Червеният ездач

„Човекът на кръстопът“, художник Диего Ривера Въпроси на работник, който чете Кой построи седмовратната Тива? В книгите има безброй имена на крале. Мигар кралете са мъкнали тежките камъни? Няколко пъти е бил Вавилон разрушаван — кой го издигал пак толкова пъти? В кои домове в златосияйната Лима мирно живели са тези, които са изградили града? И вечерта, в тъмната вечер, когато стената китайска била вече завършена, где са отишли зидарите? И триумфалните арки във славния Рим вредом се виждат. Но кой ги построи? Над кого са триумфирали римските цезари? Тази Византия, в толкова песни възпята, само дворци ли за своите хора е имала? На Атлантида дори, легендарната, когато морето в нощта я погълнало, с рев господарите, вече удавници, своите роби на помощ са викали. Младият, горд Александър — той Индия бил покорил. Сам ли? Галите Цезар разбил. Мигар потеглил на битка дори без готвач? Филип Испански бил плакал, когато потънала флотата. Други тогава не са ли ...

Ние от Димитровград худ. Борис Ангелушев Помниш ли ?... Беше наскоро. Влакът ни носеше през Тракия. В купето до прозореца, подпряла брадичка с малките си юмручета, седеше Павлина - работничка от Химкомбината. Някаква стара женица, приказлива и добродушна, стискаше в полата си шарена бохча и току ни поглеждаше. - Отивате си, а - питаше тя и не дочакала отговор, бързаше да продължи: - Тъй, тъй... Човекът не е кол, който може да се забие навсякъде... Сърце има той, сърце! Ей толкова, една шепа месо е, но без него нищо не става... Човек е като дървото: където поникне, там си корен пуска, там си расте най-добре... А вие откъде сте? - От Димитровград, бабо! - отговори и за трима ни Павлина. ...Защо тя отговори така? Нали ние и тримата не в Димировград, а другаде сме видели за първи път слънцето? Забрави ли? Седемнайсетгодишни, ние поехме на юг, ние - едно поколение, не изкачило още последния хълм на юношеството. Седемнайсетгодишни дойдохме край Марица, за...

Епоха В гняв и жалба клокочат гърдите задъхани и тежи на езика ти На живота в долапа се ширнали плъхове, заменили с високите звания разума... С мръсни пръсти мерзавец в душата ти рови и скверни това в тебе, що пей и гори. Да даде за стотинка честта си готов е - защо не? - заменил би той тор за пари,... И смърди тази чест,... Денят стана задушен; вонят гнили души и коварство, и кал... Слушаш този глас, който не искаш да слушаш идва този, когото не си позовал! Набий с вятър устата си, мозъка - с глупост, че виж! - оня там в джоба си камък държи и се готви главата ти щом не бъде покорна пред гнусни лъжи... - А има път! Има истини! Има надежди! Те те мамят и чакат, и викат: - тръгни! Но със стиснати зъби и свъсени вежди, ти си още тук - в душните облачни дни Колко трудно е в нашия век да бъдеш честен човек! Портрет на Роко със синът му. Ренато Гутузо 30 стотинки Нашата столова всеки я знае - всички строители тук се събират; и...