Червеният ездач

Портрет на Байрон в албанска носия, Томас Филипс, 1813 г. „Умрелите се будят — как да спя?      Пшеницата узря — как да не жъна? Тирани властват — как да ги търпя?      Не спя — в постелята ми сякаш тръни. Тръба звучи в слуха ми всеки ден,      отеква в мойта гръд…“ Джордж Байрон, 18 юни 1823 г. Последното писмо на Байрон Скъпи Бари, Сметката до 11 юли беше 40 541 и пр. генуезки ливри на мое име. Оттогава получих документ за кредит от господата Уеб за 60 000 генуезки ливри, които изтеглих. Но не ми казваш точно какво е положението със сметките ми. Балансът, разбира се, ще бъде възстановен от моя лондонски кореспондент, или по-точно от Дъглас Кинърд, който също така е мой агент, доверено лице, банкер и приятел, защото едно време бяхме заедно в колежа. Това е благоприятно за бизнеса, защото създава доверие или най-малкото трябва да бъде така. Надявах се, че си получил парите за яхтата от лорд Блесингтън Трябва непр...

ПЕСЕН ЗА ЛЪДИТИТЕ Тъй както момците отвъд океана надвиха потисника гръд срещу гръд, тъй срокът настана и тук за тирана. Свалете кралете освен краля Лъд! Когато платното последно развием, совалките с ножове ще заменим. Врага ще убием, саван ще му сшием, а после с кръвта му ще го оцветим! И въпреки че е по-черна от тиня, щом буйно облее тя нашия път — Земята пустиня ще стане градина със святото семе, посято от Лъд! Джордж Байрон, 1816 „… аз гледам на работниците като на една много онеправдана група хора, жертва на представите на някои люде, обогатили се чрез дейности, които са лишили тъкачите от работа. Например чрез въвеждането на някакво ново устройство един работник извършва работа на седмина, поради което шестима са изхвърлени на улицата… Наистина, милорд, колкото и да се радваме на постиженията на техниката, която може да принася полза на човечеството, не трябва да допускаме хората да се принасят в жертва на машините. Животът и благоденствието на отрудените ...

Безсмъртен дух на свободата! Джордж Байрон, художник Ф.Константинов Прометей I Титане, вечно жив, за чийто взор на смъртността терзанията тленни, в действителната им печал видени, не бяха унизителен позор, с какво ли тази жал те награди? С безмълвна горест в болните гърди, с веригата, орела и скалата, и мъката на гордия в душата, която ще притиска зъб о зъб, дори и да се задуши от скръб, та само в миг самотен да въздъхне, но тъй, че да не чуят на небето, и ще се крие в себе си, дордето гласът й най-подир без ек заглъхне. II Титане, твоят труден жребий бе борбата между воля и страдание — в безсмъртието вечно изтезание! И тъй неумолимото Небе и на Съдбата глухото тиранство, Ненавистта, която с постоянство твори в безсмислената си забава нещата, за да ги унищожава, отказаха ти даже и смъртта. Твой беше дарът клет на вечността, за който ти достоен се показа — от тебе Зевс изтръгна не молба, а само гръмотевични закани от пъкъла на живите ти рани. Ти ...