Червеният ездач

Художник Борис Ангелушев ДЪЛБОКИТЕ КОРЕНИ Нито едно от по-значителните политико-обществени движения в новата история на България, включително мощното съпротивително движение срещу фашизма и хитлеристкия империализъм, не може да се разбере и оцени напълно добре, ако се забравят дълбоките влияния, които оказа върху сформирането на народностната ни психика петстотингодишното ч е р н о  р о б с т в о под анадолските завоеватели и борбите на българския народ за национално освобождение. Като реален обществен фактор не бива да се недоглежда и отношението на дълбока признателност на българския народ към своя освободител – великия руски народ. Огромно влияние върху нашия трудов народ и интелигенция оказа и Великата октомврийска революция, създаването и укрепването на Съюза на Съветските Социалистически Републики. На трето място трябва винаги да се има предвид влиянието на социализма в България и борбите на работническата класа и селските маси за икономическото си и политическо освобождение....

Откъси от книгата „Из тактика на партизанската борба в България“. *** Овладяването на свободна територия е прелюдията към въстанието. След като народът е спечелен, армията деморализирана, а партизанските сили значително пораснали и правителството е в криза, значи въстанието е назряло. Това се чувствува по демонстрациите и стачките. А в навечерието на Деветосептемврийското въоръжено въстание започнаха стачки и демонстрации по цялата страна. Миньорите и железничарите се вдигнаха на стачка, народът от градове и села излезе на демонстрации. Никой вече не можеше да спре този поток от хора, никой не бе в състояние да укроти гнева на хилядните маси, събирал се години наред в душите им. Нито прехвърлените през границата английски и американски шпиони, нито демагогското правителство на Муравиев — последната отрепка на буржоазията. Ентусиазмът растеше не с дни и часове, а с минути и секунди. Всички чакаха Съветската армия, тази армия, която разгроми най-мощната буржоазна армия в света, тази арми...

Васил Коларов обявява народната република. Тържествено обявяване на Народна Република България – реч на Васил Коларов пред XXVI  Обикновено народно събрание 15 септември 1946 г. Обявявам тържественото заседание на Народното Събрание по случай провъзгласяването на Народната Република България за открито. Господа народни представители! Народното гласуване на 8 т. м. е съкрушителна народна присъда, произнесена от българския народ над монархическия режим у нас. Изключителното единодушие, с което народът гласува за народната република, е успешният и щастлив завършек на дългогодишните упорити борби на българската демокрация срещу монархията – тая опора на реакцията у нас и преден пост на немското проникване у нас на Балканите. Неизброими са злините, които Кобургската династия причини на България през своето многогодишно царуване. Поставена на българския престол от немските завоеватели, реакционери и угнетители на славянските народи, съзнателно и последователно отклоняваше България от ней...

Стъпването на съветските войски в България и събарянето на фашистката диктатура от въстаналия народ Мои слушатели! Повече от три години съветският народ води освободителна война срещу Хитлерова Германия и нейните сателити. СССР беше принуден да влезе във войната, за да защити своята земя, да защити завоеванията, честта и свободата на своя народ от германските империалистически хищници, да помогне на поробените народи в тяхната освободителна борба срещу германските поробители и техните помагачи. Сега делото на пълния разгром на германските армии се приближава към своя край. Под мощните удари на героичната Червена армия и нейните съюзници се руши цялото създадено от германците здание на така наречения „нов ред“. Всички свободолюбиви народи са обхванати от чувството на безкрайна благодарност към Съветския съюз и неговата доблестна Червена армия заради спасяването на човечеството от надвисналата смъртна опасност от германо-фашистко заробване. С чувството на голямо облекчение и безкрайна бл...

МЕЖДУ ГРИВАТА НА ОГЪНЯ И ГРИВАТА НА КОНЯ Беше в първите дни на септември - 1944 година. Четиринадесетгодишен, работех като телефонист в пощенската станция на гара Горна Манастирица (сега град Борово), Русенско. В ушите ми завинаги остана да звучи вестта на русенските телефонистки за пристигането на Червената армия. Посрещнахме по братски с хляб и сол първия съветски разузнавателен камион; по шосето към Бяла и Горна Оряховица се изнизаха съветските танкове и оръдия все на запад… по петите на хитлеристите, които бягаха… И една вечер изви към мегдана на гарата прашна обозна част от каруци с гумени колела, теглени от едри коне с тежки копита. Тя возеше боеприпаси и снаряжение. Здрачаваше и в ранната лятна септемврийска вечер обарутените в боеве войници изпълниха с весел смях дворове и къщи, посрещани като свои, като освободители. Голяма част от тях останаха на гаровия мегдан, до кладенеца, около старата стволеста круша. Движенията, разговорите, песните, атмосферата на войни...

София посреща Червената армия – септември 1944 година. ЗДРАВСТВУЙТЕ БРАТУШКИ! ЗДРАВЕЙ СВОБОДА! Митинг пред съветското посолство. Българската армия е на страната на народа. Генерал Владимир Стойчев се обръща към войниците. Първите партизани в града са носени на ръце. С признателност към фотографа Тодор Славчев и неговите наследници. Още много снимки във фотоархива му:  https://photoarhiv-todorslavchev.com/?cat=33

Генерал Владимир Стойчев участва в Парада на победата в Москва през 1945 година. „нека таз свобода да ни бъде дар! Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно свети нещо ново, има нещо славно, що гордо разтупва нашите гърди и в нас чувства силни, големи плоди;“ Иван Вазов От октомври 1944 г. до май 1945 г. българската армия се сражава на страната на антихитлеристката коалиция в състава на Трети украински фронт, като освобождава Македония, Албания, Сърбия, Хърватия, Унгария, Словакия и Австрия. При тези бойни действия са убити 10 753 офицери, подофицери и войници, 23 005 са ранени и 790 замръзнали. Общо 34 548 убити, ранени и замръзнали. Гробища за български войници има в Прага, Унгария – Харкан 1700 гроба, Словакия, Полша, Сърбия – Ниш 2025 гроба, Срем 630 гроба, Хърватия – Вукоар 1027 гроба. Над 2 000 български емигранти се сражават в редовете на Работническо-селската Червена ария. Също в армиите на САЩ и Великобритания. Практически от 9 юни 1923 г. до 9 септември 1944 г. ...

Освободителят на България маршал Феодор Толбухин Обръщение на командващия войските на 3-ти Украински фронт към българския народ и българската армия относно целите при навлизането на съветската армия в България. КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД КЪМ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ Българи! Червената армия няма намерение да воюва с българския народ и неговата армия, тъй като тя счита българския народ за братски народ. Червената армия има една задача – да разбие немците и да ускори срока за настъпването на всеобщ мир. За това е необходимо, българското правителство да престане да служи на делото на немците, то да прекрати незабавно всякакви отношения с немците и да премине на страната на коалицията на демократичните страни. Червената армия изисква, немските войници и офицери, намерили приют в България, незабавно да бъдат интернирани и предадени на съветските войски като военнопленници. Червената армия изисква също, всички немски кораби, дошли от северните пристанища в България, да бъдат незаба...