Поезията на Христо Кърпачев
Иван Варчев - Христо Кърпачев - 1987 г. Екскурзия на мисълта Студът ми сковава ръцете, краката, стените закриват града и света. Но пак ги прелита, като птичка в нивята, свободна и волна сама мисълта… Надничам над малкото студено село, сред черните урви и сиви нивя там, гдето реката във сребърна лента водите си пени и лудо шуми. Край нея дървари по волове стари ругаят и псуват из калния път. Зад нея къщурки и сламени плевни край улички криви, покрити във кал плетища от тръне и курници стари, окъпани в есенна, сива печал. Пред малка къщурка, със плочи покрита, излиза старица със бели коси - с тояжка в ръката и в дрипи обвита - над нея небето излеко роси. А старото куче лежи на боклука с настръхнал, проскубан от старост кожух. И кучето даже нещастно е тука. Светът за глада му и ням е, и глух. Тук спомени стари по ранни години кат локви дъждовни след буря цъфтят. А моите мисли по чуки, долини - подгонени птички през есен - ...