Червеният ездач

„Танц с маслинови клонки“, Пабло Пикасо, 1961 г. Други очи на Светлана Алексиевич Тук мирише на смърт и печал. А пък трябва да знаеш, да знаеш даже фактите, тънещи в кал и на битките иде ли краят. С много честност стоиш на ръба на човешката логика. Дишаш. Някой друг е оставен да пише. Да четеш пък е твоя съдба. И какво лице носи войната? И защо вечно плачеш насън? Няма нищо докрай непознато за сърцата, убодени с трън. Гледаш с други очи на живота. И щастлив си, защото си цял. Но не криеш вселенската жал към света, изначално сиротен. И накрая си само сърце, бистър ирис и слух за камбана. Не заравяш във пясък лице. Но боли всеки звън като рана. Да, мирът има други очи. Топли кестени. Сини морета. Бди надежда в едничкото цвете. То разказва. А ти помълчи. Галина Иванова

Стоян Венев, „Сиромашка пролет“ Неравен бой През целия си живот баща ми води неравен бой за плодни дървета в нашия двор. Ние имахме една малка градинка, в която майка ми садеше латинки и димитровчета, а баща ми наесен копаеше ями и заравяше в тях картофи и зелки. През една пролет в тая градинка се появиха десетина фиданки. Те бяха строени край плета като млади войници. Щом позаякнаха, даскал Ради, който беше главният овощар в село, пристигна с ножицата си, постави им калеми и каза, че като почнат да раждат, ще берем от тях кайсии, големи като юмруци. Баща ми окръжи дръвчетата с голяма грижа. Огради ги с триъгълни кошарки, за да ги уварди от лакомите уста на добитъка, поливаше ги редовно, белосваше ги с вар. „Нека има плод за децата.” - казваше той. Дръвчетата бързо се дигнаха, станаха по-големи от нас и додето ни ушият първите конопени гащи, почернени с орехова шума, зарзалките вързаха плод. Но ние не можахме да откъснем от тях нито едно зърно, защото водата ги отнесе. Една нощ ...

Реч на бургаския народен представител Георги Кирков произнесена в камарата на 25 април 1914 година Господа народни представители! Народното събрание вече за трети път се занимава с въпроса за изследване делата на управления и за даване министри под съд. Вие от нашите печатни органи, от нашите речи, много добре знаете, какво е нашето становище по тоя въпрос. Ние, искайки една анкета, или правейки предложение за даване под съд на управници, не гоним целта да отмъстим; това не влиза в нашия план, в нашите цели. Ние смятаме – и това вие доказахте с цялото ваше правосъдие в буржоазното общество – че наказанията не са едно изправително средство, че убийствата и престъпленията в буржоазното общество не изчезват, колкото и драконовски да са законите, колкото страшни и да са наказанията. Това доказва и самия живот. Вие помните, че заедно с г. Найчо Цанов и неговия колега и другар, сега не депутат, г. Влайков, ние поискахме даването под съд на г. Радославова и неговите колеги. Те бяха осъд...

Паметник на Димитър Благоев и Никола Габровски – В.Търново, Парк „Никола Габровски“ Пред паметника на Димитър Благоев и Никола Габровски във Велико Търново Няма начин да не съм писал за Димитър Благоев (1856-1924), Никола Габровски (1864-1925) и Първата социалистическа сбирка у нас (3-5 май 1891). Не до разделителната дата 10 ноември 1989 г., а до края на 1976 година, когато всъщност напуснах Велико Търново. Дотогава като екскурзовод в Регионалния исторически музей съм изнасял беседи пред различни туристически групи. Съветските екскурзианти се чудеха как така българските социалисти са имали своя партия преди руснаците, а когато научаваха, че Димитър Благоев има пионерска роля за разпространяването на социалистическите идея в Петербург, онемяваха – „Разве не Ленин?”. Част от българите пък за първи път узнаваха, че „преди Бузлуджа”, тук, в лозето на Никола Габровски, е имало опит за обединяването на социалистическите групи от В. Търново, Габрово, Севлиево, Дряново, Казанлък, а още...