Червеният ездач

Създадения с усилията на три държави – България, ГДР и Съветския съюз филм е посветен на подвига на Димитров, извършен от него през 1933 година в залата на лайпцигския съд. Още първите кадри на филма ни показват, какви мощни сили е хвърлила фашистката пропаганда, за да докаже, че подпалването на Райхстага е дело на комунистите. Камерата ни принася от залата на съда в ловния дом на Гьоринг, където главатарите на фашистката партия всекидневно преглеждат на малък екран, монтиран в облицованите с дъб стени, кадри от хрониката, заснета на процеса. Именно тук, на върха на Национал-социалистическата партия е бил замислен този нагъл спектакъл с подпалването на Райхстага и съда над комунистите. Подменени факти, нагласени доказателства, спектакъла се разиграва, като по ноти... Но ето от своето място се надига смугъл, чернокос човек, започва да говори, да задава въпроси – и възниква усещане, че не съдия Бюнгер, а подсъдимия Димитров ръководи процеса. Разбирайки, че самия ход на процеса е драмати...

ГЕОРГИ КИРКОВ – НАШИЯТ НЕЗАБРАВИМ МАЙСТОР Георги Димитров Георги Кирков, или както ние всички го наричахме – Майстора, е най-близкият съратник на Благоев в създаването и развитието на нашата партия. Бойната и творческа дружба на Благоев и Кирков е един от най-знаменателните факти в историята на Партията.  Наред със своята огромна обща и специална марксистка ерудиция Кирков бе едновременно блестящ оратор и политически агитатор. Със своето силно и убедително слово той вдъхновяваше и завладяваше масите, както никой друг след него не е можал да прави това в такава степен. В тежките дни за нашата партия, след разцеплението и с „широките социалисти“ в 1903 година, когато тя трябваше да си пробива път в дребнобуржоазните условия на нашата страна. като самостоятелна пролетарска партия, в най-остра борба против опортюнистическите извращения на марксизма, агитаторският талант и неизчерпаемата енергия на Кирков изигра извънредно голяма роля. В тоя период едва ли някой друг от деятелите на наш...

ЗА ДРЪЗКИТЕ И ЛЪЖЛИВИ ЗАЯВЛЕНИЯ НА РАДКЛИФ Изявления по повод дебатите в английската камара по българския въпрос Нашият народ посреща с голямо удовлетворение защитата, която английските депутати г-да Джон Мак и Зилиакус са направили на нова, демократична България и на нашата справедлива национална кауза. Фактът, че лейбъристкото болшинство в английската камара е изслушало с видимо одобрение и, въз всеки случай, без никакво възражение заявленията на тия доблестни депутати, потвърдени с неопровержими факти и аргументи, има голямо значение за нашата страна. С толкова по-голямо възмущение посреща българското обществено мнение дръзките и лъжливи заявления на консервативния депутат г. Радклиф. Трябва да напомня, че тоя господин помоли, когато бе в София, да го приема. Аз сторих с готовност това. В състоялата се беседа между мен и г. Радклиф последният между другото ми съобщи, че по сведения от опозиционен източник знаел положително, че в трудово-възпитателните общежития се намирали...

Георги Димитров, Димитър Танев и Благой Попов в затвора. Всяка заповед е предпоследна Това заглавие ми дойде наум, когато прочетох във вестник с дата 26 януари 1934 г. съобщение, свързано с Георги Димитров. Преди да го цитирам, нека да направя кратко „въведение в предмета“: на 23 декември 1933 г. е приключил процесът по подпалването на Райхстага, известен и като „Лайпцигския процес“; произнесена е смъртна присъда за Ван дер Лубе, а останалите му съобвиняеми – Георги Димитров, Васил Танев и Благой Попов, са освободени, но въпреки това остават задържани; усилено се тиражира версията, че НЕпускането им на свобода може да има последици, заради сблъсъка Димитров-Гьоринг в съдебната зала... В началото на годината Г. Димитров информира д-р Фрик – министър на вътрешните работи за готовност да бъдат екстернирани в една от съседните на Германия страни – Чехословакия, Австрия, Швейцария, Франция или Холандия. Пак тогава съветското правителство изразява готовност да даде входни визи на б...

Съдия над съда. Георги Димитров героят от Лайпциг. Димитров 1 Когато Георги Димитров се защищаваше пред съда, когато бе обвинен в не едно и не бе уличен в ни едно престъпление, той направи признание, че при четенето на книги имал навика да подчертава отделни места, и допълни: „Аз уча винаги. Сега например изучавам немското правосъдие.“ 2 Другари, това изучаване е от по-особен род, защото цял колектив от побъркани инженери дори и да бяха прокарали ров от Кюстенджа до Вроцлав, с цел да разчупят земята на две половини, пак не биха учудили толкова много света, както нашият Георги Димитров със своята любознателност. 3 Какъв ученик, какъв величав ученик! Той ни учи как трябва правилно да тълкуваме, той дава поука на 60-милионния немски народ. Пред всеки въпрос на такъв ученик треперят самите учители. А препоръките, които им дава в интерес на истината, всяват в тях ужас. И какво ще остане от цялата тая правна материя, след като той я изучи? А той е так...

Ода за Димитров Моя малка страна, страна на титани! Ти, която Раковски и Левски, Бенковски и Ботев роди! Колко още герои, по дух и по сила по-високи от Пирин и Рила, си родила, Българийо, ти! И над всички - един исполин, който цялото земно кълбо озари със могъщо сияние! Вожд по заложби и вожд по възможности! Силен като вулкан! Сам - очи в очи с безочието! Сам - един на един с многобройния враг! С бандитизма лице в лице! Той, във фантастичен двубой, надви над фашисткия звяр! Девет години кръстосва България Апостолът на свободата! Двайсет години - като апостол, Димитров обикаля страната! Враг на всяко униние! Чужд на всеки покой! Всеки ден, всеки час, всяка секунда той беше герой! Там, където е рискът! Където кипи и ври! Там, където от сблъсъка скачат искри! В стачки, в митинги, с открито лице - вечно начело! Не е имало в лъвско сърце толкова смелост! С обикновените хора - сърдечен! С господарите - дързък и горд! Като смерч ги...

Той жив е! Към велики бъднини със нас ще бъде в гордия ни поход Залезе той във земните си дни, но грей могъщо в нашата епоха. Н. Фурнаджиев Никога в театралния салон на пристанищния град не се е събирал такъв народ. Потоци от хора се сринаха по улиците към театъра и задръстиха салона. Един час преди започването на представлението всички места бяха заети. Удари вторият звънец. Портиерът с мъка притвори двете крила на голямата входна врата (отвън напираха) и завъртя ключа. Насядалите с напрегнато внимание следяха как се изтегля нагоре желязната завеса. Под ложите, покрай стените и по средищната пътека се тълпяха стотици правостоящи: заводски и пристанищни работници, моряци, рибари, летовници от многолюдните домове за отдих и култура, накацали като бели патици покрай златистите пясъци на черноморския бряг. Директорът на столичния Народен театър влезе в ложата и с тревога огледа набъкания салон. Среща на Георги Димитров с деца. - Ще съборят театъра! - рече той и впери очи над...

V. Започвайки примерно от 9–11-годишна възраст, човек търси за себе си подходящ герой. Всяко време си има свой детски герой и свой герой в юношеството – образец за знание, доблест, находчивост, сила. В миналото повечето деца намираха такива герои в романите за рицарите или в повестите за суровите и благородни индианци. Но помислете си какво би почувствал 12-годишният ученик, ако в неговия град пристигне Последният мохикан 1. или Ричард Лъвското сърце 2.? За съжаление подобни сюрпризи никога не са се случвали. Всичките детски герои в края на краищата са се оказвали или покойници или измислица на белетристите. Но ние живеем в изключително време. Нашето дете може да се срещне със своите герои лице в лице. Ако това не е полярникът капитан Хатерас 3., ще са летците, спасили челюскинци 4; ако това не е Стършел от романа на Войнич 5., ще бъде революционерът Георги Димитров. Много месеци децата следяха великолепния двубой на Георги Димитров с фашистките съдии. И накрая техният геро...

I. Най-често в редакцията изпращат писма англичани. Те са истински майстори в епистоларния жанр. Във всеки брой на многоколонния , калейдоскапичния, невъзмутимия, известния от векове вестник „Таймс“ вие можете да намерите цяла страница, изпълнена с най-неочаквани разнообразни мисли и чувства на читателите. Викарият на някаква си Кауфордска църква съобщава на редактора за своя сполучлив опит при отглеждането на зюмбюли или йерусалимски артишок. Полковник от запаса напомня за забравената 175-а годишнина на ловния клуб, чийто член той е вече от 47 години. Някоя си мис от Йоркшир обръща внимание на съдбата на племето Ням-Ням, незнаещо досега истинската вяря. А някоя си лейди от Ланкашир препоръчва на всички читателки да не пият на гладен стомах кафе. Всички тези писма от първата до последната дума са съставени по строга форма, започвайки от любезното обръщение към редактора и завършвайки с гордото наимевование на имението, замъка или дома, откъдето е изпратено писмото. В последно ...

Георги Димитров при приемането на Конституцията от 1947 г. Ако някой се „поразрови“ в Интернета и потърси мисли на Георги Димитров, ще остане разочарован. Естествено, че би попаднал на изреченото от него пред Лайпцигския трибунал: „Аз нямам причина да се срамувам, че съм българин, и аз се гордея, че съм син на българската работническа класа.“ Може и да намери още 3-4 изказвания и... толкоз. Виж „жълтинки“ и полуистинни/лъжливи твърдения... колкото щеш. Тази е и причината да предложа своеобразен калейдоскоп от мисли на Димитров , споделени някога по различни поводи и съхранени на различни места – доклади, речи, интервюта, писма и пр. Условно подборката нарекох „Азбуката“ на Георги Димитров“ , а в нея единственият ред е азбучното подреждане. Колкото до темите те са като мозайка: шарена, контрастна, любопитна, но... предполагаща и даването на оценка за годините на създаването й. При истинската мозайка цветовете се запазват далеко във Времето. А дали не е така и с „Азбуката“ н...

Момент от "Лайпцигския процес" На 23 декември 1933 г. най-върховният съд в Третия райх – Имперският съд, е принуден да издаде оправдателна присъда за подсъдимите Г. Димитров, Бл. Попов и В. Танев, обвинени в подпалването на Райхстага. Оневинени са, но не и освободени. А защо се протака въпросът с екстрадирането им от Германия, не изяснява никой: нито д-р Фрик – министър на вътрешните работи, нито пък някой от висшето ръководство на държавната тайна полиция. Разбира се, лансирана е и официалната версия: българското правителство не разрешава на тримата да се завърнат в Родината си, тъй като били загубили българското си гражданство. Вестник „Мир“, орган на Народната партия, поднася на своите читатели следната обективна информация: „От няколко месеца името на българина Г. Димитров се носеше из колоните на вестниците като име на един истински герой. И трябва да признаем, че той се държа пред Лайпцигския съд тъй гордо и, можем да кажем, тъй дръзко, щото накара милиони хора д...

Георги Димитров Студия за хроникални и документални филми - 1960г. Сценарий - Камен Калчев, Йордан Величков Режисьор - Йордан Величков Оператор - Кирил Тошев Композитор - Александър Райчев Използвани са материали на: Централен партиен архив - София, Централен музей Георги Димитров - София, Музей Георги Димитров - Лайпциг, Къща музей Георги Димитров - София, Кинофондове на Русия (СССР), Германия и България.