Публикации

Показват се публикации от Януари, 2017

1917 - Наредба за работническия контрол

Изображение
ЗОРАТА НА ОКТОМВРИ 1917 Наредба за работническия контрол 1. Във всички индустриални, търговски, банкови, селскостопански и други предприятия с работници и служещи (заедно взети) не по-малко от пет души или с оборот не по-малко от 10,000 рубли годишно се въвежда работнически контрол над производството, пазенето и покупко-продажбата на всички продукти и сурови материали. 2. Работническият контрол се извършва или непосредствено от всички работници и служещи на предприятието, ако предприятието е така малко, че това е възможно, или чрез техните изборни представители, които трябва да бъдат избрани незабавно на общи събрания, като се състави протокол за изборите и се съобщят имената на избраните на правителството и на местните Съвети на работническите, войнишки и селски депутати. 3. Без разрешение на изборните представители на работниците и служещите безусловно се забранява да се спира предприятието или производството, което има общодържавно значение (гледай член 7), а така също и

Никола Фурнаджиев

Изображение
Пролетен вятър Моя майко и моя кръщелнице, полудяла и огнена пролет, дето весело биеш в кепенците и лудуваш над влажните клони! Аз съм луд и аз язда през нивите и по сивите улици тичам, и разправям на моите биволи с колко нежна любов ги обичам. А танцуват запалени къщите от безспирния бяг на земята, ний със всяко дръвче се прегръщаме и лудуваме с лудия вятър. Падат, стават и хора, и улици, и дървета, и гробища черни от безкрайните смели приумици на вечерния ветър неверен. Моя майко и моя кръщелнице - полудяла и огнена пролет, дето весело биеш в кепенците и лудуваш над влажните клони „Пролетен вятър“, 1925 На Ботев В безкрайността на вековете плиска един поток от кръв, от мрак и ропот една дълбока жажда вечно иска, едно сърце гърми във теб, о, Ботев! И днес се сбират облаците черни, и днес на Вола трепка светлината, зоват села оставени, неверни, кънти като вулкан под нас земята. И днес, когато в мойта кръв лудее онази тъмна и съдбовна с

Резултати от конкурса за съвременна антикапиталистическа и социална сатира - 2017

В конкурса за съвременна антикапиталистическа и социална сатира, организиран от „Червеният ездач“ и проведен през октомври 2016 - януари 2017 година, участваха 20 автори с 29 произведения. РЕЗУЛТАТИ: Първо отличие - Стоян Вълев „ Франзелата “ Второ отличие - Борис Борисов „ Епиграми и афоризми “ Трето отличие - Ели Елинова „ Как започнах да се смея “ Отличие „Избор на читателите“ - Десислава Стоянова „ Талант “ Грамота за художествено майсторство : Антоанета Александрова „ Бизнесменът “ Владимир Георгиев „ Държавникът и мухата “ Галина Москова „ Песента на петела “ Генка Богданова „ Милосърден гост “ Дони Колева „ Епиграми “ Дора Николоа „ Ало, пенсиите... не се криминализирайте “ Иван Георгиев „ Кметски избори “ Марин Тачков „ Парите миришат “ Павлина Петкова „ От яйцето на прехода “ Рая Вид „ Приказка за вятъра “ Руген „ Чакалнята “ Ружа Велчева „ Мечтател “ „Червеният ездач“ благодари на всички участници и им пожелава нови творчески у

Стоян Лозински - сатира

Съвременни творци в социалния жанр Садокрадокрация                                                   На онези, които ни изпързаляха Скачахме със тях във кишата, бледи, гневни и открити, митингувахме с афишите там, във нощи мразовити и под сладки обещания пуснахме си бюлетините, да ги изберем с "Осанна!", да ни възродят съдбините. В тази чудна еуфория те кълняха се: "Различни сме -

Борис Борисов - епиграми и афоризми

Изображение
Българи Какво като сме в Европа – ние пак сме си ние: бунак лозето копа, юнак виното пие. * * * Бедните понасят по-лесно неравенството, отколкото богатите – равенството. * * * Бедните даряват залъка си. Богатите – повръщаното. * * * Преходът ни се провали, защото си купихме идеал втора употреба. * * * Овациите могат да заглушат ропота на недоволството, но не и шепота на съмнението. Две в едно. Невероятно добра комбинация  Изпитана вече в България: в плиткия джоб на народа – дългата ръка на пазара и късите пипала на октопода. * * * Диктаторите запушват устата ни, демократите запушват ушите си. * * * Досега няма успешен опит парите да са направили от маймуната човек. * * * Алчността за богатството е като вятърът за огъня. Гаси малкото, раздухва голямото. Отрезвяване Чутурата ни ще се спука – на екс напи се нацията, та минава тежко махмурлука от менте-демокрацията. * * * През преходния период богатите духо

За Алеко Константинов

Изображение
Социалната ирония у Алеко В невиждания кипеж на гешефтарски страсти и апетити, при формирането на новата държава, в епохата на първоначалното натрупване на капитала, чрез властта, търговия, предприятия, държавни доставки, образователен ценз, журналистика, в епохата на бай Ганю Балкански, Алеко проповядва благородни, чисти чувства, святи принципи, честност, съвест, доблест, чувства и добродетели, култивирани през „друго време и от турско време” - епохата на Възраждането и националната революция, чувства вече угаснали, затрупани със слой мерзости. Затова и Алеко скъпо ги заплати - с живота и кръвта си: бай Ганю го застреля в тъмнината… угаси свещта от Възраждането! Бай Ганю и преди, при турчина, не е бил опозиция, а само раболепна рая, че сега ли, когато държавата е негова! И преди той си е гледал търговийката, кесийката, и тогава революционерите и бунтовниците са били за него чапкъни, хайдучаги, както и сега революционерите в Македония. Но именно сега е дошло напълно царст

Ангел Чортов - Най-славният акт в историята на България

Изображение
Нека носим йоще срама по челото, синила от бича, следи от теглото; нека мисълта за днешния позор висне като облак в наший кръгозор. Нека ни наричат не народ, а мърша, четка, със която нужниците бършат. Нека да сме бедни, нека да сме слаби. Нека който мине мами и ни граби. Нека сме продажни, да сме гъзолизци. И че кой не искал, не ни е обрал! И че затова сме днес на тоя хал! Нека! Но ний знаем, че в нашто недавно, има нещо смело, има нещо славно, що на клеветите строшава зъбът. Неговото име е НАРОДЕН СЪД! Народния съд аз считам за най-славния акт в историята на България! Представяте ли си – съд, който е издал действителни присъди над банкери и е национализирал имуществото им! Невероятно, нечувано, невъзможно! Съд, който е произнесъл действителни присъди над министри и премиери, присъединили страната ни към военни пактове, обявявали са войни и са вкарали страната в национална катастрофа! Съд, който е осъдил депутати за това, че са гласували антинародни закони!

Три гласа за свобода

Изображение
Полетът на кондора - латиноамерикански творци Стихотворение След като една кръчма се пада на триста жители - амвонът ще проповядва въздържание, и след като има едно само училище на 4000 граждани - ще се говори за Културата (с главна буква), и след като един лекар лекува 12 000 болни министърът на здравеопазването ще бъде награждаван, и след като от шестимата, които търсят работа, един никога не я намира - ще се мъдрува за родината, и след като всеки турист разполага с 10 венерически проститутки - Конгресът на жените ще обсъжда развода… И президентът ще вика от балкона ДА ЖИВЕЕ КОЛУМБИЯ! - сякаш че е луд. Едуардо Ескубар, Колумбия „Семейство“, худ. Фернандо Ангуло, Колумбия Лишеният от имущество Хуан, който се появи пръв, който камък и зачатие положи в земята, който вдигна дърветата и нареди житните стръкове - няма хляб, няма си къща, нищо няма. Хуан, който в пустинята дочу тайното течение на водата, и който тръгна надълбоко, за да утоли жа

Капиталистически разгром на производството в България

Започвам с напомняне на числата по едно от многото престъпни деяния - разрушаването на производствения потенциал на България. Това е едно от най-големите престъпления на българските политици през последния четвърт век. Защото не може да има прогрес в едно общество, което не произвежда материални и духовни блага, не се движи напред, а насочва главното си внимание към разрушителни действия и връща страната с десетилетия назад по количеството и качеството на произвежданите продукти и услуги, по развитието и използването на трудовия и интелектуалния си потенциал. Такъв катастрофален срив на производството в България и за толкова дълъг период не е имало нито след Първата, нито след Втората световна война. Сривът на много видове производства беше не в проценти, а в пъти, и то в много пъти! Общество, което го допуска е достойно за съжаление! А за неговите политици по това време – преценете къде им е мястото. Във всеки случай, не на нови ръководни постове, самовживяващи се в ролята на д