Червеният ездач

Педро МАРСЕТ член на ръководството на Испанската комунистическа партия и член на Управителния съвет на Европейската лява партия, депутат в Европейския парламент (GUE/NGL от 1994 до 2004 г. Още щом Европейският общ пазар (Рим. 1957) стана Европейски (Политически) Съюз (ЕС) с Договора от Маастрихт (1992) се почувства нуждата от общ външен глас на международната сцена. Тази нужда бе изразена от Хенри Кисинджър през 1978. когато той попита за телефонния номер на Европа, където се занимават с външните работи, вместо да има многобройни различни номера от европейски страни - Париж, Лондон, Бон, Рим и т.н. Всъщност с договора от Маастрихт бе създадена Общата външна политика и политиката по сигурността (ОВППС) в опит за справяне с тази нужда. Но тя бе реално приключена с Договора от Амстердам (1999) когато Хавиер Солана (социалист) бе назначен за Висш представител на Общата външна политика и политиката по сигурността (ОВППС) на Европейския Съюз до 2009г. когато Договорът от Лисабон (20

Д-р Александър Ной политолог, съпредседател на Федералната работна група за мир и международна политика Die Linke (Германия) 1. Политическата и икономическа ситуация на Европейския съюз (ЕС) Западният свят е в беда: системата на капитализма е в дълбока криза. По-конкретно, експериментът за интеграция на ЕС като крепост на капитализма страда сериозно. Например една от причините е експортно ориентираната икономика на Германия. В същото време, Германия се опитва да диктува на всички други държави по т.нар. „политика за ограничаване на дълговете”. Германия все повече се превръща в реалната мощ в ЕС в сътрудничество повече или по-малко с младшия си партньор Франция и с Великобритания. Суверенитета на държавите е изложен на риск не от война, а от икономическо и финансово напрежение от Германия и европейските капиталистически класи, които за целта използват структурите на ЕС. В същото време, ние можем да видим, че ЕС се опитва да развива своя военен капацитет CFSP/C