвното славянско родство, близостта на езика, общността на писмеността и културата, общността на интересите в борбата против немската опасност са създали основата на неразрушимата връзка между българския и руски народи. Всички крупни дейци на българското национал-освободително движение в течение на 19 век се явяват горещи и убедени поборници на руско-българското братство. В лицето на братския руски народ, особено след Освобождението на България от руските войски, българският народ вижда своя освободител и голямата опора за своето национално съществувание“.</div><div style="text-align: justify;">Въодушевен от тези свои основни чувства и стремежи, опрян на тези свои ръководни начала – нашият изстрадал народ разгърна юначни сили, за да уреди под напътствието на първите си, наистина мъдри, руски съветници своята млада държава.</div><div style="text-align: justify;">Великото народно събрание приема демократическата за времето си конституция, всяко селище изгражда демократическото си общинско самоуправление, страната се замрежва с модерни училища. Любовта към свободата, готовността да се пренесе мило и драго в защита на роба, благодарността към братята-освободители – ето основите на общественото възпитание на подрастващите поколения. Подвизите на хайдутите, легендарните дела на революционерите като Левски и Ботев, Бенковски и Каблешков, Кочо Честименски и толкова други са славни образци за сформирането на българския нов гражданин. Ботевият стих: „Тоз, който падне в бой за свобода – той не умира!“ е главна мярка за нравствената стойност на човека.</div><div style="text-align: justify;"> </div><div style="text-align: justify;"><table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjZb_vlIWdrF3pSq11jwjpYFUCpJjI5o7o74yOil8KnlopHJlsH4cx08hNSIhcm30zdjDyt-HrYslJiM5eoYleq9COyARUvkpya8xLcQQAN_WgRHQRDzEo2ooDODsV2chr4m1bI48XFovLm/s1231/964308_384430558354278_618196979_o.jpg" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="866" data-original-width="1231" height="450" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjZb_vlIWdrF3pSq11jwjpYFUCpJjI5o7o74yOil8KnlopHJlsH4cx08hNSIhcm30zdjDyt-HrYslJiM5eoYleq9COyARUvkpya8xLcQQAN_WgRHQRDzEo2ooDODsV2chr4m1bI48XFovLm/w640-h450/964308_384430558354278_618196979_o.jpg" width="640" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;"><span face="Helvetica, Arial, sans-serif" style="background-color: white; color: #050505; font-size: 15px; text-align: start;">"Посрещане на Съветската армия освободителка"</span><br style="animation-name: none; background-color: white; color: #050505; font-family: Helvetica, Arial, sans-serif; font-size: 15px; text-align: start; transition-property: none;" /><span style="background-color: white; text-align: start;"><span face="Helvetica, Arial, sans-serif" style="color: #050505;"><span style="font-size: 15px;">Братската могила в Пловдив, скулптор Любомир Далчев.</span></span></span></td></tr></tbody></table><br /></div><div style="text-align: justify;">Породените под влиянието на робството и борбите за освобождение чувства на омраза към робията, на свободолюбие и независимост, на обич към потиснатите и на готовност да им се помогне, на славянска и международна солидарност – бяха, наскоро след освобождението на България, още по-задълбочени, осмислени и целеустремени от влиянието на н а у ч н и я с о ц и а л и з ъ м, пренесен в България от Димитър Благоев, един от първите и най-значителни Марксови ученици.</div><div style="text-align: justify;">Условията в новоосвободена България благоприятствуваха за разрастването на социалистическото влияние, и то наистина обхвана голяма част от народната интелигенция, пренесено бе чрез народното учителство сред младежта в училищата, а когато революционният социализъм стана светоглед и учение за действие и на младата българска работническа класа – това влияние стана крупен обществен фактор.</div><div style="text-align: justify;">Идеите на социализма и борбите на работническата класа от началото на нашия век послужиха за пример и повлияха за създаването и бързото разрастване на друго едно политикообществено движение, чийто изразител и представител стана Българският земеделски народен съюз, предвождан от видния общественик и държавник, Александър Стамболийски.</div><div style="text-align: justify;">Това бе движение на селската маса, която търсеше изход от все повече влошаващото се положение на българското село в кооператизма, в стопанското и политическо реформиране на страната.</div><div style="text-align: justify;">Преобладаващото мнозинство от последователите на Земеделския съюз бе дълбоко демократично и борчески настроено срещу хищническия грабеж на градската и селска едра буржоазия, срещу политиката на немския агент Фердинанд и неговата дворцова клика. Народните маси, следващи Земеделския съюз бяха за оная линия на международна политика, която водеше към братско разбирателство със славянските народи, към съпротива на немската империалистическа агресия на Балканите.</div><div style="text-align: justify;">Без едно по-точно познаване на борбите и взаимоотношенията на двете най-мощни политически движения, представени от Работническата партия (комунисти) и от Земеделския народен съюз, не биха могли да се схванат правилно политическите събития в България от първата европейска война до наши дни.</div><div style="text-align: justify;">Под влиянието на тези две партии целият трудов български народ – и работници и селяни, и прогресивна интелигенция – бе въвлечен в такъв активен обществен и политически живот, какъвто невинаги познават и най-напредналите буржоазно-демократични страни.</div><div style="text-align: justify;">Чрез една обширна и многообразна половинвековна културнообществена и политическа просвета – организираните и неорганизираните в двете политически партии български работници и селяни изясняваха разбиранията си по основните въпроси на вътрешната и международна политика.</div><div style="text-align: justify;">Неведнъж се е изтъквало, че българите били „политикани“. И наистина: високото обществено съзнание, ясното разбиране, което проявява трудовият български народ към всички обществени и политически проблеми се потвърждава от всички факти на нашия живот през последните три десетилетия – преди всичко от събитията в края на първата световна война, от първото настъпление на фашизма през 1923 година, та и до разгоряване съпротивата срещу нападателя през 1941 -- 1944 г.</div><br /><div style="text-align: justify;">Друг мощен фактор за разпалване на съпротивата срещу хитлеристката агресия бе неоспоримо огромното влияние, което оказваше върху най-широките народни маси Съюзът на Съветските Социалистически Републики, уважението и обичта, които изпитва към него българският народ. В основата на това влияние, както изтъкнахме, лежеше вековната привързаност на по-малкия към по-великия събрат от славянското семейство, както и всенародната благодарност на освободените към своя освободител, дал толкова жертви за нашата свобода. Но „нужно ли е да се казва, че след като руският народ ликвидира царизма и взе съдбата си в собствените си ръце, се създадоха изключително благоприятни условия за разцвета на най-сърдечната дружба между двата славянски народи?“ (Г. Димитров).</div><div style="text-align: justify;">Чрез обширната осведомителна и просветна дейност, която разгърна Българската комунистическа партия за истината в СССР, и чрез осветленията на редицата честни наблюдатели, нашите народни маси успяха, непосредствено след революцията, да се опознаят с истинското положение върху шестината от земното кълбо, да се развълнуват от огромното по своето историческо значение преустройство, което ставаше там.</div><div style="text-align: justify;">Малко са народите в света, на които антисъветската пропаганда толкова малко да е повлияла. Никакви вражи усилия не можаха да поклатят верността на българския народ към руския, здравата му привързаност към брата-освободител.</div><div style="text-align: justify;">Непоклатимо остана убеждението на българските работници и селяни, че само СССР – верен и последователен на своята национална политика – може да бъде безкористен към държавата, към свободата и независимостта ни.</div><div style="text-align: justify;">Дори когато немското завоевание беше в апогея си, когато реакцията виеше от радост и възторг, и последните български овчари не се отказаха от старото си убеждение, че за България ще има добруване само ако се прекърши политиката на слугуване на немците и се тръгне към сближаване с политиката на СССР.</div><div><div style="text-align: justify;">Ето защо, целият наш трудов народ изтръпна, когато Германия обяви война на Съветския съюз; в тези чувства на нашия народ се корени обяснението на въпроса, защо българското съпротивително движение доби своя най-мощен размах едва след като немските войски нападнаха великия наш брат и освободител.</div><div style="text-align: justify;">Когато хитлеристките бронирани орди наближиха Москва, работници, селяни и интелигенти бяха обзети от дълбоко безпокойство: погиването на Съветския съюз значеше за българите ново многовековно робство – вече не под турците, а под тевтонците, новите варвари, пред чиято жестокост делата на някогашните хуни изглеждат едва ли не милосърдни. Все повече и повече борци хващаха горите и планините, защото всички чувствуваха и съзнаваха, че защитата на свободата и независимостта на собствената им родина против тевтонските завоеватели е в същото време защита и на Съветския съюз, чиято победа над Германия означаваше и спасяването на българския народ от германското варварско иго.</div></div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div><i>Орлин Василев</i><div><i>Откъс от книгата „Въоражената борба“, 1946 г.</i></div></div>Петър Христозовhttp://www.blogger.com/profile/07451900593429064292noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6728622089120966100.post-25285571099623000132021-10-30T14:50:00.000+03:002021-10-30T14:50:29.126+03:00Никос Казандзакис – вечният призив към човечност<p> </p><table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgCyOypMrw8_GF9VTb7K3-CaDrH0b4cC0ggXeKA57vo464n7kYXe6JRLoMP2Sas0yn08Zsork32AqwMO0cG7nr1qafM3LP2XUlknOTVy3lxhkug5OjqfAPZnjnWoaJ0H37ku_E7m-h_2Qs/s1024/9.jpg" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="1024" data-original-width="679" height="400" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgCyOypMrw8_GF9VTb7K3-CaDrH0b4cC0ggXeKA57vo464n7kYXe6JRLoMP2Sas0yn08Zsork32AqwMO0cG7nr1qafM3LP2XUlknOTVy3lxhkug5OjqfAPZnjnWoaJ0H37ku_E7m-h_2Qs/w265-h400/9.jpg" width="265" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">Никос Казандзакис</td></tr></tbody></table><br /><div>– Стигни, докъдето можеш!<br />Това беше твоят глас; никой друг на този свят не би могъл да изрече такава мъжка дума, само ти, ненаситни Дядо! Не си ли ти непоколебимият, непреклонният, въпреки безнадеждността, вожд на готовото за бой мое поколение? Та нали ние, ранените, гладните, лудите глави, железните глави, зарязахме охолния живот и сигурността и начело с теб се хвърляме напред, за да разчупим границите?<br />Най-сияйният образ на отчаянието е Бог; най-сияйният образ на надеждата е Бог; отвъд надеждата и отчаянието, отвъд прастарите граници ме тласкаш, Дядо. Къде ме тласкаш? Поглеждам около себе си, вглеждам се в себе си; добродетелта обезумя, геометрията обезумя, материята обезумя; трябва отново да дойде законодателят Ум, да наложи нов ред, нови закони; по-пълна хармония да зацари в света.<div><br /><i>Никос Казандзакис, "Рапорт пред Ел Греко"</i><br /><br /><br />Но изведнъж, изсред селото, от най-високата тераса — пронизителен, сърцераздирателен вик; една душа се разкъсваше: „Боже на Израил, Боже на Израил, Адонаи, докога?“. Не беше един човек, беше цяло село, което сънуваше и викаше, цялата, ведно с костите на умрелите, ведно с корените на дърветата, земя на Израил. Земята на Израил, обхваната от родилни болки, не можеше да роди, и викаше.</div><div><br /><i>Никос Казандзакис, Последното изкушение</i></div></div><div><br /></div><iframe allow="autoplay; encrypted-media; fullscreen; picture-in-picture;" allowfullscreen="" frameborder="0" height="360" src="https://vk.com/video_ext.php?oid=-166973493&id=456239060&hash=fadf0b72cb464877&hd=1" width="640"></iframe><div>Микис Теодоракис дирижира балета „Зорба гръка“ в Мюнхен през 1995 г.</div>Червеният ездачhttp://www.blogger.com/profile/13493971582453140877noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6728622089120966100.post-56570922174330940722021-09-22T16:22:00.003+03:002021-09-22T16:40:37.682+03:00Русчушката кървава баня<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgbR0QpjjgG1RLd7adFhcIvn9QhUTavfKADn97xDiTpkI1hsfPwSfpF3gph7l23gHDafcnI2I57eZhPnzSVcz2bzsQdJkZt6BVGWh24CIGJ59h05fIbzOgUAUdlw8tXq7gB9BzgIw2klPs/s476/40549.jpg" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="334" data-original-width="476" height="281" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgbR0QpjjgG1RLd7adFhcIvn9QhUTavfKADn97xDiTpkI1hsfPwSfpF3gph7l23gHDafcnI2I57eZhPnzSVcz2bzsQdJkZt6BVGWh24CIGJ59h05fIbzOgUAUdlw8tXq7gB9BzgIw2klPs/w400-h281/40549.jpg" width="400" /></a></div><p style="text-align: justify;">РУСЧУШКАТА КЪРВАВА БАНЯ<br /></p><p style="text-align: justify;">В основата на първото „царско клане“ в независима България е любовта на двама русенци - той: Юрдан Стефанов, 32 годишен, вдовец, чиновник в Русенската земеделска банка, тя: Емине Саафет Афуз Мехмедова, "хубаво турско момиче", ненавършило 16 години, но решило да смени вярата си, за да стане съпруга на Юрдан. Турският пълномощен министър в Софиия Асим бей, узнал за предстоящото покръстване на Саафет и готвената сватба, превръща случая в политически - "потъпкване на турската релия".<br /></p><p style="text-align: justify;">Правителството на Демократическата партия се намесва твърдо с цел да запази добрите си отношения с турското правителство, като истинската причина е, че предстояло цар Фердинанд да се срещне със султан Абдул Хамид II - първата среща след обявяване на независимостта на България. Именно страхът от проваляне на царската визита довежда до заповедта на министъра на вътрешните работи Михаил Такев: "Стреляйте на месо!". </p><p style="text-align: justify;"></p><p style="text-align: justify;">Убити са 17 българи, а ранени около 70 души. !</p><p style="text-align: justify;">Описаните по-горе събития се случват на 28 февруари 1910 година и слагат началото на поредица кървави изстъпления над българския народ от династията на Кобургите.<br /></p><p> </p><p><i>По материали от "Жив в паметта", Живодар Душков, 2013 Русе.</i><br /></p><p> </p>Червеният ездачhttp://www.blogger.com/profile/13493971582453140877noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6728622089120966100.post-5021774118143591662021-09-04T09:41:00.000+03:002021-09-04T09:41:15.873+03:00Из тактика на партизанската борба в България – Славчо Трънски<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjKVRmiAnxWhNO5HO1tpfvvBlJUHrBZkCAHTQFltVsOgA2V1MLIyOgyloTHNIMYQ02wKlbHpA5qULB7FUGtCL5FSsUcjti5kxDt_xLC6sLkTP9V0HrsXwU0R1mNE7Ppi45_6D7Kt1e0RcI/s800/slavcho+trnski.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="800" data-original-width="592" height="400" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjKVRmiAnxWhNO5HO1tpfvvBlJUHrBZkCAHTQFltVsOgA2V1MLIyOgyloTHNIMYQ02wKlbHpA5qULB7FUGtCL5FSsUcjti5kxDt_xLC6sLkTP9V0HrsXwU0R1mNE7Ppi45_6D7Kt1e0RcI/w296-h400/slavcho+trnski.jpg" width="296" /></a></div><br /><h2 style="text-align: left;">Откъси от книгата „Из тактика на партизанската борба в България“.</h2><br /><h3 style="text-align: left;">***</h3><div><div style="text-align: justify;">Овладяването на свободна територия е прелюдията към въстанието. След като народът е спечелен, армията деморализирана, а партизанските сили значително пораснали и правителството е в криза, значи въстанието е назряло. Това се чувствува по демонстрациите и стачките. А в навечерието на Деветосептемврийското въоръжено въстание започнаха стачки и демонстрации по цялата страна. Миньорите и железничарите се вдигнаха на стачка, народът от градове и села излезе на демонстрации. Никой вече не можеше да спре този поток от хора, никой не бе в състояние да укроти гнева на хилядните маси, събирал се години наред в душите им. Нито прехвърлените през границата английски и американски шпиони, нито демагогското правителство на Муравиев — последната отрепка на буржоазията.</div><div style="text-align: justify;">Ентусиазмът растеше не с дни и часове, а с минути и секунди. Всички чакаха Съветската армия, тази армия, която разгроми най-мощната буржоазна армия в света, тази армия, която донесе свободата на много страни и народи, пъшкащи под фашистко иго, тази армия, която донесе свобода и на българския народ. С нея се сля народоосвободителната въстаническа армия на българския народ за да тръгнат заедно нататък към Берлин и да помогнат за освобождението на Югославия, Гърция, Албания, Унгария и Австрия.</div><div><br /></div><br /><h3 style="text-align: left;">Изводи от партизанската борба</h3><br /><div style="text-align: justify;">За да се направят правилни изводи за партизанската борба, трява да се познава добре обстановката, при която тя бе организирана и водена. А тази смела и самоотвержена борба нарежда българския народ на едно от първите места в разгрома на фашизма.</div><div style="text-align: justify;">Когато се говори за обстановката в България, справедливо е да се изтъкне, че тя бе много сложна и много труд- на. Армията, полицията и цялата администрация си останаха непокътнати, а присъствието на немски войници в страната укрепваше още повече положението на фашистите. Като се прибави към това и спекулацията на буржоазията, че вековните национални интереси на България били осъществени благодарение „мъдрата“ политика на царя и правителството, може да се видят докрай трудностите, които трябваше да преодолява комунистическата партия и цялото партизанско движение.</div><div style="text-align: justify;">Тези трудности се отразяваха преди всичко върху създаването на партизанското движение, върху неговите първи стъпки, а по-късно и върху неговата масовизация.</div><div style="text-align: justify;">Партията прояви изключителен талант, умение и далновидност. Тя творчески приложи ленинската стратегия и тактика, като събра и организира за борба под знамето на ОФ антифашистки сили. Макар преследвана на всяка крачка, тя издържа и на бесилките, и на разстрелите и доведе борбата до победния край.</div><div style="text-align: justify;">Правилната стратегия и тактика, която приложи БКП, се изразяваше и проявяваше в правилното определяне на политическата линия, верните оценки на събитията, своевременното реагиране на обстановката, мобилизиращите лозунги, около които се обединяваха работническата класа, трудовото селячество и прогресивната интелигенция. </div><div style="text-align: justify;">Правилно бяха определени и целите на борбата. Ло-; зунгът за ликвидиране на капитализма и фшизма и установяване на народнодемократична власт допадна на огром-: ното мнозинство от населението на България.</div><div style="text-align: justify;">Реални и изпълними бяха и задачите, които партията поставяше. Ако тя бе издигнала лозунга въоръженото въстание да се извърши през 1941, 1942 или 1943 г., той Щеше да е нереален. Нямаше да бъде реален през тези години и лозунгът за масовизиране на партизанското движение. Такива лозунги тя издигна по-късно, когато обстановката бе най-благоприятна. Партията умело използува ефекта от събитията на Източния фронт. В зависимост от тяхното развитие тя задържаше или форсираше разгръщането на партизанската борба. А за въстание избира най-подходящия момент, когато съветското правителство обяви война на България, когато народните маси не желаеха да живеят по старому, а буржоазията беше безсилна да управлява по новому.</div><div style="text-align: justify;">През всичкото време Съветската армия бе вдъхновение и опора на нашата борба, а за успеха на Деветосептемврий- ското въстание тя бе решаващата сила.</div><div style="text-align: justify;">Партията постепенно усложняваше задачите. От малки саботажи и акции тя отиваше към големи саботажи и крупни акции; от отбрана преминаваше в настъпление; от блокиране на махали към завземане на големи селища.</div><div style="text-align: justify;">Партията приложи умела тактика и спрямо армията. Колко плодоносна е била нейната нелегална дейност говори фактът, че тя успя да разложи армията и я накара да вдигне оръжието срещу монархията, в защита на свободата на народа. С това партията даде чудесен пример как се превзема крепост отвътре, как най-мощното оръдие на диктатурата на буржоазията се насочва против нея.</div><div style="text-align: justify;">Българската комунистическа партия прояви умение и по отношение на ръководството на партизанското движение. Макар да ставаха провали и от строя да излизаха най-значителен брой от подготвените революционери, на мястото на загиналите заставаха други и работата продължаваше, без да се получават сътресения.</div><div style="text-align: justify;">А това, че партията развя знамето на Отечествения фронт, знамето на всички антифашисти, бе едно мъдро решение, един стратегически успех. Вън от Отечествения фронт никой не можеше да обедини силите на народа. Отечественият фронт е, който фактически изолира реакционната буржоазия.</div><div style="text-align: justify;">Българската комунистическа партия умело използува и благоприятното влияние на партизанското движение в Югославия и Гърция. Еднаквите цели в борбата на трите народа водеше до единомислие, а оттук и до единодействие. Такова единомсилие и единодействие съществуваше в цялата партия, в Главния щаб, в цялото партизанско движение и то беше най-големият залог за успеха, за победата.</div><div style="text-align: justify;">Партията имаше едно зряло, изпитано ръководство. Георги Димитров, Васил Коларов, Станке Димитров, Антон Иванов, Трайчо Костов, Цола Драгойчева. Христо Михайлов, Георги Дамянов бяха хора с голям революционен опит.</div><div style="text-align: justify;">Буржоазията прави много опити да измами ЦК. Както с назначаването на Багрянов, така и с назначаването на Муравиев за министър-председател се правеха ходове да се изолира Съветският съюз от Балканите и да се докарат англо-американците. Но партията прояви далновидност. Тя не повярва на лъжите, а, напротив, предприе действия за тяхното разобличаване и за пълна изолация на реакцията.</div><div style="text-align: justify;">Партизанското движение имаше добро зряло военно ръководство. В него бяха подбрани най-опитните професионалисти революционери, като Емил Марков, Христо Михайлов, Цвятко Радойнов, а след тяхната гибел — Владо Тричков и други.</div><div style="text-align: justify;">Партизанската борба се разгърна на широк фронт. Тя имаше много особености. Дори всеки район, всяка зона си имаше своите особености. Партията и тук подхождаше творчески, като намираше най-подходящите форми и начини за работа.</div><div style="text-align: justify;">Разбира се, тази борба на българския народ струва твърде скъпо. За близо 20 години, като се почне от 1923 до 1944 г., повече от един милион жени и мъже минаха през полицейските участъци, заподозрени в антифашистка дейност. През периода 1941 —1944 г. — най-тежкият период за партията и народа — загинаха 9140 партизани, 20 070 ятаци и помагачи, бяха изгорени 2139 къщи, а през арестите минаха 64 345 души. От тях около 10 000 бяха осъдени на затвор, а 31 150 бяха пратени в концлагери. За участие в борбата бяха интернирани над 15 000 души.</div><div style="text-align: justify;">Фашистите не пощадиха и жените, и децата. Повече от 650 жени и 1000 малолетни бяха в затворите и концлагерите.</div><div style="text-align: justify;">Тези данни говорят не само за жестокостите на буржоазията, която беше на власт, те говорят преди всичко за мащабите и активността на антифашистката борба.</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><br />Славчо Трънски</div><div><br /></div><div><br /></div><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhSpe34H-GIv-0Fr51cZ__HXwW8tQKm6lGbm__UjGGb4LM78tKZjnMWWVFBrDfAaC9gl81eUkEzNxFQSZrtlT8fCKb_4ULNsmbzDsgiKFyqo-wuPIBqpgtXGz8T8Ar7QaagdhZiR6IhtDo/s1062/c+-+1i.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;" target="_blank"><img border="0" data-original-height="1062" data-original-width="709" height="400" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhSpe34H-GIv-0Fr51cZ__HXwW8tQKm6lGbm__UjGGb4LM78tKZjnMWWVFBrDfAaC9gl81eUkEzNxFQSZrtlT8fCKb_4ULNsmbzDsgiKFyqo-wuPIBqpgtXGz8T8Ar7QaagdhZiR6IhtDo/w268-h400/c+-+1i.jpg" width="268" /></a></div><br /><div><br /></div><div><br /></div><div>Пълен текст на книгата: <a href="http://www.omda.bg/page.php?tittle=Славчо_Трънски_Из_тактиката.">http://www.omda.bg/page.php?tittle=Славчо_Трънски_Из_тактиката.</a></div>Червеният ездачhttp://www.blogger.com/profile/13493971582453140877noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6728622089120966100.post-19566093302294733332021-08-03T18:30:00.000+03:002021-08-03T18:30:55.816+03:00Що е социализъм – Георги Кирков<div><p></p><table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg4QgIuMy7yxH6SzmjtcuMBQnsek1LQl6QOFl50G6gs21XipSAxKkDQ0LfrMQ2QNyjf7Y0EBv_MEuYfprY1LyH0prusCPTsmAH6NUwhm5AhVdVdVMtUDpa8o9krc0wLI9Oy7MfXWoweBpU/s1024/i.jpeg" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="427" data-original-width="1024" height="266" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg4QgIuMy7yxH6SzmjtcuMBQnsek1LQl6QOFl50G6gs21XipSAxKkDQ0LfrMQ2QNyjf7Y0EBv_MEuYfprY1LyH0prusCPTsmAH6NUwhm5AhVdVdVMtUDpa8o9krc0wLI9Oy7MfXWoweBpU/w640-h266/i.jpeg" width="640" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">Художник Диего Ривера<br /></td></tr></tbody></table><br /> ЩО Е СОЦИАЛИЗЪМ?<br /><br /></div><div style="text-align: justify;">Колкото глави – толкова и умове, казва българската пословица. Същото може да се каже и за случаите, когато стане дума да се отговори на въпроса, какво нещо е социализъм. Според едни той. е нещо ужасно, което разбърква главите на хората и ги кара да събарят света; според други – това е една хубава и благородна утопия, която обаче не може да бъде прокарана в живота. Според. трети, които се. пъчат, че разбират всичко на тоя свят, социализмът не е друго нищо освен един режим, една наредба, извънредно справедлива и крайно удобна, към която трябва да се „стреми“ всякой благороден и благовъзпитан человек, като се „труди“ същевременно да увлича подиря си и всички ония, които се наричат работници и сиромаси. Накъсо, колкото глави – толкова и отговори. Любопитното е и това, че има хора, който се броят за социалисти, но при всичко това представленията им за социализма в много малко се отличават от горните.<br /></div><div><br /></div><div style="text-align: justify;">Що е тогава социализъм ? Ако-се взрем в областта, дето той борави, и начините, според които борави, отговорът е следующият: социализмът е едно, положено на строго научни основи, учение, което отражава в себе си целокупните стремления на наемните работници, или с други думи – той е „теоретическото изражение на борбата на наемния труд с капитала“, на наемната работническа класа с оная на капиталистите, които владеят средствата за произвеждане и поради това „на законно основание“ обират плодовете на наемния труд. От тук следва, че социализма не е нито наредба, нито. някаква опасна мътил за хорските глави, а чисто и просто една научна обществена теория, която подпълно отговаря на действителността, която е вече сама действителност, защото в това време, когато многоучените професори и философи, български и чужди, напразно хабят хартията и мастилото си, за да доказват уж несъстоятелност и химеричност – в това време, казваме, милиони наемни работници открито се прогласяват за нейни привърженици. За какво се борят тия милиони? Нима за вятъра? Към какво се стремят? Нима към небето? Нито най-малко. тия милиони се борят преди всичко да станат пълни господари на своя труд, господари на плодовете от своя труд. Този труд обаче не е единичен, а обществен; той е сумата на целокупните усилия на работниците и има за крайна цел да задоволи житейските нужди на цялото общество; плодовете му обаче благодарение на обстоятелството, че средствата за произвеждане са частна собственост остават частно притежание, или по-вярно – плячка за неколцина готовановци. Привържениците на социализма, наемните работници преди всичко, се стремят да премахнат плячкосването, да направят средствата за произвеждане (сечивата и земята) обществени, а заедно с тях и плодовете на съществующия вече обществен труд. Чрез социализма към пълна политическа и икономическа свобода – ето пътя, по който върви днес работническата класа.<br /></div><div><br /><table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhk9qDMOvXYgYQ8Y8CruBBkjUpoTOYBNejQB0aHYSl4icqEvWcnS2t2cpsyT3lFG4FFVnlFwEXiRy2KHFtDEPXeWCzsBv5W_DKTKjX803K_eBjrEC5y5CvDErPoN7qUedw9qX4PEQyvtGI/s1920/regnum_picture_1555575282834565_normal.jpg" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="1011" data-original-width="1920" height="338" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhk9qDMOvXYgYQ8Y8CruBBkjUpoTOYBNejQB0aHYSl4icqEvWcnS2t2cpsyT3lFG4FFVnlFwEXiRy2KHFtDEPXeWCzsBv5W_DKTKjX803K_eBjrEC5y5CvDErPoN7qUedw9qX4PEQyvtGI/w640-h338/regnum_picture_1555575282834565_normal.jpg" width="640" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">Художник Диего Ривера.<br /></td></tr></tbody></table><br />СЪЩНОСТТА НА СОЦИАЛИЗМА<br /><br /></div><div style="text-align: justify;">Миналия път, като отговаряхме на въпроса, що е социализъм, ние намерихме, че той е едно обществено учение, което, като се основава върху неопровержимите данни на науката и фактите на обществената действителност, нагледно и осезателно обяснява това, което работническата класа независимо от него крие в себе си като отделна обществена класа, повикана да изпълни една историческа задача в живота и развитието на човешкото общество. С други думи, според сполучливото изражение на един от основателите на научния социализъм Фридрих Енгелс социализмът е „теоретическото изражение“ на борбата на наемната работническа класа с оная на господарите и капиталистите. Оттук логически следва, че социализмът не създава тая борба, както искат да кажат невежествените противници: на социализма, защото тя съществува независимо от него – а просто я прави съзнателна, т. е. чрез социализма наемната работническа класа дохожда по научен път да съзнае своята историческа задача и да насочи борбата си в духа на тая задача.<br /></div><div><br /></div><div style="text-align: left;"><div style="text-align: justify;">Тук именно се крие както същността на сегашния, научен социализъм, така и основната разлика между него и онзи, по-предишния, който се нарича ненаучен, утопичен. социализъм, научният социализъм, като се осланя върху класовата. борба на работниците, на която той служи като „теоретическо изражение“, естествено намира, че при сегашния вървеж на общественото развитие (трупане капитали, от една страна, и наемнически ръце – от друга) само наемната работническа класа е класата, която, проникната от съзнанието на своите класови интереси, ще може да преобразува обществото тъй, както е най-справедливо и най-човешки.<br /><br /></div><div style="text-align: justify;">Утопичният социализъм, напротив, не признава класовата борба на работниците и поради това преобразованието на обществото в горната смисъл вижда само в добрата вола на отделните личности. Научният социализъм апелира само към наемната работническа класа, като класа революционна. по своето естество и положение в обществото, на която естествено, по силата на самото обществено развитие, се пада великата задача да преобразува обществото. Утопичният, напротив, апелира само към сърцата на хората, към самите богаташи. Първият обхваща милиони умове и все повече и повече става общ за работниците от целия свят; вторият, напротив, след, като вълнува известно време умовете на добрите хора, най-сетне издъхна, за да види обаче на развалините си издигнато ново здание – зданието на сегашния, научен социализъм. Ще рече, засега утопичният социализъм има за нас само историческо значение като исторически необходимо стъпало в развитието на социализма изобщо. За да стигне,до сегашната си научна здравина и да овладее самата действителност научният социализъм, естествено, трябваше да мине предварително през криволиците на мечтите и утопиите. Това обаче не е нито недостатък, нито преимущество, а естествен път на развитие. Истината, както знаем, не пада в зембил от небето, а е плод на дълги лутания из тъмнината, на дълга и непрекъсната мозъчна работа.<br /></div></div><div style="text-align: left;"><br /></div><div style="text-align: justify;">Научният социализъм е днеска една непобедима сила, защото самата наемна работническа класа – носителката му, е вече грамадна обществена. сила, и неговият ръст и значение ще растат успоредно с ръста и значението на работническата класа, в съгласие с развитието на обществените условия, които постепенно разчистват пътя на тая класа към пълното ѝ тържество.<br /></div><div style="text-align: left;"></div><div style="text-align: left;"> <table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhJFZFG5fl8FEwdVYVzDf1HX2GlCtsVXnvHMvu7zlDmWE4bk7q2etRIBBCCmvpYkxVSBc82_rnBtpKiLT4SBdjV8tDrklot7is3MwIH6bBzt7yHV9aAweoyjtPcdf997cfc_GJAyyUMvZ0/s1150/regnum_picture_14495941233713610_normal.png" imageanchor="1" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="1014" data-original-width="1150" height="564" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhJFZFG5fl8FEwdVYVzDf1HX2GlCtsVXnvHMvu7zlDmWE4bk7q2etRIBBCCmvpYkxVSBc82_rnBtpKiLT4SBdjV8tDrklot7is3MwIH6bBzt7yHV9aAweoyjtPcdf997cfc_GJAyyUMvZ0/w640-h564/regnum_picture_14495941233713610_normal.png" width="640" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">Художник Диего Ривера.<br /></td></tr></tbody></table><br />РАБОТНИЧЕСКАТА КЛАСА Е РЕВОЛЮЦИОННА<br /><br /></div><div style="text-align: justify;">Миналия път, когато говорихме за наемната работническа класа, между другото ние споменахме и за това, че тя е революционна класа, революционна както по своята природа, така и по положението, което заема в днешното общество. Какво ще рече и как трябва да се разбира това? Но преди всичко няколко думи за думата „революция“. Читателите ей сега ще се убедят, че това е твърде важно. Ние трябва точно да определим какво именно разбираме под тая дума. Както се знае, под думата „революция“ у нас обикновено подразбират буйства, кланета, насилия и цял ред невероятни ужаси. Според нас това е твърде естествено, макар и крайно погрешно. Естествено е затова, защото нашите буржоазни писачи аслъ не могат другояче да си я представят освен във вид на необикновени ужаси. Както в много случаи, така и тук те мислят по аналогия. Те имат винаги пред очи само старите буржоазни революции във Франция, Германия, Австрия и другаде. Както се знае, тези революции наистина бяха придружени с известни ужаси. Техен автор обаче бе „третото съсловие“, или днешната буржоазия. По онова време тя беше, революционна класа по отношение към феодалната и се бореше преди всичко за свободата на търговията и производството, а заедно с това и за свободата на съвестта, словото и пр. Благодарение обаче на саможивството и фанатизма на феодалите, както и на късогледството на тогавашните управници, борбата на тая класа прие една опасна за обществото посока и се завърши с кървава катастрофа. Ето откъде именно и води началото си буржоазното понятие за думата революция и нейната същност. Ще рече, както навред, така и тук буржоазната класа мери нещата със свой аршин, а не с аршина, с който те трябва да бъдат измерени. А оттук следва, че в работите на наемната класа буржоазията може да бъде всичко, но само не и съдия. И както видяхме, това е твърде естествено. От друга страна това е крайно погрешно. А погрешно е за това, защото между една буржоазна революция е една работническа съществува голяма разлика, а главно затова, че средствата, употребени едно време от буржоазията, не са същите, които днес употребява наемната класа. Буржоазната класа нямаше тогава други средства освен насилието, ножа и огъня. Сега наемната класа има хиляди други средства и много по-действителни отколкото грубото насилие на буржоазната революция. Сега тя има на ръка организацията, икономическа и политическа, има стачката и класовото съзнание, от една страна, и избирателната бюлетина и политическата зрелост – от друга. Там, гдето тия средства и липсват, тя се бори да ги добие. Така е в Русия, така е и навред, гдето тя е лишена от тия средства.<br /></div><div style="text-align: left;"><br /></div><div style="text-align: justify;">Сега ние вече можем да се върнем към по-горе зададения въпрос, защо наемната работническа класа е революционна и в каква именно смисъл е та такава. Отговаряме: революционна е тя преди всичко за това, защото със самото си появяване на сцената на живота в днешното общество тя извършва коренен преврат в това последното, тъй като образува от себе си нова обществена класа, с нови начала и нови интереси. Тя. представлява днес наемният труд – основата на днешното буржоазно-капиталистическо общество; тя представлява организираният обществен труд – източникът на всички богатства, без обаче да се ползува от тях в тая мярка, каквато е потребна за нейното съществувание. В интереса обаче на своето съществувание тя трябва да се ползува напълно от тия богатства. Но ето тук тя среща пречка в самото общество. Наредбите на това общество допускат, щото плодовете на обществения труд да отиват в частни ръце, в ръцете на една само класа, която не създава, а се ползува от създаденото, която не участвува направо в общественото производство, но държи средствата (капитала) и прибира плодовете (печалбата) от това производство. Този ред на нещата съставлява пречка за наемната класа и тя иска премахването му. С това наемната работническа класа внася един коренен преврат, една революция в обществото и то в тая смисъл, че като представителка на обществения труд тя иска премахването на частната собственост, която се добива от обществения труд, и. заменяването ѝ с обществена собственост. Този преврат, колкото и нежелателен за буржоазната класа, трябва да стане, тъй като той е условието за по-нататъшното съществувание не само на работническата класа, но и на цялото общество. Той и само той е в състояние да премахне онова страшно противоречие, което царува в днешното общество и което тъй много вълнува умовете; той и само той има днес силата да изглади оная ужасна бездна, която е зинала между труда и капитала и която заплашва да погълне цялото общество.<br /></div><div style="text-align: left;"><br /></div><div style="text-align: justify;">Социализирането средствата за произвеждане и плодовете на обществения труд – ето същността и смисъла на работническата революция. </div><div style="text-align: justify;"> </div><div style="text-align: justify;">Георги Кирков, </div><div style="text-align: justify;">„Работнически вестник, 1898 г.</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;"><table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhCIrg-bW8rK564isR2pkmgz0i80_ZBv2ImTAvdZy_HaROuU89Md-kxTxUCUJ2DjavqS59hTjqjp-Yy8HfYuc0E6GsHHejmAc48Y1W0aWw47VfqZWILwDiVsLC4HfnkyAnaNCs49dzoj9g/" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img alt="" data-original-height="274" data-original-width="188" height="640" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhCIrg-bW8rK564isR2pkmgz0i80_ZBv2ImTAvdZy_HaROuU89Md-kxTxUCUJ2DjavqS59hTjqjp-Yy8HfYuc0E6GsHHejmAc48Y1W0aWw47VfqZWILwDiVsLC4HfnkyAnaNCs49dzoj9g/w440-h640/Kirkov.jpg" width="440" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">Георги Кирков<br /></td></tr></tbody></table><br /><br /></div>Червеният ездачhttp://www.blogger.com/profile/13493971582453140877noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6728622089120966100.post-55165119014941563992021-07-13T08:46:00.000+03:002021-07-13T08:46:05.129+03:00Борецът – Георги Бакалов<p> </p><table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhkv37ntEjwiCDM8Hm8J63glQjFxSeqnRPJOY8Ua5-8zxeoM72nLiL0wtys1jZ7LDiAMUSHZHrkf7KpYd2IxjB-tK8qFao0Y2pwU9ZlBpEZ9aHc9N2Ml9YukasVt5Y_i5CsG8Z_QkoWNFE/s1200/Botev-gravir.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="1200" data-original-width="960" height="640" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhkv37ntEjwiCDM8Hm8J63glQjFxSeqnRPJOY8Ua5-8zxeoM72nLiL0wtys1jZ7LDiAMUSHZHrkf7KpYd2IxjB-tK8qFao0Y2pwU9ZlBpEZ9aHc9N2Ml9YukasVt5Y_i5CsG8Z_QkoWNFE/w512-h640/Botev-gravir.jpg" width="512" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">Христо Ботев<br /></td></tr></tbody></table><br /><p></p><p style="text-align: justify;">Нашата буржоазия много скоро „поумня” и почна да се плаши от борците за националното ни освобождение, като твърде революционни, а особено от Ботйова. Тя или го замълчава, или го представя за покаен грешник - за социалист, който се отърсил от младежките си „утопии”. И въпреки това строгият силует на Ботева се обрисува на кървавия фон, дето плющят знамената на социализма; неговата излята от един метал фигура, от младия автор на „Хайдути” до диктатора на Радецки, се въззема като непреклонен ратник за социална правда. <br />По собственото му признание, негови учители са били Фурие и Прудон. Той би могъл да прибави: и Чернишевски. „Всяко правителство е заговор против свободата на човечеството” - протестира той против класовата държава. А против частната собственост той сипе язвителната подигравка: „Между моите пари има и чужди, но те, понеже крадени, са моя собственост”. Ботев вярва, че от проливаните „кърви, пот и сълзи” следва еволюцията на държавните форми: от монархията - конституция, от конституцията - република, за да се достигне неговият идеал: републиката да премине в комуна. <br />Лазар Йовчев, тогавашният редактор на цариградското списание „Читалище” и по-сетнешен екзарх, пишеше за парижките комунари: „Бог да пази земята ни от подобни човеколюбци! Космите ни настръхват от прочитането на свирепите им дела, които ни припомват най-жестоките времена, през които е минало клетото човечество” и пр. Буржоазният печат в целия свят бе се обърнал на клоака за опетняване на комунарите. Но Ботйов не се подвоуми да вземе под горещата си защита парижките борци и мъченици: <br />„Кълнете комунистите, че съсипаха столицата ви и измряха с разбойническите за вас думи: свобода или смърт, хляб или куршум! Плюйте на техните трупове и на труповете на онези жертви на цивилизацията, които сте прегръщали и прегръщате в лицето на жените си, на сестрите си, на майките си, а днес наричате бесни блудници, защото имаха още сила да се хванат за оръжието и избавят от вертепа на разврата! Хвърляйте кал и камъни върху гроба на Думбровски (генерал на комуната), защото не стана слуга на някоя коронясана глава, а поборник на велика идея, на висока цел, и с гърди се опря на предателите на Франция и на виновниците на толкова злочестини в човещината”. <br />И по-нататък: <br />„Христианството има своите мъченици, дорде нарече роба „син божий, син человеческий”, има ги и революцията, за да „направи скитника гражданин”; има ги и социализмът, който иска да направи човека повече от син божий и гражданин - не идеал, а същ човек, и от него да зависи градът, а не той от града”. Христианството, революцията и социализмът - монархията, конституцията и републиката - те са си фактове и епохи исторически, които ще отрече само тоя ум, който не признава прогрес в человечеството”. <br />Защищаващ парижкия пролетариат, Ботев нямаше ясно представление за историческите задачи на пролетариата като класа. Той ту смята пролетариата за „страшна язва върху тялото на английския народ”, ту предвещава, че „гръцкият народ рано или късно ще се преобърне в спекулативен пролетариат”. По примера на руските народници, той възлагаше своите упования върху закъснелите форми на производство, и произвеждаше селската задруга, а с нея и еснафите, в зародиш на очакваната комуна: <br />„Нашият народ (и другите славяни) има свой особен живот, особен характер, особна физиономия, която го отличава като народ; - дайте му да се развива по народните си начала, и ще видите, каква част от обществения живот ще развие той; дайте му или поне не бъркайте му да се освободи от това варварско племе, с което няма той нищо общо, и ще видите, как ще той да се устрои. Или не видите семето, зародиша в неговите общини без всякаква централизация, в неговите еснафи, дружества, мъжки, женски и детински?” <br />Това схващане се нагаждаше към бакунизма, оная смес от анархизъм и марксизъм, която господствуваше тогава в средата на руските революционери и последовател на която бе самият Ботев. „Руските социалисти в Лондон и Цюрих”, пише той на Драсова, го викали да им стане „комисионер”. <br />За германската социалдемокрация той споменува два пъти в своите хроники. Веднъж, за да съобщи за готския обединителен конгрес през 1875 год.; втори път, месец по- късно, той констатира, че „никъде социализмът се не разпространява така бързо, както в Германия”. Обединението на германската партия го навежда на мисълта за нейното засилване, която той изразява във въпроса: „кога ли ще обърне г. Бисмарк внимание и на това?” <br />Две десетилетия след смъртта му светкавично се разнесе из цяла България слух, - един арменски заточеник уж казал, - че Ботев бил още жив в Диарбекир, че бил на път да се завърне. Мястото на неговото убиване постоянно се мени: от Веслец на Милин Камък, оттам на Вола, от Вола - на Околчица. Неговият труп, красивата му горда глава, войводското му облекло - не са нийде видени. Нали - „тоз, който падне в бой за свобода, той не умира”? И слухът, че Ботев е жив, намери богата почва. Защото - той беше борец! <br />„В главата му не се виеше паежина, а стягаше мозък; в гърдите му не се плакнеше жабунек, а тупаше сърце; в жилите не лиги течаха, а кръв!”.</p><br /><br /><i>Георги Бакалов, „Литературни очерки и бележки“, 1917 г. <br />По материали от „Литературен свят“</i>Червеният ездачhttp://www.blogger.com/profile/13493971582453140877noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6728622089120966100.post-12407081171313297432021-06-18T17:26:00.002+03:002021-06-19T19:20:48.472+03:00„Наковалня или чук“ – филм за Георги Димитров<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEixgEO5Ob2kdJlgqULyzsT0I6XztIJBvhNejHt4cjeOYJ0U85xle2a4NgZLwkA5q3vZpv-Jx-d0THaI2vMB1dMp-LO79XSCHnH_q0spXf4WZUY-4FtzbBn-j4qTUi8zJ6w2xFv8Net3Mwg/s340/2001-2_170614.jpg" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="340" data-original-width="230" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEixgEO5Ob2kdJlgqULyzsT0I6XztIJBvhNejHt4cjeOYJ0U85xle2a4NgZLwkA5q3vZpv-Jx-d0THaI2vMB1dMp-LO79XSCHnH_q0spXf4WZUY-4FtzbBn-j4qTUi8zJ6w2xFv8Net3Mwg/s16000/2001-2_170614.jpg" /></a></div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;">Създадения с усилията на три държави – България, ГДР и Съветския съюз филм е посветен на подвига на Димитров, извършен от него през 1933 година в залата на лайпцигския съд. Още първите кадри на филма ни показват, какви мощни сили е хвърлила фашистката пропаганда, за да докаже, че подпалването на Райхстага е дело на комунистите. Камерата ни принася от залата на съда в ловния дом на Гьоринг, където главатарите на фашистката партия всекидневно преглеждат на малък екран, монтиран в облицованите с дъб стени, кадри от хрониката, заснета на процеса. Именно тук, на върха на Национал-социалистическата партия е бил замислен този нагъл спектакъл с подпалването на Райхстага и съда над комунистите. Подменени факти, нагласени доказателства, спектакъла се разиграва, като по ноти... Но ето от своето място се надига смугъл, чернокос човек, започва да говори, да задава въпроси – и възниква усещане, че не съдия Бюнгер, а подсъдимия Димитров ръководи процеса.</div><div style="text-align: justify;">Разбирайки, че самия ход на процеса е драматичен, авторите са му предоставили цялата първа серия. Рядко напускаме съдебната зала и затворническата килия на Димитров, за да си спомним заедно с героя неговото минало, неговата жена. Но тези ретроспекции са мигновени и откъслечни, главната драматургическа линия на първа серия на филма е самия процес.</div><div style="text-align: justify;">И ето съда завършва. Георги Димитров е произнесъл своята заключителна реч, прозвучали са от екрана неговите знаменити думи „Колелото на историята, което се върти и ще продължава да се върти до окончателната победа на комунизма“. Подсъдимия е оправдан, поради „недостатъчни доказателства“. Одържана е победа, но ще бъде ли спасен живота на Димитров и неговите другари? Втора серия на филма, носеща заглавие „Заговор“, разказва за това , как е разбит още един план на фашистите – плана за физическото унищожаване на Димитров след оправдателната присъда. Тази част на филма е също наситена с драматизъм, но вече е направена в по-различен маниер. Цялото наше внимание е приковано към колата, която шофира проверен шофьор-нацист и която, преминавайки през безлюдни полета и старинни градчета, стремително се приближава към това глухо място, където по плана на фашистите Димитров трябва да намери своята смърт. И макар да знаем, че това пътуване завършва благополучно, нашия интерес към случващото се не отслабва.</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><i>Татяна Хлоплянкина</i><div><i><br /></i><div><br /><div><iframe allowfullscreen="" frameborder="0" height="360" src="https://vk.com/video_ext.php?oid=-166973493&id=456239053&hash=e41eb5b3029b0c2b&hd=1" width="640"></iframe></div><br />„Наковалня или чук“, „Наковальня или молот“, „Amboss oder Hammer sein“ – игрален филм произведен в киностудии Мосфильм, Боянафильм и ДЕФА през 1972 година.<br /><br /><b>Режисьор:</b> Христо Христов;<br /><b>Сценаристи:</b> Вили Брюкнер, Волфганг Ебелинг, Иван Радоев, Любен Станев и Павел Вежинов;<br /><b>В ролите:</b><br />Стефан Гецов,<br />Вилям Полони,<br />Франк Оберман,<br />Иван Андрее и др.;<br /><b>Музика:</b> Симеон Пиронков;<br /><b>Оператор:</b> Атанас Тасев;<br /><b>Премиера: </b>8 септември 1972 г.;<br /><b>Киностудия:</b> Мосфильм, Боянафильм и ДЕФА.<br /><div><div> </div><div><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjKNKEz6YlbLvbW8_lSWHMR77Q-7VGaLsQ8OvKQLDMfQGZDKk4vApaVX_XNHuOrZiAO2heJfb1_K80iyMzXIbifx-ye_nvT03ycUbUbdcm4ESBR8whfrQ3-D2PiIWjvSQFxGcCORMpZZKM/s930/6a7890_266f50a90cc24d12bf9ec237716f92b3_mv2.jpg" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="930" data-original-width="620" height="640" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjKNKEz6YlbLvbW8_lSWHMR77Q-7VGaLsQ8OvKQLDMfQGZDKk4vApaVX_XNHuOrZiAO2heJfb1_K80iyMzXIbifx-ye_nvT03ycUbUbdcm4ESBR8whfrQ3-D2PiIWjvSQFxGcCORMpZZKM/w427-h640/6a7890_266f50a90cc24d12bf9ec237716f92b3_mv2.jpg" width="427" /></a></div></div><div><div><br /></div></div></div></div></div>Петър Христозовhttp://www.blogger.com/profile/07451900593429064292noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6728622089120966100.post-59230367643381281462021-05-05T20:14:00.001+03:002021-05-06T19:21:52.883+03:00Забравената победа 1944-1945 – Успехите и героизма на българските воини край Драва и Балатон, салюти в Москва<br /><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhR5H1-0IlaDtba3KfbXQwsJ_4asg6Tf2eiYfm99h-2g3yPusPF7u8ZILXdV7tMzrC6KuJJNbgHKNnBZsvEf2kc-9tLCzuuD5IzSje_ayPEfa8VeYOrcNKta-fo9YAQ3TVZ7xMU1Vy34LM/s753/%25D0%25A1%25D0%25BD%25D0%25B8%25D0%25BC%25D0%25BA%25D0%25B0+%25D0%25BD%25D0%25B0+%25D0%25B5%25D0%25BA%25D1%2580%25D0%25B0%25D0%25BD%25D0%25B0_2016-04-29_11-00-16.png" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="633" data-original-width="753" height="538" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhR5H1-0IlaDtba3KfbXQwsJ_4asg6Tf2eiYfm99h-2g3yPusPF7u8ZILXdV7tMzrC6KuJJNbgHKNnBZsvEf2kc-9tLCzuuD5IzSje_ayPEfa8VeYOrcNKta-fo9YAQ3TVZ7xMU1Vy34LM/w640-h538/%25D0%25A1%25D0%25BD%25D0%25B8%25D0%25BC%25D0%25BA%25D0%25B0+%25D0%25BD%25D0%25B0+%25D0%25B5%25D0%25BA%25D1%2580%25D0%25B0%25D0%25BD%25D0%25B0_2016-04-29_11-00-16.png" width="640" /></a></div><br /> УЧАСТИЕТО НА БЪЛГАРИЯ В РАЗГРОМА НА ФАШИЗМА. <div><i><span style="font-size: medium;">Успехите и героизма на българските воини край Драва и Балатон – салюти в Москва</span></i></div><div><br /><div style="text-align: justify;">С подписаното в Москва на 28 октомври 1944 г. примирие между България от една страна, и СССР, САЩ и Англия от друга, Отечеството ни излиза от международната изолация като съюзник на фашистка Германия. На страната ни е разрешено да участва във войната до окончателния разгром на фашизма в Европа. За успеха на операциите през първия период на войната, решаваща роля изиграва високата оценка, която дава съветското военно командване в хода на бойните действия на Българските войски. От съобщенията на Съветското информационно бюро, светът научава за победите на българските войни в Ниш, Прокупле, Страцин, Куманово, Скопие и т.н. Английската и американска преса също отразяват успехите на българската войска. На 10 декември 1944 г. "Ню Йорк Таймс" пише: „В продължение само на три месеца, Българската армия пожъна решителни успехи, като завладя значително количество военни материали и извади от строя над 35 хиляди вражески войници". Много югославски партийни и държавни ръководители изтъкват победите на нашата армия. В много комюникета, радио „Свободна Югославия отразява съвместните бойни действия и победи на българските и югославските войски. В боевете през първия период на войната, Българската армия нанася загуби на противника, Възлизащи на 35 хиляди души ранени, убити и пленени, 3200 превозни средства, 32 танка, 76 влекачи, 35 локомотива, 2450 ж.п. вагона, 20 самолета, 277 оръдия, 100 минохвъргачки, над 1000 картечници, над 1000 коня, милиони патрони и снаряди, както и огромни количества военно имущество. Българската армия понася значителни загуби, възлизащи над 16745 убити и осезателни щети на оръжие, боеприпаси и т.н. В хода на бойните действия БА започва бързо да усвоява и прилага най-съвременните в момента способи и методи на воюване. Това завоевание се дължи на съветниците от Съветската армия, които пренасят конкретно богатия опит на своята армия. През първия период на Отечествената война в резултат на съвместните действия и победи на БА, 17-та въздушна армия на 3-ти украински фронт и частите на ЮНОВ, биват освободени Южна Сърбия, Македония, Косово, Метохия и косвено е подпомогнато освобождението на Гърция и Албания. С успешните си действия, тя спечелва за нашата Родина – България любовта и уважението на освободеното от нея население на Балканския полуостров.</div><br /><div style="text-align: justify;">От 8 до 11 март 1945 г., българските и съветските войски успешно отразяват атаките на противника да си възвърне унгарското село Дравасоболч, като подготвят условията за разгрома им северно от река Драва. Командирът на 133-ти корпус ген. Артюшенко, който наблюдава на 12-ти март настъплението на 16-та пехотна дружина от БА, изказва своето възхищение: „Аз воювам четири години, но рядко съм виждал такава стремителна и дружна атака. Вашите бойци действуват като добре школувани войници по време на обучение".</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhc-2iT5ZeHnYdqt3HV5j7O2mDxXw8ACoJEqO7qO8T_v9L6_MTQ87lF507573PemV-EAqEsZAr9v1FI6ZtURBOhHASJkEF7Nvsm5tMH_4O_SLR8hPcQifq5zLDs1IiSXf6DLJGq4gdaCXA/s1436/1-19.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="1436" data-original-width="872" height="640" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhc-2iT5ZeHnYdqt3HV5j7O2mDxXw8ACoJEqO7qO8T_v9L6_MTQ87lF507573PemV-EAqEsZAr9v1FI6ZtURBOhHASJkEF7Nvsm5tMH_4O_SLR8hPcQifq5zLDs1IiSXf6DLJGq4gdaCXA/w388-h640/1-19.jpg" width="388" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">Съобщение в съветската преса за героизма на 1-ва Българска армия при Драва.</td></tr></tbody></table><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;">На 15 март боят в с Дравасоболч, който продължава три дни и три нощи без прекъсване, става особено ожесточен. Българските и съветските войни рамо до рамо водят борба на живот и смърт, за всяка къща, за всяка стая. Селото, което съветските и българските воини с право наричат „малкият Сталинград" и е възел на германската отбрана, пада. В дневника на убит хитлеристки поручик е записано: "Ние сме останали само 150 души... Няма нито една здрава къща. Половината село гори. Боят при Сталинград едва ли е бил по-жесток...".</div><div style="text-align: justify;"> </div><div style="text-align: justify;"><table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEh7eGAoQk1iKfIwuIC_6_YLhhQJEr3migpry8VC_fDIxh7kHfsOD4VGQC98_6uLsxddU9NO_Kcj8HpzW3_n3Xy1auqrFohctYvDObNn7wTzt6mTTWk2KdHcM8IIoSbchO5Irp5LlkYx9Ag/s1500/1-11.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="1110" data-original-width="1500" height="474" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEh7eGAoQk1iKfIwuIC_6_YLhhQJEr3migpry8VC_fDIxh7kHfsOD4VGQC98_6uLsxddU9NO_Kcj8HpzW3_n3Xy1auqrFohctYvDObNn7wTzt6mTTWk2KdHcM8IIoSbchO5Irp5LlkYx9Ag/w640-h474/1-11.jpg" width="640" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">На 16 март 1945 година след мощна артилерийска и авиационна подготовка започва виенската настъпателна операция. Българската армия заема най-южния фланг на 3-ти Украински фронт.</td></tr></tbody></table></div><br /><div style="text-align: justify;">На 19 март разгроменият противник е отхвърлен зад река Драва и е възстановена целостта на отбраната в полосата на 4-ти корпус. Много са проявите на масов и личен героизъм по време на Дравската епопея. В боевете при Драва, кандидат-подофицерът Панчо Стоянов получава 7 ордена „За храброст", между които и съветския „Красная звезда". Единадесет пъти той преминава река Драва, изпълнявайки разузнавателни задачи. При проникването в тила на противника, той залавя 7 пленника, между които и един полковник. Картечарят Никола Янев, носител на три ордена „За храброст", при едно проникване в тила на германците, на южния бряг на река Драва спасява обкръжената от противника разузнавателна група. В неравен бой с многочисления противник при с. Дравасоболч, около 35 души от 4-та рота на 24 пехотен полк, заедно с помощник-командира на ротата поручик Манол Бургуджиев попадат в обкръжение. Под прикритието на тъмнината, поручик Бургуджиев успява да изведе групата в блатиста местност, където бойците прекарват в тила на противника 30 часа. Когато хитлеристите атакуват селото, групата излиза от своето прикритие и открива огън откъм тила на настъпващите германски колони, сред които настъпва паника. Българските воини са окрилени от спечелената победа и по-нататък вече нищо не може да спре техния победен устрем при последователното настъпление към река Мур и на 31 март до укрепената линия „Маргит".</div><br /><div style="text-align: justify;">Успехите и героизмът на българските воини на 29 и30 март намират място в заповедта на Върховния главнокомандващ Йосиф Висарионович Сталин. В нея се казва: „Войските на фронта, съвместно с войските на Първа българска армия, пробиват силната отбрана на противника, южно от езерото Балатон и предвижвайки се на 30 км на запад, овладяват градовете Надбайом, Бечене, Нарятад – силни опорни пунктове в немската отбрана, прикриващи нефтения район на Надканижа". На 30 март Москва за пръв път салютира в чест на победата на Българската армия с 20 артилерийски залпа от 224 оръдия.</div><div style="text-align: justify;"> </div><div style="text-align: justify;"><table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjBCudh9EJGgqlPc6ksNMi8Bw06XIngG3FvvD1UY8dq3Cq_kUUa4i2DdOAp2ih4OSA-UkJvH1GT5ZUoxgGNmAGkoOUGG4woFrkd8fD6VuWFZv2kHIJpw8UNoAsdw_TNAPg3UbRGprD5-IY/s546/1-18.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="414" data-original-width="546" height="486" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjBCudh9EJGgqlPc6ksNMi8Bw06XIngG3FvvD1UY8dq3Cq_kUUa4i2DdOAp2ih4OSA-UkJvH1GT5ZUoxgGNmAGkoOUGG4woFrkd8fD6VuWFZv2kHIJpw8UNoAsdw_TNAPg3UbRGprD5-IY/w640-h486/1-18.jpg" width="640" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">Съобщение на Совинфорбюро за героизма на Българската армия край Балатон.</td></tr></tbody></table></div><br /><div style="text-align: justify;">Противникът се опитва да окаже упорита съпротива на укрепената линия „Маргит", но на 1 април българските войски пробиват отбраната му и достигат канала Принципалис и река Мур. Българският принос в последния етап на войната, е най-силния аргумент на България за сключване на възможно най- изгоден за страната мир, за запазване на териториалната цялост и за осигуряване на мирното й развитие. Така американският журналист Р. Маркъм, представител на в-к „Крисчан Сайанс Монитър", пише: „Никога преди това Българска армия не е воювала толкова далеч от дома си... Естествено българите се надяват, че тази тяхна заслуга ще бъде взета под внимание при разискванията за мир".</div><br /></div><div><div style="text-align: justify;">Успешните бойни действия на Българските войници, укрепват международния авторитет на България и създават условия за разширяване на политическите връзки и подобряване отношенията с не малко държави. Ликвидира се политическата изолираност на страната и тя фактически става съвоюваща държава със СССР, Великобритания, САЩ, Франция и другите обединени народи. Приключването на войната създава условия за насочване на народа към мирен и съзидателен труд за преодоляване на стопанската разруха и ликвидиране последиците от войната. Вторият период на Отечествената война е преломен момент в по-нататъшното развитие на Българската армия. Бързото й израстване и усвояване на съветските методи за планиране, организиране и водене на боя и операцията имат своите предпоставки. За разлика от първия период, през втория тя не е била в оперативно подчинение на 3-ти украински фронт, а е част от състава му. Това води до по-пълно и по-задълбочено усвояване на богатия опит на Съветската армия, придобити в годините на Великата Отечествена война. Повишават се уменията и знанията на командирите и щабовете, което им помага да се отърсят от остарелите оперативно-тактически схващания, останали в БА още от навечерието на Втората световна война. Отечествената война завършва така, както повелява Отечеството. Участвайки в разгрома на фашизма в Европа, Българската армия изпълни своя дълг към балканските народи и към народите на Австрия и Унгария. Те не ще забравят никога, че тяхното освобождаване наред с кръвта на воините на Съветската армия и ЮНОВ, е пролята и българска кръв. В нея БА дава повече от 30 хиляди жертви. Те остават по скалистите върхове и чукари на Сърбия и Македония, по безбрежната унгарска степ и австрийската земя.</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;">Георги Найденов, „История без тайни“</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgwHpgjo5nK71NAozAbu0_0qaB0RM7lGmI7EL-fAFytn_au7dvBukXkUnrmjPyUEsH7lXMA8HOgR7-nbi6FuoMGa67lCTrGqIXT5klZdDQwjAEJhctQrBzNPvOp-vGRQ-dF9tWapvM3UKU/s800/tumblr_mun4eeRZo91qz9tkeo1_1280.jpg" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="515" data-original-width="800" height="412" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgwHpgjo5nK71NAozAbu0_0qaB0RM7lGmI7EL-fAFytn_au7dvBukXkUnrmjPyUEsH7lXMA8HOgR7-nbi6FuoMGa67lCTrGqIXT5klZdDQwjAEJhctQrBzNPvOp-vGRQ-dF9tWapvM3UKU/w640-h412/tumblr_mun4eeRZo91qz9tkeo1_1280.jpg" width="640" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">Българските парашутисти се завръщат в София, 1945 година.</td></tr></tbody></table><br /><div style="text-align: justify;"><br /></div><br /></div>Петър Христозовhttp://www.blogger.com/profile/07451900593429064292noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6728622089120966100.post-33134595913221040082021-04-29T18:45:00.001+03:002021-04-29T18:47:43.952+03:00Блус за параноята на Джон Бърч – Боб Дилън<br /><table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi7Wp-bwi2LTUIYTp2Vrg-5iWGq4NYwiGpT425eJftrxgHWaYPau61e4pb9qS3kwWdMLH47kQGkx-STsDFYv2YZ4N-tQu4jpzZc5r4bUV4C9-TN_nT1k0t8ZtRu3P-_DEnyAmABT73_Yvo/s705/McCarthy-Cohn-microphone-2800-3x2gty-5a486a269e94270037449921.jpg" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="474" data-original-width="705" height="430" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi7Wp-bwi2LTUIYTp2Vrg-5iWGq4NYwiGpT425eJftrxgHWaYPau61e4pb9qS3kwWdMLH47kQGkx-STsDFYv2YZ4N-tQu4jpzZc5r4bUV4C9-TN_nT1k0t8ZtRu3P-_DEnyAmABT73_Yvo/w640-h430/McCarthy-Cohn-microphone-2800-3x2gty-5a486a269e94270037449921.jpg" width="640" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">Джоузеф Маккарти и Рой Кон организатори на „ловът на вещици“ в САЩ след Втората световна война, съсипали живота или прогонили не един американски гражданин.</td></tr></tbody></table><br />БЛУС ЗА ПАРАНОЯТА НА ДЖОН БЪРЧ<br /><br />Бях разтревожен, бях наплашен,<br />светът изглеждаше ми страшен,<br />защото знаех идват комунисти<br />отвред - по земни <br />и въздушни писти.<br />Не, нямах никакъв покой.<br /><br />От страх какви са и кои са<br />аз в групата на Джон Бърч се записах.<br />Получих тайна членска карта<br />и тръгнах - ето ме на старта - <br />сега съм истински бърчист.<br />Пазете се, червени!<br /><br />Приех на Хитлер всичките идеи,<br />какво че е убивал някога евреи,<br />какво от туй, че бил фашист,<br />нали не казва никой, че е комунист?<br />Това е важното...<br /><br />И тъй започнах с настървение<br />да търся врагове червени.<br />Щом стана гледам под кревата,<br />надничам бързо зад вратата.<br />Не ги намирам...<br /><br />Претърсих долу, търсих горе,<br />зад умивалници, по коридори,<br />и в долапи гледах и в комини,<br />под канапета, зад картини.<br />Но бяха се измъкнали...<br /><br />Седях си в къщи по пантофи и по риза<br />и изведнъж се сетих - в телевизора!<br />Но не... Усетих болки в ставите и вените,<br />разбира се, виновни са червените!<br />От тях е всичко...<br /><br />Напуснах службата си - нощ и ден<br />да търся хитро скрит червен.<br />На Шерлок Холмс си името смених<br />и скоро след това открих<br />черти червени в нашето американско знаме.<br />О, ужас...<br /><br />В библиотеки книги сбрах грамада,<br />за да се изгорят на клада,<br />проучих своите познати и роднини - <br />съмнителни открих с дузини<br />и само два процента - все бърчисти -<br />бяха чисти...<br /><br />Успях с проучвания да открия,<br />че Айзенхауер е шпионин на Русия<br />и Линкълн, също Рузвелт,<br />че и други, напразно смятани<br />за хора със заслуги.<br /><br /><div>Какво ще правя само че накрая,<br />когато всичко разузная?<br />Сега седя и се проучвам сам,<br />какъв съм точно може би не знам.<br />Дано да не открия нещо... мили боже!<br /><br />Боб Дилън</div><br />Червеният ездачhttp://www.blogger.com/profile/13493971582453140877noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6728622089120966100.post-14108963374617541662021-04-25T18:46:00.000+03:002021-04-25T18:46:40.333+03:00В света на поезията и в поезията на света – Никола Инджов<div> <table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEge4a1szV_4V9f6LLU36qF8B9LY6ti44c33HTYrit_3Uq4m1pXue-_slwdUIW9xYzfx4htwqepds_umLzuBTZXC1dvwNUyj_xN_3ytW6m6O1utxM1XXLYMIRKO-mapDLiV7ZCL7FarJz7k/s2048/1078843_334916489972352_598808469_o.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="2048" data-original-width="1360" height="640" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEge4a1szV_4V9f6LLU36qF8B9LY6ti44c33HTYrit_3Uq4m1pXue-_slwdUIW9xYzfx4htwqepds_umLzuBTZXC1dvwNUyj_xN_3ytW6m6O1utxM1XXLYMIRKO-mapDLiV7ZCL7FarJz7k/w424-h640/1078843_334916489972352_598808469_o.jpg" width="424" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">Никола Вапцаров, с. Кучериново, 1933 г.</td></tr></tbody></table></div><br />В СВЕТА НА ПОЕЗИЯТА И В ПОЕЗИЯТА НА СВЕТА<div><br /><div style="text-align: justify;">Родината на Никола Вапцаров - България, учреди през 1979 година Международна литературна награда на името на поета. Нейни носители са Иняцио Бутита от Италия, Ярослав Ивашкевич от Полша, Едуардас Межелайтис от Литва, Олег Шестински от Русия, Владимир Соколов от Русия, Уилям Мередит от САЩ, Амрита Притам от Индия, Ижиту Гонсалвиш от Португалия, Ернесто Карденал от Никарагуа, Щефан Херман от Германия, Ален Боске от Франция, Никифорос Вретакос от Гърция, Роберто Фернандес Ретамар от Куба, Бранко Ристич от Сърбия, Мануел Муньос Идалго от Испания.</div><div style="text-align: justify;">Всички тези имена придават тежест на наградата, но има и един романтичен литературен паралел, който получи световна популярност благодарение на невероятния обществен отглас на почти всички езици на човечеството.</div><div style="text-align: justify;">Това е паралелът между българина Никола Вапцаров, италианеца Салваторе Куазимодо, турчина Назъм Хикмет и гъркът Янис Рицос. Четиримата излъчват сходни идейнотворчески и нравствени внушения, в тяхната житейска съдба определяща е борбата за социални правдини, те са поети на класически човешки идеали - свобода, равенство, братство. Този паралел вече се е наложил в света на поезията и в поезията на света.</div><div style="text-align: justify;">Да си припомним някои съкровени редове от четиримата обични поети.</div><br />САЛВАТОРЕ КУАЗИМОДО:<br /><br />Човек е само върху сърцето на земята,<br />пронизан от едничък слънчев лъч…<br />И ненадейно пада вечерта.<br /><br />(Ognuno sta solo sul cuor della terra<br />trafitto da un raggio di sole:<br />ed е subito serа)<br /><br />ВАПЦАРОВ:<br /><br />Какъв ти тук ужас!<br />Той пеел човека.<br />Това е прекрасно, нали?<br /><br /><div style="text-align: justify;">И ето какво пише италианецът за своя български събрат:</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;">“Никола Вапцаров, разстрелян на 32-годишна възраст от българските фашисти, е един от мнозината разстреляни поети по времето на съпротивата в своята страна. Той ни е оставил два завета: самата своя поезия, написана с „думи прости”, от която завинаги са изтръгнати корените на европейската абстрактна поезия и на формализма, и завета, включен в стихотворението „История”, което ще остане да живее в бъдещето. В него е обрисуван и моралният лик на идващите поколения, тяхната съдба, съдбата на елементите, които - както в природата - създават света, неговата цивилизация.</div><div style="text-align: justify;"><br /></div>ЯНИС РИЦОС, зрящият потомък на Омир:<br /><br />Исусе,<br />какъв ли щеше да е пътят ти<br />без уханните смирна и нар<br />по прашните нозе?<br /><br />ВАПЦАРОВ:<br /><br />Живот ли бе - да го опишеш?<br />Живот ли бе - да го разровиш?<br />Разровиш ли го - ще мирише<br />и ще горчи като отрова<br /><br />НАЗЪМ ХИКМЕТ, великият поет на Турция от ХХ век:<br /><br />Атомите ни ще паднат един до друг<br />на боклука, в който са ни хвърлили,<br />заедно ще се гмурнем в пръстта.<br />И ако някой ден някое диво цвете<br />намери влага от това парче земя и покълне<br />на върха му непременно<br />ще разцъфтят два цвята:<br />единият ще бъдеш ти,<br />другият аз.<br /><br />НИКОЛА ВАПЦАРОВ:<br /><br />Понякога ще идвам във съня ти<br />като нечакан и неискан гостенин.<br />Не ме оставяй ти отвън на пътя -<br />вратите не залоствай.<br />Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,<br />ще вперя поглед в мрака да те видя.<br />Когато се наситя да те гледам -<br />ще те целуна и ще си отида<br /><br /><div style="text-align: justify;">Този литературен паралел е като някакъв магически квадрат, към който могат да се присъединят още подобни на четиримата емблематични творци.</div><div style="text-align: justify;">Ще посоча някои в съответствие с моите познания и моите критерии.</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;">СЕСАР ВАЙЕХО. Обновителят на перуанската поезия, подобно на Вапцаров и във времето на Вапцаров написа стихове за Испания под заглавие “Да ме отмине тази чаша!”. Писа:</div><br />…Имам една постеля, една душа,<br />и една карта на моята Испания.<br /><br />ВАПЦАРОВ:<br /><br />Сега за мене ти си участ.<br />Сега за мене си съдба.<br />И аз участвам неотлъчно<br />в борбата ти за свобода…<br /><br />ПОЛ ЕЛЮАР, забележителният поет-антифашист на Франция:<br /><br />..И чрез мощта на тази дума<br />живота си започвам аз отново<br />Роден съм за да те позная<br />и да те назовавам<br />Свобода.<br /><br />(…Et par le pouvoir d’un mot<br />Je recommence ma vie<br />Je suis ne pour te connaitre<br />Pour te nommer<br />Liberte)<br /><br />ВАПЦАРОВ:<br /><br />Ти лежиш окован във затвора,<br />във главата бучи - водопад.<br />И дочуваш уж някой говори:<br /> С в о б о д а!<br />Ти виждаш полето пред тебе,<br />ти виждаш го сякаш на длан,<br />и с някакво странно вълшебство<br />звучи - Свобода! Свобода!<br /><br /><div style="text-align: justify;">МИГЕЛ ЕРНАНДЕС. Поетът на испанската гражданска война… Най-милият от всички ония звезди на иберийската поезия от тридесетте години на двадесетия век - Федерико Гарсия Лорка, Дамасо Алонсо, Хорхе Гийен, Хуан Рамон Хименес, Рафаел Алберти, Висенте Алейсандре… Мигел Ернандес, по чийто път на окован във вериги арестант минах на млади години от португалската граница до Мадрид. На места този маршрут съвпадаше с пътя на Дон Кихот. И дочувах гласа на поета:</div><br />Кой ще спаси това дете,<br />по-дребно от ечемичено зърно?<br />Откъде ще излезе чукът,<br />палач на неговата верига?<br /><br />ВАПЦАРОВ:<br /><br />Децата ни мрат<br />в отровната смрад,<br />без слънце,<br />в задушни коптори.<br />Светът е затвор.<br /><br /><div style="text-align: justify;">Мигел Ернандес умира в затвора Оканья през същата 1942 година, когато е разстрелян Вапцаров.</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;">Същата година е убит и поетът-антифашист КОСТА РАЦИН от град Велес. Този град е в един и същ лингвистичен регион с Банско - родния град на нашия поет. Ето знаменитото стихотворение на Рацин „Ленка”:</div><br />…Не беше Ленка родена<br />за тија пусти тутуни!<br />Тутуни - жолти отрови<br />за гради - китки розови.<br />Прва година помина<br />грутка в срцето и легна,<br />втора година намина<br />болест ја в гради искина.<br />Трета година земјата<br />на Ленка покри снагата…<br /><br />ВАПЦАРОВ в изблик на същата социална чувствителност пише:<br /><br />Работиме много,<br />работим от сутрин до здрач.<br />Но хлеба е малко.<br />Но хлеба не стига, деца.<br />И ваште лица<br />са сгърчени вече от плач.<br />И ваште очи<br />са сухи и неми -<br />такива големи,<br />мъчително тъжни очи…<br />И в тех е стаен<br />ужас свиреп:<br />Хлеб!<br />Хлеб!<br /><br /><div style="text-align: justify;">Литературният паралел между Вапцаров и останалите е повлиян и от други забележителни поети и борци, които един поет със съдбата на Вапцаров - никарагуанецът ЛЕОНЕЛ РУГАМА, присъедини към потеклото на светците:</div><br />…Уаскар роди Херонимо,<br />Херонимо роди Сивото перо,<br />Сивото перо роди Лудият кон,<br />Лудият кон роди Спрелият бизон,<br />Сппрелият бизон роди Боливар,<br />Боливар роди Сукре,<br />Сукре роди Хосе де Сан Мартин,<br />Хосе де Сан Мартин<br />роди Хоакин Муриета,<br />Хоакин Муриета<br />роди Емилиано Сапата,<br />Емилиано Сапата<br />роди Панчо Виля,<br />Панчо Виля роди Ортис, Ортис роди Сандино…<br /><br />ВАПЦАРОВ:<br /><br />Борбата е безмилостно жестока.<br />Борбата както казват, е епична.<br />Аз паднах. Друг ще ме смени и…толкоз.<br />Какво тук значи някаква си личност!<br />Разстрел, и след разстрела - червеи.<br />Това е толкоз просто и логично.<br />Но в бурята ще бъдем пак със тебе,<br />народе мой, защото те обичахме!<br />14 ч. - 23.07.1942 г.<br /><br /><div style="text-align: justify;">И така - поезията продължава. От Вапцаров към Вапцаровци. Вече седемдесет години след разстрела му, който го превърна в свиден син и самоотвержен герой на България.</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;"><br /></div><i>Никола Инджов<br />Слово, произнесено на 14 ноември 2012 г. в Европейския парламент - Брюксел, на конференция, посветена на живота, творчеството и подвига на Никола Вапцаров.</i><br /><br /> <div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhtrdjApGyo9T-DOSTI9KZe2VOtcKT3h-O3F-iM75vIUrWkvjzuH_PAVfq33qMQ1vU50C9XSbMpF-MZ0lJzqhxE62nhUsKyhPsqY9UkL0by8ouLLLESZ_ZKqP4Nw6MpQyuW8UXQROAX5iM/s929/7840134_fit-gallery_slider.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="720" data-original-width="929" height="496" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhtrdjApGyo9T-DOSTI9KZe2VOtcKT3h-O3F-iM75vIUrWkvjzuH_PAVfq33qMQ1vU50C9XSbMpF-MZ0lJzqhxE62nhUsKyhPsqY9UkL0by8ouLLLESZ_ZKqP4Nw6MpQyuW8UXQROAX5iM/w640-h496/7840134_fit-gallery_slider.jpg" width="640" /></a></div><br /><div style="text-align: justify;"><b>Никола Инджов</b> e български поет, белетрист, публицист, есеист, преводач на поезия от испански, португалски, руски и сръбски. Известен е преди всичко със стиховете си, които се открояват на фона на скованата от догми и клишета българска лирика в края на 1950-те. Дългогодишен дипломат в редица латиноамерикански страни. Роден е на 30.09.1935 г. в Бургас в семейството на бежанци от Беломорска Тракия. Детството му преминава в Созопол и Гюмюрджина (дн. Северна Гърция), юношеството му - в Хасково. Завършва икономически техникум, следва икономика във Варна, учи испански език в Хаванския университет. За първи път публикува стихове в сп. „Септември” през 1952 г. Никола Инджов е носител на множество литературни награди, сред които:</div><br />• 1961 - Награда от Празника на поезията,<br />• 1961 - Награда от Световния младежки фестивал в Хелзинки,<br />• 1967 - Награда от Съюза на съветските писатели,<br />• 1996 - Голямата литературна награда на Бургас,<br />• 1999 - Награда от Съюза на преводачите,<br />• 2001 - Националната Ботевска награда,<br />• 2001 - Награда на Съюза на българските писатели за най-добър роман („Възречени от Манастър”)<br />• 2005 - Награда на Съюза на българските писатели за най-добра публицистична книга („Приписки към времето”)<br />• 2006 - Орден “Кирил и Методий” - огърлие, за особени заслуги в развитието на българската култура.<br />• 2008 - Национална награда “Георги Джагаров”<br /><br />Поезия<br /><br />• 1959 - „Предчувствие”, стихотворения<br />• 1962 - „Балада за Камен Болшевика”, поема<br />• 1964 - „Пътища и любов”, стихотворения,<br />• 1965 - „Тихол с петела”, поема<br />• 1967 - „Вечерна ръкавица”, стихотворения<br />• 1970 - „Дългосвет”, стихотворения и поеми<br />• 1977 - „Всекидневен човек”, стихотворения и поеми<br />• 1985 - „Лунна родина”, стихотворения<br />• 1985 - „Предчувствие”, стихотворения и поеми<br />• 1988 - „Избор на звезда”, поеми<br />• 1993 - „Странник”, стихотворения и поеми<br />• 1999 - „Останали стихотворения”, стихотворения и поеми<br />• 2004 - „Изабране пјесме”, избрани стихове на сръбски език Подгорица, Черна гора<br />• 2007 - „Избрани съчинения в 4 тома”. Том 1 - поезия<br /><br />Проза<br /><br />• 1981 - „Попътна повест”, роман<br />• 2001 - „Възречени от Манастър”, роман<br />• 2004 - „Възречени от Манастър”, избрани стихове и роман,<br />• 2007 - „Избрани съчинения в 4 тома”. Том 2 - проза<br />• 2009 - „По следите на норвежеца”, роман<br /><br />Есеистика и публицистика<br /><br />• 1970 - „Сантиментален марш”. Книга за СССР<br />• 1970 - „Ден днешен”. Книга за България (в съавторство със Серафим Северняк)<br />• 1974 - „Кубамар”. Книга за Куба, 1974<br />• 1977 - „Лотос, винтовка, рало”. Книга за Лаос<br />• 1977 - „Висоти и подножия”. Книга за Армения<br />• 1984 - „Всекидневно човечество”<br />• 1987 - „Отдалече път и надалече”<br />• 1991 - „Пее среднощ, призори плаче”. Книга за Америка<br />• 1999 - „Дяволите от рая”. Книга за пирати, корсари, флибустери, буканери, негрери<br />• 2005 - „Приписки към времето”<br />• 2007 - „Избрани съчинения в 4 тома”. Том 3 - есеистика и публицистика<br />• 2008 - “Българогласни. Българокръвни. Българоглави”. Тракийски идеи, съдби и събития<br /><br />Преводи<br /><br />• 1966 - „Избрани стихове”, Александър Прокофиев<br />• 1972 - „Фуенте овехуна”, Лопе де Вега, драма<br />• 1978 - „Душа от знамена обвята”, Виктор Хара, стихове и песни<br />• 1984 - „Петото слънце”, поезия на маите и ацтеките<br />• 1989 - „Потеклото на светците”, поезия на убити латиноамерикански поети<br />• 1998 - „Време и вик под кондора”. Латиноамериканска доколумбова, класическа, съвременна и устна днешна поезия<br />• 2007 - „Избрани съчинения в 4 тома”. Том 4 - преводи на испаноамериканска, руска и черногорска поезия, пиесата в стихове на Лопе де Вега „Фуенте овехуна”<br />• 2008 - “Пламък на вятъра”, антология на латиноамериканска поезия<br /><br />Умира на 26 април 2020 г. в София.<div><br /><div><div><i>По публикации от „Литературен свят“</i></div></div></div></div>Червеният ездачhttp://www.blogger.com/profile/13493971582453140877noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6728622089120966100.post-42018418258824079652021-04-24T17:05:00.000+03:002021-04-24T17:05:11.482+03:00Задачите на революцията – ЛенинЗОРАТА НА ОКТОМВРИ 1917<div><br /></div><table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiipuVHzxZuDmZlaF9Jv51cVbu3KTmsXfQPjI1S0IWAZMeCFdacdWD8qkcI5LsR4ssEO3K9K56afI-XtJAMHFGhEob2XhKuXNsWnV2JRJSiA913apPvWwt83mk9hmW1KNC1IdhW47tC92U/s1500/II.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="837" data-original-width="1500" height="358" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiipuVHzxZuDmZlaF9Jv51cVbu3KTmsXfQPjI1S0IWAZMeCFdacdWD8qkcI5LsR4ssEO3K9K56afI-XtJAMHFGhEob2XhKuXNsWnV2JRJSiA913apPvWwt83mk9hmW1KNC1IdhW47tC92U/w640-h358/II.jpg" width="640" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">Ленин провъзгласява съветската власт</td></tr></tbody></table><div><br /> ЗАДАЧИТЕ НА РЕВОЛЮЦИЯТА<br /><br /><div style="text-align: justify;">Русия е дребнобуржоазна страна. Огромното мнозинство на населението принадлежи към дребнобуржоазната класа. Нейните колебания между буржоазията и пролетариата са неизбежни. Само след нейното присъединяване към пролетариата победата на делото на революцията, на делото на мира, на свободата, на получаването земя от трудещите се ще бъде обезпечена лесно, мирно, бързо и спокойно.</div><div style="text-align: justify;">Развитието на нашата революция ни показва тези колебания на практика. Няма да си правим илюзии, относно партиите на есерите и меншевиките, а ще стоим твърдо на своя класов пролетарски път. Нищетата на бедните селяни, ужасите на войната, ужасите на глада – всичко това все по-нагледно. и по-нагледно показва на масите правилността на пролетарския път, необходимостта да поддържат пролетарската революция.</div><div style="text-align: justify;">„Мирните“ дребнобуржоазни надежди, възлагани на „коалицията“ с буржоазията, на съглашателството с нея, на възможността „спокойно“ да дочакат „скорошното“ Учредително събрание и пр. – всичко това ходът на революцията разбива безпощадно, жестоко, неумолимо. Корниловщината беше последният жесток урок, урок от голям мащаб, допълващ хиляди и хиляди дребни уроци, уроци, състоящи се в измамата на работниците и селяните от. капиталистите и помешчиците по градове и села, уроци, състоящи се в измамата на войниците от офицерите и т. н. и т. н. </div><div style="text-align: justify;">Недоволството, възмущението и озлоблението сред армията, сред селяните и работниците расте. Обещаващата всичко и нищо неизпълняваща „коалиция“ на есерите и меншевиките с буржоазията нервира масите, открива им очите, тласка ги към въстание.</div><div style="text-align: justify;">Расте лявата опозиция сред есерите (Спиридонова и др.) и сред меншевиките (Мартов и др.) – достигайки вече до 40% от „Съвета“ и „конгреса“ на тези. партии. а долу, сред пролетариата и селяните, особено бедните, мнозинството есери и меншевики са „леви“.</div><div style="text-align: justify;">Корниловщината учи. Корниловщината ни научи на много.</div><div style="text-align: justify;">Не може да се знае ще съумеят ли сега Съветите да отидат по-далеч от водачите на есерите и меншевиките, като гарантират с това мирното развитие на революцията, или те пак ще тъпчат на място, като правят с това пролетарското въстание неизбежно.</div><div style="text-align: justify;">Това не може да се знае.</div><div style="text-align: justify;">Нашата. задача е да помогнем да се направи всичко възможно, за осигуряване „последния“ шанс за мирно развитие на революцията, да помогнем за това с излагането на нашата програма, с разясняването на нейния общонароден характер, безусловното ѝ съответствие с интересите и исканията на огромното болшинство от населението.</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div><div style="text-align: justify;">Следващите по-долу редове са именно опит да се изложи тази програма.</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div><div style="text-align: justify;">Да отидем с нея повече в „низините“, сред масите, служащите, работниците, сред селяните, не само сред своите, но и особено сред есеровските, безпартийните, сред простата маса. Нека се постараем да ги издигнем към самостоятелно разсъждаване, към вземане на свои решения, към пращане на свои делегации в съвещанието, в Съветите, до правителството, тогава нашата работа няма да пропадне какъвто и да бъде изходът на съвещанието. Тогава тя ще бъде полезна и за съвещанието, и за изборите в Учредителното събрание, и изобщо за всяка политическа дейност.</div><div style="text-align: justify;">Животът учи, че болшевишката програма и тактика са правилни. От 20 април до корниловщината – колко малко е проживяно, колко много е преживяно.</div><div style="text-align: justify;">Опитът на масите, опитът на угнетените класи им даде за това време страшно много, а водачите на есерите и меншевиките съвсем се откъснаха от масите. Това ще се покаже най-пълно именно върху конкретната програма, доколкото ще се удаде да се доведе нейното обсъждане до масите.</div><div style="text-align: justify;"><br /></div>ГИБЕЛНОСТТА НА СЪГЛАШАТЕЛСТВОТО С КАПИТАЛИСТИТЕ<br /><br /><div style="text-align: justify;">1. Да се оставят на власт представителите на буржоазията, макар и в малък брой, да се оставят такива явни корниловци, като генералите Алексеев, Клембовски, Багратион, Габарин и пр., или такива, който са доказали своето пълно безсилие пред буржоазията и своята способност да действуват по бонапартистки, като Керенски – това значи да се отворят широко вратите, от една страна, на глада и неминуемата стопанска катастрофа, която капиталистите съзнателно ускоряват и изострят, а, от друга страна, на военната катастрофа, защото армията презира главната квартира и не може с ентусиазъм да участвува в империалистическата война. Освен това, корниловските генерали и офицери, оставайки на власт, несъмнено ще открият умишлено фронта на немците, както направиха това с Галиция и Рига. Това може да се предотврати само с образуването на ново правителство на нови начала, изложени по-долу. След всичко преживяно от 20 април насам да се продължава каквото и да било съглашателство с буржоазията, би било от страна на есерите и меншевиките не само грешка, а пряка измяна на народа и революцията.</div><div style="text-align: justify;"> </div><div style="text-align: justify;"><table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgbMGK0Dlnt1C6aODXHjyntw_CnDDa0_m3OCj684FdJseOEp0IHrKwZJHBue8_MbQWSLXXPbhkmFml9HDXjbqGiSigvOK8LwgpfdTW3EnsY-OcswVsjqkN7gF2JH40wUT89znJQBIO76ZQ/s1500/RIAN_3048233.HR.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="837" data-original-width="1500" height="358" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgbMGK0Dlnt1C6aODXHjyntw_CnDDa0_m3OCj684FdJseOEp0IHrKwZJHBue8_MbQWSLXXPbhkmFml9HDXjbqGiSigvOK8LwgpfdTW3EnsY-OcswVsjqkN7gF2JH40wUT89znJQBIO76ZQ/w640-h358/RIAN_3048233.HR.jpg" width="640" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">Въоръжени работници и войници в Петроград. 1917 г.</td></tr></tbody></table></div><br />ВЛАСТТА В РЪЦЕТЕ НА СЪВЕТИТЕ<br /><br /><div style="text-align: justify;">2. Цялата власт на държавата трябва да премине всецяло. в ръцете на представителите на Съветите на работническите, войнишки и селски депутати въз основа на определена програма и при пълна отговорност на властта пред Съветите. Трябва незабавно да се произведат нови избори за Съветите, както за да се отчете целият народен опит от последните особено богати със съдържание седмици на революцията, така и за премахването на крещящите несправедливости (непропорционалност, неравенство в изборите и др.), които са останали тук-таме непоправени.</div><div style="text-align: justify;">Цялата власт в отделните места, където няма още демократически изборни учреждения, и в армията трябва да премине изцяло в ръцете на местните съвети и върху избраните от тях комисари и други учреждения, но само изборни.</div><div style="text-align: justify;">Безусловно и навсякъде, при пълната поддръжка на държавата, трябва да бъде осъществено въоръжаването на работниците и революционерите, т. е. доказалите на дело своята способност да смажат корниловците войски.</div><br />МИР НА НАРОДИТЕ<br /><br /><div style="text-align: justify;">3. Съветското правителство трябва незабавно да предложи на всички воюващи народи (т. с. едновременно и на техните правителства, и на работническите и селски маси) да сключат веднага общ мир при демократични условия, а така също незабавно да сключат примирие (поне за три месеца).</div><div style="text-align: justify;">Главното условие за демократичен мир е отказът от анексии (заграбвания) – не в оня неправилен смисъл, че всички държави си възвръщат загубеното от тях, а в единствено правилния смисъл, че всяка народност, без никакво изключение, и в Европа, и в колониите, получава свобода и възможност да реши сама образува ли тя отделна държава или влиза в състава на някоя друга държава.</div><div style="text-align: justify;">Предлагайки условията на мира, Съветското правителство трябва незабавно само да пристъпи на дело към тяхното изпълнение, т. е. да публикува и анулира тайните договори, с които ние сме свързани досега, които са сключени от царя и обещават на руските капиталисти ограбването на Турция, Австрия и пр. След това ние сме длъжни да удовлетворим веднага условията на украинците и финландците, да им гарантираме, както и на всички инородци в Русия, пълна свобода, включително и свободата на отделяне, да приложим същото и към цяла Армения, да се задължим да опразним нея и заетите от нас турски земи и пр. </div><div style="text-align: justify;">Такива условия на мира не ще бъдат посрещнати доброжелателно от капиталистите, но у всички народи те ще срещнат такова огромно съчувствие и ще предизвикат такъв голям всемирноисторически изблик на ентусиазъм и всеобщо възмущение от протакането на грабителската война, че най-вероятно е да получим веднага примирие и съгласие за започване на преговори за мир. Защото работническата революция против войната расте неудържимо навсякъде и не фразите за мир (с които отдавна всички империалистически правителства, включително и нашето правителство на Керенски, лъжат работниците и селяните), а само скъсването с капигалистите и предлагането на мир са способни да я тикнат напред.</div><div style="text-align: justify;">Ако се осъществи най-малко вероятното, т. е. ако нито една воюваща държава не приеме даже примирието, тогава войната ще стане за нас действително натрапена, действително справедлива и отбранителна война. Самото на това от пролетариата и бедните селяни ще направи Русия много пъти по-силна и във военно отношение, особено след пълното скъсване с ограбващите народа капиталисти, да не говорим вече за това, че тогава от наша страна войната ще бъде не на думи, а на дело война в съюз с потиснатите класи от всички страни, воина в съюз с потиснатите народи от целия свят.</div><div style="text-align: justify;">По-специално, трябва да предпазим народа от онова твърдение на капиталистите, на което се поддават понякога най-наплашените и еснафите и което се състои в това, че уж английските и други капиталисти са способни, в случай на скъсване на сегашния грабителски съюз с тях, да нанесат сериозна вреда на руската революция. Това твърдение е съвършено лъжливо, защото „финансовата подкрепа от страна на съюзниците“, обогатявайки банкерите, „поддържа“ руските работници и селяни само така, както въжето поддържа обесения. В Русия има достатъчно зърнени храни, каменни въглища, петрол, желязо и за правилното разпределение на тия продукти е необходимо само избавянето на народа от ограбващите го помешчици и капиталисти. Що се касае до възможността от военна опасност за руския народ от сегашните съюзници, то предположението, че французите и италианците са способни да обединят своите войски с германските и да ги пратят против предложилата справедлив мир Русия, е явно глупаво предположение; а Англия, Америка, Япония, даже ако те биха обявили война на Русия (което за тях е извънредно трудно както поради крайната непопулярност сред масите на една такава война, така и поради материалните противоположности на интересите между капиталистите в тези страни за подялбата на Азия и особено за ограбването на Китай), не биха могли да причинят на Русия и една стотна част от оная вреда и от ония бедствия, които причинява войната с Германия, Австрия и Турция.</div><br />ЗЕМЯТА - НА ТРУДЕЩИТЕ СЕ<br /><br /><div style="text-align: justify;">4. Съветското правителство трябва незабавно да отмени без откуп частната собственост над помешчическите земи и да предаде тези земи в разпореждане на селските комитети до разрешаването на въпроса от Учредителното събрание. В разпореждането на същите селски комитети трябва да бъде предаден и инвентарът на помешчиците, за да бъде предоставян безусловно и на първо място за безплатно използуване от бедните селяни.</div><div style="text-align: justify;">Тези мероприятия, за които отдавна вече настоява огромното мнозинство на селяните и в резолюциите на своите конгреси, и в стотици поръчения от селата (както това се вижда между другото и от резюмето на 242 поръчения в „Известията на Съвета на селските депутати“), са безусловно и неотложно необходими. Никакви отлагания, от които така страдаха селяните през време на „коалиционното“ правителство, повече са недопустими.</div><div style="text-align: justify;">Всяко правителство, което би бавило тези мероприятия, трябва да бъде обявено за противонародно правителство заслужаващо да бъде съборено от въстанието на работниците и селяните. И наопаки, само осъществилото тези мероприятия правителство ще бъде всенародно правителство.</div><br />БОРБАТА С ГЛАДА И РАЗРУХАТА<br /><br /><div style="text-align: justify;">5. Съветското правителство трябва да въведе незабавно работнически контрол в общодържавен мащаб над производството и потреблението. Без това, както вече показа опитът от 6 май всички обещания за реформи и опити за такива си остават безсилни и гладът, заедно с нечуваната катастрофа, заплашва все повече цялата страна от седмица на седмица.</div><div style="text-align: justify;">Необходимо е незабавното национализиране на банките и на застрахователното дело, както и на най-важните клонове на. индустрията (петролна, каменовъглена, металургическа, захарна и пр.), заедно с безусловното премахване на търговската тайна и установяване на постоянен контрол. от страна на работниците и селяните над нищожното малцинство капиталисти, трупащи печалби от държавните доставки и избягващи от контрол и от справедливо данъчно облагане на печалбите и имотите им.</div><div><div style="text-align: justify;">Тези мероприятия, без да отнемат нито стотинка собственост както от средните селяни, така и от казаците и дребните занаятчии, са безусловно справедливи за равномерното понасяне тежестите на войната и са неотложни за борбата с глада. Само като се обуздае мародерството на капиталистите и се прекрати умишленото спиране на производството от тях, ще може да се постигне увеличаване на производителността на труда, въвеждането на всеобщата трудова повинност, правилната размяна на зърнените храни с индустриалните продукти, връщане в държавната хазна на много милиарди банкноти, скривани от богаташите.</div><div style="text-align: justify;">Без такива мерки е невъзможно и премахването собствеността на помешчическите земи без откуп, защото помешчическите земи са в по-голямата си част заложени в банките и интересите на помешчиците и капиталистите са преплетени неразривно едни с други.</div><div style="text-align: justify;">Последната резолюция на Икономическия отдел на Всеруския централен изпълнителен комитет на Съветите на работническите и войнишки депутати („Рабочая газета“, брой 152) признава не само „пагубността“ на правителствените мероприятия (като повишаване на хлебните цени за обогатяване на помешчиците и кулаците), не само „факта на пълното бездействие на създадените при правителството централни органи за регулиране стопанския живот“, но даже „нарушението на законите“ от това правителство. Това признание на управляващите партии на есерите и меншевиките за лишен път показва всичката престъпност на политиката на съглашателство с буржоазията.</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;"><table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhczF6isEBFrwZHNkV3llfn6s7DOx49K5pVvxbS8WgiBG11o-oY8xleT_bWjcJozG_5l_UePtjxjiTc2_FYgHl5n0miz8R6GI9VfdhYQKN1ozCvUdnqNWmvpalUpk1gmLot05Ijzelez1g/s758/d87fd-16-516282.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="518" data-original-width="758" height="438" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhczF6isEBFrwZHNkV3llfn6s7DOx49K5pVvxbS8WgiBG11o-oY8xleT_bWjcJozG_5l_UePtjxjiTc2_FYgHl5n0miz8R6GI9VfdhYQKN1ozCvUdnqNWmvpalUpk1gmLot05Ijzelez1g/w640-h438/d87fd-16-516282.jpg" width="640" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">Пред Смолни. Ноември 1917 г.</td></tr></tbody></table></div><div style="text-align: justify;"><br /></div>БОРБАТА С КОНТРАРЕВОЛЮЦИЯТА НА ПОМЕШЧИЦИТЕ И КАПИТАЛИСТИТЕ<br /><br /><div style="text-align: justify;">6. Корциловското и Калединско въстание бе подкрепено от цялата класа на помешчиците и капиталистите, начело с партията на кадетите („на народната свобода“). Това с вече напълно доказано от фактите, изнесени в „Известията“ на ЦИК.</div><div style="text-align: justify;">Но нищо не е направено нито за пълното смазване на тази контрареволюция, нито даже за нейното разследване и не може да бъде направено нищо сериозно без властта да премине в ръцете на Съветите. Никаква комисия, която не обладава държавна власт, не е в състояние да извърши пълно разследване, да арестува виновните и т. н. Само Съветското правителство може и трябва да извърши това. Само то може да гарантира Русия от неизбежно повтаряне на „корниловските“ опити, като арестува генералите-корниловци и главатарите на буржоазната контрареволюция (Гучков, Милюков, Рябушински, Маклаков и Сие), като разтури контрареволюционните съюзи (на Държавната дума, съюзите на офицерите и др. т.), поставяйки техните членове под надзора на местните съвети, и като разформирова контрареволюционните части.</div><div style="text-align: justify;">Само то може да създаде комисия за пълно и публично разследване делото на корниловци, както и на всички други, макар и възбудени от буржоазията дела, и само на такава комисия, от своя страна, партията на болшевиките би призовала работниците напълно да ѝ се подчиняват и да ѝ съдействуват.</div><div style="text-align: justify;">Само Съветското правителство би могло да се бори с успех срещу такава крещяща несправедливост, като заграбването от капиталистите, с помощта на ограбените от народа милиони, на най-крупните печатници и повечето от вестниците. Необходимо е да се спрат буржоазните контрареволюционни вестници („Речь“, „Русское слово“ и др. т.), да се конфискуват техните печатници, да се обявят за държавен монопол частните обявления във вестниците, да се прехвърлят те в правителствения вестник, издаван от Съветите и говорещ на селяните истината. Само така може и трябва да се изтръгне от ръцете на буржоазията могъщото оръжие на безнаказаната лъжа и клевета, на измамването на народа, заблуждаването на селяните и подготовката на контрареволюцията.</div><br />МИРНОТО РАЗВИТИЕ НА РЕВОЛЮЦИЯТА<br /><br /><div style="text-align: justify;">7. Пред руската демокрация, пред Съветите, пред партиите на есерите и меншевиките се открива. сега извънредно рядко срещащата се в историята на революциите възможност да осигурят свикването на Учредителното събрание в определения срок, без нови отлагания, възможността да се предпази страната от военна и стопанска катастрофа, възможността да се осигури мирното развитие на революцията.</div><div style="text-align: justify;">Ако Съветите вземат сега всецяло и изключително в свои ръце държавната власт за провеждане на изложената по-горе програма, то на Съветите е осигурена не само подкрепата на девет десети от населението на Русия, на работническата класа и на огромното мнозинство на селяните. На Съветите е осигурен и най-големият революционен ентусиазъм на армията и мнозинството от народа, оня ентусиазъм, без който победата над глада и над войната е невъзможна.</div></div><div style="text-align: justify;">За никаква съпротива срещу Съветите сега не би могло да става и дума, ако нямаше колебания от тяхна страна. Нито една класа не ще посмее да вдигне въстание против Съветите, и помешчиците с капиталистите, поучени от опита на корниловщината, ще отстъпят мирно властта пред ултимативното искане на Съветите. За да се преодолее съпротивата на капиталистите срещу програмата на Съветите, достатъчни ще бъдат надзорът над експлоататорите от страна на работниците и селяните и такива мерки за наказване на неподчиняващите се, като конфискация на целия имот заедно с непродължителен арест.</div><div><div style="text-align: justify;">Вземайки цялата власт, Съветите биха могли още сега – и вероятно това е техният последен шанс – да осигурят мирното развитие на революцията, мирното избиране от народа на своите депутати, мирната борба на партиите вътре в Съветите, проверяване на практика програмите на разните партии, мирното преминаване на властта от ръцете на една партия в ръцете на друга.</div><div style="text-align: justify;">Ако тази възможност бъде пропусната, целият ход на развитието на революцията, като се почне от движението на 20 април и се свърши с корниловщината, сочи за неизбежността на най-острата гражданска война между буржоазията и пролетариата. Неминуемата катастрофа ще приближи тази война. Тя ще трябва да се завърши, според всичките достъпни за човешкия ум данни и съображения, с пълната победа на работническата класа, с поддържането ѝ от бедните селяни, за осъществяване на изложената програма, но тя може да се окаже доста тежка, кръвопролитна, струваща живота на десетки хиляди помешчици, капиталисти и съчувствуващите им офицери. Пролетариатът не ще се спре пред никакви жертви за спасяването на революцията, което е невъзможно вън от изложената програма. Но пролетариатът всячески би поддържал Съветите, ако те биха използували последния си шанс за мирното развитие на революцията.</div></div><div><br /><br />Напечатано във вестник „Рабочий путь“,<br />бр. 20 и 21 от 9 и 10 октомври (26 и 27 септември) 1917 г.<br /></div></div></div></div>Петър Христозовhttp://www.blogger.com/profile/07451900593429064292noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6728622089120966100.post-29855212664290686952021-04-19T16:53:00.001+03:002021-04-19T17:06:10.410+03:00Еквай песен – Луи Арагон<div><table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiYaOzQqIzojvh3-BgNrXFf4nrnuyBBzEpjQFIN-mJ4P_r7vHxN0iDNC3wZuICdMYXTHMBUzytrgK_ctJbNR83-p7RGa6sLrobg9cbihKSeJncMxfHNcb0nxhcoSijL0l9RSlWs0vk-XLI/s1500/e07d07f6-smush-child-with-dove.jpg" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="1500" data-original-width="1080" height="640" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiYaOzQqIzojvh3-BgNrXFf4nrnuyBBzEpjQFIN-mJ4P_r7vHxN0iDNC3wZuICdMYXTHMBUzytrgK_ctJbNR83-p7RGa6sLrobg9cbihKSeJncMxfHNcb0nxhcoSijL0l9RSlWs0vk-XLI/w460-h640/e07d07f6-smush-child-with-dove.jpg" width="460" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">Пабло Пикасо, „Дете с гълъб“</td></tr></tbody></table></div><div><br /></div><div>ТОЛКОВА ПО-ЗЛЕ ЗА МЕНЕ</div><div><br /></div>Както сърцето се разкъсва при раздяла
<br />Така газът гризу ще избухне в Париж
<br />С дългия шум на счупен луксозен предмет
<br />Децата ще гледат последния полет на бордела
<br />избухнал като граната
<br />после ще почнат да играят на революционна и
философска дама
<br />където НЕБЕ ще означава ЧЕРВЕНО ЗНАМЕ
<br />а ЗЕМЯ – земя сякаш всичко си е наред <div><br /></div><div>Децата няма да разбират нито дума от езика
<br />на който питате сега за пътя си някой минувач
<br />„Господин“ ще ги кара да примират от смях <br />а Третото Лице този мит на прислужници които
<br />се явяват при звъна на господаря
<br />ще учудва паметта колкото електрическите автомобили
<br />Ще си спомнят децата за днешния свят
<br />само по цветните литографии с ловджийски сцени
<br />където се вижда как дами в синьо и розово
<br />се възхищават от убитата лисица която виконтът
размахва <br />и убития елен в краката на слуги
<br />на пазара на улица Радост </div><div><br /></div><div>Както сърцето се разкъсва при раздяла
<br />без оглед на любовта на плодовете и цветята
<br />така и Революцията ще тегли по едно стъкло
<br />диамантена черта която ще раздели утре от другиден
<br />Това ще са прекрасни ивици
<br />като кармин по устните на искрящата рана на живота
<br />Ще има градове на гибелта
<br />с цената на несравним пожар
</div><div><br /></div><div>И ако погледа на умиращия хванат в пантите на
старата вселена
<br />зърне пролетта отвъд стрелбата
<br />нека да съжалява че няма да живее с тялото и любовта си
<br />нека да съжалява чак докато го прониже с бързината на
светлината
<br />щикът на съдбата <br />Децата ще научат думи неразбираеми за историята
и на ужасите на глада
<br />Децата ще се подиграват на Риц
<br />Децата ще пеят стари романси На вашата ръка Мадам
<br />Те ще държат сметка на онзи който се присъединява с
остарели думи
<br />„Клерво“ „Малка Рокет“ <br />„Санте“ „Шерш-Миди“ <br />„Сен Лазар“ <br />„Консиержри“ <br />Ще държат сметка на онзи който се присъединява в
името на бога
<br />Ще държат сметка на тези които се присъединяват със
сребърни и златни монети
<br />Децата ще играят на топчета с диаманти
<br />и с главите на жени които са се продавали за диаманти <br />Децата ще играят на обръч с колелото <br />което днес мачка поетите
<br />Ще играят на прескочикобила с реките от сълзи
<br />Ще играят така както ние сега плачем
<br />когато сърцето се разкъсва при раздяла
<br />не умее да сдържа вече реките от сълзи над които
<br />бъдещето ще играе на страшна прескочикобила </div><div><br /></div><div> <i>Луи Арагон, „Преследваният преследвач“, 1931</i></div><div> </div><div><table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg9ELC96tn3tI58fbI9nZLcekH_5UhoJuN2vKoP06z2kapJraO_r5lNzfVA1C3Zic2wE5YjQFa9SlXGFL3jbTsytsU5-oHkUPcMUob8pBxlXDuGmuw2APe3R9-gksSnHqGBtpog-BG0O4k/s1599/51820365b8ce375016c78c014f75993a.jpg" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="1395" data-original-width="1599" height="558" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg9ELC96tn3tI58fbI9nZLcekH_5UhoJuN2vKoP06z2kapJraO_r5lNzfVA1C3Zic2wE5YjQFa9SlXGFL3jbTsytsU5-oHkUPcMUob8pBxlXDuGmuw2APe3R9-gksSnHqGBtpog-BG0O4k/w640-h558/51820365b8ce375016c78c014f75993a.jpg" width="640" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">Пабло Пикасо, „Гълъбът на мира“</td></tr></tbody></table></div><br />***<br /><br />Млъквай песен времето не е за вехтории от детинство<br />няма вече арии да приповтарям под балконите<br />няма да създавам настроение с подбрани думи<br />стига да поискам мога да деля на срички мисълта си<br />тататата тататата<br />ала стига млъквай песен<br /><br />Млъквай песен няма да разказвам за борбата с ангела<br />в елегичен тон<br />Всъщност няма ангели освен от класа в двадесетото столетие<br />Просто ние сме родени по време на обсадата на Троя<br />затова намираме че е естествено да се убива<br />ала времето не е за тъжни припеви това е всичко<br />Млъквай песен<br /><br />Млъквай песен Безуспешно се стреми човек да изкачи оградите на думите<br />Върху него е надвиснал бляскав меч<br />който все препречва пътя на еквилибристите<br />Безуспешно се стреми човек да заговори на света<br />Ангелът е тук и той му казва Млъквай песен<br /><br />Млъквай песен Отстъпи на следващото чудо<br />Ти си твърде бавна да догонваш чудесата<br />дъх не си поела още и Средновековието е настъпило<br />Искам да река обратното а пък фенерите пред празника<br />потъмнели<br />Млъквай песен<br /><br />Виждал ли си нещо по-невесело от стол<br />след като е свършил карнавала и са паднали украсите<br />А все пак поезията е в епохата когато<br />бавно е въображението фактите предхождат хипотезите<br />и явявате се всички с думи чийто смисъл се е променил<br />шестгодишното дете ми казва повече от тези ваши образи<br />Млъквай песен<br /><br />Ето глъхнещото гробище на всичко писано<br />Гробове със поломени кръстове<br />статуите тука кършат пръсти за угаснали печали<br />всичко се поддържа повече по навик<br />после както по платната на художниците<br />нови образи ще нарисува някой върху книгите ни<br />Скоро никой няма да долавя в думите ни нашето сърце<br />скоро няма да е нужно да замлъкваш песен<br /><br />Млъквай песен. Но все пак навсякъде навярно<br />след като човекът бъде пак възстановен от радарите<br />в стиховете няма да настъпи автоматизация<br />няма кой робот да грабне с клещите ти пламналия слитък<br />мината ти о поете ще убива пак миньорите<br />Ние ще сме най-последните занаятчии и когато<br />гвоздеят остане спомен от предисторическото време<br />Ние ще се нараняваме в кибернетичната епоха<br />и ще страдаме от силикоза в дробовете<br />всяка дума ще заплащаме с кръвта си както и сега<br />Ние ще сме факла от смола сред електричната централа<br />нерешимата задача сред сметачните машини<br />мъката-свидетел на сияние отвътре<br />извор на ужасен вик<br />най-последното предизвикателство на хората срещу самите тях<br />Кой ще гледа на поезията тъй<br />че да види синьо „Ем“ във гънката на своя лакът ах<br />Еквай песен от един певец на друг ах еквай<br />еквай песен както пламъкът от клон на клон<br />както и гърмът от кула върху кула<br />с белега на мъченичество на корабокрушение<br />песен що на любовта прилича еквай<br />свръхестествено ридание тревожен звън преди пожарите<br /><br />Еквай песен<br /><br /><i>Луи Арагон, „Речи“</i><br /><div> </div><div><table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiRZ2DXBLQRZ_pKGJorq0aNqXvJK671mHxEF-jxAU48yTlfXi7puXR0mIhYUsFhsR942_x-jAIZ2JUzZKffUL14vqaEnKEz8Q6eVn2Wbbwpx3gFtbOc2PTstWJFmezx_8LKuWSIY2sOXXs/s1000/37322527-0e38-44ff-95a8-885f8c4e404c.jpg" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="796" data-original-width="1000" height="510" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiRZ2DXBLQRZ_pKGJorq0aNqXvJK671mHxEF-jxAU48yTlfXi7puXR0mIhYUsFhsR942_x-jAIZ2JUzZKffUL14vqaEnKEz8Q6eVn2Wbbwpx3gFtbOc2PTstWJFmezx_8LKuWSIY2sOXXs/w640-h510/37322527-0e38-44ff-95a8-885f8c4e404c.jpg" width="640" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">Анри Матис, „Моето семейство“ </td></tr></tbody></table></div><div><br /></div><div><div>МАТИС ГОВОРИ</div><div><br /></div><div>Аз всичките прически разрошвам и зората</div><div>изгрява с цветовете които аз й дам</div><div>Въздишка в мойта стая издува в платната</div><div>и в бъдния ми поглед е блянът траен знам</div><div><br /></div><div>Разголеното цвете напомня за робини</div><div>със красота начало на трепета свещен</div><div>Мечтая гледам чакам и небесата сини</div><div>като свалена рокля са проснати пред мен</div><div><br /></div><div>Разкривам и без думи движенията гладки</div><div>разкривам как е минал ветрецът спрял отвъд</div><div>разкривам миг световен без никакви загадки</div><div>разкривам слънчев блясък над мислената гръд</div><div><br /></div><div>Разкривам чер рисунък в прозорци осветени</div><div>разкривам и сезони и птици и цветя</div><div>разкривам как се радват растения зелени</div><div>разкривам тишината на къщи в самота</div><div><br /></div><div>Разкривам плътни сенки прозрачности безкрайни</div><div>разкривам как жените докосват с чара свой</div><div>разкривам от предмети съзвездия незнайни</div><div>разкривам всички връзки между неща безброй</div><div><br /></div><div>Разкривам аромата на форми променливи</div><div>разкривам как запява хартиеният лист</div><div>разкривам от какво са листата тъй летливи</div><div>и клоните защо са ръце във порив чист</div><div><br /></div><div>Възвръщам лъч на правда и в светлината даже</div><div>изправен след злините на този страшен век</div><div>надеждата рисувам Анри Матис да каже</div><div>на бъдното какво го желае днес човек</div><div><br /><i>Луи Арагон</i></div></div>Червеният ездачhttp://www.blogger.com/profile/13493971582453140877noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6728622089120966100.post-14593782445777896652021-02-16T16:00:00.001+02:002021-02-16T16:37:37.341+02:00Памет за Асен Златаров <table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi1-tf29Xcne0lF9oOD0k81OFrJy_XVLBi1N4alou8f4K8EDSbNx8NedwGQEH3IryfI1y64o5UeVRqdWPDUqSJgukg1ypglBhJhXmaMls1IjV6FNc3pT53SetKhFF6AS9eYtnRQ1TXw-yw/s728/BASA_865K-1-941-11_Asen_Zlatarov.jpg" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="728" data-original-width="538" height="640" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi1-tf29Xcne0lF9oOD0k81OFrJy_XVLBi1N4alou8f4K8EDSbNx8NedwGQEH3IryfI1y64o5UeVRqdWPDUqSJgukg1ypglBhJhXmaMls1IjV6FNc3pT53SetKhFF6AS9eYtnRQ1TXw-yw/w473-h640/BASA_865K-1-941-11_Asen_Zlatarov.jpg" width="473" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">Професор Асен Златаров</td></tr></tbody></table><br />СМЪРТНА ТОЧКА<br /><br /><div style="text-align: justify;">Животът ни е спрял на опасна точка, няма интрига, няма подем, няма очакване… За радост и празници е смешно дори да се мисли. И всички стоят стъписани, обезволени, полуумрели. Само отрицателното в живота, то е събудено - мракобесническото и хулиганското.</div><div style="text-align: justify;">Народът е зле, страшно зле е - и там е причината на това мъртвило. Кметът на едно балканско село ми казваше това лято: „Толкова сме зле, господине, че нищо повече не е в състояние да ни съживи. Ако и останалата България е като нас - нищо не ще може вече да я оправи…”</div><div style="text-align: justify;">Като чувах тия думи, тръпки на хлад ме обхванаха. Но ми стана ясно това безнадеждие на моя събеседник, когато ме разведе по селските дворове и къщи и можах да надникна в хамбарите и оборите им: мизерия, мизерия, мизерия…</div><div style="text-align: justify;">Цинизъм е да се говори, че сме си добре, че народът се разболява от преяждане! На големците тоя народ не си казва болките, защото нито им вярва, нито ги обича, а тия, които са му приятели, или платонически го съзерцават, или пък не биват допускани до него.</div><div style="text-align: justify;">А в това време се разиграва оргията на мръсно партизанство. Вижте какво става в Държавната печатница, в мина Перник, в Дирекцията на статистиката, в Дирекцията на железниците, в съдебното ведомство, в разните седмо, пето и тричленки: идва ви да заридаете от срам и болка.</div><div style="text-align: justify;">И, разбира се, че мракът се надига, че добрите сили са парализирани, че безнадеждието става господар в сърцата на добрите и честните. Колко е мъчно да бъдеш честен в едно общество, където мизерията потиска народа, а злите, алчните, жестоките и тъпите почват да стават властелини на живота!</div><div style="text-align: justify;">Идва се до покруса, идва се до бягство от служба и дълг и се търси спасение в самотата. А по-слабите или ще се впиянчат, или ще се пречупят и продали се, ще тръгнат по пътя на безчестието.</div><div style="text-align: justify;">Тогава защо се чудим, че духовният ни живот замира; няма силни творби, няма изблици на бодра сила, няма духовна жажда. Ставаме плячка на злото: или хищници, или стадо. Добрите воли са омаломощени, защото няма обществено мнение, което да сочи и съди, което да дели добро от зло, което да служи за опора и защита на глас, който би дръзнал да изкрещи истината.</div><div style="text-align: justify;">Затова истините почнаха да се мрънкат, затова съвестта ни почна да заспива, затова почнахме да свикваме с гледката на беззаконието и престъплението.</div><div style="text-align: justify;">На мъртва точка е спрял животът ни и страшното е да не стане смъртна тая точка!</div><div style="text-align: justify;">Какво да се прави? Нужно е да нахлуе живителна резерва на ободрение и опресняване, защото иначе ще се задушим и погинем. Нали знаете: при спорта и при свръхмускулна работа настъпва миг на смъртна опасност: въздух като че ли не достига и напастта е готова да ни връхлети. Това е смъртната точка на свръхсилите.</div><div style="text-align: justify;">И тогава се спира за миг работата и идва живителният вздъх: нахлуват от резервите спастрените червени кръвни телца и донасят укрепа на силите, възврат към живот и възможност да се свърши подетата работа.</div><div style="text-align: justify;">Смъртната точка е само една: втора няма. И който не съумее да изварди мига на спирането и да използува живителния въздух, пада в крайно изтощение и може да погине.</div><div style="text-align: justify;">Ние в нашия обществен и духовен живот сме близо до тая смъртна точка. Не я виждат само мародерите, вампирите, тъпите бюрократи и лекомислените управници. Затова трябва да се бие тревога, за да не пропуснем мига на живителния вздъх.</div><div style="text-align: justify;">А тоя вздъх е: дайте повече грижи за народа, за да усети и той малко радост; пресечете користните ръце на партизанщината, която гледа на обществените блага като на плячка; извикайте на работа чисти ръце и добри воли, които ще съумеят да намерят пътя към благополучие на държавата ни; погледнете на духовните ценности с влюбени очи, защото без култа на душата, т.е. без скъпене духовната работа на учения, на писателя, на артиста и художника, изтрива се човешкият образ и човек се приравнява на звяра; да престанат преследвания за убеждения на хората, защото вековни борби се изживяха за правото на свободна мисъл и съвест и ново средновековие е да искаме поврат към мрака на миналото; да се постави бент на черносотничеството и хулиганщината, които почват да стават фактор на обществените ни борби и да позорят доброто име на нацията ни; да се постави като табела на всички държавни учреждения - от Министерския съвет до будката на стражаря - „Слуга на народа”, защото само с това съзнание се стига до величие, което никакви пръски не могат да окалят; най-после с тоя живителен вздъх трябва да нахлуе за работа, за дело, за творчество всичко, което не прави от касата и търбуха си култ на живота, а знае, че освен вълчата максима има и прометеевска: мисъл, дълг, чест, обич за живота и в служба на живота.</div><div style="text-align: justify;">Не стане ли това, ние ще пропуснем мига на смъртната точка, а втора няма. И тогава хиените ще бъдат наши господари…</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div><div style="text-align: justify;">Асен Златаров</div>в. „Литературен глас”, бр. 174, 25 декември 1932 г.</div><div><br /></div><div><br />БОТЕВ И ЛЕВСКИ<br /><br /><div style="text-align: justify;">От времето на нашето бурно сепване за свобода и независимост имената на Ботев и Левски ще останат най-скъпите, най-примамливите и най-светлите за борческото сърце и борческия порив. В тия две имена ще калява младежът - син на народа - своята вяра и своята воля за дело в живота!</div><div style="text-align: justify;">Ботев! - гениална глава и пламенно сърце: той разбра смисъла на борбата, прозря в бъдещето и се изправи като поет и предтеча - пророк за нашите дни на последен напор за скъсване на веригите на социално и икономическо робство. Който се сили да види от Ботева друго от това, което той ни завеща в своите песни и в своите статии, е продал душата си на Велзевула и се е скарал с истината. Не се фалшифицират, защото са от неподправима сплав, „Моята молитва”, „Борба”, „В механата” и тия образцови статии и фейлетони, челно място от които заема „Ден първи”!</div></div><div style="text-align: justify;">Левски! - нравствен гений, девственик-революционер, въздръжник и светец, в живота на който няма ни един грях, нито едно петно. И сам син на бедния и отруден народ, той тръгва между него да го учи на свяст и да буди сърцето му за свобода и човешки живот! Неговото обаяние е огромно и надскача тесните граници на един човешки живот: той е близък и сега за тия, които водят борбата за върховното освобождение на все още поробения икономически и политически човек. Защото той казваше, не се бори за ново царство, дето ще има пак султани и чорбаджии, а за токова, където свободният гражданин свободно и гордо ще реди своята лична и обществена управа.</div><div style="text-align: justify;">Ботев и Левски са двата върха, до които се издигна българският дух, за да огрее с блясък съзнанието и волята за възход у тия, които имат очи за висините, чиято душа е узряла за подвиг и жертва и чието сърце е влюбено в истините на живота.</div><div style="text-align: justify;">Затова Ботев и Левски принадлежат като водачи, като учители, като пример за следване на тия, които в народната болка, в народната неволя, в народните надежди виждат и живеят своята най-хубава мисъл, своето най-скъпо чувство, и всеки друг, който посяга към тия имена, върши кощунство или нечестна търговия.</div><div><br />Асен Златаров<br />в. Народ, г. XX, бр. 18, София, 1931</div><div><br /></div><div> <table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><tbody><tr><td style="text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiiR4qYecCr68zSNpTGme8O0KVri1lemjYJV9mt7QCH41qhDFyQOyo5EK8uI-nE8AwPSyu5m0-hI2RXCurNG86bAlE2ygyt8YGEU8eETi4jfEzHXjUrsj2mE_jFW-cTy2BNTLek4V9dVj0/s1378/poplilov.jpeg" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="1378" data-original-width="1141" height="640" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiiR4qYecCr68zSNpTGme8O0KVri1lemjYJV9mt7QCH41qhDFyQOyo5EK8uI-nE8AwPSyu5m0-hI2RXCurNG86bAlE2ygyt8YGEU8eETi4jfEzHXjUrsj2mE_jFW-cTy2BNTLek4V9dVj0/w530-h640/poplilov.jpeg" width="530" /></a></td></tr><tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">„Ботев и Левски“, худ. Александър Поплил</td></tr></tbody></table><br /></div>Червеният ездачhttp://www.blogger.com/profile/13493971582453140877noreply@blogger.com