Към руския народ - Людмил Стоянов
"Посрещане на руските освободители" Братската могила в Пловдив, Любомир Далчев КЪМ РУСКИЯ НАРОД Както Балкана, навъсен хайдутин, бди над земята ни в синия свод, тъй за народа ни в страшни минути мисли великият руски народ. Помнят бащите ни Шипка и Плевен. Руска кръв греела в полския мак. „Идат!“ И кичели с росен и невен млади девойки казак до казак. Прости певци за Столетов и Гурко песни по сборове пеят до днес. Млади невести под шарена хурка спомнят за руската слава и чест. Робство и мрак като рицар пронизваш, щедро вестиш свобода и живот: твоята правда е живият извор на всечовечност, о руски народ! В мъжество, в доблест – кой би те надминал? С теб по другарство – кой би се сравнил? Паднал бих, в немощ до днеска бих гинал, ако не бяхте познал и любил. Няма по-мъдро от руското слово, няма по-звучна от руската реч. Всичко високо и нужно, и ново идва от нея и литва далеч. Бихме ли ние излезли повторно яки и читави от пропастта? Бихме ли с трепет днес, ясно, просторно, пели ...