Червеният ездач

СИНДРОМЪТ НА БСП БСП е достойна за презрение. Тя не е боева партия. Тя няма доверие в своите членове, няма доверие в себе си. Затова на най-отговорните длъжности, дори когато е имала възможност, не е издигала и не издига свои членове. Дали защото в нейните редове наистина няма достойни? Или защото е плаха, боязлива, страхува се от отговорност, и все търси да се засенчи зад някаква неутрална фигура от "гражданската квота"? Защо вместо да повери премиерския пост на някой свой член, възложи го на Орешарски? Защо в кампанията за президент вместо някой член на Висшия съвет на БСП, издигна Румен Радев? Защо по време на предишните избори за евродепутати, вместо да издигне за водач на листата си член на БСП, издигна Ивайло Калфин, а за предстоящите евроизбори издига Елена Йончева? Защо Елена Йончева не е член на БСП? Възможни са две обяснения. Първото е, че защото не иска. А защо да не иска - дали защото не споделя програмата на БСП, или защото се страх...

На 23 юли 1942 година, фашистката власт разстреля един от най-талантливите и най-интелигентния български поет – Никола Йонков Вапцаров. От четвърт век реставраторите на капитализма в България неистово се стремят да принизят личността, таланта и делото на Вапцаров. Какви ли не писания във форумите се срещат. Вапцаров, пишат те, не е членувал в Комунистическата партия и не й е симпатизирал Напротив – както сам бил написал в молбата си за помилване, неговите възгледи са били диаметрално противоположни на комунистическите. "Другарите" си го присвоиха, а се оказва, че не е членувал в БКП! Ега ти простите фашисти – да разстрелят човек, чиито възгледи са диаметрално противоположни на комунистическите! Как са могли само!  И защо са го направили? Много просто - защото не са повярвали! Защото това, което е написано в тази молба, не е истина! За всеки е ясно, че такава молба ако е имало, така написана и подписана, е било тактически ход, за да послужи на защитата за пледир...

„Христос е търпял и на вас ви е завещал“, Дмитрий Моор Бог какви ли чудеса не прави! Вярващите винаги са здрави, а които са с души нечисти - всички комунисти - имат глисти! Господ-бог ни учи на смирение, на безропотност и на търпение. Те - какво ли няма да направят, тоя свят прекрасен да преправят. Иска им се всички да са равни, да са сити и да няма гладни. Иска им се всички да се смеят, да работят, да творят и пеят. Господ-бог направил е обаче, някой да се радва, друг да плаче. Някой да е здрав и да добрува, друг да е сакат и да гладува. Дай им малко ум и разум, Боже, да постигнат, че така не може. За да бъдат някои богати, други трябва да са без заплати. За да бъдат някои имотни, други трябва да са безработни. Дай им разум да постигнат, Боже, че каквото искът, туй не може. Че за лудост и за грях се смята, да се дири правда на земята. А душа, която се покае, ще намери мястото си в рая! Ангел Чортов, от "Стихове със името на Бога" ...

„Момче с куче“, Пабло Пикасо Приказка за белия и черния хляб Едно момченце малко останало сираче и майка му го дала на чужд човек чираче. Във недалечно време, в селцата ни красиви, живеели децата безгрижни и щастливи. Ала властта завзели управници, които ограбвали страната нахално и открито. Настанала в страната свирепа беднотия и тръгнали децата отново по просия. Тук няма да разказвам за майчината мъка, за страшната ù болка от тежката разлъка. Но имала жената, освен това, момиче – на малкото момченце по-мъничко сестриче. И била безработна, а детските надбавки, при тая скъпотия, не стигали за мравка. И трябвало момчето във вкъщи да помага или поне самичко да си изкарва хляба. Решението взели, а как да се изпълни – в страната с безработни навсякъде е пълно. Малцина са имотни, а много – безимотни, и шестдесет процента от тях са безработни. В едно балканско село живеел чорбаджия, в селото си известен със прозвището “Злия”. На своите ратаи той никог...

Нека носим йоще срама по челото, синила от бича, следи от теглото; нека мисълта за днешния позор висне като облак в наший кръгозор. Нека ни наричат не народ, а мърша, четка, със която нужниците бършат. Нека да сме бедни, нека да сме слаби. Нека който мине мами и ни граби. Нека сме продажни, да сме гъзолизци. И че кой не искал, не ни е обрал! И че затова сме днес на тоя хал! Нека! Но ний знаем, че в нашто недавно, има нещо смело, има нещо славно, що на клеветите строшава зъбът. Неговото име е НАРОДЕН СЪД! Народния съд аз считам за най-славния акт в историята на България! Представяте ли си – съд, който е издал действителни присъди над банкери и е национализирал имуществото им! Невероятно, нечувано, невъзможно! Съд, който е произнесъл действителни присъди над министри и премиери, присъединили страната ни към военни пактове, обявявали са войни и са вкарали страната в национална катастрофа! Съд, който е осъдил депутати за това, че са гласували антинародни закони! ...

Стига! При взрив в завода за боеприпаси в Горни Лом на 1 октомври 2014 година загиват 15 човека Когато ти отнемат парите, си казваш: Само да имам работа. Когато ти отнемат работата, си казваш: Само да имам здраве. Когато ти отнемат здравето, си казваш: Само да съм жив. Когато ти отнемат живота, какво ще кажеш? Борис Борисов Фотограф: Людмил Димитров *** остарявам нямам време за любезности капитализмът трябва да умре казваше един усмихнат мъж приятел мой на следната година умря беззъб съсипан уморен не разбрах дали плати си тока но нямаше лекарства за сърце а капитализмът продължи нататък да мачка хората като хлебарки Георги Ангелов Фотограф: Людмил Димитров Зайо Байо тръгва на оране Зайо Байо тръгва на оране и се вайка: - Боже, как ще стане! Толкоз лами - как ще ги нахраня! Тез бандити, тези обирджии, тез банкери, тези "Балкан"-джии! В таз държава де що нещо тупа, все загуби, все дългове трупа! П...

Ода за Димитров Моя малка страна, страна на титани! Ти, която Раковски и Левски, Бенковски и Ботев роди! Колко още герои, по дух и по сила по-високи от Пирин и Рила, си родила, Българийо, ти! И над всички - един исполин, който цялото земно кълбо озари със могъщо сияние! Вожд по заложби и вожд по възможности! Силен като вулкан! Сам - очи в очи с безочието! Сам - един на един с многобройния враг! С бандитизма лице в лице! Той, във фантастичен двубой, надви над фашисткия звяр! Девет години кръстосва България Апостолът на свободата! Двайсет години - като апостол, Димитров обикаля страната! Враг на всяко униние! Чужд на всеки покой! Всеки ден, всеки час, всяка секунда той беше герой! Там, където е рискът! Където кипи и ври! Там, където от сблъсъка скачат искри! В стачки, в митинги, с открито лице - вечно начело! Не е имало в лъвско сърце толкова смелост! С обикновените хора - сърдечен! С господарите - дързък и горд! Като смерч ги...