Червеният ездач

Уличен музикант, Йозев Чапек, 1919 година. БЕЗРАБОТЕН Ще изляза в зори и ключа аз ще скрия под прага да не би някой моята бедност да зърне Ще се скитам цял ден ще се скитам из Прага Както тръгвам така вечерта ще се върна Ще се спра край Вълтава дето хората мятат хляб и кифли на чайките сити Ще ме спре ли гладът да не скоча в реката за да грабна и аз своя дял от трохите както тези кресливи смешни птици които нито зъзнат от студ нито просят в студения град Вечерта вечерта ще се тръшна в леглото пробито и ще спя ах ще спя заспя ли случайно от глад Витезслав Незвал, 1932 Берлинска улица, Георг Грос, 1922 година.  ДУХЪТ НА УНИЩОЖЕНИЕТО Противен ми е този свят където човекът властва над човека Но още по-противни са ми хората Които гледат на това спокойно А най-противно ми е собственото ми безсилие Пред техните убийци Които впрочем Не са чак толкоз много За да не бъдат удушени с голи пръсти Умий си след това ръцете като лекар Среши се И седни да п...

Ние комунистите... Ние, комунистите, обичаме живота. И поради това, желаейки да прокараме път за живот действително свободен, пълен и радостен, без да се замисляме, жертваме себе си, защото животът на колене, животът в окови, в робия, раболепие – това даже не е живот, а недостойно за човека вегетиране. Ние, комунистите, обичаме човека и поради това, без да се колебаем, се отказваме от своите собствени тясно лични интереси в името на това, че свободният, здрав, радостен човек най-после ще получи достойно място под слънцето. Ние, комунистите, обичаме свободата. И поради това, без да се замисляме нито минута, се подчиняваме на най-строгата дисциплина на армията на другаря Ленин, за да постигнем свобода за цялото човечество. Ние, комунистите, обичаме творческия труд, творческото бъдеще на човечеството, и поради това, без да се колебаем, разрушаваме онова и само онова, което препречва пътя на великите творчески сили на човека. Ние, комунистите, обичаме мира и поради...