Червеният ездач

Българи, бежанци от Македония, в околностите на Ихтиман през есента на 1913 г. снимка от Will Monroe, Bulgaria and her people, Boston, 1914 Бежанци Аз често виждам из градът, по всеки път и кръстопът на Македония чадата: от старци чак до младенци, все нови гости — бежанци — завареници на съдбата… Сред пламъка на скъп имот избавили един живот, те вихром идат: бесни хали зад Рила кършат всеки час гори, вековни сън отспали, и падат листи между нас. …Ей старец прегърбавен тук, повел невръстния си внук, по чуждите врати се взира; безумен ходи той весден и вечно бъбри удивен, че къщата си не намира. …Ей майка с пеленаче там, изправена пред божи храм, до сраден урод просекиня; в дълбоко хлътнали очи не свян, а ужаса личи: посяга тя за милостиня! …Сред улицата ей мома, на свят остала сам-сама, не знае път нагде да хване; ала и в грубия сукман тя самодива е по стан: без залък няма да остане… И постоянно срещам аз, под дъжд и вятър, сняг и мраз, сред...

НА ЕДИН ПЕСИМИСТ   Пейо Яворов Да, роб е той, народа, и спи дълбоко, гробно, в безчувственост нехайна, в мълчание беззлобно      на привичен покой: окови тежки влачи и тъй смирен умира, че щастието сякаш в неволята намира,        да, брате, роб е той. Но хулна реч не казвай, недей го кле жестоко, че уж не виждал злото, когато по-дълбоко      забива нокти то - и смучи, и досмуква последната остала живителна кръв капка в снагата, всичко дала:      защо грешиш, защо? Аз зная, ти го любиш, неволника вековен, и с болка го ругаеш в копнежа си синовен,      знам твоите мечти... Че раснал си при него, че залък твърд и черен, делил си нявга с него; ала кажи, син верен,      познаваш ли го ти? Уви, да беше знаял съмненията тайни и жалбите сърдечни, и мъките безкрайни      на тоз прегърбен роб...