За септември’23 и синовете на лейтинант Шмидт в националната ни история – Иван Ангелов
Художник Илия Петров За хубаво или за лошо, май никога не ми е възлагана тема. Не знам как си бях извоювал това право, но беше така. Така че и тази тема - за лопушанската дружина - си избрах аз. Заради лопушанските музиканти. „Музикантите дошли, защото чули: на площада става нещо… „Капелото” с фамилия Германски (иначе германофоб) ги върнал да си вземат инструментите… „Репетицията” е била след десет вечерта пред отворения клуб, макар че трябвало да е в дванайсет… На сутринта, най-напред на място, после в боен ред, с „Марсилезата” потеглили за Фердинанд. С „Марсилезата” - като предчувствие… Свирили по пътищата. Свирили, където няма жив човек; свирили, когато преминавали край слънчогледите; свирили до първия снаряд пред Фердинанд. След това залегнали: пълзели и кларинетът, и флигорната, тъпанът се тътрел, барабанели буците по барабана…” Само 89 думи! А им дължим мегакратно повече! И оттогава винаги съм си мислил как би останал в историческата памет на другите народи подобен еп...