Публикации

Показват се публикации от Януари, 2020

Национална катастрофа, а не национално обединение осъществява царборисовата клика

Изображение
Борис III и Хитлер. Военен съюз между българските и немски фашисти. НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА, А НЕ НАЦИОНАЛНО ОБЕДИНЕНИЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ЦАРБОРИСОВАТА КЛИКА Въстанието в Драмско през октомври месец тази година и извършените от правителството зверства над населението в Драмско са една от ярките илюстрации на така нареченото обединение на България, с което родоотстъпниците от царборисовата шайка искат да заблудят нашия народ и да го тикнат да пролива кръвта си за Хитлер. Повече от 15 села в Драмско, в това число и български, въстанаха против золумлъците на нашите чиновници и полицаи и в продължение на няколко дена водиха сражения с изпратените срещу тях войски. Както се знае, беше изпратена германска авиация, която срина до основите всички въстанали села. Цялото население беше избито без милост — без оглед на пол, на възраст. Освирепелите правителствени катили, заедно с германците, заляха с кърви драмските полета, по примера на най-черните джелати от историята на колониалните завоевания.

Песен на лъдитите – Джордж Байрон

Изображение
ПЕСЕН ЗА ЛЪДИТИТЕ Тъй както момците отвъд океана надвиха потисника гръд срещу гръд, тъй срокът настана и тук за тирана. Свалете кралете освен краля Лъд! Когато платното последно развием, совалките с ножове ще заменим. Врага ще убием, саван ще му сшием, а после с кръвта му ще го оцветим! И въпреки че е по-черна от тиня, щом буйно облее тя нашия път — Земята пустиня ще стане градина със святото семе, посято от Лъд! Джордж Байрон, 1816 „… аз гледам на работниците като на една много онеправдана група хора, жертва на представите на някои люде, обогатили се чрез дейности, които са лишили тъкачите от работа. Например чрез въвеждането на някакво ново устройство един работник извършва работа на седмина, поради което шестима са изхвърлени на улицата… Наистина, милорд, колкото и да се радваме на постиженията на техниката, която може да принася полза на човечеството, не трябва да допускаме хората да се принасят в жертва на машините. Животът и благоденствието на отрудените

До Главнокомандващия въоръжените сили на СССР маршал Сталин

Изображение
До Главнокомандващия въоръжените сили на СССР маршал Сталин От името на съединените въоръжени сили на Армия людова, Полската армия людова и Корпуса на сигурността, както и от цялото борещо се население на Варшава, Ви предавам благодарност за оказаната на въстанието помощ под формата на прехвърлено оръжие и преди всичко за непосредственото участие на Червената армия в нашата борба. Ние сме дълбоко убедени в това, че създаденото постоянно съдействие ще доведе скоро до пълното освобождаване на Варшава. Въстаническите сили ще могат да се съединят с Войска полска, която е под командването на генерал Роля-Жимерски, за да можем заедно с Червената армия да доведем до край делото за освобождаване на Полша. Съвместно пролятата кръв от съветските и полски борци под стените на Варшава се явява гаранция за дружбата на братските народи на СССР и Полша. Юлиян Скоковски Генерал на дивизия По документи от сайта „Варшава в огне“

Те – и културен живот? – Георги Караславов

Изображение
Портрет на писателя Георги Караславов, Иван Фунев, 1933 г. Културен живот? Те – и културен живот? От кога, наистина, те, които гласуваха и отпущаха мизерни бюджети за просвета, те, които ограничаваха ученици и студенти в гимназиите и университетите, те, които конфискуваха толкова много вестници и книги, са се загрижили за културата? Каква култура? Ние я познаваме от близкото минало и, за да не помислят, че сме толкова късопаметни, ще напомним някои от „културните“ им прояви. През периода 1923 г. – 1944 година те убиха: Гео Милев, един от най-даровитите поети и един от най-културните хора на България. Христо Ясенов, един от най-големите майстори на стиха. Сергей Румянцев, певецът на българското борческо село. Никола Ф. Гинев, блестящ фейлетонист и хуморист, редовен сътрудник на в. „Червен смях“. Васил Карагьозов, поет, преводач, културтрегер. Георги Шейтанов, даровит литературен критик. Арсени Йовков, поет и преводач. Тодор Страшимиров, белетрист. Христо К