Червеният ездач

Буенавентура Дурути – „Капитализма не се обсъжда, той се разрушава“ МАРИЯ ДОС ПРАСЕРЕС Човекът от погребалното бюро пристигна с такава точност, че Мария дос Прасерес, по хавлия и с ролки на главата, едва успя да си пъхне една червена роза зад ухото, да не изглежда толкова отблъскваща, колкото се чувстваше. Притесни се още повече от вида си, щом отвори вратата и видя не мрачен нотариус, каквито си представяше, че трябва да бъдат търговците на смъртта, а свенлив младеж с карирано сако и вратовръзка на разноцветни птици. Не носеше палто, въпреки че ситният дъждец и косо брулещият вятър почти винаги правеха променливата пролет в Барселона по-неприятна от зимата. Мария дос Прасерес, посрещала през живота си много мъже по всяко време, се почувства засрамена както никога. Наскоро бе навършила седемдесет и шест години и беше убедена, че ще умре преди Коледа, но сега едва не захлопна вратата и не помоли погребалния агент да изчака за миг, докато се облече, за да го посрещне както трябва...

ИЗКУСТВОТО В БИТКА С ФАШИЗМА „Война и трупове“, Джон Хартфилд, 1932 г. История на заболяването „Повечето уелсци са безполезни, втора категория, докторе.“ Не знаеше, че аз съм уелсец. После взе да хвали архитектите на немските лагери на смъртта — не знаеше, че съм евреин. Нарече либералите „бели негри“ и продължи да сипе хули. Като опипвах черния му дроб, усетих мекия дроб на Гьоринг, когато вдигнах стетоскопа, чух да бие сърцето на Химлер, като разчитах енцефалограмата му, помислих си: „Sieg heil, mein Fürer.“ В аптечката на клиниката — червени плодове от брей, бучиниш, кучешко грозде, мухоморка… И все пак му предписах тъй, сякаш ми е брат. По-късно през нощта май съм заспал върху ръката си: за миг изгуби умелост мойта дясна длан. Дани Абс Дани Абс, изтъкнат поет, романист и редактор, е може би най-бележитият жив писател в Уелс. Романът му „Пепел върху ръкава на един млад човек“, описващ историята на неговото еврейско детство в Кардиф докато ...