Червеният ездач

  Професор Асен Златаров СМЪРТНА ТОЧКА Животът ни е спрял на опасна точка, няма интрига, няма подем, няма очакване… За радост и празници е смешно дори да се мисли. И всички стоят стъписани, обезволени, полуумрели. Само отрицателното в живота, то е събудено - мракобесническото и хулиганското. Народът е зле, страшно зле е - и там е причината на това мъртвило. Кметът на едно балканско село ми казваше това лято: „Толкова сме зле, господине, че нищо повече не е в състояние да ни съживи. Ако и останалата България е като нас - нищо не ще може вече да я оправи…” Като чувах тия думи, тръпки на хлад ме обхванаха. Но ми стана ясно това безнадеждие на моя събеседник, когато ме разведе по селските дворове и къщи и можах да надникна в хамбарите и оборите им: мизерия, мизерия, мизерия… Цинизъм е да се говори, че сме си добре, че народът се разболява от преяждане! На големците тоя народ не си казва болките, защото нито им вярва, нито ги обича, а тия, които са му приятели, или платонически го съзер...

НЕПРЕЖАЛИМИЯТ ЦВЕТАН СПАСОВ УБИТ САМО НА 25 ГОДИНИ!   ПЕСНИ ЗА МОЕТО ЩАСТИЕ 1. Младостта ми изгря след времето, младостта ми кипи като лава. Мисълта ми преброжда навсякъде и сърцето си щедро раздавам. Аз поглъщам с разкрити зеници новините от новото радио и изтръпвам, и стискам пестници, и скърбя, и безкрайно се радвам. Аз преброждам широките ниви, дето жънат и плачат жетварки, аз се скитам сред бели оризища и почивам под сенчести палми. Аз помагам на смелия воин да запази свободна земята си и достойно и храбро се боря под великото знаме на правдата. Аз задържам ръката несигурна на безумния млад самоубиец и говоря открито и сигурно, че ще бъдат щастливи години! Аз обичам безумно земята си и народа си беден обичам: мойта младост и вяра, и сили без преструвка им гордо обричам. Младостта ми изгаря сред времето, младостта ми кипи като лава. Мисълта ми преброжда навсякъде и сърцето си щедро раздавам. 2. Тихи стъпки разгониха грижите - ти ми носиш две ясни очи, дето грее приветно усмихна...