Червеният ездач

  Христо Ботев Нашата буржоазия много скоро „поумня” и почна да се плаши от борците за националното ни освобождение, като твърде революционни, а особено от Ботйова. Тя или го замълчава, или го представя за покаен грешник - за социалист, който се отърсил от младежките си „утопии”. И въпреки това строгият силует на Ботева се обрисува на кървавия фон, дето плющят знамената на социализма; неговата излята от един метал фигура, от младия автор на „Хайдути” до диктатора на Радецки, се въззема като непреклонен ратник за социална правда. По собственото му признание, негови учители са били Фурие и Прудон. Той би могъл да прибави: и Чернишевски. „Всяко правителство е заговор против свободата на човечеството” - протестира той против класовата държава. А против частната собственост той сипе язвителната подигравка: „Между моите пари има и чужди, но те, понеже крадени, са моя собственост”. Ботев вярва, че от проливаните „кърви, пот и сълзи” следва еволюцията на държавните форми: от монархията - к...

НА ЕДИН ПЕСИМИСТ   Пейо Яворов Да, роб е той, народа, и спи дълбоко, гробно, в безчувственост нехайна, в мълчание беззлобно      на привичен покой: окови тежки влачи и тъй смирен умира, че щастието сякаш в неволята намира,        да, брате, роб е той. Но хулна реч не казвай, недей го кле жестоко, че уж не виждал злото, когато по-дълбоко      забива нокти то - и смучи, и досмуква последната остала живителна кръв капка в снагата, всичко дала:      защо грешиш, защо? Аз зная, ти го любиш, неволника вековен, и с болка го ругаеш в копнежа си синовен,      знам твоите мечти... Че раснал си при него, че залък твърд и черен, делил си нявга с него; ала кажи, син верен,      познаваш ли го ти? Уви, да беше знаял съмненията тайни и жалбите сърдечни, и мъките безкрайни      на тоз прегърбен роб...