Публикации

Показват се публикации от декември, 2021

Давид Сикейрос

Изображение
Давид Сикейрос - (29.12.1896-6.1.1974) един от тримата велики мексикански художници-стенописци. "Аз рисувам за народа, за всички. Който не знае да чете и няма възможност да се образова по друг начин, може да гледа моите стенописи на улицата или по стените на сградите. Като се върне в къщи, той неизбежно ще носи в душата си куп впечатления и преживявания" Давид Сикейрос Давид, ти винаги за мен оставаш кълн, светло избуял сред свойта древна пръст, чиито плодове се раждат в земетръс и се разпръсват в огън, като лава Рафаел Алберти Автопортрет,  Давид Сикейрос, 1946г. Демокрацията разкъсва своите окови (Народната демокрация),  Давид Сикейрос, 1934г Селска майка,  Давид Сикейрос, 1962г. Алегория на расовото равенство,  Давид Сикейрос, 1943г. Портрети от днешно Мексико,  Давид Сикейрос, 1932г. Борба за освобождение,  Давид Сикейрос, 1961г. Културен център,  Давид Сикейрос, 1971г. Културен център,  Давид Сикейрос, 1971г. Революцията,  Давид Сикейрос Марш на човечеството,  Давид Сике

Хроники от Народната република

Изображение
Знаете ли, че... На 26 ноември 1944 г. – в София е открита Първата военна художествена изложба, а в Пловдив – Първата художествена антифашистка изложба; 2 юли 1945 г. – Избрана е в Ямбул първата у нас жена-кмет – Мара Атанасова;   18 ноември 1945 г. – за пръв път в историята на българския парламентаризъм за народни представители са избрани 14 жени; 5 август 1946 г. – 2000 девойки и младежи се включват в състава на първата национална младежка бригада „Георги Димитров“, чиято задача е свързана с изграждането на Прохода на републиката (Хаинбоаз); 29 ноември 1946 г. – първият обект, обявен след Девети септември за резерват, е вековната кестенова гора „Малкият мостък“ (край Берковица);    29 юни 1947 г. – Георги Димитров открива първата вътрешна въздушна линия София – Бургас.; 12 септември 1947 г. – открита е първата българска международна въздушна линия София – Будапеща; 1 май 1948 г. – за първи път е въведено автоматично предаване на точното време по Радио София;  10 октомври 1949 г. – пъ

За кого гласуваха 1 062 238 мъртви души?

Изображение
В бр. 16 от 20.04.т.г. на в. „Нова Зора“, в анализа „Великата отговорност за правдата“, по повод отминалите на 4 април избори и откриването на 45-о Народно събрание на 15 април, констатирахме че „в избирателните списъци има 1 186 309 имена на лица, които неправомерно фигурират в тях“. Направен бе извода, че с 1 186 309 души повече, неправомерно присъстващи в избирателните списъци, изборите са жестоко опорочени. И че нищо не е вярно като краен резултат: нито гласувалите избиратели, нито разпределението на мандатите, нито коя партия или коалиция с колко е ощетена или „наградена“. И че е немислимо ЦИК да не е напълно наясно с изнесените факти. Последва оглушително мълчание. Вниманието на народо-населението бе отклонено към нова, по-щастлива загадка: какво ще покажат новите избори след три месеца? На 11 юли отминаха и те. Историята, в общи линии, се повтори. Но пък зачакахме нови, за трети път, поредни избори. Беше ясно, че „поправителният изпит“ не е издържан. Очакваше се развръзката да с

Незабравими мигове – спомен на Петър Загорлиев

Изображение
Митинг по случай освобождаването на политическите затворници в Пловдив – 8 септември 1944 г. Незабравими мигове След продължителна безработица през април 1934 г. започнахме работа. Започнахме и подготовка за стачка. Създадохме в складовете партийни и професионални организации. През май предявихме искания за увеличаване на надниците. Тютюнотърговците отказаха да дадат увеличение и на 5 или 6 май всички складове се вдигнаха на стачка. Избрахме стачен комитет от 30 души, В него влизаха: Стефан Абаджиев – председател, Петър Загорлиев – секретар, Иван Конарев, Цанко Христов, Димитър Зарев, Михаил Харитонов, Иван Вергов, Сандо Анархиста, Васил Анархиста, Васил Жеров - касиер и др. Първата ни грижа бе да назначим постове за охрана на складовете. В знак на солидарност обявиха стачка цигарените, хлебарските и каменарските работници. Стачката се разрасна и обхвана 20 000 души. Всеки ден стачният комитет издаваше бюлетин. За да се събират помощи, бяха пуснати специални кочани с квитанции. Окръжни