Памет за Пеньо Пенев - За кого бие барабана - Петър Ненков
За кого бие барабана Не мечтая безсмъртие и пътища леки, а ватенка топла за зимния ден. Безсмъртно нека остане навеки, построеното тук от мен ! ... Пеньо Пенев Когато през есента на 1949г. във вестник “Литературен фронт” се появява първото публикувано стихотворение на Пеньо Пенев, все още никой не е чувал за деветнайсетгодишния поет. Но стихотворението му се откроява от другите с широкия размах, с мъжествени си патос и разкрепостената художествена фантазия на твореца. В своите стихове той пресъздава много талантливо първите години след 9 септември 1944г., времето на ентусиазираните младежки бригади и на смелите мечти за възхода на родината. Цялата страна е обхваната от кипеж и прилича на една огромна строителна площадка, която ражда чудесна атмосфера за писане на поезия. Пеньо Пенев още с първите си поетични опити установява хармония между собствените си изживявания и времето , в което живее. Неуспял да попадне в планините на Гърция, където се води партизанска война, той заминава...