Публикации

Показват се публикации от Октомври, 2016

Павлина Петкова - Духовният свят в новото време

Изображение
Духовният свят в новото време Какво ни донесе, демокрацийо? След падането на тоталитарния строй вместо радост от очите на нашите родители потекоха сълзи. Опиянението и объркването бързо отмина, след като стартира раздаването на държавата на опредени три буквени групировки. Започна поголовно събаряне на голяма част от това, което бе построено с много пот от целия български народ. Наред с обезкостените фабрики и заводи се събориха исторически и културни паметници. Къщи – музеи останаха без поддръжка или на милостта на времето. Започна преразпределение на капитала, последващи деноминации на лева. Обвързване на лева с марката, после с еврото.  Туризмът, тоя печеливш отрасъл премина в ръцете на частни собственици.  България е държава с четири годишни сезона, с планини, реки, море, с условия за селски туризъм и т.н., която при една добра реклама може да се издържа само от туризъм. Погледнете държавите, които са само от камък, но съумяват да привлекат туристи за своята икономика. Всичко т

Джани Родари - Продавач на надежда

Изображение
Джани Родари сред италианските деца Продавач на надежда Ако можех да имам едно магазинче със две полички, бих продавал… познайте какво? — Надежда. Надежда за всички. „Купете! С отстъпка за вас! Всеки трябва надежда да има!“ И на всеки бих давал аз, колкото трябва за трима. А на тоз, който няма пари и само отвънка поглежда, бих му дал, без да плаща дори, всичката своя надежда. Джани Родари Песента изпълнява Жоржета Чакърова

Обявяване на конкурс за сатира

"Червеният ездач" обявява конкурс за САТИРА със съвременна антикапиталистическа и социална насоченост. В конкурса се приемат до две произведения, фейлетон, кратък разказ, стихотворение или епиграма, нови или написани през 2016 г., до 15 януари 2017 г. на ел.поща: revcult.bg@gmail.com или изпратен до страницата "Червеният ездач" във Facebook https://www.facebook.com/RevCult , като бъде заявено участие. Произведенията ще бъдат класирани поотделно от жури и от читателите.  За всяко допуснато до участие произведение се изработва "картонче" с името на конкурса, автора и произведението, които ще се публикуват на страницата "Червеният ездач" във Facebook https://www.facebook.com/RevCult , също и на сайта http://socpoetrybg.blogspot.bg/ . В края на конкурса произведенията ще бъде публикувани електронно. Правата върху текстовете и рисунките принадлежат на авторите им и са защитени с Криейтив Комънс лиценз. http://creativecommons.org/l

Иван Воденичарски - Поколения

Изображение
Мария Петрова седна на фотьойла срещу телевизора, включи го и се опита да гледа някакво предаване по руската телевизия. Беше мелодрама под рубриката "Давай поженимся". Бързо я овладя досадата и смени предаването с някакъв филм. Даваха един от старите съветски филми за войната. Тъй като нямаше какво да прави, реши да го изгледа, макар че съдържанието му и беше познато. Филмът си вървеше, а тя хем го гледаше, хем си мислеше за своите работи. Сети се за мъжът си, който беше заминал в чужбина по служба, за децата си, които бяха на село при неговите родители. Най-много мисълта и се задържа върху обстановката в редакцията, която оглавяваше. Както в повечето такива микро колективи и в нейната редакция имаше ежби, колкото щеш. Всеки беше всеки и тя с мъка сдържаше болните амбиции, така че все пак работата да върви. След като се умори да премисля обстановката в редакцията, Мария неволно си спомни за наскоро починалата си баба. Чувстваше се виновна пред нея, защото не изпълни обещан

Никола Вапцаров за Христо Радевски

Изображение
На Христо другарска благодарност за многото грижи, които положи, за да ми помогне. Никола Вапцаров (автограф върху "Моторни песни") Александър Жендов, Христо Радевски, Георги Караславов, Никола Ланков Никола Вапцаров : "Гледайте тетрадките със стиховете да не пропаднат. Скрийте ги добре. И когато настъпи свободата, нека Христо Радевски да ги редактира и помогне за по-хубавото им отпечатване." - после добави срамежливо - "Нека българският народ да види, че е имало и такъв поет като мене..." (Из спомени на Бойка Вапцарова за последната и среща с поета.) "Пулс" от Христо Радевски Дали от някаква свита боязливост пред новото, което кипи във всеки стих, или от нещо друго, но «Пулс» от Хр. Радевски бе отминат по много подозрителен начин. И така се случва, че из кварталите, из градове и села хората си декламират по разни вечеринки стихове, възприемат ги като нещо свое, много близко, изкарват ги по няколко пъти на бис, а крити

Че Гевара - безсмъртният!

Изображение
Знам само, че ръцете на поета действително се идентифицират с гибел, защото поначало поетът, който и да е той, не умира, поетът загива. Загива като войвода; във фронтови окопи; в индустриални пещи; от туберкулоза; от изгнание; в тунел на военно стрелбище; в самотата на хотелска стая; в нелепа автомобилна катастрофа; в съчетанието на инфаркт и инсулт; в грохота на славата. И в мълчанието, което никой не знае дали е от горест, дали е от гордост… Никола Инджов Знам! Знам! Последното стихотворение на Че Гевара. Знам! Знам! Ако си ида оттук, ще ме погълне река. Такава е съдбата ми: "днес ще умра". Но не, силата на волята е способна на всичко. Съгласен съм, има препятствия. Не искам да си отивам. Ако трябва да умра, ще стане тук, в пещерата. Куршумите - какво могат да ми сторят те, ако съдбата ми е да се удавя, но аз ще превъзмогна съдбата си. Съдбата може да се сравни със силата на волята. Да умреш, но надупчен от куршуми, разкъсан на парчета от щикове,

За достоен труд! - съвременна поезия

Изображение
Стига! При взрив в завода за боеприпаси в Горни Лом на 1 октомври 2014 година загиват 15 човека Когато ти отнемат парите, си казваш: Само да имам работа. Когато ти отнемат работата, си казваш: Само да имам здраве. Когато ти отнемат здравето, си казваш: Само да съм жив. Когато ти отнемат живота, какво ще кажеш? Борис Борисов Фотограф: Людмил Димитров *** остарявам нямам време за любезности капитализмът трябва да умре казваше един усмихнат мъж приятел мой на следната година умря беззъб съсипан уморен не разбрах дали плати си тока но нямаше лекарства за сърце а капитализмът продължи нататък да мачка хората като хлебарки Георги Ангелов Фотограф: Людмил Димитров Зайо Байо тръгва на оране Зайо Байо тръгва на оране и се вайка: - Боже, как ще стане! Толкоз лами - как ще ги нахраня! Тез бандити, тези обирджии, тез банкери, тези "Балкан"-джии! В таз държава де що нещо тупа, все загуби, все дългове трупа! П

Теа Монева - Децата на Европа

Децата на Европа Билет след билет, летище след летище, самолет след самолет се превръщат все повече и повече в бездомници, в бездомници с дом. Теа Монева, октомври 2016г.

Иван Хаджийски - Парвенюто

Изображение
Паметник на Иван Хаджийски пред родната му къща в Троян. Парвенюто (внезапно успелият, новобогаташев) е вид личност от време на цивилизацията (на собствеността). Душевността на човека се определя от обществения му бит. Но съществува различие в подвижността (скоростта) на бита и душевността. В обществения живот най-напред (като основни) се установяват стопанските отношения, след тях – политическите и дълго време след това съответната им душевност измества старата. Човек може да направи успешен скок в общественото си положение (стопанство, власт, наука изкуство). Съобразно с това той променя и поведението си. Но превръщането на това външно необходимо поведение в личен нрав, в плът и кръв, поради относителна самостойност на мозъка, не става със същата бързина-минава известно време в подражание, в имитиране. В тази разлика в скоростите се корени онази душевност, която ние наричаме ”парвенюшка” и която, съчетана в известно съотношение, дава на носителите си прозвището „парвеню”. П