Публикации

Показват се публикации от Февруари, 2021

Памет за Асен Златаров

Изображение
  Професор Асен Златаров СМЪРТНА ТОЧКА Животът ни е спрял на опасна точка, няма интрига, няма подем, няма очакване… За радост и празници е смешно дори да се мисли. И всички стоят стъписани, обезволени, полуумрели. Само отрицателното в живота, то е събудено - мракобесническото и хулиганското. Народът е зле, страшно зле е - и там е причината на това мъртвило. Кметът на едно балканско село ми казваше това лято: „Толкова сме зле, господине, че нищо повече не е в състояние да ни съживи. Ако и останалата България е като нас - нищо не ще може вече да я оправи…” Като чувах тия думи, тръпки на хлад ме обхванаха. Но ми стана ясно това безнадеждие на моя събеседник, когато ме разведе по селските дворове и къщи и можах да надникна в хамбарите и оборите им: мизерия, мизерия, мизерия… Цинизъм е да се говори, че сме си добре, че народът се разболява от преяждане! На големците тоя народ не си казва болките, защото нито им вярва, нито ги обича, а тия, които са му приятели, или платонически го съзерцава

Песни за моето щастие – Цветан Спасов

Изображение
НЕПРЕЖАЛИМИЯТ ЦВЕТАН СПАСОВ УБИТ САМО НА 25 ГОДИНИ!   ПЕСНИ ЗА МОЕТО ЩАСТИЕ 1. Младостта ми изгря след времето, младостта ми кипи като лава. Мисълта ми преброжда навсякъде и сърцето си щедро раздавам. Аз поглъщам с разкрити зеници новините от новото радио и изтръпвам, и стискам пестници, и скърбя, и безкрайно се радвам. Аз преброждам широките ниви, дето жънат и плачат жетварки, аз се скитам сред бели оризища и почивам под сенчести палми. Аз помагам на смелия воин да запази свободна земята си и достойно и храбро се боря под великото знаме на правдата. Аз задържам ръката несигурна на безумния млад самоубиец и говоря открито и сигурно, че ще бъдат щастливи години! Аз обичам безумно земята си и народа си беден обичам: мойта младост и вяра, и сили без преструвка им гордо обричам. Младостта ми изгаря сред времето, младостта ми кипи като лава. Мисълта ми преброжда навсякъде и сърцето си щедро раздавам. 2. Тихи стъпки разгониха грижите - ти ми носиш две ясни очи, дето грее приветно усмихната т