Червеният ездач

Стоян Венев, "Септемврийски нощи", 1962г. Ние Бе краят на септември.  На нашата страна  развиха се пламтящи  червени знамена.  В ливади,                ниви,                      друми,  като порой отприщен  гневът               коси разплете  от мъка стогодишна.  О, светъл и безспирен  подем            на цял народ!  Горите даже нощем  размахваха секири.  Със пяна на устата  боботеха реки  и пазвите си мощни  разгръщаше                        гората.  Величествен и славен  на партията път!  Мъст,          патос,                    ярост свята  в стохилядната гръд  на мойте                родни братя! Летяха ескадрени!  И сам,            с тръба в уста,  Септември ни зовеше  на подвиг                      и на смърт!  Безименни герои  и пламнали села! ...  В полето                  гарван грачи  над кървави тела.  А спуска се                      небето  във алени лъчи  и слага по

ЗОРАТА НА ОКТОМВРИ 1917 - филми за Октмврийската революция Филма „Чапаев" е шедьовър на филмовото изкуство със световно признание от стотици милиони зрители, разказващ за легендарния командир от Работническо-селската Червена армия - Василий Иванович Чапаев. Феодор Кличков (прототип за героя е писателя Дмитрий Фурманов, автор на романа "Чапаев") по заповед на партията на болшевиките отива като комисар в 25-та дивизия от Червената армия под командването на Чапаев. Кличков пристига заедно с отряд работници, тъкачи. Чапаев поразява Кличков със своя необичаен вид - човек със среден ръст, видимо с неголяма физическа сила, но притежаващ способността да приковава вниманието на обкръжаващите върху себе си. В Чапаев се чувства вътрешна сила, обединяваща хората около него. Кличков разбира, колко много е стихийното в Чапаев, неудържимото, и вижда своята роля в това, да оказва на наистина народния командир идейно влияние... Чапаев  (1934) Киностудио: Ленфилм Режись

ЗОРАТА НА ОКТОМВРИ 1917 - български поети за Октомврийската революция. Владимиру Маяковски по Маяковски Не мога да ревна свободно с онова гърло на дяда се, да възседне лисицата язовеца да продъня небето господне - (сто версти отверстие) - за да кажа на бога и Петра: Ваша Светлост, предайте мойте поздрави чисти на госта си -                   футурист                   Маяковски. Или небесния ваш санаториум не приема комунисти и душите на атеистите от крематориума? Нашето време възлиза без ризници - талазена бий революция; живота – пребито куче своята рана облизва. Не е меча винтовка и маузер, не са дните ни ланските: милиони ще дойдат от Азия по наш европейски уанстеп. И ще пръснат стените на Кремъл своите години към запад, да завършат поемата на пролетариата. Ламар

Хайнрих Хайне - роден 13 декември 1797 в Дюселдорф, умира 17 февруари 1856 в Париж. Революционен поет и публицист. Започва като романтик („Книга на песните“), но по-късно се развива като сатирик, който воюва срещу политическата и черковна реакция („Германия, зимна приказка“). От 1831 живее в Париж, дето се сближава с Карл Маркс и Фридрих Енгелс. Изпод перото му се явяват и прекрасните „Пътни картини“, в които напада рязко пруската феодална дворянска клика, схоластическата ученост и немското филистерство. Магаретата избиратели  За свободата бяха, но от страх те знамената свиха — да изберат за цар едно от тях животните решиха. Събраха се — от всеки вид и род — и партиите разни разпалиха се, пуснаха се в ход интриги безобразни. Деец в магарешкия комитет бе Марко Старовремски — със чер-червен-златист трицвет и дрехи чисто немски. Конете с малък, нерешаващ брой не вдигнаха трибуни. Смутени от магарешкия вой наведоха муцуни. Но кон за цар един предложи пак… Магаре

Съвременни творци в социалния жанр Завръщане Самолетът, нетърпелив да се гмурне в лазурната синева на небето, плавно се отлепи от пистата, набра височина и остави зад себе си огромния чужд град, който погълна десет години от живота му. Десет кошмарно дълги, тягостно и тъжни години, изпълнени с тежък труд, унижения, тревоги, чувство на вина и непреодолима носталгия по България. Всяка нощ сънуваше родното си селце и старата им къща. Тревожеше се за болния си баща и малките си братя и за майка си. Остави я измъчена и състарена от бремето на цялата отговорност за голямото им семейство, легнала на плещите ѝ след аварията в мината, която остави без крака баща им и най-вече след нейното заминаване. Като прелетна птица, устремена към родния си кът след дълго отсъствие, самолетът уверено скъсяваше огромното разстояние между Канада и България. Предстоеше едно дълго и изморително пътуване, но душата ѝ, макар и неспокойна беше най-после щастлива. Скоро, много скоро щеше да се върне

Съвременни творци в социалния жанр Катраници Начена двадесет и първи век, звучат тържествени фанфари, помпозни речи: „Новият човек, сияйна светлина ще да озари !“ Уви, пак оглушително заскърца, на капитала гнилата каруца. Маските падат, лековерни хора проглеждат – демагогия без мяра! „О боже, може да се срине, катрана бързо, осите да смажем! Ний катраници били сме, за нас е чест каруцата да мажем!“ Позорни, жалки катраници, от дълбините на гнева, на милионите бедняци, изригва пурпурна вълна, пречистваща по своя път, отнася мерзки политици и тоя зъл, нечестен свят, изгаря всички катраници! Георги Георгиев, януари 2013 г. Избори парламентарни Отново избори парламентарни,  отново телевизорни дебати, кръстосват шпаги, удари коварни на партии кресливи кандидати. Заедно милия народ оплакват, как зле е, трудно преживява, как в рая божи ще го отведат, ако сглупи и пак ги овластява. То и без тяхната намеса блага, път към отвъдното ни се налага,

Съвременни творци в социалния жанр Жена без значение Дъждът рукна точно, когато Йордан Симеонов и спътницата му излизаха от шикозния ресторант. „Дявол да го вземе този дъжд,все нещо ще ти развали плановете!” – ядосано изруга на ум той и галантно прихвана елегантната млада жена през кръста. – Почакай малко скъпа, сега ще изтичам за такси. – каза мъжът и хукна към спрялото наблизо такси. – Приятел, по живичко де, не виждаш ли как вали, размърдай се, за какво ти се плаща?! Карай към онзи ресторант отсреща, а после към Народния театър. „Проклети лентяи, стоят си на топло в колата, а после кожата ти одират за няколко километра!” – не спираше да се ядосва Йордан. А как я чакаше тази вечер, така залагаше на нея. Ето, Марга Николова, неговата шефка от Министерството, която сваляше от толкова време, най-после клъвна и излезе с него. Той старателно се беше подготвил първо вечеря в скъпарски ресторант – морски дарове, шампанско, свещи, глезотийки, разбира се и задължителната червен

Портрет на автора - детайл от картината  "Ямбол- Безистена", худ. проф. Ив. Димов Живите въглени Надул гайдата в подлеза на Уилстрийт Деян Бонев вижда през полупритворените си клепачи скупчените хора от неделните тълпи. Той надува гайдата, песента избликва, а хората го слушат като омагьосани – ненадминат майстор, бреййй!!! и... дзън-дзън, падат центове в черното куфарче. --- Той, този гайдар Деян Бонев, дето свири сега в подлеза на Уолстрийт, преди да вземе зелена карта, свиреше в инструменталния състав на Тракийския фолклорен ансамбъл на родната си страна. Със закриването на ансамбъла участниците трябваше да се преквалифицират в нещо друго, но Деян не го биваше за нищо друго и мъката в душата му покри с пепел живите въглени от млъкналата гайда. Сбогом на ансамбъла, сбогом и на Жана от танцовия състав със скокливите й посестрими и атлетични пъргави момци. И без това не бяха за него леките Жанени стъпки, скоковете и небрежно втъкнатите в косите й теменужки.

АКАДЕМИК ЛЮДМИЛ СТОЯНОВ (1886 - 1973) поет, писател, литературен критик, публицист и общественик Към руския народ Както Балкана, навъсен хайдутин, бди над земята ни в синия свод, тъй за народа ни в страшни минути мисли великият руски народ. Помнят бащите ни Шипка и Плевен. Руска кръв греела в полския мак. „Идат!“ И кичели с росен и невен млади девойки казак до казак. Прости певци за Столетов и Гурко песни по сборове пеят до днес. Млади невести под шарена хурка спомнят за руската слава и чест. Робство и мрак като рицар пронизваш, щедро вестиш свобода и живот: твоята правда е живият извор на всечовечност, о руски народ! В мъжество, в доблест – кой би те надминал? С теб по другарство – кой би се сравнил? Паднал бих, в немощ до днеска бих гинал, ако не бяхте познал и любил. Няма по-мъдро от руското слово, няма по-звучна от руската реч. Всичко високо и нужно, и ново идва от нея и литва далеч. Бихме ли ние излезли повторно яки и читави от пропастта?

Винаги когато се вкара в употреба понятието „ново“, то или е синоним на нещо подобно (програма на една българска СИРИЗА?), или е добре забравено старо (връщане към времената на „реалния социализъм“?), или е в интерес на някого („унижените и оскърбените“ – най-бедните?). В случая не става дума за аналог на тези три, сами по себе си интересни, явления. Използвам понятието „нова“ като прилагателно към икономическата политика на българската радикална левица по три причини.  Първо, досегашната икономическа политика (през тези 26 години) претърпя пълен исторически провал. Който иска да се убеди в провала на капитализма, нека дойде в България! Който желае да види в най-лоша форма мутренско-олигархическия капитализъм, нека дойде в България! Който не вярва че младите български момчета и момичета се „евакуират“ в чужбина от плутокрацията, нека дойде в България!  Като допълнение, досегашната социално-икономическа политика (във всичките й нюанси) дискредитира основните политически а