Червеният ездач

ЗОРАТА НА ОКТОМВРИ 1917 Ленин провъзгласява съветската власт ЗАДАЧИТЕ НА РЕВОЛЮЦИЯТА Русия е дребнобуржоазна страна. Огромното мнозинство на населението принадлежи към дребнобуржоазната класа. Нейните колебания между буржоазията и пролетариата са неизбежни. Само след нейното присъединяване към пролетариата победата на делото на революцията, на делото на мира, на свободата, на получаването земя от трудещите се ще бъде обезпечена лесно, мирно, бързо и спокойно. Развитието на нашата революция ни показва тези колебания на практика. Няма да си правим илюзии, относно партиите на есерите и меншевиките, а ще стоим твърдо на своя класов пролетарски път. Нищетата на бедните селяни, ужасите на войната, ужасите на глада – всичко това все по-нагледно. и по-нагледно показва на масите правилността на пролетарския път, необходимостта да поддържат пролетарската революция. „Мирните“ дребнобуржоазни надежди, възлагани на „коалицията“ с буржоазията, на съглашателството с нея, на възможността „спокойно“ д...

През 1919 година съветското правителство провежда кампания за ликвидиране на неграмотността, влязла в историята като „ЛИКБЕЗ“. Цел на тази политика е била да обучи на четене и писане населението от всички възрасти, като особено внимание се отделя на подготовката на учители. Откриват се училища за пълнолетни, в предприятията се създават „ликвидационни пунктове“, където младите работници се обучавали в седеммесечни курсове. Трудовите училища за деца започват да работят по експериментални програми. През 1927 година в СССР се въвежда единна учебна програма. Особено внимание се отделя на изучаването на руски език и езика на националната република. Задължителен предмет за дълги години става краснописа. От 1930 година всички деца са задължени да посещават четиригодишни училища, а по-късно и седемгодишни. Като резултат, съгласно преброяването от 1939 година в СССР са грамотни 87% от населението. Пушкин Русия — мрак. Русия — гнет. Неразорана целина. Вертеп. Свирепа тишина. На север — ...

ЗОРАТА НА ОКТОМВРИ 1917 - български поети за Октомврийската революция. Барабанчик, А. Мазитов Октомври Удавихме те                   в купища                                     доклади, а ти премина                  през куршуми,                                     барикади, горя                  в пожари              ...

ЗОРАТА НА ОКТОМВРИ 1917 - стихове за Октомврийската революция. Заповед до армията на изкуството Туткат се на старите бригадите. Туткане кого ще разтуши? Другари, на барикадите – барикади от сърца и души! Комунист е, който срязва с пристъп всеки мост за връщане назад! Доста крачехме, футуристи: в бъдното – скок – крилат! Влак сглобяваш – железа и пара. Недостатъчно е то! Ако песни гарата не претоварят – за какво е изнамерен ток?! Награмадявайте звук след звук вий и напред с вика с песента! Има още хубави букви: еР, Ша, Щя. Малко е да запретнеш ръкави, да те грабне на труда подемът! Армията в бой ще се отправи, ако музиканти марш подемат! На лицата – рояли загърмяли! Влизай в строя, барабан наш! Все едно – барабан ли, роял ли – само гръм да е! Само марш! Ний ли осаждени до очите край фабричните пещи с чужди завъркулки вити втрещени ще се вблещим?! Разплати старите сметки с истини дребни и хитри! Улиците са наште четки. Площадите – палитри. Н...

ЗОРАТА НА ОКТОМВРИ 1917 Пьотр Кропоткин ...Тези трудове ме накараха да проуча по-внимателно някои страни от стопанския живот на съвременните народи. Като четях лекции в различните градове на Англия и Шотландия, аз използвах тези пътувания както за продължителни беседи с работниците, така и за разглеждането на всякакви фабрики и заводи, на каменовъглени мини и на големите корабостроителници, без да забравям при това малките работилници в такива големи центрове на занаятчийското производство като Шефилд и Бирмингам. Като се запознавах по такъв начин с реалния живот, аз постоянно имах предвид въпросите: какви форми трябва да приеме производството върху социалистическите принципи, тоест организираното от самите трудещи се за най-доброто задоволяване на всички нужди на населението. Мнозинството социалисти казваха дотогава, че цивилизованото общество произвежда много повече, отколкото е нужно за осигуряване на благосъстоянието на всички, и че не е правилно само разпределението на...

ЗОРАТА НА ОКТОМВРИ 1917 - филми за Октомврийската революция „Работническо-селската революция, за необходимостта на която през цялото време говориха болшевиките, се извърши!“ - Ленин Филма е първа част на дилогия посветена на Владимир Илич Ленин и 20 годишнината от Октомврийската революция, включваща също и филма „Ленин през 1918 година“. 1917 година. Петроград. Завърнал се от Финландия, Ленин заедно със своите съратници разработва плана на въоръженото въстание и го осъществява. Във филма са показани всички важни революционни събития: подготовката за въстанието във фабриките и заводите на Петроград, легендарния изстрел на „Аврора“, щурма на Зимния дворец. Филмът завършва с провъзгласяването на победата на Октомврийската революция на II Конгрес на съветите с думите на Ленин: „Работническо-селската революция, за необходимостта на която през цялото време говориха болшевиките, се извърши!“ За съжаление, в духа на времето на създаване на филма, в него е приписана изм...

ЗОРАТА НА ОКТОМВРИ 1917 - документи През есента на 1917 година в Украйна протичат бурни събития. В Киев, Централната рада е провъзгласила своята власт над страната, а в Харков категорично възразяват против това болшевиките начело с Артьом. Така на 4 септември 1917 година на конференцията на фабрично-заводските комитети в Харков, Артьом заявява „В настоящия момент ние сме скъсали с Временното правителство и престъпваме към образуване на наша власт, към организация, която ще обхване целият Донецки басейн...“. В края на октомври, още преди създаването на Червената армия, под ръководството на Артьом се организират напълно боеспособни части.  През декември 1917 година в Киев се свиква първия Всеукраински конгрес на Съветите, на който Централната рада със всички достъпни средства осигурява за себе си голямо мнозинство. Киевските болшевики, Затонски, Скрипник, Бош и други са принудени да напуснат конгреса и да се преместят в пролетарския Харков. В същото време тук се провежда т...

ЗОРАТА НА ОКТОМВРИ 1917 - филми за Октомврийската революция Филмът „Четиридесет и първият“ е разтърсваща драма за гражданската война, обхванала загиващата царска Русия и зараждащите се след Октомврийската революция работническо-селски, съветски републики. На фона на изострен класов сблъсък, сред пясъците на Средна Азия започва любов между червеноармейката Марютка, която на бойната си сметка вече има 40 убити белогвардейци и плененият в последния бой поручик Говоруха-Отрок с когото остават сами на необитаем остров. Филмът „Четиридесет и първият“ (1926) Производство: Межрабпом-Русь, 1926 година. Режисьор: Яков Протазанов Сценарий: по повестта на Борис Лавренев, Борис Леонидов Оператор: Пьотър Ермолов Актьори: Ада Войцик, Иван Коваль-Самборский, Иван Штраух През 1956 година е заснета цветна версия с говор, на която режисьор е Григорий Чухрай, а ролите са изпълнени от Изолда Извицкая и Олег Стриженов. Тази версия на филма е с многобройни международни награди. ...

ЗОРАТА НА ОКТОМВРИ 1917 - български поети за Октомврийската революция. "Петроград няма да дадем" Дмитрий Моор, 1919 г. Петроград Ти грееш, Петроград, все тъй непобедим след толкоз тежки дни и пристъпи безплодни – и сякаш чувам аз през твоя прах и дим победната тръба на робите свободни. И ти стоиш сега над хиляди съдби – символ на крепката десница неуморна и не един напад по тебе се разби, и не една вълна, престъпна и позорна. Аз виждам твоя стан, в желязо окован, и твоя легион – възмогнати и горди. Припада тъмна нощ и върху твоя стан налитат варвари на многобройни орди. Припада тъмна нощ и меден рог звучи: нападат варвари гранитните ти брони, но... в бойния напев с усмихнати очи летят железните червени ескадрони. Нападат варвари... и ето – страшен гръм! – звучи победен марш по твоите площади; желязна крепост е тук всеки камен дом и всяка улица - море от барикади. И твоите деца, о беден Петроград, умират и мълвят молитва словословна ...

ЗОРАТА НА ОКТОМВРИ 1917 - филми за Октомврийската революция Духът на революцията се носеше над руската земя. Някакъв огромен тайнствен процес се извършваше в милиони сърца. Личността, едва успяла да осъзнае себе си, се разтваряше в масата, масата се разтваряше в порив. Лев Троцки  В основата на филма е разказа за бунта на броненосеца „Княз Потьомкин“ през 1905 година. Жителите на Одеса подкрепят въстанието на моряците. В отговор царската армия безмилостно разстрелва хората. Филмът е част от неосъществена кино епопея посветена на руската революция от 1905 година. Филма на сайта на Мосфильм Филма с български субтитри от documentalni.com Година на първа прожекция: декември 1925 г. и януари 1926 г. Производство: Първа фабрика на ГосКино Режисьор: Сергей Айзенщаин Помощник режисьор: Григорий Александров Сценарий: Нина Агаджанова, Сергей Айзенщайн, Григорий Александров Оператор: Едуард Тисе Композитор: Дмитрий Шостакович В ролите: Александър Антонов...

ЗОРАТА НА ОКТОМВРИ 1917 - филми за Октмврийската революция Филма „Чапаев" е шедьовър на филмовото изкуство със световно признание от стотици милиони зрители, разказващ за легендарния командир от Работническо-селската Червена армия - Василий Иванович Чапаев. Феодор Кличков (прототип за героя е писателя Дмитрий Фурманов, автор на романа "Чапаев") по заповед на партията на болшевиките отива като комисар в 25-та дивизия от Червената армия под командването на Чапаев. Кличков пристига заедно с отряд работници, тъкачи. Чапаев поразява Кличков със своя необичаен вид - човек със среден ръст, видимо с неголяма физическа сила, но притежаващ способността да приковава вниманието на обкръжаващите върху себе си. В Чапаев се чувства вътрешна сила, обединяваща хората около него. Кличков разбира, колко много е стихийното в Чапаев, неудържимото, и вижда своята роля в това, да оказва на наистина народния командир идейно влияние... Чапаев  (1934) Киностудио: Ленфилм Режись...

ЗОРАТА НА ОКТОМВРИ 1917 - български поети за Октомврийската революция. Владимиру Маяковски по Маяковски Не мога да ревна свободно с онова гърло на дяда се, да възседне лисицата язовеца да продъня небето господне - (сто версти отверстие) - за да кажа на бога и Петра: Ваша Светлост, предайте мойте поздрави чисти на госта си -                   футурист                   Маяковски. Или небесния ваш санаториум не приема комунисти и душите на атеистите от крематориума? Нашето време възлиза без ризници - талазена бий революция; живота – пребито куче своята рана облизва. Не е меча винтовка и маузер, не са дните ни ланските: милиони ще дойдат от Азия по наш европейски уанстеп. И ще пръснат стените на Кремъл своите години към запад, да завършат поемата на пролетариата. Ламар

ЗОРАТА НА ОКТОМВРИ 1917 Наредба за работническия контрол 1. Във всички индустриални, търговски, банкови, селскостопански и други предприятия с работници и служещи (заедно взети) не по-малко от пет души или с оборот не по-малко от 10,000 рубли годишно се въвежда работнически контрол над производството, пазенето и покупко-продажбата на всички продукти и сурови материали. 2. Работническият контрол се извършва или непосредствено от всички работници и служещи на предприятието, ако предприятието е така малко, че това е възможно, или чрез техните изборни представители, които трябва да бъдат избрани незабавно на общи събрания, като се състави протокол за изборите и се съобщят имената на избраните на правителството и на местните Съвети на работническите, войнишки и селски депутати. 3. Без разрешение на изборните представители на работниците и служещите безусловно се забранява да се спира предприятието или производството, което има общодържавно значение (гледай член 7), а така също и...

Дванадесетте 1 Черна вечер. Бял — снегът. Вятър, вятър! И нозете ти едвам държат. Вятър, вятър — по цял божи свят! Вятърът развява, вее белий сняг навред. Под снега — лед. Бавно, тежко всяка стъпка се люлее, хлъзга се — ах, тежко! Между две здания — обтегнато въже. На въжето — плакат: „Цялата власт на Учредителното събрание!“ Една бабичка свива се — плаче, не разбира що всичко туй значи, защо ли е тоз плакат — такъв огромен пояс? Партенки много биха излезли от този плат — а всеки днес е гол и бос… А ето бабичката спъна се — и в преспа сняг пред нея тропва! — Ох, Богородице застъпнице! Ох, тези болшевики, ще ни вкарат в гроба! Вятър остър! Не престава и студът! Спрял буржоата насред път, в шубата си скрил е нос. А тоз кой е? — Дълги власи и говори полугласно: — Предатели! — Загина Русия! Сигурно — писател, вития… А ето дългополий — пристъпва, покрай преспа като гроб… Защо днес весел не изглеждаш, другарю поп? Помниш ли ти нявга ка...