Публикации

Показват се публикации от Февруари, 2020

Сънувах Левски – Дончо Нанов Дончев

Изображение
Художник Мирослав Моновски. Верую Стига ми да имам на света един оставил и олтар и расо Дякон. Един метох да имам нейде или одая, където във съдбовен час да зная, че ме чакат, над кръст и над кама във вярност да се закълна. За род и за земя курбан да стана на бесило, когато на България потрябвам за огниво. Осемнадесети юли Твоят ден рожден                             празнуваме, Българийо!                                                                   Днес Левски е роден! Но стигнаха ли дните,                                     и годините, и вековете да те променим,                         тъй както Дяконът ни завеща, когато ти               Народе-е-е-е,                                   власт в ръцете си ни давал? Нека всеки българин                                   пред себе си реши. Преди минути,                        във часа на празника, военният оркестър                               пред бюста бронзов химна български,          

Стихове – Хайнрих Хайне

Изображение
Поета Хайнрих Хайне на гости на Карл Маркс в Париж. Художник Н. Жуков. На един политически поет Досъщ Тиртей възпяваш ти юнаците в поеми, обаче лошо си избрал и публика и време. Внимателно те слушат те и хвалят те безкрайно: Какъв летеж на мисълта, какви слова омайни! Със пълна чаша във ръка възторжено те славят и бойните ти песни в хор с гръмовен глас запяват. По кръчми пее всеки роб за свободата мила — подслажда виното му то и гостбата му смила. Карл I Сред гората, в хижа въглищарска, кралят, в мисли горестни унесен, малкото дете на въглищаря полюлява със приспивна песен: „Нани-нани, вън овцете блеят, в сламата пошавна нещо тихо… Ти със знак роден си на челото и в съня си се усмихваш лихо. Нани-нани, котката е мъртва… ти със знак се на света намери. Мъж ще станеш, брадвата ще дигнеш дъбовете вече вън треперят. Вярата у старите изчезна, малките деца на въглищаря, нани-нани, в господа не вярват, дваж по-малко в краля хранят вяра. Мъртв

Как Червената армия спаси Будапеща от глад

Изображение
„Не като завоевателка, а като освободителка на унгарския народ от немско-фашисткия гнет влезе в Унгария Червената армия, нямаща други цели, освен целта да разгроми вражеската германска армия и унищожи господството на хитлеристка Германия в поробените от нея страни.“ – Постановление на Държавния комитет на отбраната от 27 октомври 1944 г. След разграбването на Унгария от немските окупатори и изнасянето на голямо количество продоволствия в Германия унгарския народ, особено населението на Будапеща, се намираха в много трудно положение. Жителите на столицата бяха обречени на глад, за това още през март 1945 г. правителството на Съветския съюз прие решение за изпращане на продоволствия в Унгария, а от юни месец са въведени нови увеличени норми за снабдяване с продукти. „Съветското правителство, другаря Сталин ни оказаха колосална помощ в най-трудния период за населението на Будапеща, когато спекулантите искаха да стиснат за гърлото населението на столицата. Благодарим на другар

Пърси Биш Шели – Песен на британците

Изображение
ПЕСЕН НА БРИТАНЦИТЕ Защо, британци, се потите над земите на господари сити и пресити? Защо тъчете, в грижи оковани, разкошните одежди на тирани? Защо обличате и храните ония, които силите ви и кръвта ви пият, и сте слуги на търтеи бездарни с души жестоки и неблагодарни? Пчели на Англия, защо ковете оковите, камшиците проклети, та търтеите с тях да ви владеят и от труда ви черен да живеят? До вас не стигат радости и обич, за вас почивка няма — вий сте роби! Защо прегърбва ви животът жалък и плащате със болка всеки залък? Вий дрехи шиете, безделници ги носят; хляб месите, а братята ви просят; вий сеете, а чезне плод обилен; ковете пушки, други с тях е силен! Пак шийте дрехи, но за вас самите; месете хляб, но вий бъдете сити; пак сейте — но за вас — нивя обилни ковете пушки — вий бъдете силни! Защо се крийте в тъмните бордеи? Огледайте се, храбростта ви де е? Веригата във пламък закалена от вас — за вас, тресе се разгневена! И сякаш вий самите, к

Хосе Марти – Две родини имам: Куба и нощта.

Изображение
„Портрет на Хосе Марти“, художник Хорхе Арсе, 1943 г. ДВЕ РОДИНИ Две родини имам: Куба и нощта. А една не са ли двете? Щом оттегли блясъка си слънцето, с воали дълги и със карамфил в ръката, мълчалива, Куба среща ме като вдовица тъжна. Знам какъв е карамфилът кървав, който трепка в пръстите й. Тъй е празна, тъй е празна и разбита мойта гръд, дето бе сърцето! И е вече време да вървим на смърт. А хубаво е нощем да се каже сбогом. Пречи светлината, пречи словото човешко. От човека по-добре вселената говори.              Като знаме, канещо за битка, аленият пламък на свещта пламти. Прозорците отварям, душно ми е. Листите на карамфила ронейки, безмълвни като облак, заслонил небето с черната си сянка, Куба, тъжната вдовица преминава. Хосе Марти ХОСЕ МАРТИ И ВЯРАТА В СПРАВЕДЛИВОСТТА Две държави и два народа, макар и географски отдалечени един от друг, имат сродни съдби. Куба и България - островът на Свободата и зеленият оазис на Балканите. Общото е, че народите на тези две страни