Червеният ездач

Зидарска песен Ти се блъскаш – без спиране – седем дена в неделята. Ти ядеш хляб и сирене горе негде – на скелята. Хубавее в ръцете ти шестетажното здание. Виж: градът под нозете ти, ала кой е стопанинът? Ти поставяш прозорците. Като твоя син взор са те. Ала ще ли децата ти да се плезят от скелите? Седем дена в неделята ти висиш върху скелята. Ти гоиш на стопанина шестетажното здание. Даваш своите мускули, своя ум и умение. Ала то ще те пусне ли поне в сутерена си?! Христо Радевски, 1934 Земя Раста сред твойте огнени нивя и дишам задуха на твоите долини. Но аз не зная как да те зова – разбойница ли, майка ли, родина ли? Аз сещам как тупти едно сърце, как блика топла родна кръв от раните, и бият там по масите ръце изтръпнали намръщени пияници. И ми тежи безмерната ти скръб, страши смъртта, кънтят оковите. Аз виждам черната пролята кръв и къщите с барутен дим отровени. Аз виждам ужаса и пепелта на страшните настръхнали пожарища, а бр...

*** Иди, мой стих, иди сред тях, сред мойте съдници и братя, които в труд и в плач, и в смях превръщат в Ханаан земята. Другар и зов бъди ми ти, води ги и ги вдъхновявай. Невежеството им прости, но низостта им не прощавай! *** Аз нямам чудотворното перо на Данте - не познаващо пощада. Но знам какво е зло, какво - добро, и без Вергилия познавам ада. Неволен съм свидетел всеки ден на разните му кръгове неясни, и слушам ги, и гледам угнетен и стонове, и мъките ужасни. Но грешниците в земния ни ад какво е мъки адски не познават. Че праведните мъките търпят, а мъките ги грешните създават. *** Сънувах пролет. Шумнала гора. И аз под слънчев дъжд вървя през нея. И слушам птиците как страстно пеят, и радвам се на цветната гора. Събудих се. Мъгла тежи навън. И в скреж са голостволите дървета, и гонят се бездомните врабчета. А пролетта е била само сън. *** Не ме упреквай, че си служа с ония, грубите слова, които - казваш - че едва ли са товар за...

На Христо другарска благодарност за многото грижи, които положи, за да ми помогне. Никола Вапцаров (автограф върху "Моторни песни") Александър Жендов, Христо Радевски, Георги Караславов, Никола Ланков Никола Вапцаров : "Гледайте тетрадките със стиховете да не пропаднат. Скрийте ги добре. И когато настъпи свободата, нека Христо Радевски да ги редактира и помогне за по-хубавото им отпечатване." - после добави срамежливо - "Нека българският народ да види, че е имало и такъв поет като мене..." (Из спомени на Бойка Вапцарова за последната и среща с поета.) "Пулс" от Христо Радевски Дали от някаква свита боязливост пред новото, което кипи във всеки стих, или от нещо друго, но «Пулс» от Хр. Радевски бе отминат по много подозрителен начин. И така се случва, че из кварталите, из градове и села хората си декламират по разни вечеринки стихове, възприемат ги като нещо свое, много близко, изкарват ги по няколко пъти на бис, а крити...